Електронното управление заби заради прекратена поръчка и обвинения в държавен рекет

Един очерк как се прави бизнес в България. Печелиш поръчка, в която си единствен състезател. Имаш мерак да монополизираш изграждането на нови регистри в България во век и веков, като надграждаш собствената си разработка с държавни пари. Благородно осигуряваш доживотни лицензи за ползване на продукта, но не и възможност на държавата да развива, надгражда и изменя безценния ти код, върху който се върти целия ти бизнес. Все пак нали това е целта, да си единствения, на който да може да се възлага, ако ще да е и през обществена поръчка. За целта, вероятно си подсигурил съответната подкрепа на нужното ниво. И, о изненада, сменя се властта и започват проблемите. Звъниш където трябва, започваш да натискаш държавата през политически лобита. Заваляват въпроси от загрижени депутати за бъдещето на регистровата реформа. Пада кабинетът, въздъхваш облекчено. Обаче, неприятностите не изчезват и пак следва изненада. Служебното правителство трезво оценява, че няма как да преглътне поредната далавера, в която няма никакво участие. Търсим президента за съдействие, все пак Парламент няма, надеждата нараства, но уви далаверата умира. Подкарваме медиите колко лош стопанин е държавата, как връщаме електронното управление в начална точка, нищо че целта на поръчката няма нищо общо с твърдяното. Все пак целта на системата е да позволи изграждането и поддържането на нови регистри на едно централизирано за държавата място, по сигурен и ефикасен от технологична гледна точка начин. Чрез нея ще се предоставя нова услуга „Централизирано изграждане и поддържане на регистри“. Въобще не говорим за съществуващи регистри и тяхната обвързаност. Тъй като започват съдебните дела, а държавата ще си търси парите, не дай боже да поиска обезпечителен иск, за всеки случай започваме да прехвърляме активите на фирмата. Накрая кухата фирма, без активи ще бъде осъдена да възстанови парите на държавата, но няма да има откъде. И те така и така се прави бизнес в клетата ни територия.

До коментар [#1] от "Spas Bojkov":
Коментарът е точно в десятката!
А ИСЦИПР действително трябваше да реши проблема с регистрите на малки администрации, без ИТ капацитет, като даде възможност в нея да се дефинират техните регистри, да се вписват и извличат данни от тях. Големите регистри в държавата: на населението, превозните средства, недвижимото имущество, данъците, юридическите лица и т.н., са си отдавна електронни, а и достъпни за обмен.

До коментар [#1] от "Spas Bojkov".
Г-н Божков, бихте ли пояснили?
Имам опит в друга сфера, но мисля, че има общи неща. Според мене не е осъдително, юридически и морално, ако при ниска цена фирмата е съгласна авансово да инвестира при възможност в бъдеще да спечели следващи поръчки. Съгласен съм, че това е до голяма степен монополизиране. Но мисля, ще се съгласите, че предложената от участника процедура - бъдещи възлагания през обществени поръчки - е справедлива спрямо други фирми. Който иска да вземе нова поръчка, да вложи също ресурси, които не се покриват от стойността на новата поръчка. Говоря общо, не съм експерт в областта, не знам дали принципно е възможно.
Въпросът ми към Вас. До тук се е стигнало поради неточни/непълни формулировки в процедурата (вкл. техническите изисквания) ли? И поради незадълбочено анализиране на обема на задачата е заложена нереалистично ниска цена на обществената поръчка.
Как смятате, че е трябвало да се направи обществената поръчка?

Имало едно време едни ИТ фирми, които съвестно си вършели работата по проекти с администрацията. Но имало и немалко ИТ фирми, чиято стратегия на съществуване е да спечелят, формално да отчетат някаква смехория и да си вземат парите. И така проект след проект. На какво разчитали? На некомпетентни възложители, на лобита, на това, че администрациите бързат да си приключат проекта, за да нямат разправии с управляващия орган и да върви "усвояването".
Но видиш ли, появили се първите бели лястовички - когато се опиташ нахално да отбиеш номера или да прецакаш възложителя, може да не ти проработи схемата, по която си живуркал години наред и даже лобитата да не те спасят.

Сложно е да се разбере кой прав, кой крив ... По-скоро фирмата е права, разработва такива системи основно извън БГ, и то явно успешно, щом има 200 служителя и клонове в УК и Емирствата. Което съм 100% сигурен е, че такива директори в администрацията, ако така менажират поръчка в частна фирма, след нея няма да са вече директори - хем са загубили пари, хем са си загубили заплатите (няма резултат ор работата им)...Тръгват едно, после променят, после си увиличават 10 пъти изискванията (аз съм софтуерна фирма-продавам продукт-ако си продам кода му искам 20 пъти цената - щото това означава, че си продавам 20 годишната разработка и след това може да се конкурирам със себе си). Бе - менаджирането на ИТ проект не е просто, малцина в ДА могат да го правят ... Фирмата ще спечели в съда, сигурен съм. След 5 год. държавата (ние) ще и плати не 1 млн. а 3-4 млн. (с съдебните разходи и лихвата)