Новият брой:
Служебната президентска република

Само шепа крайнодесни в Европарламента не искат България и Румъния в Шенген

С огромно мнозинство евродепутатите подкрепиха пътуването без паспорти в ЕС за българи от 2023 г., окончателното решение от съвета ще дойде през декември

European parliament (audiovisual service)
European parliament (audiovisual service)
European parliament (audiovisual service)    ©  European parliament (audiovisual service)
European parliament (audiovisual service)    ©  European parliament (audiovisual service)
Темата накратко
  • От 639 евродепутати, участвали в гласуването, 547 подкрепиха присъединяването на двете балкански държави към Шенген.
  • Резолюцията на Европейския парламент има препоръчителен характер, крайното решение ще вземат лидерите на държавите през декември.
  • Ако България не влезе в пакет с Румъния и Хърватия до края на годината, крайнодесните партии, които набират скорост в Европа, може да се окажат пречка в бъдеще.

С огромно мнозинство Европейският парламент прие във вторник резолюция за присъединяване на България и Румъния към Шенген в началото на 2023 г. От участващите в заседанието 639 евродепутати 547 подкрепиха присъединяването на двете държави, 49 са гласовете "против", а 43 са "въздържали се". Това показва убеждението на всички политически семейства, без крайнодесните, че България и Румъния, покрили техническите изисквания още преди десет години, е време да бъдат допуснати в шенгенското пространство на ЕС. Изключването е дискриминационно и има отрицателно въздействие върху вътрешния пазар на съюза, се казва в документа.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • От 639 евродепутати, участвали в гласуването, 547 подкрепиха присъединяването на двете балкански държави към Шенген.
  • Резолюцията на Европейския парламент има препоръчителен характер, крайното решение ще вземат лидерите на държавите през декември.
  • Ако България не влезе в пакет с Румъния и Хърватия до края на годината, крайнодесните партии, които набират скорост в Европа, може да се окажат пречка в бъдеще.

С огромно мнозинство Европейският парламент прие във вторник резолюция за присъединяване на България и Румъния към Шенген в началото на 2023 г. От участващите в заседанието 639 евродепутати 547 подкрепиха присъединяването на двете държави, 49 са гласовете "против", а 43 са "въздържали се". Това показва убеждението на всички политически семейства, без крайнодесните, че България и Румъния, покрили техническите изисквания още преди десет години, е време да бъдат допуснати в шенгенското пространство на ЕС. Изключването е дискриминационно и има отрицателно въздействие върху вътрешния пазар на съюза, се казва в документа.

Резолюцията на Европарламента обаче не гарантира влизането на двете балкански държави в безпаспортната зона на съюза. Тя има препоръчителен характер и ще бъде взета под внимание при гласуването на лидерите на държавите в Съвета на ЕС заедно с резултатите от последната техническа проверка, която приключи миналата седмица. Според източници на "Капитал" резултатите от тази проверка са добри. Окончателното решение за присъединяване на България и Румъния към Шенген предстои да бъде взето през декември от съвета, като по условие това трябва да стане с единодушие. В този смисъл всяка страна членка може да наложи вето, както вече се е случвало в миналото.

Към момента две са най-големите предизвикателства - необходимостта от силна българска дипломация в Брюксел в условия на политическа нестабилност в София и неясната позиция на Холандия, която повече от десетилетие спъва България в процеса на присъединяването. Ако сега държавата ни изпусне възможността да влезе в шенгенското пространство до края на годината заедно с Румъния и Хърватия, рискува да остане дълго пред вратата на Шенген, защото крайнодесните партии, които набират сила в Европа, ясно показват при гласуването в Европейския парламент, че ще продължават да ни спират.

Крайнодесни депутати не искат България и Румъния в Шенген

Основното притеснение на българските власти през последните години идва от липсата на политическо решение в Нидерландия и неяснотата дали този път ще ни дадат зелена светлина по пътя към свободното движение без паспорти. Същевременно при гласуването на резолюцията във вторник се очерта една друга интересна тенденция - 15 холандски евродепутати са подкрепили приемането на България и Румъния до края на годината, 5 са "въздаржали се" и само 4 са били "против". Като цяло противници на присъединяването са крайнодесните парламентаристи от различни страни.

