Първият закон на парламента: Наш'та партия иска ха̀ртия

ГЕРБ, ДПС и БСП спешно бързат с връщането на хартиената бюлетина преди вероятните нови избори

Според Анна Александрова от ГЕРБ депутатите в парламента са пратени да работят, а не да спазват буквата на закона
Според Анна Александрова от ГЕРБ депутатите в парламента са пратени да работят, а не да спазват буквата на закона
Според Анна Александрова от ГЕРБ депутатите в парламента са пратени да работят, а не да спазват буквата на закона    ©  Цветелина Белутова
Според Анна Александрова от ГЕРБ депутатите в парламента са пратени да работят, а не да спазват буквата на закона    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Въвеждането на машинния вот през 2021 г. сериозно намали и купения и контролиран вот.
  • Връщането на хартиената бюлетина във всички секции ще отслаби този ефект.
  • На следващите избори отново секционните комисии ще имат последната дума за резултата.

"Хората са ни изпратили тук, за да работим, а не за да спазваме буквата на закона." Изводът принадлежи на депутатката от ГЕРБ Анна Александрова. Иронията е, че омаловажаването на законовите норми беше направено точно по време на заседание на правната комисия в парламента - мястото, където депутатите трябва да са най-внимателни именно към буквата на закона.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Въвеждането на машинния вот през 2021 г. сериозно намали и купения и контролиран вот.
  • Връщането на хартиената бюлетина във всички секции ще отслаби този ефект.
  • На следващите избори отново секционните комисии ще имат последната дума за резултата.

"Хората са ни изпратили тук, за да работим, а не за да спазваме буквата на закона." Изводът принадлежи на депутатката от ГЕРБ Анна Александрова. Иронията е, че омаловажаването на законовите норми беше направено точно по време на заседание на правната комисия в парламента - мястото, където депутатите трябва да са най-внимателни именно към буквата на закона.

А поводът - спешното придвижване на Изборния кодекс към пленарната зала в разрез със законовите изисквания. Ключът към бързането на ГЕРБ, ДПС и БСП е известен още от предишния парламент - искането им в изборния процес да се върне хартиената бюлетина.

В 47-ото Народно събрание нагонът за хартия беше спиран от "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Има такъв народ" и депутата от левицата Крум Зарков (настоящ служебен министър на правосъдието). Още със съставянето на сегашния парламент беше ясно, че трите партии, които имат общо 128 гласа, ще върнат хартиената бюлетина.

Това се оказа първият и очевидно най-спешен проектозакон, с който парламентът ще се захване, след като досега се занимаваше с разпределяне на места в комисии и приемане на правилника си за работа (който видно от събитията покрай хартиената бюлетина няма проблем да бъде нарушаван).

Бързането за връщането на хартията в изборите се случва на фона на внесени над 70 други законопроекта, половината от които са наистина спешни, тъй като от тях зависят средствата, които България ще получи догодина по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС. Въпросните закони обаче не изглежда да са по-важни за БСП, ДПС и ГЕРБ, колкото това да осигурят отново възможността за хартиено гласуване във всички секции.

Спешните им и видимо координирани действия водят и към извода, че съставянето на кабинет е слабо вероятно, а новите предсрочни парламентарни избори са близо. Почти сигурно е вече, че те ще се провеждат по старите правила, а резултатът и буквално, и образно ще бъде "на хартия".

Коалиция "Хартия"

Че това ще се случи беше ясно още от сряда сутринта, когато т.нар. хартиена коалиция успя да наложи влизането в дневния ред на парламента за петък на измененията в Изборния кодекс.

Залагането на текстовете в програмата на пленарната зала стана още преди ресорната правна комисия да разгледа предложенията, което означава, че те вече се смятат за приети. От ПП и ДБ поискаха отпадането на промените от дневния ред, за да се спазят правилата за работата на парламента, но Йордан Цонев от ДПС обвини колегите си, че бавят и "замитат в ъгъла" процеса.

Политическият бунт срещу машините

Според действащия закон в секциите с над 300 избиратели в страната и чужбина се гласува само машинно, а в останалите с по-малък брой избиратели - само с хартия. Такова е положението от миналата година.

Промените бяха направени преди изборите през лятото на 2021 г. Така на трите поредни предсрочни вота - през юли, изборите 2 в 1 през ноември и последните през октомври тази година, в големите секции се гласуваше само с машини.

Този вариант намали значително недействителните бюлетини, скъси драстично времето, нужно за обявяване на резултатите, и улесни членовете на повечето секционни комисии.

Измененията в Изборния кодекс, които връщат хартиената бюлетина, са предложени от БСП. Те предвиждат гласоподавателите да имат право на избор дали да гласуват с машина или с хартия. Аргументите на социалистите и на ГЕРБ и ДПС са разнообразни, но се концентрират най-вече около странните твърдения, че "хората се страхуват от машините". Така в духа на антиутопиите оформилата се коалиция на хартиената бюлетина обрисува изборния процес като неравна битка на хората с машините, в която машините са победили. Но фактите са, че не хората, а партийните апарати въстанаха срещу промяната, която видимо засегна добре познатите злоупотреби.

"100% са пипани"

Освен страха от машините другата обща опорна точка на ГЕРБ, ДПС и БСП е, че избирателите изпитвали "дълбок страх да не се изложат". Тезата се огласява и от близки до трите партии анализатори.

Предпочитан аргумент е и този, че "машините лесно се манипулират". Веднага след изборите например лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заключи, че "машините 100% са пипани". А като доказателство в тази посока приведе, че над "70 000 (всъщност са 87 635 - бел.ред) души са отишли до урните, за да посочат, че не подкрепят никого". "Познавайки българите, каза Борисов, толкова много хора, колкото един град Стара Загора, няма да се разходят само за да натиснат "не".

Както обикновено, и това твърдение се разминава с фактологията. На парламентарните избори през 2017 г., когато се гласуваше само с хартиени бюлетини, гласоподавателите, посочили, че не подкрепят никого, са 87 850 - повече, отколкото при машинното гласуване на 2 октомври.

Освен това към неподкрепилите никого през 2017 г. имаше и над 120 000 невалидни бюлетини, които въвеждането на машините сведе до минимум.

Ефектът за рисковите секции

С въвеждането на машинния вот през 2021 г. сериозно се намали и купеният вот в т.нар. рискови секции - тема, която коалицията зад хартиената бюлетина избягва. Миналата година неправителствената организация Антикорупционен фонд (АКФ) изработи модел, който установи като рискови за контролиран и купен вот 1738 секции от общо над 12 000 в страната.

С въвеждането на машините през юли експертите на АКФ регистрират сериозен спад на избирателната активност в проблемните секции. На изборите през ноември активността в тях спада с още 10%.

На отделни места тенденцията е по-осезаема. В Община Бургас например активността в рисковите секции през ноември спада с цели 16.3%. Едно от възможните обяснения са засиленитe акции на МВР под ръководството на Бойко Рашков като служебен министър срещу купения вот в общината.

Митът, че машините убиват избирателната активност

БСП, ДПС и ГЕРБ, които настояват за връщането на хартиената бюлетина, не посочват никакви данни зад твърденията си. Впрочем докладите на АКФ сочат, че именно за тези три партии са гласували най-много в рисковите секции.

Трите партии обаче избягват да коментират фактите и налагат активно внушението, че избирателната активност спада заради машинния вот.

Спад наистина има, но едно от обясненията със сигурност са неактуалните списъци от предишното преброяване през 2011 г. Социолозите подчертават и "умората" от четирите национални вота за година и половина.

По запитване на "Капитал" фондация "Данни за добро" направи сравнителен анализ на активността по време на различните избори от юли миналата година (когато се въвежда гласуването само с машини в секции над 300 избиратели) до последните през октомври 2022.

Числата показват, че машинното гласуване не намалява активността. Тя спада пропорционално както в секциите, в които се гласува само с машини, така и в тези, в които се гласува само с хартия. А причина за общия спад на активността със сигурност е и ограничителният ефект, който машинното гласуване оказва върху възможностите за изборни манипулации и контролиран вот в секциите.

Засегнати са рисковите секции

Ако на национално ниво се забелязва относително пропорционален спад в избирателната активност, то не така стоят нещата при онези 1738 секции в риск. На вота през юли в онези от тях, в които се гласува само с бюлетини, тя остава висока (57.37%), а там, където са въведени машини, е спаднала до 25.49%.

През ноември 2021 спадът в рисковите секции, изследвани от АКФ, е още по-драстичен. В онези, в които се гласува само с машини, активността е 22.4%, докато при тези с хартиеното гласуване скача до 55% от хората по списък.

На последните избори през октомври т. г. в същите наблюдавани рискови секции се вижда запазване на тенденцията: само с хартиена бюлетина активността е по-висока (55.04%) спрямо гласуването с машини (24.62%).

Данните илюстрират и друго: на последните избори макар и не драстично, активността в рисковите места отново се покачва (виж графиката). Това сочи и прегледът на резултатите от областите Пазарджик и Монтана например. Там ДПС увеличи силно подкрепата си в сравнение с предишни избори. Според изборните наблюдатели обяснението се крие в "по-разсеяната" работа на МВР, по-малобройните акции срещу купуването на гласове и за "профилактиране" на купувачите.

За да се засекат всички тенденции обаче, е нужна задълбочена и експертна работа. Хартиената коалиция на ГЕРБ, ДПС и БСП, която е и първенец по гласове в рисковите секции, изглежда, че изобщо не възнамерява да се занимава с анализ на данни. Вместо това трите най-пострадали от прочистващия ефект на машините партии, пуснаха промените в Изборния кодекс "по бързата писта". Действията им съвпадат и със забързването на президента Румен Радев, който първо беше решил да бави консултациите за кабинет, но в последните дни пришпори процедурата преди връчването на първия мандат. Така се завърна и традицията правилата за гласуване да се променят непосредствено преди изборите - така, че да са в полза на конюнктурното мнозинство.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..

    ПКП.. ГЕРБ.. ДПС... и их патрнери..
    Гиди Библиотекари.. гиди рашисти...

    Нередност?
  • 2
    guentchovelev avatar :-|
    guentchovelev
    • + 1

    Бил съм в СИК на 1 избори с хартиена и 4 ри с машина. Машината е все едно компютъра на счетоводителя, НИКОЙ счетоводител не може да си позволи, да работи само на хартия.

    Лични наблюдения - последните 2 избора НИКОЙ не се е затруднил с машината. А предаването на протоколите (5 пъти съм ходил) е МНОГО бързо и МНОГО вярно, реално се прочита флашката. Като има хартия-знаете ли какво броене пада, и как, след 15 часов работен ден броиш в 2-3 сутринта ..идея си нямате! Аз програмирам информационни системи, справки дават моя софтуер за стотици млн. лв годишно - и пак - след 15 часов работен ден, НЯМАМ концентрация да броя. АБСОЛЮТНО вярно е, че в тези условия

    На нови избори - с хартиена - отказвам се. Не ходих заради парите, а да се вдигне нивото на състава в СИК, че беше УЖАСНО ниско преди. Обаче сега, с хартия - и в 5 сутринта няма да се прибирам, а ще стане в 12-18:00 на другия ден - НЯМА ДА отида ...

    Целта на

    Нередност?
Нов коментар