Накъде след вота

Още едни междинни избори

Единствената нова формула след поредицата непроменящи ситуацията вотове е с правителство, което партиите в парламента да подкрепят, без формално да участват в него

Темата накратко
  • Ниска избирателна активност ще възпроизведе същия състав и същите разделения в парламента.
  • Дори да има редовно правителство, аритметичното мнозинство ще блокира съдебната реформа и борбата с корупцията.
  • Вотът в неделя едва ли ще посочи изход от кризата на политическия модел.

В неделя българите с право на глас са призовани за четвъртите в рамките на година и половина избори за парламент. Така повеждат пред израелците, които след месец ще гласуват за пети път в последните три години, също в предсрочен вот.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Ниска избирателна активност ще възпроизведе същия състав и същите разделения в парламента.
  • Дори да има редовно правителство, аритметичното мнозинство ще блокира съдебната реформа и борбата с корупцията.
  • Вотът в неделя едва ли ще посочи изход от кризата на политическия модел.

В неделя българите с право на глас са призовани за четвъртите в рамките на година и половина избори за парламент. Така повеждат пред израелците, които след месец ще гласуват за пети път в последните три години, също в предсрочен вот.

И тук, и там това се случва след продължила година нова политическа обстановка, сложила край на рекордното и за двете страни 12-годишно управление на Бенямин Нетаняху там и на Бойко Борисов (откакто има демократични избори) тук.

И там разнородната коалиция падна заради дезертирали депутати, както тук я събори една от четирите партии в състава й. Сега в Израел се питат дали Нетаняху няма да се върне на власт, в България съответно въпросът е същият за ГЕРБ и Борисов.

Сравнението е само за да покаже, че това, което мнозина наричат политическа криза в България, не е уникално - честите избори са познати в много страни с демократично устройство. Но нещо друго е интересно за предстоящия вот на 2 октомври - за разлика от почти всички в последните 20 години липсва новата фигура на спасителя. И то когато кризите след пандемията и войната на Русия в Украйна изведоха напред крайнодесни и националистически партии в някои европейски страни.

Криза в наказателния жанр

Дългогодишната злоупотреба с националистически, антизападни и антилиберални лозунги вероятно е намалила въздействието им в България - освен "Възраждане" на Костадин Костадинов и колебливия вариант на "Български възход" на бившия служебен премиер Стефан Янев (единственият нов играч, на когото социолозите дават шансове) на сцената не се появиха ярки и по традиция проруски "спасители" по модела на "Атака" и Волен Сидеров.

Без съмнение и войната в Украйна обърка планове за подобен вид политическо настъпление. Дори когато Костадинов продължава да повтаря, че Путин ще спечели тази война, не е сигурно, че си вярва. А могъщият "Газпром" внезапно се превърна в прашинка, която довчерашните му апологети се опитват да изтръскат от ревера си.

Междувременно светна и червената лампичка за достъпа до европейските средства. Поставените конкретни условия за реформи срещу корупцията и в съдебната власт налагат тактика за снишаване "докато мине бурята". С нея се асоциира обявеното от Брюксел намерение да ореже с една трета фондовете за режима на унгарския борец срещу либералната демокрация Виктор Орбан. На фона на кризите и увеличения от кабинета "Петков" дял на социалните разходи в националния бюджет апетитите за властта логично преместват акцента върху парите от ЕС.

Така във вялата атмосфера на преминалата вече поредна кампания бурният наказателен вот, който движеше изборите миналата година, сега изглежда осиротял и блуждаещ. Липсата на обичайно напомпваните големи очаквания може да се изрази в протест срещу гласуването.

Избирателната активност ще решава

Социолози неофициално се оплакват от голям ръст на отказите да се отговаря на въпросите им, което прави уязвими и прогнозите им за изхода от вота в неделя. И без да е ясно откъде могат да дойдат изненадите, ако има такива, едно е сигурно - че избирателната активност ще определи колко формации ще влязат в новия парламент и каква ще е тежестта им в него.

Ниската активност дава предимство на по-старите партии с твърди ядра, което пропорционално ще е най-голямо за ГЕРБ, ДПС и БСП, а също и по-малък брой партии ще прескочат бариерата. При такъв вариант и разликата между прогнозираната като първа сила ГЕРБ и втората - "Продължаваме промяната", ще е по-голяма.

Сред печелившите ще е и "Възраждане", в която ще се концентрират наказателните и антисистемни нагласи. (Рекордно ниската в историята на Италия активност на последните избори се сочи за ключов фактор и за победата на крайнодясната партия на Джорджа Мелони.)

Обратно, високата активност на изборите може да вкара повече партии в парламента, а също и да намали разликата между първата и втората съперничещи си сили. При специфичната ситуация в България, макар и силно теоретично, биха нараснали шансовете и за някакъв приемлив вид управляващо мнозинство.

Тъй като избирателната активност е най-трудна за прогнозиране, последните сондажи на социологическите агенции сочат повторението на сегашния парламент с шест политически сили с опция за още до три.

Реалният резултат ще определи възможностите за съставяне на правителство. Базово въпросът за управлението ще се решава от смятаните за сигурни ГЕРБ, ПП, ДПС, БСП, "Възраждане" и "Демократична България", но ще зависи и от това дали някоя от трите формации около бариерата - "Има такъв народ" на Слави Трифонов, "Български възход" на Стефан Янев и "Изправи се БГ" на Мая Манолова, ще успеят да я прескочат.

