Вни-ма-ние, вни-ма-ние: Системата за ранно предупреждение през телефона закъснява

Bg Alert се очаква да стане факт към края на годината. А евросредства за нея има още от стария програмен период.

Съобщение на телефона за предстоящи тежко наводнение и навременни реакции може да спаси имущество, а и живот. В случая с валежите над Южното Черноморие обаче е спорно дали мащабът им е можело да бъде предвиден.

Ани Коджаиванова

Съобщение на телефона за предстоящи тежко наводнение и навременни реакции може да спаси имущество, а и живот. В случая с валежите над Южното Черноморие обаче е спорно дали мащабът им е можело да бъде предвиден. © Reuters

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко

България все още няма пусната в действие ранна система за предупреждение за бедствия през мобилните устройства
Изграждането й започна едва в края на 2022 г, въпреки че целеви средства по европрограма има налични от години
Все пак системата е на финалната права, но за ефективността й важно ще е и кой, как и кога ще я ползва

"Това е съобщение за опасност. Предупреждение за много лошо време (бури-интензивни валежи) във вашия регион през следващите 24 часа. Избягвайте ненужно пътуване. Следвайте инструкциите на властите (линк)". Това съобщение получиха стотици хиляди гърци в началото на бурята "Даниел", която потопи областта Тесалия. В отделни общини последваха и още - за преливането на река Пеней, а в някои селища - и за подготовка за евакуация.

В ерата, в която огромна част от хората са вторачени в мобилните си телефони, подобни системи за ранно предупреждение при природни бедствия или други опасности е прост и много ефективен инструмент. Той, разбира се, не е панацея, но миналата седмица вероятно е спасил няколко живота в Гърция, а и много още по света. С такива системи разполагат отдавна държави и региони, уязвими към екстремно време - като американския щат Хаваи или Филипините, но и много страни в Европа, включително и съседни държави.

Освен Гърция такава система има и Румъния - Ro-Alert. Сега властите там я използват, за да изпращат предупредителни съобщения на живущите близо до украинските конфликтни зони, в които има военни действия. В съобщенията има указания къде да намерят подслон и как да действат, например, в случай на опасност от падане на останки от снаряди и други оръжия.

България още няма такава действаща система, въпреки че екстремните климатични събития в страната се множат. Само в последните години имаше няколко тежки наводнения с жертви и щети за милиони - Аспарухово, Цар Калоян, Бисер, Мизия, Бургас, Богдан. И ако има добра новина, то тя е, че изграждането на въпросната система е на финалната права. Но това можеше да се случи буквално години по-рано - само ако администрацията бе преценила, че е важно.

Пари има, желание трудно се намери

Тази пролет стана ясно, че МВР геройски е "спасило" забравен проект за модернизиране и разширяване на системата за ранно предупреждение, за който има осигурени почти 50 млн лв по програма "Околна среда 2014-2020 г". Макар да са разполагали с цели осем години, явно институциите са сметнали, че тази дейност не е толкова важна, за да й отделят капацитет - проектът е задвижен в най-последния възможен момент, към края на 2022 г., преди дейностите по старата програма да станат невъзможни.

Основната част от финансирането реално е за разширение на системата от сирени и акустични съобщения при бедствия, които сега покриват малко над една трета от населението - този дял ще се увеличи до около 50% с новата инвестиция. Сума е заделена и за разработване на "Система за клетъчно излъчване и разпространение на съобщения за предупреждение на населението BG-ALERT". С проекта е ангажирана Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР. Така след осем години забавяне в следващите месеци нещата все пак започват да се случват.

