По научния метод на Габровски: биографиите за енергетиката и правосъдието

Само от няколко от неуспелите кандидат-министри става ясно кои са възловите сфери (в които не бива да има непремерени движения) за партията мандатоносител и с кои номинации ГЕРБ са се опитвали да "дадат пай" от властта.

И ако повечето от проектоминистрите могат да бъдат свързани с предишни управления в различни периоди с участието на ГЕРБ, ДПС, БСП и НДСВ, номинациите за два ключови, включително за позицията ни в ЕС, ресора показват, че в тях не бива да се случва нищо непредвидено - правосъдие и енергетика.

За тях се оказаха номинирани две добре познати и ясно позиционирани публични фигури. Енергетиката трябваше да оглави бившият директор на "Булгаргаз" Николай Павлов, а правосъдието - Миглена Тачева, която вече е заемала същия пост в правителството на тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ).

Не "Газпром" е виновен

Павлов беше директор на "Булгаргаз" от началото на 2016 г. до февруари 2022 г. Той бе назначен на този пост по времето на втория кабинет на ГЕРБ, но беше назначен и за служебен енергиен министър в първия кабинет на Румен Радев през 2017 г. Павлов остана начело на държавното газово дружество и по време на двата служебни кабинета през миналата година, но беше сменен от правителството на Кирил Петков с мотива, че е пренебрегнал осигуряването на пълните доставки на по-евтиния азерски газ в полза на договора с "Газпром". От ПП го обвиниха тогава, че държавата е търпяла загуби от 1 млн. лева дневно.

Павлов е смятан за "топла връзка" между ГЕРБ и президента. Първата атака на Радев срещу правителството на Кирил Петков дойде именно след отстраняването му от "Булгаргаз", а в сряда, по време на дебатите за правителството, Делян Добрев от ГЕРБ се обърна към ПП с думите, че ако Николай Павлов стане министър, "вие ще лежите". Самият Павлов в продължително изказване нито веднъж не спомена "Газпром" и спрените доставки за България, а говори за "газовите посредници, заграбили стотици милиони на гърба на потребителите". Впрочем същите, които и в момента доставят газ за страната.

Тези изказвания припомниха думите на главния прокурор Иван Гешев от октомври, че се разследва дали има злоупотреби при купуването на газ от кабинета "Петков".

Съдебна власт от познатия вид

Другата символна номинация е на Миглена Тачева за министър на правосъдието. Тя оглавява Националния институт по правосъдието (НИП) от 2016 г. Миналата година беше преизбрана за втори мандат на практика без конкурс, а процедурата по заобикалянето му беше придвижена от шефа на ВАС Георги Чолаков, главния прокурор Иван Гешев и тогавашния министър на правосъдието на ГЕРБ Десислава Ахладова.

Кариерата на Тачева в политическото управление започва като зам.-министър в кабинета на НДСВ, през 2007 г. тя става и министър на правосъдието в кабинета на Сергей Станишев с мандата на ДПС. След края му беше беше назначена от Петя Славова за изпълнителен директор на "Феста холдинг", в чиято структура е "Инвестбанк".

През 2018 г. Тачева се оказа заподозряна в престъпление по служба, извършено през 2007 г. в качеството ѝ на министър. Впоследствие стана ясно, че преписката е изпратена в Специализираната прокуратура. Публични данни какво се е случило след това не са известни.

Избирането именно на Тачева за кандидат правосъден министър, която по право щеше да председателства и Висшия съдебен съвет, ясно показва и нагласата на ГЕРБ към прокламираната напоследък от тях "съдебна реформа", която е от познатия вид - да не заплашва статуквото в съдебната власт.

Дори само с тези два портфейла - енергетика и правосъдие, партията на Борисов заявява търсенето не на "евроатлантическа" и реформаторска подкрепа, а на подкрепа за оцеляването на статуквото. И логично я получи от ДПС.

За сметка на неуспелия им кандидат-премиер остана и твърдението, че сам си е подбирал министрите, като им е четял биографиите.