Въпросът е доколко това, което обещават политиците сега, е изпълнимо и работещо. "За да има ръст в заетостта, трябва икономически растеж. А за него трябва кризата в еврозоната да утихне, нещо, което изглежда по-малко вероятно днес, отколкото преди месец. Най-вероятният сценарий за 2013, а може би и 2014 г., е стагнация без значение кой ще управлява след 12 май. Но едва ли някой политически лидер ще има куража да обясни това в днешната предизборно-революционна суматоха. Точно обратното, ефирът бързо се изпълни с магически идеи със съмнителна стойност", обобщава ситуацията български икономист, работещ в международна финансова институция.

Плоският дебат

Най-оспорваната този предизборен сезон идея е на БСП (засега припозната единствено от "Атака") за отмяна на плоския подоходен данък (виж каретата с идеите на партиите). Още повече че той беше въведен именно по време на управлението на тройната коалиция.

"Има няколко доказали се като работещи неща като валутния борд и плоския данък. В момента данъкът е един от основните елементи на предизборния дебат, но той се води без цифри и факти. Данъците върху доходите по трудови договори от 2008 г. насам растат стабилно въпреки кризата", казва Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Тя допълва, че ако този ръст на постъпленията се съпостави със загубата на над 426 хил. работни места от началото на кризата, е очевидно, че този данък спомага за изсветляване на икономиката.

Георги Ангелов от "Отворено общество" допълва, че основният недостатък в предизборните идеи на БСП е, че те обещават твърде много неща, които изискват голям допълнителен ресурс, без да е ясно откъде точно ще дойде той. "Ако има необлагаем минимум от 310 лв., а доходите над тази сума са облагаеми, ще се създаде огромен стимул никой да не декларира заплати над този необлагаем праг. За доход от 311 лв. дължимият данък ще е 31 лв., т.е. данъчната тежест е 30 пъти по-висока", аргументира се Ангелов.

Против премахването на плоския подоходен данък всъщност са всички либерални икономисти, а и финансовите експерти на повечето партии. Причината е, че ниското облагане стимулира трудолюбивите и предприемчиви хора. А вдигането им би било и още един катализатор на безработица, което допълнително ще забави икономиката. Именно липсата на икономически растеж пък се припознава като проблем номер едно във всички изказвания на партийните лидери.

"България е малка страна с малък вътрешен пазар и за да се генерира растеж на икономиката, са нужни чужди капитали. Заблуда е, че икономическият растеж може да бъде движен единствено от местни капитали или пък чрез стимулиране на вътрешното потребление през повече публични разходи. При малък пазар и ниско потребление единственият начин да се привличат инвестиции е чрез ниски данъци. Те са едно от трите предимства на България заедно със стабилните валута и банкова система и ниските разходи за работна ръка. Така че, вдигнат ли се данъците, и малкото капитали, които оглеждат региона, ще се откажат от България", е мнението на Орлин Хаджийски, старши мениджър "Данъчни услуги" в PricewaterhouseCoopers.

По същата логика икономисти и данъчни адвокати оспорват и идеите (на БСП, отчасти и на ДПС) за по-високи осигуровки или пък за увеличение на максималния осигурителен праг, който в момента е 2200 лв. Има и още един аргумент – повишението им по-скоро би довело до загуба на работни места и посивяване на икономиката (справка – увеличението на осигуровките в мандата на ГЕРБ не донесе очакваните постъпления). А и по-високите данъци правят политиците мързеливи откъм реформи - данъкоплатците плащат, и то на все по-висока цена, постоянно влошаващите се публични услуги.

Анализаторите поставят в графата предизборна екзотика и идеята на ГЕРБ за лихвена амнистия. "Обикновено такива мерки носят по-малко приходи от очакваните. А и ако веднъж направиш подобен компромис, натискът да го повториш ще е огромен", твърди Георги Ангелов. Той допълва, че възможностите за увеличение на приходите са чрез засилване на институционалния капацитет на двете приходни агенции.

