Преди изборите, след оставката (видео)
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Преди изборите, след оставката (видео)

Преди изборите, след оставката (видео)

Икономисти и политолози разсъждават за това кой е виновен за кризата, има ли бърз изход от нея и какво трябва да се случи след изборите

19875 прочитания

Изборите през май са много по-различни от други години. След масовите протести, довели до оставката на правителството на ГЕРБ, хората очакват промяна (макар може би да не вярват в нея), а партиите не изглежда да са готови за нея. Много от тях залитат към популизма, други към клишетата. Ако след 12 май се окаже, че всичко е както преди, разочарованието може да доведе до трайна депресия в обществото и липса на инициативност за промени.

Затова "Капитал" покани група анализатори - икономисти, политолози, консултанти, на разговор за това кои би трябвало да бъдат ключовите въпроси, които трябва да бъдат поставени в предстоящата предизборна кампания, за да има все пак надежда за по-сериозна промяна в България.

Няма февруарски криза,  има дълго тлеещи проблеми

Обясненията за причините на социалното недоволство, което поне привидно избухна заради високите сметки за електроенергията, са много. Едва ли има един правилен отговор. "Ако тръгнем с някаква диференциална диагностика, може би ще се натъкнем на няколко заболявания, протичащи паралелно", смята социологът Живко Георгиев. Отговорът обаче трябва да е поне приблизително точен, за да има до някаква степен правилна реакция на кризата от последните седмици, която едва ли просто така да си отшуми.

"Нямаше някаква катастрофа, апокалиптичен сценарий не се случи, но кризата имаше кумулативни натрупвания в страшно много прослойки и това натрупа барут", описва ситуацията Георгиев. Според него все пак има две основни причини. "Много тежък здравословен проблем на обществото е липсата на легитимен елит, който да задава и формулира цел, да поддържа надеждата в бъдещето, да създава усещането накъде води страната. Голямата част от населението го възприема като нелегитимен, заченат порочно в дебрите на прехода. Това има проекция във високата стойност на недоверие към партиите и политиците. Това е може би най-тежко стигматизираната група в обществото. Повече и от ромите. Ромите все пак имат някои достойнства."

Другият фитил за бунтовете е изпарилата се перспектива за много хора. "Скочиха хората, които преживяват себе си като лишени от бъдеще. Не непременно от настояще. Цяло едно младо поколение не си харесва бъдещето, което сегашният ход на нещата му отрежда. Готови са да нямат известно време ново настояще, но искат ново бъдеще." Виктор Манев, партньор в консултантската компания "ММ Консулт", допълва: "Това, което се случва, е социалният феномен, че много хора изведнъж осъзнаха, че са в капана на бедността или очертаващата се бедност, без бъдеще и визия да излязат от него."

Това е ситуация, която не предразполага към бърз изход. "Има доста радикално разминаване между това, което е възможно и действително, и онова, което хората искат", смята икономистът Красен Станчев. 

Има ли изход от популимза

Една от големите опасности на предстоящата предизборна кампания е политиците да предлагат бързи решения на всеки краткосрочен проблем, които само ще задълбочават кризата. "В последния един месец правихме нещо подобно на екстремно вечерно училище по политически науки – какво е конституция, какво е парламент, кой какво прави... Това не е ситуацията, която трябва да бъде управлявана в хода на кампанията", смята преподавателят от Нов български университет Антоний Гълъбов. Според него, ако перспективата за България не мине "отвъд хоризонта на Ангел, Янко, Че, Уго и всички останали", трудно може да се формулира смилена идея за управление. "Аз не виждам политическите партии да са готови да предложат такъв проект." 

"Всичките [партии] имат тежък комплекс по отношение на популизма и твърда убеденост, че в България печеливш е само популизмът", допълва Живко Георгиев от ББСС "Галъп".

Малко по-оптимистичен е преподавателят в Софийския университет Румяна Коларова. "Това, което дълбоко ерозира всякакъв вид политическа отговорност – появата на нов политически субект, няма изглед да се случи по катастрофалния начин, който вече сме го преживявали три пъти." Според нея хората вече са разбрали, че простата смяна на хората не променя политиката и не непременно води към по-добро. Това всъщност е шансът за партиите. "Ние сме на кривата, която излиза нагоре, а не на кривата надолу, защото поне според мен и сред избирателите, и сред партиите вече е оценен онзи основен дефект, който е свързан с генерирането на нови партии. Три пъти като избираш нови, а те са все по-лоши и лоши, в един момент разбираш, че това не е успешна формула."

