Парламентът започва работа без ясен шанс за правителство

Предизборната кампания ще продължи в пленарната зала, първата интрига е изборът на председател на новото НС

Изборът на председател на парламента на практика ще зависи от поведението на "Възраждане" и "Български възход"
Изборът на председател на парламента на практика ще зависи от поведението на "Възраждане" и "Български възход"
Изборът на председател на парламента на практика ще зависи от поведението на "Възраждане" и "Български възход"    ©  Георги Кожухаров
Изборът на председател на парламента на практика ще зависи от поведението на "Възраждане" и "Български възход"    ©  Георги Кожухаров

Новото 48-о Народно събрание ще бъде официално открито в сряда, но депутатите ще започнат работа, без да има ясно очертано мнозинство в парламента и без ясна формула за съставяне на бъдещ кабинет. Поне такава все още не е предложена от спечелилата изборите партия ГЕРБ.

Още преди да се конструира законодателният орган, представените в него партии влязоха в остра конфронтация и очакванията са този тон да се пренесе и в пленарната зала. Миналата седмица политическите сили влязоха в сблъсък по въпроса дали на официалното откриване да бъде поканена посланичката на Русия Елеонора Митрофанова. Разделението беше по оста "про-" и "анти-Путин". В първата група са БСП, "Възраждане" и "Български възход", които настояваха Митрофанова да бъде поканена. Срещу това категорично застанаха от "Демократична България", които повдигнаха въпроса за неуместното присъствие на Митрофанова в парламента, и "Продължаваме промяната", а впоследствие към тях се присъединиха ГЕРБ и ДПС.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Новото 48-о Народно събрание ще бъде официално открито в сряда, но депутатите ще започнат работа, без да има ясно очертано мнозинство в парламента и без ясна формула за съставяне на бъдещ кабинет. Поне такава все още не е предложена от спечелилата изборите партия ГЕРБ.

Още преди да се конструира законодателният орган, представените в него партии влязоха в остра конфронтация и очакванията са този тон да се пренесе и в пленарната зала. Миналата седмица политическите сили влязоха в сблъсък по въпроса дали на официалното откриване да бъде поканена посланичката на Русия Елеонора Митрофанова. Разделението беше по оста "про-" и "анти-Путин". В първата група са БСП, "Възраждане" и "Български възход", които настояваха Митрофанова да бъде поканена. Срещу това категорично застанаха от "Демократична България", които повдигнаха въпроса за неуместното присъствие на Митрофанова в парламента, и "Продължаваме промяната", а впоследствие към тях се присъединиха ГЕРБ и ДПС.

На поканата на БСП за разговор за бюджета за следваща година се отзоваха само три от седемте политически силив новия парламент - ГЕРБ, ДПС и "Продължаваме промяната", а "Демократична България", "Възраждане" и "Български възход" бойкотираха срещата. Четирите участвали в нея партии се обединиха около това, че трябва да продължат компенсациите за високите цени на електроенергията за бизнеса и домакинствата, и се разбраха още тази седмица да изслушат в парламента служебния министър на финансите Росица Велкова. Различията обаче какъв да е държавният бюджет за следващата година си останаха. БСП и "Продължаваме промяната" настояват той да е по-социален, докато ГЕРБ и ДПС смятат, че разходите в тази сфера трябвало да са по-малки.

Напът да се провалят са и опитите за съставяне на мнозинство на излъчената от ГЕРБ "контактна група" в лицето на Росен Плевнелиев, бивш президент от партията на Борисов, и Соломон Паси, бивш външен министър в правителството на Сакскобургготски - след като три от шестте политическите сили, с които пожелаха да разговарят (без "Възраждане"), отказаха поканата им за среща.

Сблъсък се очаква да има и при избора на председател на парламента, който трябва да се проведе в сряда, веднага след като приключи официалната част с полагането на клетвата на депутатите. За поста ще се борят четирима номинирани, а изходът най-вероятно ще се реши от поведението на националистическата "Възраждане" и партията на бившия служебен премиер Стефан Янев.

Така в неясната политическа ситуация и все по-малката перспектива да бъде избрано редовно правителство може да се очаква, че предизборната кампания от последния вот ще се пренесе на парламентарния терен. Това на практика означава постоянна конфронтация между политическите сили и формиране на тематични мнозинства при гласуването на важни законопроекти, които този парламент трябва да приеме - бюджета за следващата година и промените в закони, свързани с Плана за възстановяване, най-важният от които е законопроекта за КПКОНПИ. Този парламент трябва да направи и редица ключови назначения с съдебната власт - избор на нови членове от парламентарната квота във ВСС и инспектората към съдебния орган, както и двама конституционни съдии, чиито мандати са изтекли отдавна. Вероятността разделените партии да стигнат до съгласие по тези назначения изглежда минимална.

Разговорите за мнозинство - предварително обречени

Надеждите на победилата на изборите ГЕРБ да сглоби някакво мнозинство чрез посредничеството на Плевнелиев и Паси бяха попарени още преди разговорите да се състоят. В понеделник двамата поканиха на среща шест политически сили - ГЕРБ, "Продължаваме промяната", ДПС, БСП, "Демократична България" и "Български възход", но на поканата ще се отзоват само три.