И все пак - откъде

Борбата с контрабандата и сивата икономика, а не увеличението на данъците, се посочва като основен източник на средства за повечето разходи, които обещават партиите. Друг е въпросът, че нито една от тях не уточнява конкретни мерки как може да се случи това.

Друг резерв някои икономисти виждат в премахване на част от сега съществуващите облекчения, като например преференциалната 9% ставка по ДДС за туризма. Анализ на ИПИ показва, че държавата е изгубила около 300 млн. лв. само през 2011 г. от множеството данъчни преференции, заложени в българското законодателство.

Резерв има и в преструктуриране на разходите – например част от тези, които сега се харчат за сигурност, могат да се свият за сметка на други по-важни сектори. Част от партиите дори предлагат премахване на някои данъци, като например този върху доходите от лихви по депозитите ("България на гражданите" и БСП).

"В контекста на проблемите в Гърция и Кипър, ако България прилага малко по-гъвкава данъчна политика, част от бизнеса и капиталите от тези две държави могат да мигрират към нашата страна. За целта е нужно да се отменят данък дивидент и данъкът върху капиталовата печалба. Приходите от тях и без това са много ниски. Ако бъдат премахнати тези данъци България може да се окаже привлекателна като хъб за инвестиции в други държави от региона", е мнението на Хаджийски. То се споделя и от експертите от ИПИ.

Кой как чете Кейнс

Партийните идеи за това накъде да се насочат повече държавни пари също са разнообразни – от повече социални плащания, през финансиране на сектори като образование и здравеопазване до стимулиране на икономиката.

"В предизборните идеи на БСП и на други партии се прокрадва идеята за кейнсианско напомпване на вътрешното потребление чрез фискална или кредитна политика. Това няма да проработи в толкова малка и отворена икономика като нашата", казва икономистът, работещ в международна финансова институция. "На технически език фискалните мултипликатори в България са около нулата. А на по-разбираем език  стимулирането на вътрешното потребление чрез бюджета ще има същия ефект като това човек да сложи тенджера на главата си, да хване дръжките й и да се опита да направи няколко набирания на тях", допълва той.

Дори и либералните икономисти обаче са на мнение, че може да се реализира вид "кейнсианско излизане от кризата", но чрез еврофондовете. Друг е въпросът, че дори и те да се усвояват с високи темпове, това няма да генерира нивата на развитие отпреди кризата.

"Първо трябва да се измисли икономическият модел за растеж и едва след това данъчната политика на държавата", е мнението на банков анализатор. Според него единственият шанс за по-осезаемо раздвижване на икономиката оттук нататък е България да се превърне в експортна държава. Допълва, че всички фискални и данъчни своеволия (стъпаловидно вдигане на подоходния данък, диференциран ДДС, по-големи бюджетни дефицити и нисък фискален резерв) директно вредят на валутния борд. Затова трябва да се внимава и с желанието за по-експанзионистична фискална политика. "Такава може да се планира само ако си сигурен, че демографията на страната ще е такава, че да има кой да връща тези пари. А нашата се влошава все повече", допълва банкерът.

И все пак, дори и на най-ярките застъпници на фискалната дисциплина им е ясно, че тепърва ще трябва да се увеличават парите на някои нереформирани публични сектори като образование, здравеопазване, пенсионна система. Според Ангелов обаче допълнителното финансиране трябва да се случва само след като е постигнато съгласие какви структурни промени ще се направят в съответния сектор. И то така, че "парите, които се наливат в него, да не изтичат".

Защото в крайна сметка е добре политиците да си спомнят, че променянето на данъчната система не е самоцел. Данъците са просто инструмент, който можеш да ползваш, за да постигнеш някаква цел. Преди да си осъзнал къде и как искаш да стигнеш, няма смисъл да хвърляш пари на вятъра.

По темата работиха още Велина Господинова, Елена Старидолска и Стефан Антонов