След 2 октомври: или нови избори, или вече подреден кабинет

Президентът Радев може да играе ролята на архитект на експертно правителство, което ГЕРБ и ДПС да подкрепят

Прогнозираната конфигурация в новия парламент оставя отново при президента Радев въпроса за правителството - редовно или поредно служебно
Прогнозираната конфигурация в новия парламент оставя отново при президента Радев въпроса за правителството - редовно или поредно служебно
Прогнозираната конфигурация в новия парламент оставя отново при президента Радев въпроса за правителството - редовно или поредно служебно    ©  Юлия Лазарова
Прогнозираната конфигурация в новия парламент оставя отново при президента Радев въпроса за правителството - редовно или поредно служебно    ©  Юлия Лазарова

Повече от половината от предизборната кампания отмина, а основните партии, за които се смята, че ще влязат в следващия парламент, говорят за всичко друго, но не и за главното - какво ще се случи след вота.

Причината за избягването на голямата тема - ще има ли правителство, може да се открие в почти всички социологически проучвания, запечатали нагласите на избирателите в първите дни на септември.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Повече от половината от предизборната кампания отмина, а основните партии, за които се смята, че ще влязат в следващия парламент, говорят за всичко друго, но не и за главното - какво ще се случи след вота.

Причината за избягването на голямата тема - ще има ли правителство, може да се открие в почти всички социологически проучвания, запечатали нагласите на избирателите в първите дни на септември.

И в следващия парламент съставянето на управляващо мнозинство може да е в два варианта - около "Продължаваме промяната" и около ГЕРБ. Тенденцията за спад в подкрепата за ПП, които, поне ако се вярва на социолозите, тръгнаха към изборите с по-висока подкрепа от тази, която биха получили при гласуването, очертава картина на невъзможна реформаторска коалиция. ПП биха поканили отново ДБ и БСП за партньори, но общият им прогнозиран резултат не осигурява мнозинство.

ГЕРБ от своя страна, които миналата година останаха втори на предсрочните избори през юли и ноември, сега изглежда, че затвърждават позициите си и според сондажите към момента са първа политическа сила. Партията на Бойко Борисов има по-голям избор на евентуални коалиционни партньори - ДПС, "Възраждане", партията на Стефан Янев, както и "Има такъв народ", ако прескочат бариерата, проблемът е, че за профила, който ГЕРБ се опитват да поддържат като дясноцентристка и проевропейска партия, всички те си остават токсични.

Така след третите предсрочни избори в рамките на малко повече от година, за да не се стигне и до четвърти, този път ГЕРБ може да предложат правителство на малцинството с основната подкрепа на ДПС. Но този сценарий изглежда по-малко вероятен в сравнение с формулата за "експертния" кабинет и "плаващите мнозинства", която миналата година ИТН неуспешно се опитаха да наложат.

След изборите пак избори

Това, че в парламента ще влязат четири формации, които според прогнозите ще имат между 7 и 11 процента - ДПС, БСП, "Възраждане" и "Демократична България", плюс още две около бариерата - партията на Стефан Янев и "Има такъв народ", очертава по-скоро резултатът да е нови предсрочни избори.

Основанията за такъв извод освен политически са и чисто аритметични. Сметката сочи, че ако не стане чудо ПП, ДБ и БСП няма да имат нужните 121 гласа. Преди дни съпредседателят на ПП Кирил Петков очерта тази конфигурация като единствено възможната за коалиция, в която партията му би участвала.

Ако нагласите на избирателите от началото на септември се запазят, математически вариант има за прословутата "голяма евроатлантическа коалиция" - с ГЕРБ, ПП и ДБ. От Промяната и ДБ обаче заявяват, че не биха взаимодействали с ГЕРБ, докато Бойко Борисов е неин лидер.

Кирил Петков и Асен Василев изградиха сериозна част от кампанията си върху тезата, че на Борисов мястото му е в затвора, едно от предизборните послания на ПП е и призивът да се "пенсионира" от политиката.

Първоначално лидерът на ГЕРБ отговори също с конфронтация, но в типичния си стил оставя и възможност за взаимодействие с ПП и ДБ. Преди дни в интервю за журналиста Симон Милков (взел единственото в последните години интервю и от Делян Пеевски) Борисов обяви, че е готов да преговаря с партиите, които искаха оставката му преди. По думите му ГЕРБ е отворена и към разговор с ПП.

Без евроатлантическа маска

"Демократична България" и "Продължаваме промяната" не разглеждат вариант да се коалират с ГЕРБ. Неофициално обаче представители и на двете формации твърдят, че подобен ход е възможен, но при няколко условия.