"Всъщност трудно можем да обвиним основните партии в популизъм", смята Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии. "Дори в БСП." Според Смилов намеците на социалистите за смяна на плоския данък не представляват някакъв кардинален завой и опасност за системата.

Мръсната дума реформа

Едва ли са останали много хора в България, които не ги побиват тръпки при самото споменаване на думата реформа. Обикновено това означава безцелна имитация на дейност, която в крайна сметка рядко довежда до нещо положително. Често дори влошава ситуацията.

Причината според Румяна Коларова е самата политическа технология в България. "Всички говорят различни неща преди изборите, а след изборите не само че правят напълно обратното, но всъщност едно и също. Никой не дава отговорни решения, в предизборния дебат няма тенденции, няма неща, около които е постигнат консенсус. Резултатът е, че се генерира хаос." Това, което всъщност често се получава, е, че под реформаторския патос стоят липса на идеи и затвърждаване на статуквото.

Георги Ангелов вижда и друг проблем. Според него голяма част от дебатите в страната са привнесени и не отразяват реалностите в България - примерно дали да се увеличават данъците на най-богатите, какъвто е дебатът в САЩ. "И сега протестиращите изведнъж извадиха темата за пазара на труда и никой не може да извади решение, защото никой не е мислил за нея."

"Протестите скъсиха времевия хоризонт на интереса", смята Живко Георгиев. "Напънът на политическия пазар е тук и сега. Нужен е някакъв демонстрационен проект, че тук и сега част от натрупаните кумулативно социални проблеми могат да се решат. Партиите задължително трябва да предложат поне две-три разумни решения, не обещания, а политики, на решаващите проблеми на нашето общество", смята той. "Недоверието в партиите и елита води и до тежък антиинституционализъм, недоверие в ключови демократични институции. И оттам и тези упования за референдуми, пряка демокрация...", допълва Георгиев.

Според Иван Кръстев, председател на управителния съвет на Центъра за либерални стратегии, трябва да се разшири кръгозорът на възможните решения, защото сега хората имат усещане, че всъщност нямат избор. Кръстев припомня, че има глад за такъв избор - въпреки макроикономическата стабилност всъщност в страната има политическа нестабилност - през 2001 и 2009 г. изборите бяха спечелени от нововъзникнали партии. Заради липсата на реален избор между различни визии - политически и икономически, се стига до момента, в който избирателите спира да ги е страх от каквито и да било алтернативи. "За това наблюдаваме и такава радикализация, част от тези хора защитават такива идеи, защото знаят, че те не могат да бъдат реализирани. Трябва да позволяваме на хората да правят грешки, не всякакви, тук въпросът е какво позволяваш и какво не. Защото иначе всяко недоволство от провалена политика... хората я мислят като провал на системата."

И все пак има ли реформаторски момент в България?

Крахът на много социални системи в България сякаш крещи за сериозни промени. Почти както през 1996 г. рухването на банковата система доведе до най-сериозните реформи в най-новата ни история. "Хората минаха през хиперинфлация и имаха реален страх. И понеже имаше реален страх, можеше да се генерира подкрепа на базата на това", припомня Иван Кръстев.

Сега ситуацията също е на ръба. Едва ли има доволен от състоянието на образоването или здравеопазването, съдебната система. Проблемът е, че България често е достигала дъното и се е оказвало, че дъно няма. Според Румяна Коларова обаче вече никой в България не разчита на социалните системи у нас - богатите и можещите са навън, бедните са се отказали отдавна, а средната класа отчаяно търси изход. "Никога не е имало напълно разбити пазари, никога не е имало напълно разбити сфери. В момента поради устойчиво голяма бедност има нарушаване на социални връзки в обществото", сгъстява краските Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите.

Красен Станчев припомня, че въпреки разпространеното мнение България се е оправяла доста добре в други, много по-тежки ситуации. "През 1991 г. за три месеца беше постигнато нещо, сравнимо с успеха в Полша. През 1997 г. при ситуация, която беше много по-страшна от тази в момента, пак се намериха сили. С изключение на огромната разлика на доходите в България и Европа и административната цена на тока, всички други проблеми са относително лесно разрешими." По думите на Станчев разликата сега е в това, че "няма нито един лидер, нито една партия, нито една експертна общност", която да може да защитава подобни решения. Ситуацията много напомня изборите от 2005 г. - на хората им беше омръзнало от реформи, искаха стабилност, а не нови идеи. Само преди седем години все още е имало желание за разумна политика и експертната общност е била намесена. "Такова нещо сега няма."

