"Правната реформа" е като правосъдната, ама с Гешев

ГЕРБ, ДПС и главният прокурор опитват да окупират темата за промени в конституцията

ГЕРБ подканиха главния прокурор да каже сам как да бъде осъществявано независимо разследване на дейността му
ГЕРБ подканиха главния прокурор да каже сам как да бъде осъществявано независимо разследване на дейността му
ГЕРБ подканиха главния прокурор да каже сам как да бъде осъществявано независимо разследване на дейността му    ©  Юлия Лазарова
ГЕРБ подканиха главния прокурор да каже сам как да бъде осъществявано независимо разследване на дейността му    ©  Юлия Лазарова

Още през септември, преди началото на предизборната кампания за 48-ия парламент, ГЕРБ обяви намерението си след вота да е водеща сила в разговорите за промени в конституцията. "Този път ние ще водим разговора, защото другите не могат", каза тогавашният кандидат и настоящ депутат Радомир Чолаков.

Почти два месеца по-късно обаче изглежда, че партията на Бойко Борисов както обикновено участва в сложен сценарий, свързан със съдебната власт, в който очаквано важна роля има ДПС. А главната принадлежи на главния прокурор Иван Гешев, който дори изпрати писма до депутатите, за да ги призове да изработят заедно "правна реформа".


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Още през септември, преди началото на предизборната кампания за 48-ия парламент, ГЕРБ обяви намерението си след вота да е водеща сила в разговорите за промени в конституцията. "Този път ние ще водим разговора, защото другите не могат", каза тогавашният кандидат и настоящ депутат Радомир Чолаков.

Почти два месеца по-късно обаче изглежда, че партията на Бойко Борисов както обикновено участва в сложен сценарий, свързан със съдебната власт, в който очаквано важна роля има ДПС. А главната принадлежи на главния прокурор Иван Гешев, който дори изпрати писма до депутатите, за да ги призове да изработят заедно "правна реформа".

Така се оказа, че двете партии, докарали съдебната система до сегашното й състояние, както и държавното обвинение, вече имат планове не за съдебна реформа, а за "правосъдна". В какво се изразява разликата не е артикулирано особено ясно. Ясно е обаче едно: разговорът за ограничаване правомощията на главния прокурор плавно се оказа заменен от идея за написване на нов Наказателен кодекс.

ГЕРБ и тяхната "конституционна комисия"

Че ГЕРБ ще опитат за пореден път да саботират възможността за налагане на контрол върху фигурата на главния прокурор, стана ясно още преди изборите. В последните няколко седмици обаче формацията, която обяви съдебната реформа за приключена и успешна още през 2016 г., се е активизирала на тема "правосъдна реформа".

Засега венецът на "усилията" на Борисовата партия се оказа предложението им в Народното събрание да бъде създадена постоянно действаща конституционна комисия. Досега практиката показва, че конституционните комисии са били временни и са се създавали с конкретна идея около проект за промени в основния закон. В 47-ия парламент също беше създадена такава, но ГЕРБ и ДПС я бламираха.

В настоящото Народно събрание именно от ГЕРБ е дошло предложението да се създаде подобно звено, което да бъде с постоянен статут. Още с предложението да се създаде комисията тя е била оферирана на "Демократична България".

Хората на Борисов нямат конкретен проект за конституционни промени. Проверка на "Капитал" показа, че и не възнамеряват да внасят подобен в обозримо бъдеще. От ГЕРБ реагират само с усмивка на въпросите дали няма да внесат отново своите предложения за промени в основния закон, с които Бойко Борисов преди две години се задържа на премиерския пост.

Тогава, след продължилите с месеци протести срещу управлението на Борисов и главния прокурор Иван Гешев, тогавашният премиер обяви, че ще "рестартира демокрацията" с конституционни промени. И след като доведоха темата до пълен абсурд, ГЕРБ бързо забравиха намерението си да обсъждат "с всички партии" промени в конституцията. Именно те и ДПС в предишния парламент бламираха създадената с тази цел комисия, а още по-отдавна пък заедно саботираха стратегията за съдебна реформа.

"Същинската реформа" на ДПС

В този контекст изобщо не е изненадващо, че и в настоящия момент Движението за права и свободи отново има роля. През изминалата седмица от ДПС дадоха сигнал, че ще настояват на своя проект за промени в основния закон.

В началото на 2022 г. на пресконференция в Брюксел партията показа няколко листа хартия, върху които твърдеше, че има разписани конкретни предложения за промени в конституцията. Такъв проект никога не беше внесен в предишното Народно събрание, макар на интернет страницата си движението да твърди това.

И въпреки че текстовете никога не бяха разпространени официално, идеите на ДПС станаха основание за поредица интервюта на лидера му Мустафа Карадайъ. След това темата се забрави, защото формацията така и не поиска да влезе в конституционната комисия на предишния парламент.

В този обаче движението явно ще го стори. Основание за подобно предложение дават твърденията на заместник-председателя на партията и парламента Йордан Цонев. Той ползва срещата на формацията с излъчените като контактна група между партиите от ГЕРБ - Росен Плевнелиев и Соломон Паси, за да съобщи, че ДПС ще се активизира по темата.

"Представихме си проекта за конституционна реформа. Паси и Плевнелиев бяха изключително озадачени, че такова нещо не е било артикулирано. Те даже казаха: "Че това е същинската съдебна реформа!", заяви зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев.

