Свършеното и несвършеното по "стартъп законодателството", от което зависят 724 млн. евро

Изминалият парламент прие малко от законопроектите, свързани със стартъп екосистемата, но положи основата за следващото. То обаче ще има много кратко време за прекалено много законови промени

Wikimedia/Капитал
Wikimedia/Капитал
Wikimedia/Капитал    ©  Wikimedia/Капитал
Wikimedia/Капитал    ©  Wikimedia/Капитал
Темата накратко
  • Миналият парламент успя да приеме малко от законопроектите, свързани със стартъп екосистемата
  • Следващото Народно събрание ще има основа, от която да започне, но и изключително кратко време
  • Причината е, че законопроекти като този за синята карта и нов вид дружество са обвързани със 724 млн. евро от Плана за възстановяване

"Не много", отговаря Иван Василев, директор политики и стратегическо планиране към Българската стартъп асоциация (BESCO), на въпроса какво направи 47-ото Народно събрание по отношение на законодателството, отнасящо се за стартъп екосистемата в България. Но "не много" не означава нищо. Отишлият си преди месец парламент и правителство успяха да приемат някои закони, да положат основата на други. И може би най-важното: да направят тези, отдавна чакани за предприемачите в България промени, част от задължителните реформи, срещу които страната ще получи втория транш от Плана за възстановяване - 724 млн. евро.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Миналият парламент успя да приеме малко от законопроектите, свързани със стартъп екосистемата
  • Следващото Народно събрание ще има основа, от която да започне, но и изключително кратко време
  • Причината е, че законопроекти като този за синята карта и нов вид дружество са обвързани със 724 млн. евро от Плана за възстановяване

"Не много", отговаря Иван Василев, директор политики и стратегическо планиране към Българската стартъп асоциация (BESCO), на въпроса какво направи 47-ото Народно събрание по отношение на законодателството, отнасящо се за стартъп екосистемата в България. Но "не много" не означава нищо. Отишлият си преди месец парламент и правителство успяха да приемат някои закони, да положат основата на други. И може би най-важното: да направят тези, отдавна чакани за предприемачите в България промени, част от задължителните реформи, срещу които страната ще получи втория транш от Плана за възстановяване - 724 млн. евро.

Това може да се окаже трудна задача. Без значение дали следващият парламент ще излъчи правителство или не, той ще има около два месеца, за да приеме около 20 закона, от които зависят парите от Плана за възстановяване. Някои от тях са част от въпросното "стартъп законодателство", чиито основи бяха положени в предишния парламент, но останаха само в комисии.

"В края на миналия парламент от "Продължаваме промяната" направихме първите стъпки да си довършим работата в следващия парламент", казва пред "Капитал" Венеция Нецова, депутат в предишния парламент от "Продължаваме промяната" и една от основните движещи сили по стартъп темите. В случая предизборният лозунг на партията - "Да си довършим работата", има смисъл, защото работата действително е започната, но трябва да бъде свършена доста бързо през есента и зимата. Тя добавя, че един начин да се влезе в сроковете е, ако промените в едни и същи закони минат в комплект.

Какво свърши 47...

Политически обещания и опити за модернизиране на моделите за правене на бизнес не липсваха в правителството на Кирил Петков, което падна жертва на първия успешен вот на недоверие в най-новата история на Република България.

Това, с което се отличиха правителството и парламентът, беше инициативността спрямо подобряването на средата за развитие на българските предприемачи. Наричаните от някои "стартъп партии" в управляващата четворна коалиция - "Продължаваме промяната" и "Демократична България", заговориха за основополагащи политики, които да спомогнат на компаниите с висока добавена стойност.

Всъщност за тези политики има на практика пълен консенсус сред всички партии - въпросът е само, че те рядко се приоритизират.

Един от първите методи за модернизация на политиките на правителството в тази посока бе разделянето на Министерството на икономиката на Министерство на икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа. Нецова казва, че решението е взето, защото за нейната партия нуждите на големия промишлен бизнес и малкия дигитален бизнес са очевидно различни.

В съвместната си работа с активни играчи от екосистемата като BESCO парламентът успешно прие две важни законодателни промени в полза на българските новостартиращи компании. Първата бяха промените в Закона за ценните книжа, с които се вдигна прагът за набиране на средства на BEAM пазара към Българската фондова борса (БФБ) на 8 млн. евро, изравнявайки се с европейския таван. Втората, която на практика засяга всеки бизнес в България, бе увеличаването на прага за ДДС на 100 хил. лева - двойно на досегашния праг, с искане за дерогация сумата да достигне максимално позволените в ЕС 166 хил. лв. през 2024 г.

Към тези две законодателни постижения Иван Василев от BESCO добавя и създаването на института INSAIT, който според него ще бъде основополагащ и ще промени средата за развитие на високотехнологични компании, базиращи се на наука в България. А резултати от тези промени се очаква да се отразят благоприятно на цялата екосистема.

"Свидетели сме през последните години, че пазарът BEAM бележи изключителен ръст и привлича все повече млади инвеститори, които в момента държат парите си в депозити и виждат в стартиращи технологични компании възможност за диверсифициране на инвестициите си, както и потенциал за растеж на самите компании. Вярвам, че това ще стимулира все повече компании да се обърнат към BEAM и той да бъде предпочитано място за набиране на капитал, а високият праг на ДДС ще бъде едно облекчение за компаниите и ще подейства стимулиращо на предприемачите", казва Василев.

