Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Интервю | Геновева Петрова: Дълга политическа криза носи риск от завой към недемократично управление

Президентът помага за ерозията на доверието в партиите и отслабването на партийната система като цяло, казва социологът от "Алфа рисърч"

Геновева Петрова, "Алфа рисърч"
Геновева Петрова, "Алфа рисърч"
Геновева Петрова, "Алфа рисърч"    ©  Надежда Чипева
Геновева Петрова, "Алфа рисърч"    ©  Надежда Чипева
Тази седмица започна обратното броене до предсрочните парламентарни избори в неделя, 2 октомври. В последните дни на кампанията "Капитал" разговаря с политолози (вижте тук ), социолози и икономически експерти за възможните развития на ситуацията след вота и с какви рискове за страната те могат да са свързани.

Представяме ви мнението на социолога и управляващ партньор в агенция "Алфа рисърч" Геновева Петрова.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Тази седмица започна обратното броене до предсрочните парламентарни избори в неделя, 2 октомври. В последните дни на кампанията "Капитал" разговаря с политолози (вижте тук ), социолози и икономически експерти за възможните развития на ситуацията след вота и с какви рискове за страната те могат да са свързани.

Представяме ви мнението на социолога и управляващ партньор в агенция "Алфа рисърч" Геновева Петрова.

Могат ли тези избори да решат политическата криза с продължителната липса на устойчиво парламентарно мнозинство зад редовно правителство?

Два са основните фактори в решаването на тази политическа криза - вотът на избирателите и заявките на партиите за сформиране на мнозинство след това. Седмица преди изборния ден няма яснота по нито един от тези елементи. Вотът би могъл да бъде решение, ако в електоралните предпочитания има силно изявен фаворит, способен да спечели достатъчна за самостоятелно мнозинство (или близка до това равнище) подкрепа. Нагласите на избирателите обаче очертават фрагментирано представителство, каквото и в края на миналата година.

Позициите на партиите могат да внесат повече светлина, ако са налице ясни заявки за бъдещи коалиционни партньорства. С малки изключения, до момента сме свидетели на познатите от последните две години разделителни линии и едно декларирано намерение за бъдещо общо управление между ПП, ДБ и БСП (в случай че получат достатъчно подкрепа). Такова мнозинство обаче ще е перманентно изправено пред риск да се разпадне под натиска на вътрешни противоречия поради ценностните разминавания между партньорите (например по въпроси като военната агресия на Русия или източниците на енергийни доставки).

Малко изключение е открехнатата от ГЕРБ врата към партии с евроатлантическа ориентация. Тази тяхна позиция обаче все още не е достатъчно убедителна за избирателите предвид създаваното от ГЕРБ впечатление, че с едната ръка "държат вратата отворена", а с другата продължават яростно да атакуват опонентите си.

Какво правителство все пак може да бъде излъчено - на малцинството (от ГЕРБ) или експертно, с мандата на една от трите партии, участващи в процедурата, но подкрепено от повече формации в парламента. Какви са възможните конфигурации на тази подкрепа?

Ако говорим хипотетично - всеки от вариантите е възможен предвид силно флуктуиращата подкрепа за партиите. Ако погледнем към заявките на политическите играчи - всички варианти изглеждат малко вероятни. Сред съществените грехове на българските партии пред избирателите е именно липсата на предварително декларирани позиции с кого биха управлявали след изборите (за разлика от практиката в други европейски държави). И така по правило пораждат съмнения. Така например дори и ценностно аргументирано евентуално правителство на малцинството на ГЕРБ, подкрепено от ДБ и/или ПП, ще остави усещане за договорки поради острата предизборна конфронтация. Експертно правителство с подкрепа от непримирими в хода на кампанията опоненти ще навява същите аналогии.

Експертно (или програмно) правителство се възприема като най-удобен за всички партии вариант, защото снема от плещите им политическата отговорност за предстоящи тежки решения. И ако никоя от формациите не получи отчетливо по-висока подкрепа, за да направи опит за правителство, е вероятно да се стигне до подобен компромис. Той би бил подкрепен от повечето политически сили в НС с изключение на антисистемни и радикални представители (като "Възраждане"), които се чувстват най-комфортно да са опозиция на всички.

Каква би била ролята на президента в търсенето на формула за правителство?

През последните две години резултатът от действията на президента Румен Радев обикновено е противоположен на декларираното от него намерение за преодоляване на политическата криза. Той не пропуска да атакува партиите, а в отношението му към тях преобладава назидателно-поучителен тон. Атакува едни политически формации, лансира други, после атакува и тях, провежда формални консултации за съставяне на правителство - така вместо да е онази лидираща политическия дебат институция, държавният глава помага за ерозията на общественото доверие в партиите и за отслабване на партийната система като цяло.

Поведението и позициите му през последните месеци не внасят оптимизъм, че ролята му би била различна и при търсене на вариант за следващо правителство.

Какви са рисковете и при двата варианта: да няма правителство и да се върви към нови предсрочни избори; и да има някакъв вид правителство - на малцинството или т.нар. експертно?

Невъзможност за излъчване на правителство и следващи предсрочни избори означава дълго управление на президента чрез служебен кабинет и липса на работещ парламент - безвъпросен риск в контекста на нетърпящите отлагане актуални проблеми и кризи, а в по-дългосрочен план и за представителната парламентарна демокрация. Това би дало и увереност на все още слабите, но вече заявяващи се гласове за промяна на формата на управление - перспектива, която за част от хората може да изглежда приемлива от гледна точка на настоящата политическа криза, но крие висок риск страната да направи завой към недемократично управление.

Излъчването на правителство може да противодейства на подобна тенденция. Разбира се, успехът на това противодействие зависи от формулата на парламентарно мнозинство и кабинет. Конюнктурно мнозинство, подобно на това от последното Народно събрание, би било неустойчиво и заплашено от разпад в най-неочакван момент.