КС отказа да тълкува надзора за законност на главния прокурор

Съдът обаче ще разгледа въпроса дали прокуратурата може да възлага ревизии

Сайт на КС    ©  Сайт на КС

Конституционният съд (КС) отклони искането на Министерския съвет за задължително тълкуване на обхвата на надзора за законност като правомощие на главния прокурор. Според КС питането, изготвено от правосъдния министър Крум Зарков, не съдържа аргументи за неяснота на конституционния текст, а по-скоро акцентира на неправилна практика по приложението му, включително от законодателя и от самата прокуратура.

Определението в тази му част е взето с девет гласа, а Янаки Стоилов го е подписал с особено мнение.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Конституционният съд (КС) отклони искането на Министерския съвет за задължително тълкуване на обхвата на надзора за законност като правомощие на главния прокурор. Според КС питането, изготвено от правосъдния министър Крум Зарков, не съдържа аргументи за неяснота на конституционния текст, а по-скоро акцентира на неправилна практика по приложението му, включително от законодателя и от самата прокуратура.

Определението в тази му част е взето с девет гласа, а Янаки Стоилов го е подписал с особено мнение.

Същевременно, КС единодушно допусна до разглеждане втората част от питането на МС, с което се иска установяване на противоконституционност на чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), която предвижда възможност обвинението да възлага на всякакви органи и институции да извършват ревизии в определен от прокурора срок при данни за "незаконосъобразни действия", както и да се задейства тя не само при данни, че може да бъде извършено престъпление, но и каквото и да е "друго закононарушение"

Какво отхвърли КС

КС отказа да тълкува дали е допустимо главният прокурор, осъществявайки надзор на законност над прокурорите, да им възлага извършването на проверки и спазването на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива.

Именно тази възможност е един от основните лостове на главния прокурор, чрез които той може да се меси практически във всички обществени сфери. В края на миналия месец в свое становище Венецианската комисия наблегна също на надзора за законност. Според документа основната цел за подобряване на отчетността на главния прокурор не може да се постигне само с промени в правилата за търсене на наказателна отговорност. Необходим е по-цялостен подход, който освен всичко друго да доведе до ограничаване на функциите на прокуратурата извън сферата на наказателното право.

При внасянето на искането до КС Зарков коментира, че според кабинета "това не е допустимо, тъй като това право на главния прокурор трябва да бъде ограничено до работата на подчинените му обвинители в рамките на техните основни конституционни задължения, а именно да ръководят разследване, да повдигат обвинение, да ги защитават в съда, да искат отмяна на противоконституционни актове и други".

За сметка на това обаче държавното обвинение, стъпвайки на надзора за законност, е проверявало от сладоледа до състоянието на язовирите в страната. Правени са проверки още за качеството на пътната маркировка, за изплатените през 2018 г. субсидии на партиите, за цените на лекарствата в аптеките по време на извънредното положение, заплащането на извънредния труд по време на официални празници, осветлението по пешеходните пътеки, дейността на държавните ловни и горски стопанства и още много други.

В искането до КС са посочени и други примери. Сред тях са и фрапиращи случаи, в които по реда на надзора за законност са нареждани и проверки, които очевидно целят решаване на конкретни казуси, нямащи нищо общо с прокурорската дейност, като например преписката за ведомственото жилище на пенсиониран военен в Изпълнителната агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" или действията на Комисията за финансов надзор по повод фалита на ЗК "Олимпик".

КС подчертава своята ясна практика, че за да бъде допуснато едно искане за тълкуване на конституционна норма, трябва да е налице констатация, че тя е неясна, двусмислена и има спор за нейното действително съдържание. В случая не се твърди, че нормата на конституцията е неясна, а че в практиката тя се тълкува разширително и от законодателя, и от прокуратурата. В този смисъл искането на практика означава КС да се превърне в позитивен законодател, което е недопустимо, се казва в определението.

Мнозинството в Конституционния съд приема, че "ценностните оценки на вносителя () нямат характер на довод за неяснота в текста". Според КС в искането на Министерския съвет липсва изведена ясна позиция от вносителя по така поставения тълкувателен въпрос. "Използването на словесни конструкции като "изглежда надвишават", "изглежда напълно неотносим", "възбужда въпроси" имат смисъл на изказване на предположения според Конституционния съд, което не е равностойно на становище в искането за излизане извън конституционно установените предели на надзора за законност", се отбелязва в мотивите.

КС приема, че не е заявено разбирането на вносителя за "сфери на управление" и "административни нива", което е в несъответствие с подчертаваното от него в искането (с негативна конотация) разширително тълкуване на визираните разпоредби от законодателя и от прокуратурата - главния прокурор.

Същевременно в определението си КС посочва, че в тълкувателно решение №11/2020 г. по к. д. №15/2019 г., макар и по друг тълкувателен въпрос, че "систематичното тълкуване на чл. 126, ал. 2 във връзка с чл. 127 от конституцията налага извода, че правомощията на главния прокурор по ал. 2 на чл. 126 са относими към осъществяването на основната задача на прокуратурата чрез способите по чл. 127 от конституцията, т.е. само към онази дейност на прокурорите, чрез която се реализира пряко основната функция на прокуратурата като подсистема на съдебната власт".

Какво допусна КС

КС допуска искането за обявяване противоконституционност на част от два текста в Закона за съдебната власт, които дават възможност на прокуратурата да възлага на всякакви органи и институции да извършват ревизии в определен от прокурора срок при данни за "незаконосъобразни действия", както и да се задейства тя не само при данни, че може да бъде извършено престъпление, но и каквото и да е "друго закононарушение".

Цитират се правни становища на изтъкнати юристи, че тези текстове разширяват конституционните правомощия на прокуратурата до степен, при която се навлиза в компетентността на изпълнителната власт, чиято задача е да установява и санкционира правонарушенията, които не са престъпления.

Проф. Янаки Стоилов: Ако не се изясни в какво се състои надзорът за законност, няма как да се прецени законовата уредба

В особеното си мнение Янаки Стоилов най-общо казва, че ако КС не изясни питането в първата част на искането, а именно - какъв е обхватът на надзора за законност, няма как да реши въпроса за противоконституционност на съответната уредба в съдебния закон.

Питането "предполага да се изясни в какво се състои надзорът за законност, осъществяван от главния прокурор върху дейността на всички прокурори, каква е неговата специфика, отличаваща го от контрола за законност, упражняван от административните органи", казва Стоилов. "Обсъждането по същество на искането за тълкуване на поставения в делото въпрос е предпоставка, която обуславя решението по втората част на отправеното искане - за обявяване на противоконституционност на част от разпоредбата на чл. 145, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт". "Произнасянето по съществото на допуснатата част на искането зависи тъкмо от отговора на въпроса, съдържащ се в искането за тълкуване", допълва Стоилов.

Все още няма коментари
Нов коментар