Интервю/Първан Симеонов: Рискът е след изборите да се окажем в политическа недостатъчност

Ако има правителство, то ще е някаква компромисна неполитическа формула, смята политологът Първан Симеонов

Първан Симеонов
Първан Симеонов
Първан Симеонов    ©  Красимир Юскеселиев
Първан Симеонов    ©  Красимир Юскеселиев
Тази седмица започна обратното броене до предсрочните парламентарни избори в неделя, 2 октомври. В последните дни на кампанията "Капитал" разговаря с политолози (вижте също тук и тук) , социолози (вижте също тук и тук) и икономически експерти за възможните развития на ситуацията след вота и с какви рискове за страната те могат да са свързани.

Представяме ви мнението на изпълнителния директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов .

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Тази седмица започна обратното броене до предсрочните парламентарни избори в неделя, 2 октомври. В последните дни на кампанията "Капитал" разговаря с политолози (вижте също тук и тук) , социолози (вижте също тук и тук) и икономически експерти за възможните развития на ситуацията след вота и с какви рискове за страната те могат да са свързани.

Представяме ви мнението на изпълнителния директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов .

Могат ли тези избори да решат политическата криза с продължителната липса на устойчиво парламентарно мнозинство зад редовно правителство, т.е. проблемът с коалициите.

Единственият начин, по който изборите могат да решат политическата криза с липсата на редовно правителство изглежда като парадокс. Колкото по-трудно е България да има правителство, толкова повече може да има. Иначе казано: колкото по-голяма е опасността, толкова по-голям е шансът тя да бъде осъзната като реална, както от обществото, така и от партиите. Ако обаче все пак това не стане, има опасност след изборите да влезем в политическа недостатъчност, при която хората да не искат да гласуват повече на избори, защото не намират смисъл, а политиците да не искат да управляват и да носят отговорност и така да оставят на президента да продължи да вади кестените от огъня. Аз обаче смятам, че възможности за съставяне на правителство има.

Какво правителство все пак може да бъде излъчено - на малцинството ( от ГЕРБ) или експертно, с мандата на една от трите партии, участващи в процедурата, но подкрепено от повече партии в парламента. Какви са възможните конфигурации на тази подкрепа.

Първо трябва да видим какъв ще е резултата от изборите и дали ще има ясно връчен мандат от българския народ на някоя от политическите сили. Ако има победител с по-голяма дистанция, дори този победител да не иска, ще трябва да прави правителство. Ако няма ясен победител, това ще бъде малко по-трудно. И в двата случая обаче ще има обществен натиск да се правят отстъпки. Правенето на такива отстъпки е всъщност ключа към съставяне на евентуално правителство. Не е изключено и да се очертае някакво мнозинство, но каквото и да бъде, то няма да има кой знае какъв комфорт, а това означава, че всичко ще минава през компромиси.

Така че, ако има правителство, то ще е някаква компромисна формула. Прилича ми на идеята за някаква по-неполитическа формула, която да се движи по определен дневен ред. Между другото Бойко Борисов е способен на такъв тип жестове. За него е важно да покаже, че той е ключът за решаването на кризите. Не знам обаче дали ще може да реши кризата с отсъствието си, защото в случая това ще се изисква от него.

Каква би била ролята на президента в търсенето на формула за правителство?

Президентът е или поне доскоро беше в идеалната ситуация да се опита да вдъхнови или по-скоро да насърчи някакъв формат за диалог между иначе враждуващите политически сектори. Парадоксът е, че сега той изглежда повече в синхрон с ГЕРБ, отколкото с "Продължаваме промяната". Факт е обаче, че президентът остава, макар и не в онази степен, която помним от първия му мандат, най-авторитетната фигура в момента в българския политически живот.

Другото, което ми прави впечатление е, че Румен Радев едва ли държи да носи тази отговорност и вероятно би имал интерес партиите да намерят някаква формула за управление. В същото време ми се струва, че той вече плува доста по-спокойно в тези води. Затова и неговата роля ще става все по-плътна. Оказа се, че заложената в българската конституция формула с фигурата на президента, която изглеждаше странно замислена, заради това, че той е натоварен с мажоритарни очаквания, а няма почти никакви правомощия, работи. Мажоритарният му избор и необходимостта да представляваш цялото общество кара президентите на България да търсят балансьорска роля и в конкретния случай тази роля може да свърши работа, защото в настоящата ситуация май това се очаква от него.

Разбира се втората опция е президентът да изпита хъс самичък да увеличава отговорностите, които носи и респективно властта си. Не ми се струва обаче, че в момента виждам това, а според мен той по-скоро би искал да търси някакъв вариант да фасилитира създаването на някаква власт. Не съм много сигурен дали би искал да бъде неин проектант и дали би могъл, но ми се струва, че интересът му е да има пълноценно правителство. Да не остава той единствено отговорният за всичко, защото му предстоят още четири години от мандата, а носенето на отговорност е съпроводено и с губене на популярност.

Какви са рисковете и при двата варианта: да няма правителство и да се върви към нови предсрочни избори и да има някакъв вид правителство - на малцинството или т. нар. Експертно?

Рисковете са познати и калкулирани, защото става дума за ужасни неща - за война, за инфлация, и е хубаво България да има правителство. Има обаче един дългосрочен риск, ако не може да се състави правителство и той е свързан с опасността да влезем в политическа недостатъчност, при която хората да не искат да гласуват повече на избори, а политиците да не искат да управляват. Това е опасност за демокрацията, защото отвращението от анемията на партиите крие риск от дискредитиране на демократичните механизми. Ако българското общество бъде принудено да ходи отново на избори - пети по ред за последните две години, това може да накара много хора да отвърнат въобще поглед от демократичните механизми и да се увлекат по радикални идеи и еднолични авторитарни модели на власт при следващи избори. Така България рискува да тръгне по пътя на страни като Унгария, Полша и Италия. Това е опасността.

Рискът от съставянето на правителство е свързан с това, то да е слабо. Често казано, това е същия риск като този да няма правителство, защото хората могат да си кажат, че служебен кабинет на президента е по-добро нещо от някакво тежко компромисно правителство на партии, които не могат да се понасят. Тоест рискът да имаш тежко компромисно правителство на формации, които до оня ден не са можели да се гледат, на мнозина може да се стори по-голям, от риска да имаш продължаващо правителство, олицетворявано от президента.

Все още няма коментари
Нов коментар