От ПП казват, че Борисов трябва да отстъпи и да го няма на политическата сцена, за да могат да разговарят с ГЕРБ. В противен случай ще са излъгали избирателите си. "Ще стане като с трика на Божидар Лукарски", коментира представител на Промяната, визирайки скандала с изтеклия запис на бившия лидер на СДС по повод коалицията с Борисов през 2014 г., в който казва, че поставянето на условия пред ГЕРБ било "трик за вдигане на избирателите".

В ДБ също има подобни мнения. И в двете формации обаче има и хора, които смятат, че при никакви обстоятелства не бива да се стига до подобни развитие. Електоралните щети ще са за нас, не за ГЕРБ, посочват от ДБ.

В същото време от ДБ смятат, че до колаборация с ГЕРБ "рано или късно ще се стигне". "Ако не се разговаря с тях ще трябва да разговаряме с "Възраждане" и ДПС - кое е по-малкото зло?", казва представител на обединението. Всичко това обаче били размисли "по принцип, а не за след тези избори".

Въпреки че страната е изправена пред различни кризи - от енергийна до войната в Украйна, както ПП, така и ДБ изглеждат по-склонни за вариант с нови предсрочни избори, отколкото на компромис за колаборация с ГЕРБ. От ПП казват че проблемът с корупцията в България си остава приоритет за тях. Сходна е позицията и на ДБ, които смятат, че проблемите на България са натрупвани с години, а последните над 10 - от ГЕРБ, и трябва да продължат да обясняват това на избирателите.

От БСП засега не разглеждат вариант за коалиция с други формации в парламента, освен с ПП и ДБ, макар че в партията винаги е имало крило, което клони към управление с ГЕРБ. От неговите редици обаче твърдят, че ако се стигне до подобна ситуация, биха участвали само в "широка коалиция с ясен времеви мандат".

Всъщност сегашното ръководство на БСП е единствената спънка пред повторението на сценария с тройната коалиция от 2005 г., на която бившият президент Георги Първанов "бабува", докато БСП и НДСВ не се съгласиха във властта официално да влезе и ДПС. Докато Нинова е начело на БСП този най-приемлив за статуквото формат, в който ГЕРБ ще замени НДСВ, явно се оказва невъзможен и вероятно е отложен до смяната на лидера на социалистите.

Радев може да предложи премиер

Така от вътрешнопартийната опозиция на Корнелия Нинова, с която Румен Радев е в един отбор, насочват към един възможен изход след изборите на 2 октомври - правителство все пак да има, но по някакъв начин да отстои от партиите в парламента. Това може да стане с инициатива на президента за вид "експертен" кабинет, който да бъде подкрепен от повечето формации в парламента.

За обхвата на споменатата "широка коалиция" може да се съди по знаците, които сегашното служебно правителство на Радев даде. Президентът заигра за прокремълско задкулисие и срещу силите на промяната. Вече няма и спомен от тежкия му конфликт с Борисов през 2020 г. - с внушения за "хаос и разруха" двамата атакуват яростно основно "Продължаваме промяната", около която би могло да се създаде алтернативно мнозинство.

Връщането на кадри на ГЕРБ и ДПС на различни нива във властта (плюс постовете за опонентите на Нинова в БСП) дава ясна представа за подкрепата, на която би се радвала в парламента една президентска инициатива за кабинет. Освен това начинът, по който служебното правителство заработи - с масираната смяна на хора на различни позиции още от първия ден, показа, че действията му са били предварително договорени. Кампанията на "Има такъв народ" за референдум за президентска република също беше пусната в подходящ момент - с идеята, че президентът трябва да посочва премиера, разяснена от Ива Митева.

Не е изключено в момента да се договаря евентуалното правителство след изборите, чийто премиер да е посочен от президента, а мандатоносителят - ГЕРБ или партията, на която Радев избере да връчи третия управленски мандат, го припознае. Включването на българи от чужбина ще му създаде образ на експертност и независимост и ще улесни широката неофициална коалиция на партиите, които не искат да се коалират формално.

Идеята за такова, по същество сламено, правителство беше усилено лансирана от партията на Слави Трифонов и на практика стана причина за провалянето на парламента след втория вот през миналата година. След 2 октомври може и да се осъществи, но пред това правителство ще има два познати пътя. Ако наистина е експертно и не изпълнява партийни поръчки - лесно ще бъде свалено. Ако ще служи за "експертен" камуфлаж на завърналия се корупционен модел - лесно ще бъде разпознато.

Все още няма коментари
Нов коментар