Новият брой: Пътят към Шенген
Close
Накъде след вота

Следващият парламент: To do list

Без значение дали има или няма кабинет, следващото НС ще трябва да приеме редица закони

Нови избори или правителство - по какъвто и сценарий да тръгне държавата след 2 октомври, пред 48-то Народно събрание има сигурен списък с неотложни задачи. Депутатите в следващия парламент, без значение на политическата им ориентация, ще трябва да се заемат със законодателния to do лист. Трябва да сторят това и без значение от позицията им - на управляващи или опозиция, както и без значение от перспективата за управление или предсрочен вот напролет.

Причините са много. Липсaта на работещо Народно събрание в последните месеци налага бързо приемане на нужните закони, които ще гарантират получаване на средствата от Брюксел по плана за възстановяване. Ако България все още иска да приеме еврото през 2024 г., това налага приемане на редица разпоредби. По това време на годината е нужно още да се изработи и да се приеме бюджет.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Нови избори или правителство - по какъвто и сценарий да тръгне държавата след 2 октомври, пред 48-то Народно събрание има сигурен списък с неотложни задачи. Депутатите в следващия парламент, без значение на политическата им ориентация, ще трябва да се заемат със законодателния to do лист. Трябва да сторят това и без значение от позицията им - на управляващи или опозиция, както и без значение от перспективата за управление или предсрочен вот напролет.

Причините са много. Липсaта на работещо Народно събрание в последните месеци налага бързо приемане на нужните закони, които ще гарантират получаване на средствата от Брюксел по плана за възстановяване. Ако България все още иска да приеме еврото през 2024 г., това налага приемане на редица разпоредби. По това време на годината е нужно още да се изработи и да се приеме бюджет.

Бюджет с едно на ум

Подготвянето на бюджета 2023 г. трябва да се случи с едно наум, че вероятно още през тази зима еврозоната ще влезе в рецесия, а това ще се отрази и на българската икономика, и на приходите на държавата.

На бъдещите парламент и евентуален кабинет ще им се наложи да решат дали да продължат безсмислените ДДС отстъпки, които бяха гласувани от предишни парламенти, както и дали да има и какви точно да са мерки за подпомагане на бизнеса заради високата цена на електроенергията.

Задачата се усложнява, ако се стъпи на първоначалните изчисления на служебния финансов министър Росица Велкова. Те показват, че догодина бюджетът ще е на огромен дефицит (от над 7% от БВП). Дори и сметката да е силно консервативна, отсега е ясно, че държавата ще трябва да посвие разходите си или да мисли за нови източници на приходи, ако не иска да изпадне в процедура по свръхдефицит, което от своя страна би попречило за влизане в еврозоната.

А и ерата на евтиния кредит свърши. На последния аукцион тази седмица, на който Министерството на финансите се опита да набере финансиране от вътрешния пазар, интересът беше слаб, а цената висока. Което пък означава, че осигуряването на оставащите около 1.7 млрд. лв. държавен дълг до края на годината, необходими за покриване на падежите и бюджетния дефицит, става все по-предизвикателно заради влошаващите се пазарни условия.

Ако държавата все пак иска да приеме еврото през 2024 г., каквото намерение поне на думи изказват повечето от политическите партии, трябва да изготви и да придвижи пакет от закони, с които това да стане възможно. Извън техническата част - в момента страната не покрива изискването за инфлация, не трябва да допуска и увеличение на дефицита в бюджета от над 3% от БВП.

Всичко това ще се случи на фона на искания на синдикати и служители в различни ведомства за по-високи заплати, които да компенсират поне отчасти растящата инфлация в страната (почти 18% към август).

Субсидиране на цените на тока

Основна задача на новия парламент в сектора на енергетиката е да предвиди възможността за субсидиране на цените на тока и след 31 декември 2022 г. Сегашните компенсации са разписани в актуализацията на бюджета и срокът им на действие изтича тогава. Възможно е подпомагането за 2023-а, каквото е сигурно, че ще бъде нужно, да продължи по същия начин и да бъде включено в новия бюджет, който депутатите трябва да одобрят.

