Защо "малкият" Шенген не е решение за България и Румъния

На междудържавно ниво обаче няма информация да има преговори за отваряне на границите между България и Румъния или официално запитване от властите за създаване на свободна гранична зона за движение между двете държави. Бизнесът също изглежда скептичен за подобно решение, дори и временно. България и Румъния по-скоро се надяват членството ни в Шенген отново да бъде преразгледано още тази година.

Проблемите на границата

"Факт е, че транспортните разходи (и загуби) за фирмите скочиха двойно заради цените на горивата и престоя на камионите по границата. Камионите чакат на границата по повече от 10 часа, като има периоди, в които изчакването е и денонощие. След началото на войната има много голям ръст на украинските камиони, както и на украински стоки, транспортирани с превозни средства, регистрирани в България, Румъния и Турция, които преминават границата", коментира Елеонора Иванова, изпълнителен директор на Българо-румънската търговско-промишлена палата пред "Капитал".

Според сайта на румънската гранична полиция и апликацията, която показва в реално време колко се чака на всички гранични пунктове на Румъния, Гюргево-Русе е вторият най-натоварен пункт след Надлак (на границата с Унгария). Пак според същия сайт при Дунав мост за влизане в Румъния камионите чакат до 3 часа (при отворени 5 ленти и гишета от румънска страна), а за влизане в България времето е 4-5 часа (при отворени 4 ленти от българската страна).

"Малък Шенген" между България и Румъния (отпадане на съществуващите 12 гранични контролно-пропускателни пунктове) ще доведе до улесняване на трафика, особено през най-използваните точки за преминаване на границата за румънски, български и интернационален трафик: моста Русе - Гюргево, моста Видин - Калафат и между Силистра и Кълъраш. Освен това, чакащите при ГКПП камиони създават затруднения за вътрешния трафик, за безопасността на движението и гражданите, и влошават състоянието на околната среда (качество на въздух, шум), коментира за "Капитал" Мария Цанкова, изп.-директор на Асоциацията на дунавските общини (АДО) в България, която включва 34 общини по Дунава.

След неуспешния опит за приемане на България в Шенгенското пространство през декември местните власти от двете страни на реката започнаха кампания, която се надяват да ускори процеса. Общинските съвети на Добрич и Силистра излязоха с декларации, изразяващи несъгласие с наложеното вето от страна на Нидерландия и Австрия за присъединяването на България към Шенгенското споразумение и подкрепиха създаването от страна на парламентите на България и Румъния на "малък" Шенген.

"Освен това, има дълга традиция на сътрудничество между двойки градове от двете страни на река Дунав: Видин-Калафат, Бекет-Оряхово, Турну Мъгуреле-Никопол, Зимнич-Свищов, Гюргево-Русе, Кълъраш-Силистра, за постигане на общи цели. Ние имаме мрежа от партньори в секторите транспорт, туризъм, гражданска защита, която би подкрепила инициативата, добавя изп.-директор на асоциацията.

Според Елеонора Иванова обаче проблемите на границите имат по-дълбоки причини от това, че не сме в Шенген."Сред причините за задръстванията са плащането на такса "Мост" и много обстойните проверки на украинските и молдовските камиони. Понякога на границата работят само 2 гишета, на които се плаща задължителната такса и това допълнително забавя трафика. Положението на границата може да бъде облекчено не със създаването на "малък" Шенген, а с най-простото спазване на лентите по граничните пунктове. И всички гишета да работят", казва Иванова и допълва, че е необходимапо-добра организация, повече и по-добре обучен персонал, които също ще помогнат за излизане от ситуацията.

Има ли смисъл от "малкия'' Шенген

Официалното становище на Управителния съвет на Българо-румънската търговско-промишлена палата е, че въпреки категоричните ползи от облекчено преминаване на границата между България и Румъния, създаването на подобно "свободно" пространство не е добра идея. "Убедени сме, че като част от Европейското семейство нашите две държави трябва да са равнопоставени с всички останали. Защото бизнесът през границата, колкото и да е интензивен той, не е "заключен" само между България и Румъния", коментира още изпълнителният директор на Българо-румънската търговско-промишлена палата.

Безспорно премахването на граничните проверки сега ще реши множество проблеми и ще е стимул за развитието на цели икономически сектори, но същевременно ще ни постави в ситуация на доброволна самоизолация от "големия" Шенген. "Всяко създаване на нови обединения в Европейския съюз намалява неговата сила, намалява и силата на държавите в тези общности. За да не позволим да останем "периферия" трябва да работим както за подобряването на бизнес средата, така и за спазването на върховенството на закона - реалната причина, поради която не бяхме допуснати в Шенген", добавя Еленора Иванова.

Ако не се стигне до премахване на граничния контрол между България и Румъния чрез т.нар. "малък" Шенген, българският евродепутат Андрей Новаков е подготвил петиция с над 50 000 подписа с настояване да се въведе общоевропейски норматив от 1 минута проверка на камион на европейска граница. Което вероятно е по-лесно осъществим вариант, а и се приема с надежда от бизнеса. Петицията ще бъде вненесена до няколко седмици официално, за да продължи по процедурата за превръщане в законодателство.

"Съществуват и други изключително важни инициативи за по-нататъшно интензифициране на връзките (транспортни, търговски, индустриални и между хората) в трансграничния регион и неговото ускорено развитие, по които румънските и българските партньори работят - инженерни решения за подобряване на плавателността на р. Дунав, интермодални терминали, модернизация на пристанищата, декарбонизация на инфраструктурата и флота/зелени пристанища, пет нови мостови връзки", съгласява се и Мария Цанкова от АДО.

Задава ли се "големият" Шенген зад хоризонта

България и Румъния изпълняват всички критерии от 2011 г. Проучвателните мисии през октомври и допълнителна тамисия за установяване на факти през ноември 2022 г. в България и Румъния затвърдиха готовността на двете страни. "България и Румъния доказаха, че имат примерен опит в изпълнението. Съгласно Договорите всички държави-членки на ЕС трябва да станат, когато са готови, пълноправни членове на Шенгенското пространство. Това е едновременно право и задължение на тези страни. България и Румъния са готови да го направят. Ето защо очакваме тази година Съветът да вземе решенията от тези две страни, пълноправни членки на Шенгенското пространство, допринасяйки допълнително за неговата сигурност и просперитет", коментира пред "Капитал" Анита Хайпер, говорител на Европейската комисия пред "Капитал".

От изпълнителния орган на ЕС смятат, че новото шведско председателство на Съвета ще продължи да поставя тази тема като приоритет в своя дневен ред, за да убеди всички държави членки, че присъединяването към Шенген на България и Румъния е правилният път напред. "Европейската комисия е в тесен контакт с председателството на Съвета и продължава да е готова активно да подкрепя председателството, за да може през 2023 г. да бъде взето решение както за България, така и за Румъния за влизане в Шенген.", добавя още Анита Хайпер.