Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Пет извода след резултатите от изборите

Най-ниската избирателна активност от 1990 г. насам, "победител" с подкрепата на едва 9.6% от всички избиратели, преливане на гласове от либерали към радикали и още особености на последния вот

Официалните резултати след поредните предсрочни парламентарни избори на 2 октомври са ясни и те като цяло не дават повод за радост на повечето партии, а още по-малко и на обществото като цяло. Новият парламент до голяма степен пресъздава предишния, с малки разлики: ГЕРБ е първа, "Продължаваме промяната" - втора, "Български възход" заменя ИТН, а "Възраждане" укрепва позиции.

Но извън това и новото Народно събрание ще е силно фрагментирано и поляризирано, а възможностите за формиране на устойчив кабинет са минимални - математически възможните мнозинства са политически неприемливи и обратното.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Официалните резултати след поредните предсрочни парламентарни избори на 2 октомври са ясни и те като цяло не дават повод за радост на повечето партии, а още по-малко и на обществото като цяло. Новият парламент до голяма степен пресъздава предишния, с малки разлики: ГЕРБ е първа, "Продължаваме промяната" - втора, "Български възход" заменя ИТН, а "Възраждане" укрепва позиции.

Но извън това и новото Народно събрание ще е силно фрагментирано и поляризирано, а възможностите за формиране на устойчив кабинет са минимални - математически възможните мнозинства са политически неприемливи и обратното.

Ето какви други важни промени обаче се виждат зад числата от вота.

1. За първи път избирателната активност е под 40%

Интересът на гласоподавателите към изборите по принцип трайно намалява в последните години. За първи път в най-новата история на България обаче гласувалите са под 40% от всички избиратели. Този път бюлетина са пуснали едва 2.601 млн. души, или 39.4% от всички избиратели по списък. През ноември те бяха 2.669 млн. (40.2%), а за сравнение - през 2009 г. са гласували 4.3 млн. души (60.2%).

Все по-голямо отдръпване на хората от изборния процес според политолози крие сериозни рискове от подкопаване на представителната парламентарна демокрация - вече се чуват призиви, макар и плахи, за преминаване към президентска република.

2. Все по-ниска легитимност на партиите в парламента

Заради все по-ниската активност и продължаващата ерозия на доверието в тях партиите вече влизат в парламента с изключително ниска реална обществена подкрепа. "Победителят" на този вот - ГЕРБ, например е получил гласовете на под 10% от всички 6.6 млн. избиратели по списък. "Възраждане", която удвои вота си на тези избори, има подкрепа на под 4% от хората с право на глас. Същото важи и за БСП, а "Демократична България" е подкрепена от под 3%. Най-малката формация в парламента - "Български възход", е събрала 1.75% от всички възможни гласове. (Още за резултатите на партиите тук.)

Така парламентарно представените партии всъщност имат все по-ниска легитимност, което обаче не им пречи често арогантно да говорят от името на "народа", "суверена" и "хората".

3. "Възраждане" стана трета сила в чужбина

След като миналото лято се влюби в ИТН и й помогна съществено да се издигне до първа сила в парламента, сега част от българската общност зад граница бързо замени Слави Трифонов с Костадин Костадинов в сърцето си. "Възраждане" реално стана трета сила в чужбина след ДПС, която получи солидна подкрепа в Турция - този път дори без мощна кампания там, и след "Продължаваме промяната".

"Възраждане" без изненада е първа сила в Русия, както и в по-екзотични дестинации като Молдова, ЮАР, Тунис, но също и в Испания и Италия. Всъщност най-голямата подкрепа за нея като брой гласове идва от Западна Европа и по-специално от българи в малки и средноголеми градове в Германия, Испания, Великобритания, Норвегия. Очевидно българският популизъм и радикални настроения понякога не спират на границите.

Още за вота зад граница четете тук.

4. ПП и ИТН станаха донори на "Възраждане" и "Български възход"

"Продължаваме промяната" понесе негативите на изключително трудно няколкомесечно управление в условия на куп глобални кризи и очаквано загуби гласове - 170 хиляди от тях. От това в най-голяма степен се възползва новата партия на Стефан Янев, която е привлякла близо 50 хил. гласоподаватели на ПП (общо 43% от целия вот за Янев). Други близо 40 хил. гласа е взела и "Възраждане" (17% от подкрепата за партията на Костадинов), а около 30 хил. гласоподаватели са се върнали при "Демократична България". Друг основен донор на Костадинов и Янев бе и разпадащата се ИТН - тя е дала 23 хил. гласа на "Възраждане" и 11 хил. на "Български възход". А партията на Янев е взела още толкова и от БСП.

Още за преразпределението на гласове между партиите четете тук.

5. София подкрепи ПП, а ДБ не успя да си върне силните си позиции в града

Картата на България отново е почти изцяло доминирана ГЕРБ и ДПС, а само София е оцветена в цвета на "Продължаваме промяната".

Но не изцяло - партията на Борисов успя да си върне и 25 МИР в София, където доминираше в последните години. Другите два района на града - 23 и 24 МИР, за втори път предпочетоха партията на Кирил Петков и Асен Василев пред "Демократична България". Преди появата на ПП дясното обединение бе първа сила в тях и спечели вота там през април и юли 2021 г. Сега обаче ДБ не успява да възстанови позициите си, въпреки че като цяло увеличава гласовете си в София с над 20%. Тя обаче остава трета сила и в двата района, а в 25 МИР е дори четвърта - след "Възраждане".

Още по темата четете тук.