Какви ангажименти пое Северна Македония към България

Отваряне на архивите на бившите тайни служби, промяна на учебните планове и спиране на езика на омразата са част от мерките, които страната трябва да предприеме, за да изпълни българските условия

Външните министри Буяр Османи и Теодора Генчовка подписаха в неделя вторият двустранен протокол
Външните министри Буяр Османи и Теодора Генчовка подписаха в неделя вторият двустранен протокол
Външните министри Буяр Османи и Теодора Генчовка подписаха в неделя вторият двустранен протокол    ©  Пресцентър МВнР
Външните министри Буяр Османи и Теодора Генчовка подписаха в неделя вторият двустранен протокол    ©  Пресцентър МВнР
Темата накратко
  • Началото на преговорите за членство в ЕС може да започне само след като българите са вписани в конституцията
  • София отстъпила от позицията си за македонския език и това е най-съществената промяна от първоначалния вариант на френското предложение
  • Скопие ще промени учебниците си по география и история и ще се извини за репресиите в миналото

"27-те държави - членки на Европейския съюз (ЕС), току-що се съгласиха да започнат преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания." Това написа в Twitter в понеделник вечерта чешкият премиер Петър Фиала, чиято страна пое от Франция председателството на Съвета на ЕС за следващите шест месеца.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Началото на преговорите за членство в ЕС може да започне само след като българите са вписани в конституцията
  • София отстъпила от позицията си за македонския език и това е най-съществената промяна от първоначалния вариант на френското предложение
  • Скопие ще промени учебниците си по география и история и ще се извини за репресиите в миналото

"27-те държави - членки на Европейския съюз (ЕС), току-що се съгласиха да започнат преговори за присъединяване на Северна Македония и Албания." Това написа в Twitter в понеделник вечерта чешкият премиер Петър Фиала, чиято страна пое от Франция председателството на Съвета на ЕС за следващите шест месеца.

Изявлението му предшестваше съвместните изявления на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен и премиерите на Албания Еди Рама и на Северна Македония Димитър Ковачевски във вторник, както и първата междуправителствена конференция в Брюксел, която ще постави началото преговорния процес за членство в ЕС на двете балкански държави.

Как се стигна дотук

Това стана възможно, след като първо българският парламент прие решение, с което вдигна ветото върху започването на преговорния процес на Северна Македония и прие предложението на френското председателство на ЕС за решаването на спора между двете държави. Това предложение предвиждаше всички условия на България за вдигане на ветото да влязат в преговорната рамка на Северна Македония, под формата на допълнителен протокол, с който Еврокомисията да се съобрази.

След това т.нар. френско предложение беше одобрено и от северномакедонския парламент, въпреки бурните протести срещу него в Скопие и съпротивата на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. А в неделя беше подписан и въпросният двустранен протокол между външните министерства на България и Северна Македония, в който са отразени ангажиментите на двете страни, обвързани с конкретни срокове.

Именно протоколът е ключовият документ от сделката, защото в него са детайлите по решаването на спора. Рамката само упоменава протокола, но не е ясно кой и как ще следи той да се прилага. Изпълнението на теория ще се следи от ЕК, а от напредъка ще зависи и напредъка на Северна Македония в преговорите за присъединяване към ЕС.

Наистина ли Северна Македония започва преговори

Макар че и от ЕК, и премиерите на Албания и Северна Македония тържествено обявиха началото на преговорите за членство в ЕС на двете държави, същинските преговори може да започне само Албания. За Северна Македония това ще стане едва след като бъде променена конституцията на страната и в нея бъдат включени българите като държавотворен народ.

В какви срокове това ще стане, зависи изцяло от северномакедонската страна и дали в парламента ще бъде събрано мнозинство от 80 депутати от общо 120 за приемането на такава промяна. Освен в основния закон, промяната трябва да стане и в законодателството на Северна Македония, защото така македонските граждани от български произход ще получат правото на квотно участие в редица институции в страната.

Когато това стане, ще се проведе втората конференция, след която Северна Македония ще може вече да започне същинските преговори за членство.