През есента на 2022 г е подписан договор с изпълнителите - обединение между СисКод, Инфосистемс Интернешънъл и Опенкод Системс за сума от около 2.1 млн. лв. Основната задача на компаниите е да създадат софтуер по технологията Cell Broadcast Service, с който властите ще могат да доставят на съобщения - на български и английски, директно на мобилни телефони с номера, които в дадения момент свързани към мобилните клетки в застрашената зона - вкл. тези в роуминг и без значение към кой оператор са. "Проведена е комуникация с разработчиците на най-масовите операционни системи за мобилни устройства - Android, iOs и HarmonyOS, в резултат на което са предприети действия по актуализация на операционните системи с цел активиране възможността за получаване на Cell Broadcast съобщения, както и за модифициране на менютата за управлението им", казват за "Капитал" от "Пожарна безопасност"

Технически системата е готова още от юни тази година и същия месец е била тествана с изпращане на съобщения през мрежите и тестови клетки на трите мобилни оператора до мобилни устройства в "лабораторни условия". Тя трябваше да стартира официално на 1 септември, но по стара българска традиция се забавя - за месец ноември са планирани регионални и национален тест с изпращане на тестови съобщения до населението и едва след това системата тя ще бъде официално в употреба, като използването й първо бъде регламентирано и с наредба на министъра на вътрешните работи. Междувременно се очаква пък да стане допъпен и сайт с информация за системата, датите на планираните тестове и друга полезна информация.

До съобщението в телефона има дълъг път

Съобщението в мобилния телефон или задействането на сирените и гласовите предупреждения всъщност обаче са само последна стъпка от взаимодействието на много системи, институции и хора. Системата за ранно предупреждение цели на първо място рано да предупреди за наближаващи рискове съответните служби - пожарна и гражданска защита, полиция, спешна помощ, общински дирекции и т.н., които могат да вземат мерки, едва а на второ място - и населението.

Кой ще оперира с тази система реално е сред важните въпроси, които следва да бъдат уредени. Включването на широк кръг от хора крие риск от размиване на отговорност. Това се сочи и като една от най-честите причини, когато системите в други държави не сработват добре - неясна верига на отговорност, лоша организация, пренебрегване на риска или нежелание да се всява прибързана паника.

Климатичните бедствия като цяло са трудни за прогнозиране и дори ранните "симптоми" на предстоящо наводнение за даден регион могат да изчезнат в следващите дни. А изпращането на чести "фалшиви" аларми - за презастраховка на властите, карат хората в крайна сметка да започнат да пренебрегват съобщенията.

От друга страна специално наводненията често се развиват много по-бързо от действията на властите и съобщенията закъсняват. Жителите на район Кератица в наводнената Тесалия например критикуваха местната "Гражданска защита" за това, че са получили предупреждения за наводнение, когато водата вече е била до коленете.

Така една ранна предупредителна система със съобщения не винаги е "ранна", и не винаги е панацея - ефективността й зависи от хората, които я управляват.

Една опасност, два възможни отговора

Показателен пример как една система за ранно предупреждение може да бъде изключително полезна или напълно неефективна са мащабните и тежки наводнения от юли 2021 г в Северозападна Европа. Тогава Европейската система за информираност за наводнения (EFAS) подава информация за екстремни валежи и риск от преливане на реките Рейн и Маас цели 4 дни по-рано към определените за тази комуникация национални органи в Западна Германия, Люксембург, Източна Белгия и Южна Холандия. Прогнозата наистина се сбъдва, но последиците в тези региони са различни.

Южната нидерландска провинция Лимбург изпраща ранни предупреждителни съобщения и огранизира евакуация доста преди наводнението да удари региона. В съседната германска провинция Рейнланд-Пфалц и в областта Лиеж в Белгия предупрежденията се бавят, а евакуаците започват, едва когато е твърде късно. Жертвите достигат общо 200 души в тези региони.

Оценката на събитията в последствие говори основно за проблеми с информационната верига - не е съвсем ясно къде точно се е скъсала тя, но със сигурност това се е случило, след като сигналите са били предадени на регионалните и местните власти - заради лоша преценка, пренебрежение на риска и страх да не се прибърза.