Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

Странният случай с "прекратените" СРС-та на спецсъда

Обяснението за специалните разузнавателни средства, за които главният прокурор говори като за прекратени, е много по-различно и се крие в инициативата на специализираните структури да тълкуват закона

Главният прокурор Иван Гешев твърди, че със СРС-та, разрешавани от спецсъда "ще има проблем" още преди самият спецсъд да създаде такъв
Главният прокурор Иван Гешев твърди, че със СРС-та, разрешавани от спецсъда "ще има проблем" още преди самият спецсъд да създаде такъв
Главният прокурор Иван Гешев твърди, че със СРС-та, разрешавани от спецсъда "ще има проблем" още преди самият спецсъд да създаде такъв    ©  Велко Ангелов
Главният прокурор Иван Гешев твърди, че със СРС-та, разрешавани от спецсъда "ще има проблем" още преди самият спецсъд да създаде такъв    ©  Велко Ангелов
Темата накратко
  • Иван Гешев твърди, че подслушвания и проследявания са "прекратени" след закриването на спецправосъдието
  • Разрешенията за СРС-та на специализираното звено са до една и съща дата
  • Исканията за разрешения в градския съд са се покачили значително

Закриването на специализираните съд и прокуратура доведе до бум на престъпността - в последните два месеца това обобщение, чийто автор е главният прокурор Иван Гешев, се чува на всевъзможни места из страната. Интервюта, срещи с парламентарни групи, открити уроци пред гимназисти. През изминалата седмица сакралната, изглежда, фраза беше произнесена от шефа на обвинението на среща с представители на местната власт в Силистра.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Иван Гешев твърди, че подслушвания и проследявания са "прекратени" след закриването на спецправосъдието
  • Разрешенията за СРС-та на специализираното звено са до една и съща дата
  • Исканията за разрешения в градския съд са се покачили значително

Закриването на специализираните съд и прокуратура доведе до бум на престъпността - в последните два месеца това обобщение, чийто автор е главният прокурор Иван Гешев, се чува на всевъзможни места из страната. Интервюта, срещи с парламентарни групи, открити уроци пред гимназисти. През изминалата седмица сакралната, изглежда, фраза беше произнесена от шефа на обвинението на среща с представители на местната власт в Силистра.

При всяко напомняне за закритите спецструктури от държавното обвинение изтъкват различни аргументи, които трябва да послужат като илюстрация: от една страна, прокурорите са работливи и добросъвестни, а от друга - политиците, посегнали на спецправосъдието, са неразривно свързани с олигархията.

През седмицата в Силистра Гешев говори за битовата престъпност, без да е ясно какво общо има тя със закрития спецсъд. По време на срещите му в парламента преди време пък намекваше, че партиите, гласували промените в Закона за съдебната власт в предишното Народно събрание, са имали скрити цели и са обслужвали чужди интереси. В свое интервю главният прокурор дори заяви, че "тази институция се разстреля в интерес на престъпността".

"Тъжните неща"

Като "аргументи" за твърдението си Гешев ползва серия внушения. Особено впечатляващо беше обяснението, че "нещата са много тъжни, () защото в деня, в който закриха спецсъда, бяха преустановени всички специални разузнавателни средства (СРС), а те са около 70% от всички на територията на страната". "След този момент СРС-тата щяха да са незаконни, а говорим за корупция, шпионаж", каза главният прокурор на срещата с парламентарната група на ДПС. И допълни, че специалните разузнавателни средства са "прекратени не защото не дават резултат, а просто заради това законодателно решение".

Всъщност нито законодателното решение е такова, нито СРС-та са прекратени. В промените на Закона за съдебната власт никъде няма разпоредба, която да засяга СРС, а те пък не са "прекратени", защото магистратите сами са си решили, че трябва да дават разрешения за проследяване и подслушване само до датата, на която спецсъдът е закрит, без да се съобразяват с тематиката на разследванията - корупция, шпионаж и т.н. (по Иван Гешев).

Явно за да илюстрира "тъжните неща", в публичните си изяви главният прокурор обяснява, че след 10 ноември прокуратурата ще е готова с анализ на ефекта от закриването на специализираното правосъдие. В него би следвало да се направи преглед и на това до какво е довело решението всички СРС-та в спецсъда да имат еднакъв краен срок.

Дали има подобен документ не е ясно. "Капитал" зададе въпроси на прокуратурата и изиска констатациите, но до редакционното приключване на текста отговори не бяха получени.

Ясно обаче е друго - обяснението за специалните разузнавателни средства, за които главният прокурор говори като за прекратени, е много по-различно и се крие в инициативата на специализираните структури да тълкуват закона. В крайна сметка именно те са взели решението да издават разрешения за подслушване и проследяване само до 27 юли (датата, на която беше закрит спецсъдът).