От какво отстъпи България

След подписването на междудържавния протокол от външните министри на България и Северна Македония в София в неделя Теодора Генчовска заяви, че страната ни е отстъпила от позицията си за македонския език и това е най-съществената промяна от първоначалния вариант на френското предложение, което предвиждаше двете страни да излязат с обща декларация на езика.

Генчовска обясни, че България не може да влияе на останалите страни от ЕС дали да признаят македонския език или да се съобразят с позицията на България, че страната ни не го признава. По тази причина по време на заседанието на Комитета на постоянните представители на страните членки на ЕС в Брюксел в понеделник, България е представила едностранна декларация, че не признава "македонски език".

"Българският книжовен език има шест регионални писмени норми (кодификации). Три от тях се основават на диалекти, а три на книжовния български език. Създаването на "македонски език" през 1944-1945 г. в бивша Югославия беше акт на вторична кодификация (ре-кодификация), основаващ се на българския книжовен език, допълнително "обогатен" с местни форми, като по този начин се симулира "естествен" процес, базиран на диалектна форма."

Декларацията на българското външно министерство посочва, че всяко позоваване на езика не може да се разбира като признаването му от София. Това не е особена новина - подобен текст има и в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан в Скопие през 2017 г. между България и Северна Македония. Това е и позицията на страната от самото начало на 90-те.

В останалата част окончателния текст от първоначалния вариант на френското предложение за решаването на спорните въпроси между двете държави е непроменен или има по-леки корекции като за изпълнението на ангажиментите, свързани с историческите спорове, езика на омразата и съдържанието на учебниците, има посочени и конкретни срокове.

Какви ангажименти пое Северна Македония

В окончателния протокол ангажиментите са разделени на две групи. Едната включва мерките, които трябва да се предприемат преди втората междуправителствена конференция за приключване на фазата на откриване на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС и такива, които ще се предприемат след започването на преговорите.

Към първата група спадат предприемането на действия срещу прояви на говор на омразата чрез създаването на механизъм за идентифицирането на такива прояви, както и реабилитацията на жертвите на репресии по време на комунизма. В документа е записано, че Северна Македония ще създаде необходимата правна рамка за пълното отваряне на архивите на репресивния апарат на бившите комунистически тайни служби за периода от 1945 г. до 1991 г., което включва свободен и неограничен достъп до тези архиви.

"Република Северна Македония и в духа на Резолюцията на Европейския парламент за Европейската съвест и тоталитаризма от 2009 г., да препотвърди, че осъжда и се извинява за несправедливостите и репресиите, извършвани в миналото, пряко или косвено, от югославските комунистически власти срещу граждани въз основа на тяхното етно-политическо самоопределение, вкл. по отношение на българите", е записано в документа. Това е старо искане на България, която отвори комунистическите архиви напълно и държи на реципрочност, за да се изчистят тъмните страници на миналото.

По темата за историята в документа е записано, че в срок до един месец на интернет страниците на двете правителства ще бъдат публикувани всички резултати и препоръки от досегашната работа на Съвместната мултидисциплинарна комисия по историческите и образователните въпроси.

"При наличие на политическа воля двете страни ще честват и други общи исторически събития и личности. Правителството на Северна Македония ще подготви и представи примерен урок за 7-и от образователната програма на Република Северна Македония по темата за цар Самуил, в съответствие с препоръките на комисията", е записано в протокола. Тъй като досега съгласие в комисията е постигнато само до Средновековието, съвременните въпроси ще бъдат решавани тепърва.

Сред ангажиментите, които Северна Македония ще изпълни след започването на същинските преговори за членство в ЕС са промени в учебника по география за 7-и клас, в чието съдържание има необосновани териториални и етнически претенции. Това трябва да стане до началото на учебната 2023-2024 г. А не по-късно от учебната 2024-2025 г. трябва да се приведат в съответствие и учебниците по история, така че да отразяват постигнатите договорености в историческата комисия.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ghj26646835 avatar :-|
    ghj26646835
    • + 2

    Никакви ангажименти нема да има, а отбиване на номера. България както клекна за езика, така ще клекне и по всички останали важни въпроси. Петков и всички депутати, подкрепили френското предложение или въздържали се, следва да бъдат осъдени на доживотен затвор за държавна измяна.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал