Силата и "проклятието" на президентската власт
В самото създаване на институцията са заложени някои противоречия. Това води до конфликти между държавните глави и издигналите ги партии в годините


Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През 2023 г. "Капитал" навършва 30 години. Вестникът помни първите стъпки на България в пазарната икономика и демокрацията, в опитите да ги създаде и опази. И съответно - провалите. По случай годишнината като журналисти ще направим опит да припомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, как стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч.
Всеки месец екипът ще се рови в архива на "Капитал" по избрана голяма тема и ще опитва да разкаже поне значителна част от историята й в рамките на поредицата "Капитал 30: Големите теми". Четвъртата по ред тема посвещаваме темата за институциите и как се управляваха някои от тях. Първата част от темата е посветена на изпълнителната и президентската власти. В следващия брой очаквайте и частта за съдебната власт.
Вече разгледахме присъединяването на България към НАТО и ЕС, големите икономически кризи и отношенията на България с Русия.
Надяваме се, че за по-младите това ще е интересно, за да спорят по-информирано с родителите си, а за свидетелите на тези събития ще е полезно да си спомнят през какво са минали и да осмислят настоящето си.
На президентите в България от 90-те години на миналия век досега обикновено се гледа като на политически фигури, които имат малко правомощия, поради което нямат съществено влияние върху политическия процес. Причината е, че реалната власт е изпълнителната и е в ръцете на премиера, който пък се избира и контролира от парламента. От една страна това наистина е така. Според конституцията държавният глава представлява страната в международните отношения, има право на налагане на вето на приети от парламента закони и при правителствена и парламентарна криза назначава служебен кабинет, който управлява до провеждането на парламентарни избори и избора на редовно правителство от Народното събрание. Има и редица правомощия, които обаче са му дадени по закон - той подписва указите за назначаването на посланиците, шефовете на службите, на председателите на върховните съдилища и главния прокурор и има свои представители в Конституционния съд и някои регулаторни органи.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.