Поредният кръстопът на България

България трябва да се справи с политическата корупция, която се изразява в сериозни съмнения, че ключови политици – управлявали страната над десетилетие – се ползват от прокурорски и съдебни чадъри

През 2023 г. България ще бъде изправена пред важни, кръстопътни въпроси. За петнадесетте години от 2007 г. - годината на присъединяването към ЕС - страната се развиваше, като догонваше, макар и доста бавно, останалите членки на съюза. Като цяло членството служеше като коловоз и като стъклен похлупак, който я предпазваше от външни шокове. Справянето с пандемията от ковид - в което ЕС участва и с осигуряването на ваксини, и с плана за възстановяване и устойчивост - бе ярък пример за този ефект.

Войната в Украйна, както и енергийната и инфлационната криза, свързани с нея, демонстрираха, че България не може да бъде само ползвател на общи блага от ЕС, но трябва да допринася и за тяхното създаване, запазване и възпроизвеждане. Един от централните въпроси, на които 2023 г. сигурно ще даде отговор, е дали тя е способна на такава по-динамична роля. Ако отговорът е отрицателен, страната вероятно ще се самомаргинализира още повече в периферията на ЕС и ще стане по-уязвима за хибридни опасности от най-различен вид: започващи от политическа нестабилност и свършващи с опити за референдуми за членството й в евроатлантическите организации (ЕС и НАТО). Не е задължително всичко това да се разгърне в рамките на година, но 2023 г. ще е показателна за поетия курс на развитие.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

През 2023 г. България ще бъде изправена пред важни, кръстопътни въпроси. За петнадесетте години от 2007 г. - годината на присъединяването към ЕС - страната се развиваше, като догонваше, макар и доста бавно, останалите членки на съюза. Като цяло членството служеше като коловоз и като стъклен похлупак, който я предпазваше от външни шокове. Справянето с пандемията от ковид - в което ЕС участва и с осигуряването на ваксини, и с плана за възстановяване и устойчивост - бе ярък пример за този ефект.

Войната в Украйна, както и енергийната и инфлационната криза, свързани с нея, демонстрираха, че България не може да бъде само ползвател на общи блага от ЕС, но трябва да допринася и за тяхното създаване, запазване и възпроизвеждане. Един от централните въпроси, на които 2023 г. сигурно ще даде отговор, е дали тя е способна на такава по-динамична роля. Ако отговорът е отрицателен, страната вероятно ще се самомаргинализира още повече в периферията на ЕС и ще стане по-уязвима за хибридни опасности от най-различен вид: започващи от политическа нестабилност и свършващи с опити за референдуми за членството й в евроатлантическите организации (ЕС и НАТО). Не е задължително всичко това да се разгърне в рамките на година, но 2023 г. ще е показателна за поетия курс на развитие.

По принцип България има да решава едно домашно задание, с което не може да се справи през последните няколко години. То се състои в една двойна задача. Първо, страната трябва да удържи евроатлантическата си ориентация и да се интегрира още по-плътно в ЕС и НАТО, като стане член на Шенген и еврозоната и като се възприема (от себе си и другите) като лоялен и компетентен съюзник. Второ, България трябва да се справи с политическата корупция, която се изразява в съществуването на съвсем сериозни съмнения, че ключови политици - управлявали страната над десетилетие - се ползват от прокурорски и съдебни чадъри при разследването на поредица от големи скандали. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов - който след изборите през октомври 2022 г. има претенция отново да управлява - е определено в такова висящо и неясно положение.

Същото се отнася и за първенци на ДПС, някои от които са дори в списъка "Магнитски".

Проблемът е, че двойната задача трябва да се решава едновременно. И най-вече, че не може едната част от задачата да се "жертва", за да се реши другата. Това е ключът към настоящата политическа ситуация, който обяснява защо в страната не може да се сформира правителство и защо процесът на нейната европейска интеграция буксува.

Корупционната репутация, която България има, прави възможно тя да бъде държана извън по-тесните форми на европейска интеграция като шенгенското пространство и еврозоната, въпреки че отговаря формално на изискванията за членство. По отношение на еврозоната например България отговаря на маастрихтските критерии не по-лошо, отколкото Хърватия, а дори и по-добре от някои настоящи страни членки. В крайна сметка обаче при допускането на нова страна член в тези ексклузивни клубове става дума за политическо доверие в две направление - едното е, че в ЕС трябва да са убедени, че институциите у нас са ефективни, безпристрастни и обвързани от върховенството на правото. Второто - не по-малко важно - е, че партньорите трябва да са сигурни, че най-малкото информация няма да тече от нас в посока на Русия или трети страни. Това са два теста, с които България ще се сблъска през 2023 г., и от начина, по който тя вземе тези тестове, ще зависи и пътят и на развитие през следващото десетилетия. Едната възможност е за по-задълбочена интеграция, а другата - за сдобиване на статут на случайно и временно пребиваващи в ЕС и НАТО.

