Етично ли е медиите да пишат за цените на лекарствата

Саморегулацията на медиите в България е задача на Комисията за журналистическа етика, която се произнася за нарушения в Етичния кодекс и предпазва журналистите от съдебно преследване

Темата накратко
  • Комисията за журналистическа етика (КЖЕ) реши, че в статия на Десислава Николова от "Капитал" няма нарушение на Етичния кодекс
  • Не е основателна жалбата срещу "Капитал" за текста, който разкрива как болници купуват неразрешени за употреба лекарства наполовина по-скъпо, отколкото в други страни
  • Саморегулацията на медиите през КЖЕ предотвратява съдебните дела срещу журналисти и подобрява медийната екосистема

Проблемът за регулацията на медийната среда е ключов за съвременните демокрации. От една страна, свободата на словото и неприкосновеността на журналистите трябва да бъдат отстоявани, от друга - засегнатите в медийните публикации страни също трябва да имат правото да се защитят и да сигнализират за нередности в журналистическата работа. Още в т. 1 от Етичния кодекс на българските медии е записано, че: "При отстояване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция."


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Комисията за журналистическа етика (КЖЕ) реши, че в статия на Десислава Николова от "Капитал" няма нарушение на Етичния кодекс
  • Не е основателна жалбата срещу "Капитал" за текста, който разкрива как болници купуват неразрешени за употреба лекарства наполовина по-скъпо, отколкото в други страни
  • Саморегулацията на медиите през КЖЕ предотвратява съдебните дела срещу журналисти и подобрява медийната екосистема

Проблемът за регулацията на медийната среда е ключов за съвременните демокрации. От една страна, свободата на словото и неприкосновеността на журналистите трябва да бъдат отстоявани, от друга - засегнатите в медийните публикации страни също трябва да имат правото да се защитят и да сигнализират за нередности в журналистическата работа. Още в т. 1 от Етичния кодекс на българските медии е записано, че: "При отстояване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция."

Медийната саморегулация е най-ефективният начин да се подсигурят тези стандарти и правата на всички страни да бъдат защитени. Когато журналистите и медийните експерти отговарят сами за съблюдаването на етичните принципи в сектора, това предпазва самите тях от съдебно преследване и позволява проблемите да се решават на ниско ниво.

Тази функция за медийно саморегулиране в България е поета от Комисията за журналистическа етика, която се произнася по жалби за предполагаеми нарушения на Етичния кодекс и отправя препоръки и предложения.

В края на 2022 г. комисията обяви за неоснователна жалба на УМБАЛ "Св. Марина" срещу журналистката на "Капитал" Десислава Николова. От варненската болница настояваха КЖЕ да постанови нарушение на Етичния кодекс за статията на Николова "Как се краде от лекарствата за деца и тежко болни". След като се запозна със становищата и на засегнатата страна, и на медията, Комисията реши, че всички принципи за точност и работа с източници са спазени и жалбата няма основание.

Какво се случи

Жалбата срещу "Капитал" беше подадена от изпълнителната директорка на УМБАЛ "Св. Марина" проф. Силва Андонова и твърдеше, че текстът на Николова съдържа "тенденциозно и невярно представена информация", която е предизвикала тревога, безпокойство и усещане за злополука у целия персонал на болницата.

В статията "Как се краде от лекарствата за деца и тежко болни", публикувана в "Капитал" на 11 ноември 2022 г., Десислава Николова обяснява по какъв начин медикаменти, които не са разрешени за употреба, се купуват от болници в България с надценка в размер 200% и 400%, в сравнение с другите държави от ЕС.

По повод на този текст, през декември Десислава Николова и главният редактор на "Капитал" Алексей Лазаров бяха привикани на разпит в СДВР, за да дадат показания по описаните факти. Това се случи по нареждане на варненската районна прокуратура, отново вследствие на жалба от страна на проф. Андонова.

В жалбата си към Комисията за журналистическа етика Андонова посочва, че в статията на Николова има "неверни твърдения", изнесени от "някакъв" доклад. Според директорката тези твърдения са "проява на неетично и непрофесионално отношение на Д.Н. към разглежданата от нея чувствителна ситуация".

Освен на въпросната жалба, в процедурата по казуса КЖЕ се позова и на становище, подписано от авторката Десислава Николова.

Председателката на Комисията Нели Огнянова разказа пред "Капитал" как се е стигнало до решението жалбата да се обяви за неоснователна. На първо място, членовете на КЖЕ са се съгласили, че проблемът в публикацията е от сериозен обществен интерес - както от гледна точка на общественото здраве, така и по линия на ефективното разходване на публични средства, които в случая са около 100 млн. лв.

Следващият етап от обсъждането е дискусия за точността на изнесените данни. Тук, както и в други свои решения, КЖЕ подчертава, че тя няма капацитета и задачата да проверява достоверността на конкретните данни, но може да прецени дали журналистическата работа е извършена в съответствие с изискванията на медийната етика. В случая със статията в "Капитал" КЖЕ е установила, че изискванията са спазени.