Експертно правителство или пак избори

Картината, очертана в края на предизборната кампания, и заявените позиции на основните играчи в нея показват, че плановете за някакво по-различно управление, което да размие границите на политическото разделение след 2020 г. - по линията статукво - промяна, трудно ще се осъществят, поне във вида на класическата коалиция.

Преобладаващото мнение на политолозите и социолозите, до които "Капитал" се допита в последната седмица на кампанията, е, че предсрочните избори в неделя ще са поредните междинни, докато се стигне до по-ясен профил на политическо мнозинство и редовно правителство.

Влизането в следващото Народно събрание на ИТН, след като партията на Слави Трифонов провали два парламента и един кабинет, се смята за все още възможно, но много несигурно.

За ГЕРБ, които инициираха вота на недоверие на редовното правителство, не се промени нищо съществено. Както при трите вота миналата година, те отново оглавяват предизборните проучвания, но оставайки в същите електорални рамки. И в същите разнопосочни послания, според които хем ще спасяват страната от хаоса на предишните управляващи, хем са готови да управляват с тях в т.нар. евроатлантическа коалиция.

Партията на Кирил Петков и Асен Василев, макар и с очакван отлив на гласове спрямо ноември 2021, си остава водеща сила в лагера на реформите и промяната заедно с "Демократична България". Твърдата заявка от ПП, че няма да се коалират с ГЕРБ, докато лидер е Бойко Борисов, прави неприемливи всички други варианти за намиране на по-широко парламентарно съгласие. Оставането и на БСП на анти-ГЕРБ позиция изключва най-удобния за статуквото сценарий - тройна коалиция между ГЕРБ, БСП и ДПС по модела от 2005 г.

ДПС и "Възраждане" ще продължат да са встрани от вариантите за официална власт, което означава, че постигането на мнозинство от 121 депутатски мандата ще е трудно и за двата лагера.

Единствената нова формула след поредицата непроменящи ситуацията избори е на експертно, програмно, антикризисно и както и да е наречено правителство, което партиите в парламента да подкрепят, без формално да участват в него. Този вариант често е предлаган от ДПС, защото е начин за официалното им приобщаване в управлението.

Политическите наблюдатели не изключват сценарий с експертно правителство, но не му възлагат и големи надежди за решение на кризата с политическия модел. Достатъчно е да припомним, че големите структурни проблеми на България си остават нерешени, а в следващото Народно събрание аритметичното мнозинство отново ще е в полза на противниците на реформата в съдебната власт и борбата с корупцията. Този факт подхранва скептицизма по отношение на едно представяно като надпартийно управление, още повече че и служебните кабинети на сегашния президент Румен Радев, които по дефиниция трябва да са такива, демонстрираха нагледно наивността на подобна представа.

Докъде ще стигне играта на президента

През последните две години Радев изигра значителна роля и за възхода, и за падението на обществените надежди за някаква по-значима промяна в България след 12-годишното управление по модела на ГЕРБ и ДПС. С активната си намеса в политиката той успя да се ситуира като самостоятелен играч на полето на партиите. Тяхната слабост в дадения момент подсилва позициите му, но с ходовете си чрез сегашното служебно правителство показа, че всъщност е зависим от тях.

Прибираните под крилото му най-видни опозиционери на Корнелия Нинова в БСП, които са и открити застъпници за коалиция с Бойко Борисов, яростните нападки срещу кабинета "Петков", връщането на ключови постове на свързани с ГЕРБ и ДПС кадри, опитите да обърне геополитическия курс към Кремъл с връщане на "Газпром" и двусмислените изказвания за агресията на Русия в Украйна - всичко това отне ореола му на лидер на по-широки обществени кръгове, превръщайки го в реплика на бившия президент Георги Първанов.

Вариантът с експертното правителство се свързва ако не с инициативата, то с благословията на президента, който трябва да даде третия управленски мандат на избрана за целта формация. Това означава и съставът му да е вече договорен между партиите, които биха го подкрепили. Според най-оптимистичната прогноза за хоризонта му - на социолога Живко Георгиев, той едва ли ще надхвърли година.

Какви са рисковете

Ако приемем, че нито един от следизборните сценарии не предвижда тежък политически катаклизъм, то не се задава и качествено нов, непознат риск.

Едва ли ще видим по-сериозен опит и за геополитическа преориентация към Русия, доколкото не се очертава прокремълско мнозинство в парламента. Политическата нестабилност ще продължи да се измерва с блокирани ключови реформи и произтичащи от това пропуснати възможности за излизане от блатото на корупцията, за по-бърз икономически растеж, за подобряване на публичните услуги.

В непосредствен план ще има парламент, който би могъл да приеме бюджета за следващата година, както и някои от законодателните промени, изисквани за освобождаване на поне част от европейските средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Ако се окаже, че обществената енергия за промяна от 2020 г. се е спихнала в разочарование, ще си останем със същия главен прокурор, същия Висш съдебен съвет, същите регулатори на отвлечената държава за още неопределено време. Всичко е в ръцете на избирателите.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 6

    Изобри докато на българина не му дойде акъла в главата. А на българина му идва акъла в главата чак когато стигне дъното. Последните 2 години с тъпотията си, невежеството си, с късата си памет и с това, че лесно се манипулира завъртя колелото с пълна сила назад и се насочи бързо към това дъно както никога до сега!

    Нередност?
Нов коментар