Новият брой:
Служебната президентска република

След Нидерландия и Швеция може да се окаже препятствие по пътя на България към Шенген

Позицията на Дания, в която има служебно правителство, също е неясна

Министър-председателят на Швеция Улф Кристерсон подкрепя разширяването на шенгенското пространство, но надали ще може да прокара този вот през парламента
Министър-председателят на Швеция Улф Кристерсон подкрепя разширяването на шенгенското пространство, но надали ще може да прокара този вот през парламента
Министър-председателят на Швеция Улф Кристерсон подкрепя разширяването на шенгенското пространство, но надали ще може да прокара този вот през парламента
Министър-председателят на Швеция Улф Кристерсон подкрепя разширяването на шенгенското пространство, но надали ще може да прокара този вот през парламента
Темата накратко
  • До момента единствената страна членка, която беше обявила несъгласието си за България и Румъния в Шенген, беше Нидерландия.
  • От миналият четвъртък вече има индикации за противопоставяне и от шведския парламент, несигурност буди и позицията на Дания.
  • Окончателният резултат от доброволната техническа проверка ще бъде обявен от Европейската комисия в сряда, 16 ноември. Той ще е база за окончателното решение на Европейския съвет на 9 декември.

По-малко от месец преди ключовото за България и Румъния гласуване в Европейския съвет за приемането им в Шенген още едно препятствие се появи на пътя. До момента единствената страна, която беше обявила несъгласието си, беше Нидерландия, където парламентът предупреди правителството да внимава при гласуването. Сега втора страна се очертава проблемна - в правната комисия в шведския парламент също се застъпиха сходни позиции. Междувременно несигурност идва и от датчаните, които са със служебно правителство твърде скоро след избори.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • До момента единствената страна членка, която беше обявила несъгласието си за България и Румъния в Шенген, беше Нидерландия.
  • От миналият четвъртък вече има индикации за противопоставяне и от шведския парламент, несигурност буди и позицията на Дания.
  • Окончателният резултат от доброволната техническа проверка ще бъде обявен от Европейската комисия в сряда, 16 ноември. Той ще е база за окончателното решение на Европейския съвет на 9 декември.

По-малко от месец преди ключовото за България и Румъния гласуване в Европейския съвет за приемането им в Шенген още едно препятствие се появи на пътя. До момента единствената страна, която беше обявила несъгласието си, беше Нидерландия, където парламентът предупреди правителството да внимава при гласуването. Сега втора страна се очертава проблемна - в правната комисия в шведския парламент също се застъпиха сходни позиции. Междувременно несигурност идва и от датчаните, които са със служебно правителство твърде скоро след избори.

На 9 декември, когато е планирана среща на министрите на правосъдието и на вътрешните работи, България и Румъния имат последен шанс да се качат на хърватския влак за Шенген. В противен случай на 1 януари най-младата страна членка ще е пълноправен член на движението без паспорти в ЕС, докато двете балкански държави ще стоят повече от десетилетие на прага му, носейки всички икономически и имиджови негативи от това.

Северната тройка: Нидерландия, Швеция и Дания

На 10 ноември по време на заседание на комисията по правосъдие на шведския парламент (Риксдага) правителството представи предложение Швеция да каже "да" на Румъния, България и Хърватия да бъдат допуснати в шенгенското сътрудничество. Две партии - социалдемократите и шведските демократи, не са съгласни със състоянието на борбата с корупцията и организираната престъпност в двете балкански страни и гласуваха против.

Швеция трябва да "започне от нашите нужди да контролираме входящите и изходящите пътувания", мотивира говорителят на правната политика Ардалан Шекараби и добави, че Швеция "изпитва големи проблеми с гражданите от тези страни, които злоупотребяват със съществуващата директива за мобилност, която е предизвикателство за обществения ред".

Нито една от двете партии не е в правителството, но това са двете най-големи формации в парламента - съответно с 30% и 20% от гласовете. Шведските демократи не са формално част от управляващото мнозинство, но го подкрепят и от тях зависи оцеляването на правителството, така че този вот в пленарна зала до голяма степен би бил ясен.

По този начин младото правителството на Швеция, изглежда, върви към първата си загуба в Риксдага при окончателното гласуване в пленарна зала, а България и Румъния към поредната спънка за Шенген.

Дания наскоро проведе своите парламентарни избори и позицията там също не може да бъде окончателно предвидена, тъй като това може да се окаже деликатен въпрос. "Парламентарните избори се проведоха в Дания на 1 ноември 2022 г. Преговорите за съставяне на ново правителство все още се водят. Тъй като в момента имаме служебно правителство, в момента не можем да изразим позиция по въпроса.", коментира за "Капитал" Н. Пр. Брогорд Нилсен, посланик на Кралство Дания в София.