Дисциплина - растеж, къде е балансът?

Пречи ли дисциплината на растежа? Това ще е един от най-важните въпроси на предстоящата предизборна кампания. По всичко изглежда, че методите на финансовия министър Симеон Дянков да поддържа и изтъква фискална дисциплина, изиграха лоша услуга на иначе простата и разумна политика да не се живее на кредит. Защото дълговете винаги се връщат. Дянков беше първата фигура в ГЕРБ, която беше отхвърлена за предстоящите избори, дори преди скандалния Мирослав Найденов. Сега очакванията са партиите взаимно да се надскачат в обещания за отхлабване на колана. Въпреки че икономистите като цяло могат да се обединят в желанието си за запазване на валутния борд - според Петър Чобанов от Института за нов икономически напредък, партиите дори трябва да излязат със специални декларации за запазването му, по другите параметри на икономическата политика трудно се намира компромис.

"Смятам, че състоянието на икономиката и необходимостта да започнем да решаваме проблемите на бедността и предизвикателствата, пред които ни изправя бедността, изискват да намерим нов баланс между мерките за стимулиране на икономическия растеж и мерките за стабилизиране на бюджета", смята Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. Той допълва, че според неговия анализ причината за постоянната двуцифрена безработица в България от 2000 г. насам (с изключение на 2007 - 2009 г.) е структурна, а не в резултат на редуцирането на глобалното търсене. Тоест голяма част от безработните просто нямат достатъчно умения да си намерят работа или пазарът на труда поставя твърде високи изисквания пред фирмите, които искат да ги наемат. "Няма как България да очаква да редуцира разликата в доходите между себе си и страните от Западна Европа, без преди това да редуцира разликата между знанието и използваните технологии. Според мен няма нищо лошо в това да се вземат пари назаем днес, когато доходите са ниски, тези пари се използват, за да се подобри качеството на работната сила, включително с инвестиции в образованието, и утре, когато доходите в икономиката нараснат, тези доходи ще се използват да се изплатят тези заеми."

"Има малко добри неща като валутния борд, плоския данък, които в България работят и не трябва да се пипат. Другият капан са дефицитите и дългът, които също са малко от добрите неща, които имаме", смята Десислава Николова от Института за пазарна икономика.

Павлов обяснява, че според него финансовата дисциплина не може да се поставя под въпрос. "Увеличаването на инвестициите в публичния сектор, които трябва да имат за цел повишаване качеството на работната сила, не трябва да се разглеждат като някаква алтернатива на структурните мерки. Те са просто допълнение." "Не можем всеки път да се оправдаваме, че нещо не е в приоритетите ни, не е наш проблем", смята Павлов.

Контрааргументът на Георги Ангелов от Института "Отворено общество" е, че без административен капацитет, т.е. способността на администрацията да измисля и прилага смислени политики, може да се стигне да безцелно харчене на пари.

Чобанов припомня и някои доста прости и ясни политики, за които се говори от години, но никога не биват прилагани. Те не зависят от данъчната политика, нито от нивото на дълга. Например система, при която информацията на чиято база се изграждат политики, да бъде публично достъпна. Или централизиране на обществените поръчки и минимизиране на субективизма в тях. Чобанов подчертава една решаващо условие за растежа на икономиката - спазаване на договорите, чието нарушаване от страна на правителството стана повсеместно през последните години.

Пазарът на труда, сирачето на политиката

"Не може от две години да се вижда, че и статистически, и социологически най-големият проблем са безработицата и пазарът на труда, и в същото това време приоритет да е нещо друго, а той да е аутсорснат на синдикатите да правят с него, каквото си решат", смята Георги Ангелов. "Имаме 700 хил. безработни, които искат да работят и тези хора не са приоритет за привличане на инвестиции. Ние трудоемки инвестиции не привличаме. Тези хора не могат да станат софтуерни специалисти за една вечер."

Десислава Николова обяснява, че един от методите за подобряване на пазара на труда е да се отчетат огромните регионални разлики при правенето на цялостната икономическа политика, политика на доходите. "Разликите между регионите и при различните пазари на труд са огромни и те продължават да растат не само в периода на растеж, но и в периода на криза. И постоянното вдигане на минимални заплати, минимални осигурителни прагове има различен ефект върху тях и води до задълбочаване на кризата."

