Управление нa кръстопът

Сложни изборни сметки: Как го правят Италия и Гърция

Едната южна държава поощрява еднопартийните правителства, другата - управлението с коалиции

В Италия се избират 400 депутати и 200 сенатори за петгодишен мандат
В Италия се избират 400 депутати и 200 сенатори за петгодишен мандат
В Италия се избират 400 депутати и 200 сенатори за петгодишен мандат    ©  Reuters
В Италия се избират 400 депутати и 200 сенатори за петгодишен мандат    ©  Reuters

Избирателната система в Италия беше реформирана през 2017 г. и насърчава създаването на коалиции. Тя цели директно всеобщо избирателно право чрез т.нар. смесена електорална система, комбинираща мажоритарно и пропорционално представителство.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Избирателната система в Италия беше реформирана през 2017 г. и насърчава създаването на коалиции. Тя цели директно всеобщо избирателно право чрез т.нар. смесена електорална система, комбинираща мажоритарно и пропорционално представителство.

Вотът за долна и горна камара на парламента се провежда в един кръг, като се избират 400 депутати и 200 сенатори за петгодишен мандат (преди реформата от 2020 г. техният брой беше съответно 630 и 315). Заради смесената електорална система две трети от италианските парламентаристи, или 245 депутати и 122 сенатори, се избират посредством пропорционално представителство с партийни листи с кандидати, а останалата една трета, или 147 депутати и 74 сенатори - чрез системата "първият взема поста", тоест който получи най-много гласове в даден избирателен район, печели. От тях 8 депутати и 4 сенатори се избират от гражданите, живеещи в чужбина, като се използва само пропорционално представителство. За влизане в парламента партията трябва да получи поне 3% от гласовете, а коалицията - 10%.

Италианската система има още една специфика - позволява на депутатите и сенаторите да имат множество кандидатури. Всеки може да бъде водещ кандидат в даден избирателен район и същевременно да присъства в до пет други регионални листи. Също така на последните избори 18-годишните граждани получиха право да участват в избирането на сенатори след реформа от 2019 г., която намали законово разрешената възраст за тази част от вота от 25 години на 18.

Подкрепа за създаването и победата на коалиции

На практика тази смесена електорална система подкрепя създаването и победата на коалиции, посочва пред в. Le Monde Марк Лазар, професор по политическа социология от парижкия Институт за политически науки. И допълва: "Колкото и крехки да са, те имат способността да представят общи кандидати в максимален брой избирателни райони, благодарение на натрупването на тяхната сила."

Италианската система има още една специфика - позволява на депутатите и сенаторите да имат множество кандидатури.

Реформата от 2017 г., извършена от лявоцентристката Демократическа партия, подсили този ефект, като прие принципа на "гласуването в блок", тоест вече не е възможно за гласоподавателите да диференцират своя вот за местен кандидат и този за листата на национално ниво. "Ако гласуваш за листата на партия или коалиция, вотът ти отива директно към кандидата на тази партия или коалиция, която се състезава в твоя избирателен район, както и обратното", уточнява Марк Лазар.

Като цяло целта на италианската избирателна система е да обедини справедливото представителство на различните политически групи чрез пропорционалност и постигането на стабилност чрез въвеждането на степен на мажоритарност.

С бонуси, без бонуси

В Гърция партиите трябва да си осигурят поне 3% от вота, за да влязат в парламента за 4-годишен мандат. След реформа от 2016 г. следващите избори през 2023 г. ще бъдат първите от 1990 г., при които електоралната система няма да включва т.нар. бонус депутатски места в 300-местния парламент. До този момент 250 депутати бяха избирани чрез пропорционално представителство, а останалите 50 места се даваха автоматично на партията, спечелила най-много гласове. Депутатите се избираха от партийни листи с кандидати в 56 избирателни района, като електоратът в Атина, където живее половината от населението, определяше 58 от 300 депутати.

Реформата от 2016 г., която е връщане към обикновеното пропорционално представителство без бонуса от 50 места, не успя да събере необходимото мнозинство от две трети, за да влезе в сила за изборите през 2019 г. и затова остана да бъде приложена за вота от 2023 г. Тогава според анализаторите сформирането на коалиция ще бъде почти неизбежно, за да се състави правителство.

Следващите избори през 2023 г. ще бъдат първите от 1990 г., при които електоралната система няма да включва т.нар. бонус депутатски места в 300-местния парламент.

През 2020 г. обаче, малко след като се върна на власт, партията "Нова демокрация", която е защитник на бонусите още от 1974 г., прокара нов закон за връщането им, макар и под друга формула. Победилата партия ще получи 20 допълнителни места, а тези, които спечелят между 25% и 40% от вота, ще получат едно място за всеки половин процентен пункт в този диапазон, или до 30 места, преди да започне обичайното пропорционално разпределение. Така първата партия може да се окаже с до 50 допълнителни места. Само че реформата от 2020 г. също не получи мнозинство от две трети за незабавно влизане в сила и в резултат ще бъде приложена за изборите през 2027 г.

В Гърция гласуването е задължително, а регистрирането на гласоподавателите е автоматично, но досега при нарушение не са използвани съществуващите наказания и санкции.

Все още няма коментари
Нов коментар