Само дни след гласуването на позитивна за България и Румъния резолюция в Европейския парламент нидерландският прие своя собствена резолюция, призовавайки правителството на министър-председателя Марк Рюте да наложи вето на двете молби, докато не бъдат проведени "допълнителни проучвания". Холандските депутати твърдят, че разпространението на корупцията и организираната престъпност в България и Румъния представляват "риск за сигурността на Холандия и цялото шенгенско пространство".

Според дипломати Финландия, Нидерландия Швеция и Дания еднакво са смекчили позициите си в последните години, но явно стигайки момента преди решителния вот, нещата се връщат в изходна позиция.

Безпрецедентна подкрепа за България и Румъния в Шенген

През 2011 г. на двойната балканска кандидатура за Шенген се противопоставиха Франция, Германия, Финландия, Швеция, Холандия и Белгия.

През следващите години до ново гласуване така и не се стигна заради липса на необходимото единодушие от държавите членки. Миграционната криза от 2015 г., която създава проблеми поне в България и до днес, допълнително помрачи надеждите за приемане. Но ситуацията започна да се променя след COVID-19.

Сега има съществен дипломатически обрат, защото Берлин и Париж очевидно са преминали на другата страна, съдейки по изявленията им. По-рано тази година френският президент Еманюел Макрон отвори вратата за присъединяването на България и Румъния, като същевременно разкри планове за реформиране на безпаспортната зона, включително чрез колективни действия по време на криза. Месеци по-късно, през август, германският канцлер Олаф Шолц изрази подкрепата си и публично обеща да работи, за да могат Румъния и България "да станат пълноправни членове".

През октомври пък Европейският парламент прие нова резолюция - петата от 2011 г. насам - засилвайки натиска върху политиците да одобрят незабавното приемане на България и Румъния.

Както при всяка друга тема в политиката на ЕС, одобрението от Париж и Берлин беше от съществено значение, за да се придвижат нещата напред и да се повлияе на други неохотни страни да заемат позиция. "Сега е време правителствата на държавите да предприемат необходимите стъпки за пълното присъединяване на тези държави към шенгенското пространство", каза говорител на ЕК пред "Капитал". Това обаче към момента все още не е наклонило везните в полза на София и Букурещ.

Техническият доклад е положителен, но ще промени ли нещо

В опит да предоставят повече доказателства в своя полза, че са покрили всички възможни критерии, България и Румъния се съгласиха на доброволната проучвателна мисия, която се проведе през първата половина на октомври. Тя няма да даде отговор дали са се справили с върховенството на правото, но ще даде отговор дали покриват формалните критерии, които са само технически.

Окончателният резултат от нея ще бъде обявен от Европейската комисия в сряда, 16 ноември. Знае се обаче, че констатациите са "изключително положителни" и доказват, че и двете страни са "повече от готови да се присъединят", споделят източници от комисията.

Чешкото председателство, което в момента е ротационен председател на Съвета на ЕС и е натоварено със задачата да ръководи дебатите, превърна разширяването на Шенген в един от основните си приоритети.

Но последният шанс Прага да подложи на гласуване отдавна отлагания въпрос ще бъде на 9 декември, когато е планирана среща на министрите на правосъдието и на вътрешните работи. Резултатите към момента обаче не изглеждат обещаващи.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bossencho avatar :-?
    Rossen Tzvetkov
    • - 3
    • + 2

    ащо така правят нашите евро-атлантически партньори?

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • + 7

    До коментар [#1] от "Rossen Tzvetkov":

    Ами там в тия страни, например, нямат олигарси. И никога не са имали! Имат свръхбогати, но не и типове като Банев, Черепа, Прокопиев, Пеевски, Ковачки, Котараците, Агнешките главички, Домусчиев, Арабаджиев и вся остальная, които са станали каквото са благодарение на връзките си с политиците. Т.е. - БГ мафията.

    Не ми е попадало да видя снимка на различен от български гол спящ премиер.
    И на съдържаниета на нощното му шкафче. И на пищова му.
    Не ми е попадало също и видео за друг тестостеронен, освен за БГ-премиерски взрив по стълбище и за интимна вечеря на свещи, вместо среща на европейски лидери в същия град.

    Не ми е попадало и там да се гонят едни дипломати по презумпция, а други, които описват в кой склад какво въоръжение крием, да не се.

    Ами, ето затова ще влезем в Шенген веднага след като Турция влезе в ЕС.
    Демек - никога.
    Не е ли е ясно, че това е клуб, за който не се кандидатства, а в който канят?

    Нередност?
Нов коментар