По същия начин още след месец се очаква да свършат парите за субсидиране на цените на горивата. Ако няма големи промени на пазара, може да се прецени, че като антиинфлационна мярка помощта от 25 ст. на литър трябва да продължи.

От изключително значение в сегашната ситуация е и облекчаването на административните трудности за изграждане на нови ВЕИ мощности - както за собствени нужди, така и за по-големи централи. През тази година бяха подготвени стотици такива проекти, но много малко от тях са в процес на реализация заради тромавите процедури. А пускането им в експлоатация би осигурило допълнителна електроенергия на ниски цени.

Важна, но трудно осъществима, задача е и въвеждането на формулировката за "енергийно бедни". Това е задължително изискване за усвояването на парите по Плана за възстановяване, но е политически неудобен ход, тъй като трябва ясно да се разграничат групите в населението, които имат нужда от финансово подпомагане за енергийните си разходи. Което означава, че трябва да спре раздаването на пари на всеки, а вместо него да има диверсифицирано и директно субсидиране на цените на ток, парно, дърва, въглища, пелети и т.н.

Пак в рамките на тази година като условия по Плана за възстановяване са заложени още реформи на пазара на балансираща енергия, регулация за съхранението на енергия, либерализация на пазара на едро и други.

Съдебните закони

За да не изгуби България средствата по плана за възстановяване до края на календарната година, със или без правителство, трябва да бъдат приети вече подготвените закони в сферата на съдебната власт. По тях работиха екипите както на редовния министър Надежда Йорданова, така и на служебния Крум Зарков.

Става дума за Закона за противодействие на корупцията, който трябва да реформира комисията известна като КПКОНПИ. Освен това трябва да бъдат приети закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, както и две промени в Търговския закон.

Първата от тях, посветена на материята за търговската несъстоятелност, предвижда реформа на производството по стабилизация, мерки за бързина и ефективност на производството, пресичане на възможността за избор на съд по несъстоятелността чрез смяна на адреса на регистрация на дружеството, въвеждане на възможност за обявяване на несъстоятелност от определена категория физически лица - предприемачи, усъвършенстване на уредбата на дейността на синдиците. Втората промяна със срок до края на годината, предвижда създаването на нова глава в ТЗ, с която се въвежда нов тип дружество - "дружество с променлив капитал" (ДПК) като един по-гъвкав инструмент за развиване на стопанска дейност най-вече от стартиращи иновативни компании.

Парламентът трябва да гласува още промени в Закона за правната помощ, както и в Закона за несъстоятелността на физическите лица.

Бонус и хартия за разкош

Извън неотложните промени има и такива, които са наложителни. Така например Народното събрание ще трябва да избере парламентарна квота във Висшия съдебен съвет. През седмицата Конституционният съд (КС) предотврати конституционна криза с решението си, че Инспекторатът към ВСС, а и самият ВСС могат да функционират и след изтичане на мандатите на членовете им, щом до този момент парламентът не е избрал нови членове. КС реши, че e по-важно един конституционен орган да функционира, отколкото стриктното придържане към ограничението на конституционния мандат. Въпреки решението обаче това не може да продължи до безкрай, така че следващият парламент поне трябва да направи опит да избере Инспекторат, както и квотата си в Съдебния съвет.

Към всичко това може да се добави и опитът от края на 47-то Народно събрание, когато коалиция между ГЕРБ, БСП и ДПС опита да върне гласуването с хартиени бюлетини. Тогава това не се случи най-вече заради разкола в групата на левицата. Сега, ако разстановката на силите е различна, е много вероятно новият парламент, дори да не се стигне до съставяне на кабинет, да направи бързи промени в Изборния кодекс. Това действие обаче зависи от следизборната аритметика.

По темата работиха още: Вера Денизова, Ивайло Станчев