Новият брой: Пътят към Шенген
Close
Накъде след вота

Доверието в партиите ерозира. Това разклаща и демокрацията

За 12 години над 1.5 млн. избиратели са спрели да гласуват, а вотът за традиционните партии се е свил силно

Изборната 2009 г. беляза началото на управленската доминация на ГЕРБ, но също и началото на видим период на ерозия в доверието към българската партийна система. На всеки следващ вот традиционните партии отчитат все по-малка и по-малка номинална подкрепа, солидна група избиратели сменят избора си между популярни за времето формации, често с ограничен срок на годност, но апатията като цяло расте (виж графиките).

Обяснението зад тези тенденции е комплексно, но те крият редица рискове и за парламентарната демокрация: ниска представителност, широко поле за изява на популистики и антисистемни формации, радикализация на вота и дори засилване на настроенията за смяна на формата на управление.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Изборната 2009 г. беляза началото на управленската доминация на ГЕРБ, но също и началото на видим период на ерозия в доверието към българската партийна система. На всеки следващ вот традиционните партии отчитат все по-малка и по-малка номинална подкрепа, солидна група избиратели сменят избора си между популярни за времето формации, често с ограничен срок на годност, но апатията като цяло расте (виж графиките).

Обяснението зад тези тенденции е комплексно, но те крият редица рискове и за парламентарната демокрация: ниска представителност, широко поле за изява на популистики и антисистемни формации, радикализация на вота и дори засилване на настроенията за смяна на формата на управление.

За последните 12 години над 1.5 млн. избиратели са преминали в графата "апатични" - през 2009 г. на изборите са участвали над 4.3 млн. души, а в следващите години те плавно намаляват до 2.66 млн. през ноември 2021 г., като 2.44 млн. са избиратели от страната. Според последното преброяване на НСИ пълнолетното население в България е около 5.7 млн. души, което означава, че реално 43% са изявили волята си. Според социолозите няма да е изненада, ако през октомври броят им е още по-нисък.

За същото време ГЕРБ е загубила почти две трети от гласовете си, а БСП - три четвърти. Резултатите на ДПС може да изглеждат константни, но и нейните избиратели са намалели почти наполовина. Подкрепата за демократичните формации се измерва по-трудно заради голямата динамика през годините на партиите в този спектър, но и там резултатите са неубедителни.

Пряк ефект от това е ниската летва за попадане в парламента. През годините място там намираха популистки, корпоративни и националистически формации като РЗС, партията на Николай Бареков, Христо Ковачки, "Атака", ВМРО и др., като придобиха нереалистична тежест на фона на ниската обществена представителност. Спечелените от ИТН избори през юли 2021 г. показаха, че дори антисистемни формации могат да се изстрелят до върха с едва 650 хил. гласа (или около 11% от всички избиратели). Блиц успехът на "Продължаваме промяната" от своя страна (близо 670 хил. гласа през ноември 2021 г.) обаче е показателен, че и реформистки сили могат да покълнат на подобна рехава изборна почва.

Сривът на ИТН и очакваното от социолозите леко отдръпване от ПП сега вероятно ще върне някои избиратели към по-старите формации, но други ще се разпръснат към "Възраждане", партията на Стефан Янев, "Изправи се" на Мая Манолова и др. Според някои прогнози не е невъзможно в следващия парламент да има дори 8-9 партии - раздробяване, което освен друго блокира допълнително възможностите за формиране на кабинет.

Трайната загуба на доверие в партиите и политическата криза в комбинация с други кризи носи риск и от радикализация на вота. "По-дълбоко гмуркане в спиралата на предсрочни избори много вероятно ще доведе до радикализация на по-широки обществени слоеве", казва социологът Добромир Живков от "Макертлинкс". Италия е показателна в това отношение. Там години на политическа криза, парламенти и правителства с кратък живот и ниска избирателна активност тласкаха вота все повече към крайния спектър. За да се стигне до миналия уикенд, когато крайнодясната партия "Италиански братя" на Джорджа Мелони спечели изборите.

Засега поне палитрата от партии, които имат шанс да попаднат в следващия парламент в България, не предполага рязък завой в такава посока въпреки очакваната увеличена подкрепа за крайната "Възраждане". Все пак настроенията бързо могат да се променят, особено на фона на каскадата от кризи - войната в Украйна, високата инфлация, енергийната криза, които вече засилват радикалните настроения в много части на Европа. А на хоризонта стоят още наближаваща рецесия и труден, ускорен зелен преход заради войната и климатичните промени.

Това е свързано и с още една потенциална опасност за парламентарната демокрация - зачестява говоренето за промяна на формата на управление на България към президентска република. Слави Трифонов в края на август дори поиска референдум (любимият му инструмент) по въпроса. На това предложение в случая не може да се гледа сериозно - най-малкото защото подобен въпрос от компетенцията на конституцията не може да се реши с референдум, а само с Велико народно събрание.

От друга страна, Румен Радев се очертава като все по-агресивен политически играч, а "невъзможността за излъчване на правителство и нетърпящите отлагане проблеми може да направят перспективата за промяна на формата на управление да изглежда приемлива за част от хората, но тя крие висок риск страната да направи завой към недемократично управление", казва социологът Геновева Петрова от "Алфа рисърч". И според Добромир Живков дълъг цикъл от политическа нестабилност може "дотолкова да компрометира настоящата парламентарна демокрация, че да направи идеята за президентска република привлекателна за повече граждани, а това е системен риск за все още развиващата се демокрация у нас".

И докато тази опасност все още изглежда по-далеч от актуалния дневен ред, в него остават непосредствените ефекти от политическата криза - нестабилност, на фона на куп тежки социални и икономически проблеми.