Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

Решителният месец за влизането в Шенген започва да тече

България изглежда все по-близо до това да остане изолирана извън пространството, но шанс за спасение още има

Необходими са активна дипломация и ангажираност от страна на българското правителство в последния месец до гласуването за приемането ни в Шенген
Необходими са активна дипломация и ангажираност от страна на българското правителство в последния месец до гласуването за приемането ни в Шенген
Необходими са активна дипломация и ангажираност от страна на българското правителство в последния месец до гласуването за приемането ни в Шенген    ©  Shutterstock
Необходими са активна дипломация и ангажираност от страна на българското правителство в последния месец до гласуването за приемането ни в Шенген    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Докладът за техническата проверка за Шенген излиза на 26 октомври, сряда, и ще е с положителен знак.
  • Той ще бъде основа за преговорите за влизането на България и Румъния за Шенген, но за холандците, които заплашват с вето, не е достатъчен.
  • Необходима е активна дипломация и ангажираност от страна на българското правителство.

След десетилетие застой на преговорите за влизане в Шенген България отново е на прага на пространството без граници. Външни причини като войната в Украйна и вътрешни като Хърватия, която, след като влезе в еврозоната, се е устремила да ни изпревари и в Шенген, поставиха на дневен ред в ЕС въпроса какво да се прави с България и Румъния.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Докладът за техническата проверка за Шенген излиза на 26 октомври, сряда, и ще е с положителен знак.
  • Той ще бъде основа за преговорите за влизането на България и Румъния за Шенген, но за холандците, които заплашват с вето, не е достатъчен.
  • Необходима е активна дипломация и ангажираност от страна на българското правителство.

След десетилетие застой на преговорите за влизане в Шенген България отново е на прага на пространството без граници. Външни причини като войната в Украйна и вътрешни като Хърватия, която, след като влезе в еврозоната, се е устремила да ни изпревари и в Шенген, поставиха на дневен ред в ЕС въпроса какво да се прави с България и Румъния.

Докладът за техническата проверка от страна на Европейската комисия излезе тази седмица и е с положителен знак. Но той е първа стъпка. На Европейския съвет на 8 декември министрите по правосъдие и вътрешни работи в ЕС ще трябва да дадат отговор приемат ли София и Букурещ в Шенген. На същия съвет ще бъде подпечатано членството на Загреб, което вече е договорено. Напълно възможно е да бъде одобрено и членството на румънците, с които от години вървим в пакет и които положиха много усилия да решат вътрешните си проблеми и активно лобират за каузата си.

България обаче със сигурност изглежда повече вън, отколкото вътре. Въпреки проверката от ЕК и въпреки одобрената с огромна подкрепа резолюция в наша полза в европарламента несъгласието на една конкретна страна - Нидерландия, все така заплашва да ни остави изолирани на прага на Европа. Парламентът там миналата седмица гласува резолюция, с която задължи правителството да не взима "необратими решения", и припомни проблемите на София с организираната престъпност, корупцията и върховенството на закона.

Така българското правителство разполага с малко повече от месец, за да активизира всички дипломатически канали в името на тази цел.

Какво казва Брюксел

11 години след като ЕК призна, че България е покрила техническите критерии за влизане в Шенген, ние все още не сме членки. Новата мисия, която завърши на 15 октомври тази година, ще бъде представена пред посланиците на страните членки с резултати днес - 26 октомври, а от ЕК казват, че те са утвърдителни.

"От 2011 г. комисията активно се застъпва за завършването на шенгенското пространство. Комисията счита, че Румъния, България и Хърватия са изпълнили всички необходими условия за присъединяване. След доброволната проучвателна мисия в Румъния и България комисията и водещи експерти от държавите членки ще представят своя доклад и заключения на работната група на съвета по въпросите на Шенген на 26 октомври", казва пред "Капитал" говорителят на Европейската комисия по вътрешните работи Анита Хайпер.

Европейският парламент също призова миналата седмица с голямо мнозинство да се "поправи тази несправедливост" (по думите на лидера на социалистите Ираче Гарсия Перес) в резолюция с препоръчителен характер и ясно послание до съвета.

"Сега е време правителствата на държавите да предприемат необходимите стъпки за пълното присъединяване на тези държави към шенгенското пространство", казва още Анитта Хайпер.

Какво искат нидерландците

Само ден след решението на Европейския парламент парламентът на Нидерландия обаче гласува своя резолюция, изразяваща негативна позиция за присъединяването на България и Румъния към Шенген. В нея депутатите призовават правителството в Хага "да осигури по-нататъшно разследване на наблюдението на границите от Румъния и България, въз основа че Нидерландия гледа стриктно и справедливо на функционирането на върховенството на закона и намаляването на корупцията и организираната престъпност в двете страни, а дотогава да не предприемат необратими стъпки".

Според нидерландския евродепутат Софи ин'т Велд резолюцията дава ясни насоки на правителството да наложи отново вето при гласуване в съвета през декември, което за пореден път ни връща в изходна позиция.

"Капитал" се свърза и с инициатора на резолюцията - депутатът Йерун ван Вайнгартен от VVD (Партията на премиера Марк Рюте). "Напълно разбирам и уважавам амбицията на България да се присъедини към шенгенското пространство, казва Ван Вайнгартен. Това, което обаче трябва да бъде потвърдено допълнително и по-подробно, са въпроси като правилното функциониране и внедряване на шенгенската информационна система и устойчивостта и надеждността на външния граничен контрол (с Турция например), за да спрем както нелегалната имиграция, така и престъпния трафик на хора. Европа иска да контролира миграцията, поради което изискванията на шенгенския граничен контрол стават все по-важни. С допълнително проучване България може да покаже дали е готова за Шенген", коментира Ван Вайнгартен.