Каква е "същинската съдебна реформа" засега остава загадка за широката публика. Знае се само, че движението няколко пъти е саботирало всичко опити за ограничаване на правомощията на главния прокурор. Всеки път в тандем с ГЕРБ.

"Правната реформа" като приоритет

И ако само преди месеци, в рамките на предишния парламент, депутатите на ГЕРБ и ДПС опитваха да провалят изслушванията на главния прокурор, за да не оставят възможност да му се задават неудобни въпроси, сега те заедно с него опитват да изземат темата за "промени в правната сфера".

Затова и след срещи с двете партии контактната група (излъчена от ГЕРБ) записа в евентуалните приоритети на Народното събрание точка, която гласи "подкрепа на правна реформа и организиране на широкото ѝ обсъждане в следващите 6 месеца". Това се случи дни след като Иван Гешев изпрати писма до всички 240 народни представители, с които ги призовава заедно да извършват въпросната "правна реформа".

Влиза Гешев в парламента

Резултатът от тази му инициатива не закъсня. Първа на среща го покани парламентарната група на "Български възход". По време на едночасовата визита на главния прокурор в парламента той се оплака от непосилната доказателствена тежест в българския процес, обясни на депутатите разликата между материални и процесуални закони, сподели им как негов приятел е бил глобен на магистрала в Нидерландия, заплаши с надигаща се вълна от престъпност "като през 90-те" и призова за диалог между институциите.

Дали заради съкрушителните аргументи или по-друга причина, но реакцията беше моментална. Заключението на бившия служебен премиер и настоящ лидер на "Български възход" Стефан Янев беше, че в лицето на партията му главният прокурор "има партньор".

ГЕРБ изслушаха кажи-речи същата реч от страна на шефа на обвинението. На срещата си с партията на Борисов обаче той поиска "контрол" върху магистратите, съобщи още че, за да се изпълнят критериите на Венецианската комисия, трябва да се направят промени в конституцията, а накрая заключи, че "никой не би искал да си причини такова нещо (да разследва главния прокурор)".

Главният прокурор да каже как да бъде разследван

ГЕРБ от своя страна декларираха, че са съгласни с позицията на Гешев по темата за "правна реформа", и дори му благодариха, че ползват еднаква терминология. Обявиха се също за "експертен дебат и да има чуваемост". От обясненията на партията на Борисов дори стана ясно, че очакват от неговия екип идеи как да бъде решен проблемът с липсата на механизъм за независимо разследване на главния прокурор.

Тази тема стои пред България от ноември 2009 г., когато ЕСПЧ за пръв път коментира недосегаемостта на ръководителя на държавното обвинение в решението си по делото "Колеви срещу България", заведено от наследниците на разстреляния през 2002 г. прокурор Николай Колев.

"Юридическият отговор е, че това може да стане само чрез конституционни промени", добави Иван Гешев. И подчерта, че има предвид "внимателно обмислена конституционна реформа", а не "да се даде оръжие в ръцете на една политическа групировка".

По този повод Радомир Чолаков от ГЕРБ каза, че според него има "сили и кръгове", които не искат да се реши проблемът с недосегаемостта на главния прокурор, а го превръщат в "парен чук, с който се удря политическата и съдебната система непрекъснато".

Топката бе подета от колежката му Екатерина Захариева, която постави под въпрос дали трябва да се мисли за изцяло нов механизъм за независимо разследване на главния прокурор, или "трябва да се погледне още веднъж какво може да се направи с правомощията".

Морковът и тоягата

Единствената критика, която се чу към шефа на обвинението, дойде от зам.-председателя на ГЕРБ Даниел Митов. Обръщайки се към Гешев с молба да му прости "фриволността", депутатът изрази съжаление, че прокуратурата не е образувала дело срещу бившия премиер Кирил Петков за съставяне на документ с невярно съдържание. Става дума за декларацията на Петков, в качеството му на служебен министър на икономиката, в която беше заявил, че се е отказал от канадското си гражданство, но впоследствие Конституционният съд установи, че това не е станало факт, преди да встъпи в длъжност.

Така от дума на дума главният прокурор даде да се разбере, че обвинението разследва дали има злоупотреби при купуването на газ от кабинета "Петков". Също така стана ясно, че има и разследване на теч на класифицирана информация - тема, която тръгна от сайта ПИК и с която в последните седмици се атакува бившата шефка на кабинета на Петков - Лена Бориславова.

Преди седмица пък пред "Капитал" главният прокурор съобщи, че все още тече разследване за снимките на пачките и кюлчетата от чекмеджето на Бойко Борисов в правителствената резиденция в качеството му на премиер.

Така за десетина дни Гешев наред с демонстрираната си диалогичност напомни и на първите две политически сили - ГЕРБ и "Продължаваме промяната", че прокуратурата ги "държи" в ръцете си. И всъщност даде най-големият аргумент защо е нужна съдебна реформа и защо не трябва неговият екип да участва в писането ѝ.

От всичко случило се обаче има една добра новина. Независимо дали 48-ят парламент ще създаде правителство, очевидно темата с правомощията на главния прокурор ще продължи да бъде централна. Опитите да бъде овладяна от Гешев и присъдружните му партии сочат тъкмо това.