...и какво остана за 48

Но други важни промени, заложени като реформи и условия в Плана за възстановяване, по който страната трябва да получава средства от ЕС, не успяха да бъдат извършени и причините за това варират според различните страни. Василев казва пред "Капитал", че идеите, предложени от асоциацията, са надпартийни и затова са били подкрепяни от повечето депутати, но деприоритизирането им в дневния ред ги е оставило като задача за 48-ото Народно събрание.

Законопроектите, предложени от BESCO, включват установяване на Дружество с променлив капитал (ДПК), облекчението на изискванията за стартъп визите и сините карти.

На пръв поглед темите са безконфликтни и тяхното приемане не би отнело твърде много време. Според Венеция Нецова причината те да се забавят и да не бъдат приети заради краткия парламент се крие в приемането на решения около бюджет, външна политика, здравеопазване и енергетика. Друга причина е, че огромната част от времето бе загубено заради обиди от трибуната и процедурни хватки.

Освен това Нецова добавя, че за да се реформира Търговският закон с цел да се установи ДПК, е било нужно повече време, преди законопроектът да бъде внесен в парламента и разпределен по комисии.

"ДПК всъщност съчетава в себе си най-добрите елементи, които биха подпомогнали малкия и средния бизнес от ООД и АД и тъй като това е правна техника и промяната в Търговския закон е голяма стъпка за България, сме правили многократно работни групи с представители на парламентарни групи, юристи и експерти начело с Петър Кьосев, вносител на законопроекта", казва Нецова.

"Трябваше да се изчисти всяка малка стъпка и промяна, защото тези промени биха афектирали стотици или хиляди бизнеси. Това е причината да се случи в последния момент внасянето и да не достигне до второ четене, но ако парламентът работи малко по-ефективно, можем да приемаме много повече закони."

Друга реформа, от която зависят парите по Плана за възстановяване, са изискванията за издаване на стартъп виза - позволение на граждани на трети страни да пребивават дългосрочно в България, за да започнат иновативен бизнес. В различни разговори Нецова и Василев отбелязват едно и също препятствие, а именно проблем в закона за чужденци в България. За да се издава стартъп виза, е нужна наредба с краен срок на изпълнение - септември, която да регулира издаването. Към този момент такава наредба липсва и не може да бъде създадена, защото има проблем в законовата основа, на която тя трябва да се базира. Има и проблеми, свързани с националната сигурност.

"Комисията по вътрешна сигурност следи за рискове, които биха могли да подкопаят националната сигурност, докато нуждата за тази виза идва от разрастващата се икономика и екосистема. Тъй като стартъп екосистемата е по-различна от всички останали такива системи, се изисква много специфично знание, за да се вникне в дълбочината на необходимостта от такава стартъп виза, каквато има в много страни", казва Нецова.

Времето за реформи изтича, а парламент няма

Равносметката от миналия парламент е, че основите са положени, но има още много работа за вършене в посока подобряване условията за българските предприемачи.

"Най-големият риск е безвремие. Защото светът се променя, а липсата на парламент и редовно правителство спира важни промени в законодателството. Виждаме, че ние работим добре с правителствата и министрите, но за да се случи тази промяна на икономиката по посока индустрия с висока добавена стойност, ни трябва работещ парламент", казва Василев.

Както той отбелязва, за да се изпълнят повечето от заложените промени по Плана за възстановяване и устойчивост и България да получи втория транш средства, е нужен работещ парламент, а такъв не се очертава да има поне до средата на октомври. Вследствие дори в най-оптимистичния сценарий парламентът ще разполага едва с два месеца и половина, за да приеме 22 законодателни предложения, преди сроковете да изтекат и да бъдат блокирани средствата към страната. При това два месеца, ако се приеме, че парламентът приеме в кратки срокове правилата за работата си, сформира комисии и най-важното - не губи и малкото си време в обиди от трибуната.

Изпълнението на тези условия чисто технически би било невъзможно, ако трябва всяко предложение да бъде разглеждано поотделно. Според Нецова обаче има възможност за по-бързо приемане: например чрез обединяване на промените, за да минават като сборни законови пакети. Процедурните изисквания сочат, че тези законопроекти и предложения ще трябва да бъдат внасяни наново, но тъй като вече са били обсъждани и е силно вероятно следващият парламент да е близък до огледален на предишния, народните представители ще са запознати и може да се очаква дискусиите да протекат по-бързо.

В сценария, в който това не се случи, България няма да получи навреме 724 млн. евро - втория транш от Плана за възстановяване.

Ако обаче тази трудност бъде преодоляна успешно, не липсват идеи за допълнително подобряване на средата - и отвътре, и извън парламента. От BESCO вече са започнали съвместна работа с университетите в страната за изготвяне на нови законови предложения в сферите на технологичния трансфер, ангелските инвестиции, както и дистанционната работа. Част от тези предложения отново попадат в изискванията за модернизация, заложени като по-далечни промени, нужни за получаването на пари Плана за възстановяване.