Поглед към разбивката на гласуването в залата показва, че като най-голям противник на присъединяването на България и Румъния в Шенген се заявява групата "Идентичност и демокрация", която е петата по големина в Европарламента със 73 депутати. От тях само един е подкрепил резолюцията, а 31 са гласували против (от общо 49 гласа против в целия парламент). Други 21 депутати от същата група са се въздържали.

"Идентичност и демокрация" е създадена в началото на настоящия мандат на ЕП и включва представители от девет страни, предимно партии с крайни позиции. Основното ядро е съставено от депутати на крайнодесните партии "Лига" - на бившия вицепремиер на Италия Матео Салвини, и френската "Национален фронт" на Марин льо Пен, която на последните избори сериозно оспори водачеството на Емануел Макрон, но все пак не успя да спечели вота във Франция. В тази група е и "Алтернатива за Германия" - евроскептична и радикално дясна в убежденията си формация, която миналата година германските служби поставиха под наблюдение заради връзки на партийни функционери с неонацисти. В групата има представители и на други по-малки партии с подобен профил като белгийската "Фламандски интерес" и Австрийската партия на свободата.

В приоритетите си "Идентичност и демокрация" е заявила, че ще работи за създаване на работни места и икономически растеж, повишаване на сигурността и борба с нелегалната имиграция, както и за намаляване на бюрокрацията в ЕС.

Девет от общо 41 независими депутати в Европарламента също са били против резолюцията, докато представителите на останалите групи, които са гласували против, са единици.

Над 1.25 млрд. пътувания годишно без граничен контрол



Всяка година в рамките на шенгенското пространство се осъществяват над 1.25 млрд. пътувания, т.е. пътувания на граждани на една шенгенска държава в друга от същата общност. По принцип за тях няма проверки на вътрешните граници, но държавите са си запазили правото да ги възстановят в случаи на заплахи за обществената политика и вътрешната сигурност.

Така например във връзка с миграционната криза, както и с нарасналата заплаха от тероризъм някои страни решиха от 2015 г. временно да възстановяват проверките на вътрешни граници. Срокът на тези проверки бе удължаван на няколко пъти. Пандемията от COVID-19 също накара много страни да въведат временни ограничения на свободното движение в опит да ограничат разпространението на вируса.

През декември 2021 г. Европейската комисия предложи актуализиране на правилата на шенгенското пространство, като въвеждането на контрол на вътрешните граници да остане крайна мярка, а при проблеми да се прибягва към други мерки - целенасочени полицейски проверки и засилено полицейско сътрудничество. В момента по това предложение на ЕК се работи в Европарламента, където депутатите многократно са се обявявали срещу честото въвеждане на контрол на вътрешни граници.

Какво означава резолюцията

С гласувания във вторник документ Европарламентът настоятелно призовава съвета да предприеме всички необходими стъпки за приемане на решение относно присъединяването на Румъния и България към шенгенското пространство за свободно движение до края на 2022 г. Това ще гарантира премахването на проверките на лица по всички вътрешни граници за двете държави от началото на 2023 г.

Евродепутатите изразяват "изумление", че съветът до момента не е успял да приеме решение за приемането на България и Румъния, въпреки че двете страни изпълняват необходимите условия от 2011 г. насам. "Поддържането на контрола по вътрешните граници е дискриминационно и оказва сериозно влияние върху живота на мобилните работници и гражданите", заявяват членовете на ЕП. Този контрол действа негативно върху функционирането на вътрешния пазар на ЕС, тъй като пречи на вноса, износа и свободното движение на стоки от товарните пристанища.

