Какво е Шенген и защо е важно да сме част от него

Шенгенското споразумение очевидно е базата за две от четирите основни свободи в ЕС - на движението на стоки и хора (другите две - капитали и услуги, доста по-лесно прескачат граници). Това е съществено важно за вътрешния пазар на съюза.

Очевидните ползи са лесни за дефиниране: по-малко опашки по границите, по-бързо придвижване на стоките. Това е от изключителна важност за транспортния и логистичния сектор, които в България са доста силни, и ще помогне за намаляването на разходите и увеличаване на ефикасността. Пространството без граници елиминира възможността за субективност - например в Русе от години се оплакват, че румънските гранични служби прилагат селективен подход, който затруднява много преминаването на тирове.

Но има ползи и за сектори, които не са директно свързани с логистиката. Просто казано, вдигането на границите отваря още повече възможности за работа, бизнес, кариерно развитие в съседните страни, а защо не и лечение (например при възникване на спешен случай в Гюргево линейката би стигнала за минути в най-близкия голям областен град Русе, където може да бъде оказана специализирана помощ).

Търговията ще спечели особено много - хората, които живеят в граничните региони, ще се възползват много повече от правото си да пазаруват в съседни държави. Това помага за намаляване на ценовите разлики, увеличава конкуренцията и избора.

Изследване от 2014 г. на двама икономисти за The World Economy доказва, че самото членство в Шенген е отговорно за 0.09% ръст на двустранната търговия между страните в споразумението всяка година.

И малко невидими ползи

Махането на границите, с други думи, разширява още повече мобилността на хората и потенциала за работа и партньорства. Той снижава и разходите на бизнеса, което пък отваря нови възможности.

Но най-невидимото и важно институционално предимство на Шенген е по-тясното сътрудничество между службите на участващите правителства. И тук става дума не само за визовите отдели и консулствата, които просто трябва да работят по-активно заедно, понякога дори в една сграда. Редица други служби - от граничните, до разузнавателните, също работят доста по-близко, включително на редовни "шенгенски срещи".

Според скорошно проучване на институт "Отворено общество - София" едва 42% от анкетираните искат присъединяване в шенгенското пространство. Източник: AP Images/European Union-EPAP Images/European Union-EP

Това е в основата на идеята за единна система и достъпа до нея. В Шенгенската информационна система (ШИС) има тонове информация - за кандидати с отказани визи от други държави по конкретни причини, като например връзка с тероризма, за превозни средства, подозрителни контакти и прочее. В бъдеще системата може да бъде разширена, за да включва биометрични данни, като пръстови отпечатъци или ДНК информация.

Досега дебатът беше фокусиран основно върху негативите от това България да стане част от ШИС - колко проблемно е това за държава с "пробити" институции. Но монетата има обратна страна: партньорският контрол и наблюдение върху българските служби ще са много по-директни и преки. Поне на теория това би направило казус като този на Капитан Андреево много по-бързо засечен от другите държави и действия по него - изискани много по-бързо. А ако има нещо, което сме научили от досегашното си членство в ЕС, това е, че единственият мотиватор за подобряването на работата на българските служби обикновено идва отвън.