Подобна норма няма записана в закона, а с неговите преходни разпоредби не се правят и изменения в Закона за специалните разузнавателни средства. Така остава напълно неясно защо на спецмагистратите им е хрумнало сами да бламират разследванията по дела за корупция или шпионаж, както твърди самият Гешев.

"Ще стане проблем"

Проверка показва, че още преди предишния парламент да приеме законовите изменения, които закриха извънредните правораздавателни органи, темата за разрешаваните от тях СРС-та е била поставяна няколко пъти на обсъждане и в правната комисия на парламента, и в Министерството на правосъдието. На поредица работни срещи, на които представителите на специализираните съд и прокуратура се обявяваха срещу закриването им, те са предупреждавали, че "ще стане проблем със СРС-тата".

Във всички случаи отговорите и на изпълнителната, и на законодателната власт са били еднакви: няма законова норма, която да налага преустановяване на способите, ползвани в разследванията на тежки престъпления.

Спецмагистратите са поставяли и въпроса кой иска да спре проследяването и подслушването на определени лица. Внушение, което главният прокурор прави и до днес.

Въпросът има конкретен и ясен отговор: административното ръководство на спецсъда възприема тезата на Иван Гешев и я прилага. А тя е, че след закриването на органа, разрешил СРС, самите специални разузнавателни средства ставали незаконни. Така се стига до прекратяване на разрешенията, давани от спецсъда за подслушване, проследяване и др., след 27 юли.

"Твърде вероятно те са си решили"

Тази хипотеза се потвърждава и от Софийския градски съд (СГС), който е правоприемник на Специализирания наказателен съд. В него отидоха за довършване и делата, по които СРС-тата се оказаха прекратени.

"Твърде е вероятно органът по чл. 15 от ЗСРС (председател и зам.-председател на СНС) да са разрешавали използването на СРС за срок до 27 юли 2022 г.", обясняват от градския съд. Оттам поясняват още, че когато разрешението от магистрат е дадено до определена крайна дата, Държавната агенция "Технически операции" и Специализираната дирекция "Технически операции" в ДАНС прекратяват служебно използването на СРС, защото е изтекъл срокът на разрешението.

В интервю за БТА от началото на септември тази година административният ръководител на съда Алексей Трифонов казва, че е въпрос на тълкуване, ако спецмагистратите "бяха дали разрешение за СРС на 1 юли и то беше за след 27 юли - дали отговаря на закона". От думите му става ясно, че председателят на спецсъда Мариета Райкова е възприела становището, че разрешенията ще бъдат давани само докато структурата съществува.

Един от аргументите за това тълкуване беше изтъкван и по време на дискусиите около закриването на съда. Според спецмагистратите органът, издал разрешението на проследяването, следи за срока му. Според редица юристи обаче подобно съждение не може да доведе до това всички разрешения да са с една крайна дата, защото това е превратно тълкуване на закона. Причината: за срочността следи и Държавната агенция "Технически операции" и тя прекратява служебно прилагането на СРС - факт, който и градският съд уточнява изрично.

"Ще си намери начин да прехвърли отговорността"

Че за много от подслушванията и проследяванията не е отпаднала необходимостта да продължат и след 27 юли свидетелства и официалният отговор от Софийски градски съд, че към момента "е налице значително увеличаване на исканията за използване на СРС".

Тогава остава въпросът: след като е имало необходимост подслушванията и проследяванията да продължат и не е имало законова пречка за подобно нещо, защо всички те са издадени с една и съща крайна дата?

Вероятно отговорът на този въпрос се крие в още една реплика на главния прокурор Иван Гешев. В края на октомври пред бТВ той казва: "Човек като не иска да свърши една работа, няма да я свърши и ще си намери начин, ако иска, да прехвърли отговорността на някой друг."
До закриването му Специализираният наказателен съд беше институцията, която издаваше най-много разрешения за СРС-та.

За 2020 г. в спецсъда са постъпили 2992 искания за прилагане на СРС. Разрешение е дадено по 2798 от тях. Отказано е по 194. Дадените разрешения за прилагане на СРС засягат 1525 лица и 3188 телефона.

През 2021 г. в същия съд са постъпили 2327 искания за специални разузнавателни средства и са били разрешени 2002.

Според статистиките на Националното бюро за контрол на СРС най-много и разнообразни способи за проследяване се прилагат за организирани престъпни групи.

Към момента не е известна статистиката за 2022 г., но от отговорите на Софийския градски съд до "Капитал" става ясно, че според заявителите на СРС (МВР, ДАНС, прокуратура) очевидно за част от проследяваните по разрешение на спецсъда необходимостта не е отпаднала след 27 юли. Причината за подобен извод е, че броят на заявените специални разузнавателни средства пред градския съд (правоприемник на СНС) е нараснал драстично след края на юли.