Служебните правителства след Румен Радев - ще има ли промяна

Партиите, каквито и да са те, са жизнено заинтересовани политиката да се решава от тях, иначе ще станат излишни

"Служебните правителства не са Б отборът на държавното управление", декларира новият служебен премиер Гълъб Донев.
"Служебните правителства не са Б отборът на държавното управление", декларира новият служебен премиер Гълъб Донев.
"Служебните правителства не са Б отборът на държавното управление", декларира новият служебен премиер Гълъб Донев.    ©  Цветелина Белутова
"Служебните правителства не са Б отборът на държавното управление", декларира новият служебен премиер Гълъб Донев.    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • С рекордните си четири временни изпълнителнии власти сегашният президент успя да разкрие скритите им ефекти.
  • Сглобяваните от Радев правителства изглеждат повече функция на личните му политически битки, отколкото на принципни и последователни позиции.
  • Опитите му да се състезава с партиите може да ги обедини за нов проект за конституционна реформа, свързан с функциите и правомощията на служебните кабинети.

Започна да изглежда вероятно във втория мандат на президента Румен Радев да видим и реформа на служебните кабинети. Освен че постави личен рекорд с четвъртото си такова правителство, сегашният президент е напът да обедини политическите сили за уточняване на функциите на временната изпълнителна власт.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • С рекордните си четири временни изпълнителнии власти сегашният президент успя да разкрие скритите им ефекти.
  • Сглобяваните от Радев правителства изглеждат повече функция на личните му политически битки, отколкото на принципни и последователни позиции.
  • Опитите му да се състезава с партиите може да ги обедини за нов проект за конституционна реформа, свързан с функциите и правомощията на служебните кабинети.

Започна да изглежда вероятно във втория мандат на президента Румен Радев да видим и реформа на служебните кабинети. Освен че постави личен рекорд с четвъртото си такова правителство, сегашният президент е напът да обедини политическите сили за уточняване на функциите на временната изпълнителна власт.

Радев вероятно гледа на ролята си да назначава служебни министри и премиер като на надпартийно действие, но това няма особено значение по отношение на практическия ефект. Защото със сегашната конституционна уредба разликата между редовно и служебно правителство е много малка по отношение на правомощията и много голяма по отношение на взаимния контрол на властите.

Въпреки че основната му задача е да организира изборите, на практика служебното правителство работи като редовно, с няколко функции по-малко - всъщност тези, за които има нужда от парламент. По-важен аспект на статута му е, че докато държавата се управлява от служебно правителство, заради липсата на парламент решенията му подлежат на контрол от един-единствен човек - държавния глава. Изискването за надпартийност на институцията не засяга де факто положението, че при временните кабинети цялата политическа власт е концентрирана в неговите ръце. Да, временното правителство не може да промени официалния курс на държавата - например членството в ЕС и НАТО, за което е нужно решение на парламента, но може със сигурност да навреди на позицията на страната в тях. А също така да обърне посоката на вътрешнополитически процеси, свързани с управлението на държавата. В момента това се случва и по двете направления - външното и вътрешното.

До май миналата година служебните кабинети не провокираха кой знае какво обществено внимание. Но с трите си такива власти оттогава президентът Румен Радев успя да покаже доста от скритите им ефекти. Те вероятно произтичат и от това, че сглобяваните от него правителства са повече функция на личните му политически битки, отколкото на принципни и последователни позиции.

Така например, ако първото служебно правителство през 2021 г., от което се роди и политическият проект "Продължаваме промяната", беше с подчертана антикорупционна и проевропейска окраска, най-новото беше представено с антипромяна и по същество проруска реторика.

Причината за това може да е, че с първия кабинет на Стефан Янев, в който изгряха звездите на Кирил Петков и Асен Василев, Радев си отмъсти на ГЕРБ за атаките и нахлуването на прокуратурата в президентството през 2020 г. Със сегашния, оглавен от Гълъб Донев, отмъщава на Петков и Василев за твърдата им позиция срещу Русия и шантажа на "Газпром" , както и за еманципацията им по казуса със Северна Македония, също част от руските интереси в региона.

През цялото време докато политическото махало се придвижваше от едната крайна точка до другата, Радев не пропускаше да демонстрира неприязънта си към Корнелия Нинова. Изглежда, че е превърнал в своя първостепенна цел да й отнеме лидерството в БСП и да го прехвърли на нейните опоненти. Поне няколко от назначенията в сегашния служебен кабинет са нейни отявлени вътрешнопартийни противници. Едва ли има съмнение, че сред задачите му е и максималното обезсилване на БСП на предстоящите избори. В атаките си срещу Нинова президентът твърди, че говори от името на левите хора. Според коментара му от петък разривът не е между него и социалистите, а "между левите хора и ръководството на партията".

Всичко това не е "надпартийност", а политическо поведение, което трябва да внуши, че партиите са маскари, а по подразбиране само президентът е в бяло. За да си го представим в реален вид, отново трябва да погледнем към Русия, където партии вече няма, а Путин превърна руската Дума в институционална карикатура.

Политическите амбиции на Радев обаче надхвърлят възможностите, които поне към момента президентският пост му осигурява. "Служебното правителство не е Б отбор в управлението на държавата", каза с неубедителна декларативност новият служебен премиер Донев при поемането на поста. Колкото и над първоначалните два месеца да управляват служебните кабинети, конституцията все пак им е поставила не много по-дълъг срок. Каквото и да правят през това време, влиза в политическата сметка на президента.

Миналата година Радев и "Продължаваме промяната" взаимно засилиха позициите си преди двойните избори през есента. Сега са от двете страни на барикадата. Такав бъдещото Народно събрание след поредните избори президентът ще е без значим съюзник. Може да се надява донякъде на "Възраждане" и на това партията на Янев да прескочи бариерата. С БСП мостовете са изгорени, с "Демократична България" никога не ги е имало.

Опортюнистичното взаимодействие с ГЕРБ и ДПС, проличало и в ударните кадрови промени на правителството на Донев, може да протече по линията да забравим корупцията и да се погрижим за руските интереси. Но е със съмнителен срок на годност. Радев може да е полезен на ГЕРБ и ДПС до изборите. Бойко Борисов вече излезе с поощрителни коментари за първите действия на служебния кабинет, обявил "хаос и разруха" след кабинета на Кирил Петков, като заедно с това подаде и ясен сигнал какво на него му е особено важно. Лидерът на ГЕРБ заяви, че се надява този път изборите да протекат "по честен начин", а не както е било, докато вътрешен министър беше Бойко Рашков. В превод това означава МВР отново да си затвори очите за мащабната покупко-продажба на гласове, която Рашков в немалка степен осуети миналата година.

Отделен е въпросът, че по отношение на принципа "разделяй и владей" Радев е аматьор в сравнение с Борисов.

Дори в дълбокия тил на политическото им поведение да стоят едни и същи интереси, след изборите ГЕРБ и ДПС ще мислят зазастраховка срещу повторението на събития като тези от 2020 г., в които президентът имаше ключова роля. Парадоксално, но две години по-късно амбициите на Радев да пробие дупка в оградата и да влезе на полето на партиите, за да се състезава с тях, може да ги обедини за нов проект за конституционна реформа, свързан с функциите и правомощията на служебните кабинети.

Защото партиите, каквито и да са те, са жизнено заинтересовани политиката да се решава от тях. В противен случай ефективно ще станат излишни. А и все още според конституцията България е парламентарна република, харесва ли ни или не.