Уви, и в двете направления - върховенството на правото и съюзническата лоялност - досега далеч не сме направили всичко, за да разсеем съмненията, които нашите партньори може да имат. Корупцията е разпространена по цял свят, но важното е тя да бъде разследвана открито, ефективно и безпристрастно. Вече повече от три години у нас уж се разследват големи скандали на най-високо ниво - хазартният скандал "Божков" например - но впечатлението е, че по-скоро се изчаква определени политици да се върнат отново на власт, за да се заметат окончателно съмненията за тях под килима. Моделът на скандала КТБ от 2014 г., изглежда, се следва и тук - скоро ще стане десетилетие от фалита на четвъртата по големина банка в страната, а все още сме много далеч от изясняване на вината за случилото се. Докато такива корупционни и управленски скандали, които стигат до върховете на властта, остават неизяснени, корупционната репутация на България ще продължава да й тежи и да я спира от по-тясна интеграция в ЕС.

Другото съмнение - че България не е съвсем лоялен член на НАТО и ЕС - също не може лесно да се разсее. Макар страната да не е в същата категория като Орбанова Унгария, инцидентната подкрепа, която даваме на Путиновия режим, започва да прилича на систематична тенденция.

Отказът и мотаенето да се изпраща оръжие на Украйна, желанието на служебното правителство на президента Радев да възстанови доставките на руски газ от "Газпром", ентусиазираното споделяне на позицията на "Газпром" по въпроса за арбитража му с финландския оператор, опитът да се лобира за пробив от страна на "Лукойл" на европейското ембарго на руски нефт и т.н. са все политически ходове, които не работят в полза на България, ако тя иска да се интегрира по-плътно в Шенген.

А да не говорим за еврозоната, където нивата на доверие са много по-високи. Решаването на двойната задача - едновременното саниране на корупционната репутация и заемането на еднозначна проевропейска позиция по геополитически въпроси като войната в Украйна - е ключът към управленска стабилност на България. Невъзможността да се създаде трайно правителство се дължи на погрешните стратегии на основни партии към гореспоменатата двойна задача. Едни от тях - ГЕРБ и ДПС - предлагат да се забрави въпросът с корупцията, за да може да се създаде широко "евроатлантическо" мнозинство. Да, то ще съдържа партии и лидери, за които има сериозни корупционни съмнения, но поне ще е убедено проевропейско. Около 80% от партиите в българския парламент са проевропейски - няма да е проблем според този аргумент, ако половината от тях са и с корупционна репутация.

Други партии като БСП залагат повече на антикорупционната реторика за сметка на евроатлантизма.

Техният аргумент е, че страната трябва да остане близка до Русия въпреки войната в Украйна, да продължи да получава руски газ и нефт, да не праща оръжие на Украйна и т.н. За сметка на това пък БСП обещава да се бори с корупцията на модела "Борисов".

Когато тези две стратегии се комбинират, излиза, че за да има парламентарно мнозинство, в него трябва да участва или партия с неизчистена корупционна репутация, или по-отявлена или прикрита пропутинистка формация (защото партии като "Възраждане", които откровено се борят за излизането на България от ЕС и НАТО, вече имат около 10% от електората).

България ще влезе в 2023 г. или подготвяйки се за нови предсрочни парламентарни избори - пети за последните две години - или със слабо правителство. Първият сценарий е по-вероятен от втория към момента. Но едно е сигурно: ако страната не реши двойната задача - борбата с корупцията и лоялността към евроатлантизма - шансът за стабилно управление ще остане нисък и през новата година. А без такова управление надеждите за членство в Шенген и особено еврозоната могат да станат илюзорни. Не всичко е загубено - двойната задача не е нерешима. Добре е също така, че все по-широк кръг от хора в България я съзнават. Въпросът е заради интересите на определени политици да няма още една загубена година в опити решаването на тази задача да се отлага.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • - 1
    • + 1

    78 години все още не можем глава да вдигнем от наследството на престъпната съветска диктатура в България.

    Нередност?
Нов коментар