Евродепутатите отхвърлиха предложенията на парламентарната група на Зелените и на ирландския евродепутат от крайната левица Клер Дейли в резолюцията да се упоменат сигналите за нарушаване на правата на мигрантите по българските и румънските граници, както и на случаите на избутване на мигранти обратно в държавите, от които влизат в ЕС, за да им бъде отказано подаването на молби за убежище. В този смисъл Европейския парламент открито критикува на последните пленарни сесии и други държави, които вече са в Шенген, включително Гърция.

Документът приветства решенията на българските и румънските власти да поканят доброволна експертна мисия, която отново да оцени тяхната готовност да прилагат шенгенските стандарти. Резултатите от проверките, извършени в България и в Румъния миналата седмица, ще бъдат обсъдени на експертно ниво на 26 октомври преди да влязат за решение на политическите нива в Съвета на ЕС през декември. Според източници на "Капитал" проверката в България е била успешна.

Най-големите европейски партии също се обявиха съветът да се съобрази мнението на Европейския парламент. "България и Румъния принадлежат на Шенген, време е Съветът на ЕС да ни послуша и да поправи тази несправедливост", коментира лидерът за социалистите Ираче Гарсия Перес. "Чешкото председателство в момента работи както на техническо, така и на политическо ниво, за да подготви присъединяването на България, Хърватия и Румъния към Шенген. Вярваме, че сме на прав път да отговорим на всички свързани с това опасения", коментираха за "Капитал" от кабинета на вицепремиера на Чехия Вит Ракусан.

За предимствата на шенгенското пространство

Eдна от целите на ЕС е да създаде "пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което свободното движение на хора е гарантирано" с подходящи мерки за контрола по външните граници, убежището, имиграцията и борбата с престъпността. Политиката на ЕС е да гарантира преминаване на вътрешните граници без всякакъв контрол, независимо от националността, като постепенно се въведе "интегрирано управление система за външните граници". Премахването на контрола по вътрешните граници стана постепенно след подписването от пет държави членки на Шенгенското споразумение (1985 г.) и Шенгенската конвенция (1990 г.). Договорът от Амстердам (1997 г.) въведе тези инструменти в рамката на ЕС.

Основното предимство за държавите по Шенгенското споразумение е премахването на опашките по границите им и създаване на нови бизнес възможности за компаниите.

Към момента всички държави - членки на ЕС, с изключение на България, Хърватия, Кипър, Ирландия и Румъния, са част от шенгенското пространство, което включва и държави извън ЕС - Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.

Критериите, които всяка държава в Шенген трябва да покрие, включват:

  • да поеме отговорност за контрола на външните граници на ЕС;
  • да въведе общ набор от правила за проверката на сухопътни, морски и въздушни граници, както и за издаване на хармонизирани визи;
  • да сътрудничи с правораздавателните агенции в другите страни от Шенген;
  • да се включи и да използва Шенгенската информационна система.


4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • + 3

    Българската граница с Турция (вратата към целия ЕС) е частна, мафиотска собственост, която сваля правителства в София. Държавата ни все още не може да установи контрол върху собствените си гранични пунктове, а ЕС иска да ни приеме в Шенген! Това е лудост.

    Нередност?
  • 2
    nia13676377 avatar :-|
    nia13676377
    • + 1

    Приемане би означавало, че всичко на Кап. Андреево е наред, не? А това би влязло с противоречие с някои твърдения...

    Нередност?
  • 3
    igt16661682951145936 avatar :-|
    Alexander Marinov
    • - 1
    • + 1

    Мен лично ме интересува да влезнем в Шенген за да мога аз лично да пътувам без да ме занимават по границите с проверки и бюрократщина. А това какво прави държавата за защита на външните граници на ЕС си е работа на държавата. Защо аз като личност трябва да плащам за това, че корумпирани бюрократи в БГ и крайно-десни лунатици в ЕС си играят игрички на мой гръб? Шенген ще е полезен както за мен като личност така и за бизнеса като цяло.

    Нередност?
  • 4
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#3] от "Alexander Marinov":

    Заради такива като Вас сме вън от Шенген.

    Нередност?
Нов коментар