"Продължаваме промяната" и БСП категорично отказаха да разговарят с посредниците на ГЕРБ. Двамата получиха отказ и от "Демократична България" въпреки опитите на различни представители на ГЕРБ от последните дни да посочват обединението като най-желания от тях партньор. Впечатление направи, че от кръга формации, с които поиска да разговаря, контактната група изключи националистическата формация на Костадин Костадинов. Това прави все по-малко възможен варианта ГЕРБ, ДПС и "Български възход" да предложат кабинет с първия мандат, който да бъде подкрепен под някаква форма от депутатите от "Възраждане". Трите формации имат общо 115 депутати, недостатъчни за формиране на мнозинство от минимум 121 народни представители. Така при паритета, който се очертава между предишните управляващи партии в кабинета "Петков", от една страна, и ГЕРБ и ДПС, от друга, изходът най-вероятно ще е нов предсрочен вот.

След като в свои публични изяви представители на ГЕРБ лансираха всички възможни варианти за сглобяване на кабинет - от правителство на малцинството, през обединение на партиите на основата на евроатлантическите ценности до експертно или програмно правителство, за пръв път във вторник от партията на Борисов допуснаха и възможността да подкрепят правителство с втория мандат на "Продължаваме промяната". Бившият финансов министър от третото правителство на ГЕРБ Кирил Ананиев заяви, че биха подкрепили такъв кабинет, без да участват със свои представители в него, но при условие че програмата му съвпада с приоритетите на ГЕРБ. Малко по-късно лидерът на партията Бойко Борисов коригира тезата на Ананиев, като уточни, че ГЕРБ биха подкрепили правителство от вида експертно, без участие на политици.

Така засега като единствено ясна заявка остава отказът на "Продължаваме промяната", "Демократична България" и БСП от всякакви разговори за сформиране на кабинет с мандата на ГЕРБ.

Тестът с избора за председател на парламента

Именно това гласуване ще е индикация дали може да се сформира някакво мнозинство, но в сряда депутатите ще се окажат в безпрецедентна ситуация с трудно предвидим изход, след като за поста ще се борят четирима депутати. ГЕРБ номинира бившия транспортен министър от третия кабинет на Борисов Росен Желязков, а "Продължаваме промяната" - бившия председател на предишния парламент Никола Минчев. Изненадващо БСП също издига свой кандидат - Кристиан Вигенин, а "Възраждане" - Петър Петров.

За избора на председател на НС е необходимо мнозинство от повече от половината от присъстващите в залата депутати, но на първото заседание обикновено присъстват всички, което означава, че за да бъде избран, кандидатът трябва да получи минимум 121 гласа. При наличието на четирима претенденти обаче гласовете ще се разпилеят и никой няма да събере това мнозинство.

Правилата за избор обикновено се уточняват преди първото заседание на парламента и се гласуват в пленарната зала. Досегашната практика е, ако при първото гласуване никой от претендентите за поста не събере повече от половината от гласовете на присъстващите депутати, да има повторно гласуване, като в него участват първите двама, получили най-много гласове, като за избран се счита този, който получи по-голяма подкрепа.

Досега до повторно гласуване не се е стигало. Освен това при гласуването в пленарната зала на правилата за избор на председател също могат да се правят промени. Отсега е ясно, ако изборът се провежда по досегашните правила, нито един от кандидатите няма да събере мнозинство, а при повторното гласуване в битката ще останат Росен Желязков и Никола Минчев.

На този етап не е ясно какво ще е поведението на ДПС. Оттам казват, че предстои да вземат решение на заседание на парламентарната група, а неофициално твърдят, че няма да подкрепят Минчев. В предишния парламент от ДПС гласуваха за неговата кандидатура за председател на Народното събрание, но след това участваха в свалянето му от поста заедно с ГЕРБ, "Има такъв народ" и "Възраждане". Ако ДПС подкрепят Желязков, означава, че той ще събере 103 гласа срещу Минчев, който освен на своята партия може да разчита на "Демократична България" и БСП, или на 98 гласа.

Така на практика изборът на председател на парламента ще зависи от поведението на "Възраждане" и "Български възход".

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    BBB avatar :-|
    D.r D
    • - 1
    • + 1

    Изкуствено зададеният от Козяк алгоритъм за "евроатлантическо правителство", подхванат от Герб, ДБ и холограмата им ПП, се сблъска с непредвидени там междуличностни вражди, его противопоставяния, тънки сметки и пресен спомен за среднощно разкарване по арестите.
    Пък и ако за Козяк войната в Украина си е тяхна, няма как чужда война да доминира дневния ред на българите при много видимите последици от демографската катастрофа, 19% инфлация, растящи цени и закотвени доходи, неадекватна здравна помощ.

    Последните партийни правителства на Герб и на Четворната нагледно показаха, че са силни само в скандалите, защото "партийно" отдавна е синоним на далавери, калинки, безхаберие и безочливо крадене.

    Служебните правителства от последните 2 години показаха, че непартийните управления, въпреки писъците на неолибералните медии, тихо и кротко си вършат работата по нулиране проблемите от партийните управления.
    Що се отнася до Авгиевите обори след Четворната ламя, с тях и на Херакъл ще му е нанагорно.
    Ще трябват още няколко служебни кабинета. Което е съвсем реално на фона на състоянието на БГ партиите и електоралните им шагренови кожи.

    Нередност?
Нов коментар