По-нататък Комисията е анализирала работата с източници заради твърдението в жалбата, че докладът, на който се позовава Николова, е всъщност "апокрифен". "Установихме, че въпросният източник е доклад, възложен от министъра на здравеопазването, изготвен от компетентен орган в рамките на контролните му функции и съдържащ изводи и препоръки за подобряване на работата в сектора", обяснява Огнянова и добавя, че журналистическият интерес, който "Капитал" е проявил към този източник, не противоречи на медийната етика.

Членовете на Комисията освен това отбелязват, че позоваването на други анонимни източници от фармацевтичния сектор е право на автора според Етичния кодекс и също не представлява нарушение. Ключова подробност е и фактът, че жалбоподателят от страна на УМБАЛ "Св. Марина" не е използвал възможностите си за право на отговор, които също се предоставят от кодекса. Напротив, проф. Андонова директно пристъпва към подаването на жалби към КЖЕ и прокуратурата.

Позовавайки се на тези аргументи, КЖЕ стига до заключението, че жалбата не е основателна, а в статията, публикувана в "Капитал", не е допуснато никакво нарушение на медийната етика.

Каква е ролята на КЖЕ

За Комисията и нейните решения не се говори често в българското медийно пространство. В същото време КЖЕ е смислен орган, който защитава и следи за спазването на етичните стандарти в журналистиката и служи за саморегулация на медийната общност от журналисти и медийни експерти. По този начин КЖЕ изяснява спорните казуси на ниво посредничество между автори и засегнати страни и спестява отвеждането на казусите до съд.

КЖЕ е постоянен орган на фондация "Национален съвет за журналистическа етика". Според устава на фондацията основната задача на Комисията е да приема и разглежда жалби срещу публикации в печатни и електронни медии, без значение дали са се присъединили към Етичния кодекс, или не. По думите на председателката Нели Огнянова, КЖЕ получава по няколко десетки жалби на годишна база и произвежда съответния брой решения.

При изготвянето на решенията на Комисията приоритет е ефективното посредничество между двете страни, а целта е да се постигне удовлетворение чрез право на отговор или поправка в публикацията при нужда. Когато сметнат за необходимо, членовете на КЖЕ могат да отправят препоръки и предупреждения, както и да изказват порицание към медиите.

Комисията за журналистическа етика е единственият орган, който може да се произнася за нарушения на Етичния кодекс на българските медии, и като такъв има сериозна тежест спрямо останалите организации и институции, които имат връзка с медийната среда в България. Със Съвета за електронни медии (СЕМ) КЖЕ осъществява съвместна регулация - доставчик на медийни услуги, който не изпълни в срок решение на Комисията, получава имуществена санкция от медийния регулатор.

КЖЕ обаче има и важно предимство пред СЕМ, тъй като Етичният кодекс засяга и печатните и електронните издания извън обхвата на Закона за радиото и телевизията, за които медийният регулатор не може да се произнася.

Настояще и бъдеще на медийната саморегулация

Главна функция на Комисията за журналистическа етика все пак остава възможността за саморегулация на медиите и журналистите в България. Освен етичните стандарти в медиите, чрез тази саморегулация се защитават и свободата на словото, и правата на самите журналисти. Медийната свобода е сфера, в която България има небезизвестни проблеми според класацията на "Репортери без граници", затова работата на КЖЕ е особено ценна и в този аспект. Когато става въпрос за саморегулация обаче, винаги има място за усъвършенстване.

По думите на Нели Огнянова, в момента няма механизъм за проследяване на евентуално съдебно развитие на даден казус, след като КЖЕ се произнесе по него. "Общото ми впечатление е, че след решение на Комисията съдебни дела се водят рядко", казва председателката. Не й е известен случай, в който КЖЕ да е отхвърлила жалба като неоснователна, а след това жалбоподателят да е отнесъл въпроса до съд, но не е изключено и такава възможност да съществува.

На теория възможна промяна, която да направи саморегулацията на медийния сектор по-строга, би била присъединяването към Етичния кодекс да стане по-обвързващо и задължително за всички български медии и издания. Според Нели Огнянова това не би проработило. "И сега законово изискване е доставчиците на медийни услуги да спазват Етичния кодекс на българските медии. И сега Комисията се произнася по жалби и срещу медии, които не са се присъединили към Етичния кодекс - с идеята, че при добро желание те биха могли да се съобразят със стандартите, а медийната етика постепенно да се превърне в естествената среда на журналистиката."

За председателката на КЖЕ много по-важно от формалния акт на присъединяване към кодекса е укрепването на доверието към саморегулацията. "Смисълът на медийното саморегулиране е да утвърждава общоприетите в демократичния свят и записани в българския Етичен кодекс журналистически стандарти и по този начин да даде своя принос за адекватна медийна екосистема", казва Огнянова. "В общество с дълбоки ценностни различия трудно се утвърждават общи стандарти, но с базисна почтеност, фокусирани професионални усилия и време би трябвало това да е постижимо."