Зад това любезно обяснение обаче се крие фактът, че проверката на ЕК очевидно няма да разреши тези съмнения в нидерландския парламент. Какво ще бъде това "допълнително проучване" не става ясно.

Най-странното е, че в отговорите си пред парламента премиерът Рюте препраща към механизма за сътрудничество и проверка - мониторингът, който ЕК наложи на България и Румъния за над десетилетие, който обаче трябваше да бъде заменен от новия механизъм за върховенство на закона. "По принцип нямаме нищо против България и Румъния да влязат в Шенген. Когато са готови, могат да се присъединят. Проблемът е следният - имаме нужда от нова актуализация на механизма за сътрудничество и проверка. Това сега се прави за Румъния, но не и за България."

Рюте очевидно активно разговаря с румънската страна и има тяхното обещание, че резултатите от последния доклад за сътрудничество и проверка също ще влязат при оценка на готовността им за Шенген. "Конкретният проблем на България е, че мониторингът не е част от тези разговори", допълва нидерландският премиер.

Какво става с мониторинга

Формално, разбира се, Шенген и мониторингът са напълно отделни. Говорителят на ЕК припомня пред "Капитал", че "комисията никога не е правила връзка между Шенген и механизма за наблюдение". Отговорите на Рюте обаче са напълно категорични, че Хага прави такава връзка и София не е направила необходимото, за да ги разубеди.

Всъщност т.нар. CVM неформално отпадна за България, но не и за Румъния. В момента България заедно с всички европейски страни се наблюдават чрез новия инструмент за върховенството на закона, който е много по-разширен и подробен. Но официално мониторингът не е спрян, защото, както е очевидно и от новия механизъм, проблемите остават същите вече години наред.

Така всъщност проблемът за София е, че нов доклад за Румъния ще има преди декември, а за нас - не.

Какво можем все още да направим

Всичко това все още не значи, че сме изпуснали влака безвъзвратно. Предстои месец, в който с активна дипломация това може да бъде преодоляно. Двама дипломати, запознати със ситуацията в Хага, твърдят, че в момента тяхната позиция звучи доста по-меко от преди, т.е. е възможно да бъде модифицирана. Те също така казват, че истинската работа ще започне след представянето на резултатите от проверката. Възможно е България да влезе под условие или решението да бъде отложено за догодина.

Самият Рюте посочва, че ситуацията в София е сложна, защото няма редовно правителство. "Холандия няма да стои на пътя, но тогава и двете държави трябва да бъдат по-строги, справедливи и ангажирани", казва той пред депутатите и приема, че резултатите от техническата проверка ще имат своята роля при вземане на окончателното решение от холандското правителство.

От полза за София е, че в момента начело на ЕС е Чехия, която иска да работи за приемането на източните държави в Шенген. "Както знаете, дискусията за България и Румъния беше изнесена и на Съвета на ЕС миналата седмица. Премиерите и президентите се договориха да разрешат присъединяването на Румъния и България в най-близко бъдеще. Чешкото председателство остава напълно ангажирано да улесни този процес и да го направи възможно най-плавен", коментира говорителят на чешкото председателство Ева Хрнчирова.

Миналата седмица в Букурещ премиерът Николае Чука посочи пред журналисти, че работи по основни въпроси като върховенството на закона, корупцията, организираната престъпност. Включително пакет от закони в областта на правосъдието, които наистина да бъдат в пълно съответствие с правосъдието на Европейския съюз и да доведат до модернизиране на правната система в Румъния. Протегната е ръка и към Нидерландия. "Където смятат, че има проблеми и искат да дойдат и да проверят на място, ние сме готови да приемем това двустранно сътрудничество, така че да се убедят, че сме готови за достъп до шенгенското пространство", допълва румънският премиер.

А министърът на вътрешните работи Лучиан Боде на Румъния не спира совалките. "Аз ще бъда в Прага в неделя и понеделник, г-н министър-председателят ще бъде в Брюксел следващата седмица и ще продължаваме този дипломатически подход на най-високо ниво ниво, включително чрез нашите евродепутати, до решението на съвета през декември", казва Боде.

Най-кошмарният вариант би бил Румъния да влезе самостоятелно заедно с Хърватия и България да остане единствената континентална членка без достъп до Шенген (Кипър също е вън). Това ще обрече страната на още по-чудовищни опашки по границите и още по-големи опасности от изолация в бъдеще.

Дали някой в София обаче работи активно на двустранно ниво по въпроса и как "Капитал" не можа да удостовери. Показателно е, че Министерството на външните работи беше изключително лаконично за разлика от холандските и европейските институции. "Необходимо е различни институции в България да реагират координирано по тази тема. Министерството е твърдо решено да направи всичко, което е възможно, за да подпомогне действията на отговорните институции, но идентификацията на мерките е процес, който не е завършил. Една от причините е, че в голяма степен той ще зависи и от изводите от протеклата проверка", гласеше писменият отговор на министерството. При запитване за по-задълбочен разговор от там отклониха поканата поради командировки в чужбина.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    yfu16319541891076305 avatar :-|
    русороби вън

    А къде е докладът, нали е излязъл вчера? Хубаво е като го споменавате да кажете какво има в него или поне да го линкнете.

    Нередност?
  • 2
    rwp16668618311146956 avatar :-|
    Feliks Solovev

    https://en.wikipedia.org/wiki/Jeroen_van_Wijngaarden трябва Христо Гроздев да обърна внимание на тоз "политик" Сигурен съм, че ще има връзки с пристанищните мафиоти или с транспортния бизнес в Европа

    Нередност?
Нов коментар