Реформа в образованието най-сетне?

"По-голямата част от ниско платените работни места мигрират на изток. Това ще продължи и в следващите десетилетия с присъединяването към глобалния пазар на страните от Близкия изток и Африка. Това означава, че е в ход процес, на който България не може да се противопостави, и хората с ниска квалификация все по-трудно ще си намират работа", обяснява мрачната перспектива пред България Кристофор Павлов. "Правили сме сметки, които сочат, че ако преизчислите сумите, така че да се махнат разликите в стандарта на живот, при 100 лв. разходи на глава от населението за образование в България в повечето страни от Източна и Централна Европа се падат нещо като 180 - 200 лв." Според Павлов при тази разлика във финансирането резултатите са ясни.

Дали парите са проблемът обаче. "При нас при толкова малко младежи и деца ние отделяме голям дял от бюджета за образование, но не можем да привлечем най-качествените хора да стават учители. И колкото и пари да хвърлиш, тези, които не се класират в нито една специалност, стават учители, нищо не може да се направи", смята Георги Ангелов.

В случая трябва значително по-кардинална реформа. Тя всъщност беше започната плахо - с въвеждането на външно оценяване, което трябваше да доведе един ден и до заплащане на учителския труд според качеството на работата. Но реформата бързо бе блокирана. "Нито един политик няма достатъчно сила да каже "ето, даваме ви ги тези пари, закрийте тези специалности, в които сте слаби, и инвестирайте в тези, в които сте добре". Ако има търсене на IT специалисти в Техническия университет, инвестирайте повече там", дава пример, само че от висшето образование, Георги Ангелов.

Положителни примери? Има

"Имаме страхотен дефицит на оптимистична теория за българския народ", смята Живко Георгиев. Това води до липса на хоризонт за бъдещето, липсва на желание за промени, защото така или иначе нищо добро не ни очаква. Има такава теория, смята Виктор Манев, партньор в консултантската компания "ММ Консулт": "Два примера в България. Първият е община Родопи, където съдия-изпълнител влезе да описва бюрата в общината. До нея е община Марица. Общинската власт си е поставила за цел да намали тази безработица, с което е била избрана, и единствената й политика е заводи, заводи, заводи. Това ни е бъдещето...."

Изборите през май са много по-различни от други години. След масовите протести, довели до оставката на правителството на ГЕРБ, хората очакват промяна (макар може би да не вярват в нея), а партиите не изглежда да са готови за нея. Много от тях залитат към популизма, други към клишетата. Ако след 12 май се окаже, че всичко е както преди, разочарованието може да доведе до трайна депресия в обществото и липса на инициативност за промени.

Затова "Капитал" покани група анализатори - икономисти, политолози, консултанти, на разговор за това кои би трябвало да бъдат ключовите въпроси, които трябва да бъдат поставени в предстоящата предизборна кампания, за да има все пак надежда за по-сериозна промяна в България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

36 коментара
  • 12
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#4] от "paprika":

    Не мисля. Образованието и технологиите са пожелание. Най-важното е да се въведат задължителни правила за поддържане на собствеността - имоти, че дори и коли. Отделно да започне процес на нормализиране на данък сгради, като освен това се въведе данък върху земеделските земи и горите - 1% от данъчна оценка максимално близка до пазарната цена. Така общините ще имат пари за поддържане на инфраструктурата и ще създават работни места.

    Знам всички ще се развикат, но ако това не се направи, колкото и пари да се излеят в България, те веднага ще отидат за нов бетон и никакво поддържане - нито на старите сгради, нито на инфраструктурата. Отделно липсата на нормален данък имоти и правила за поддържане, неминуемо водят до скъпа мизерия - балон в цените на имотите и в същото време разпадащи се имоти, разпадаща се инфраструктура. И ниски заплати. Една голяма част от икономиката всъщност е заета с поддържането на собствеността, друга с поддържането на хората. Та липсата на правила за поддържане скапва икономиката на страната. И когато няма такива правила се губи връзката между работните заплати и стандарта на живот - стоките струват много повече от това което позволяват заплатите. Вносът става по-рентабилен. Каквито и да са заплатите, все са недостатъчни. Няма работа, особено за нискоквалифицираните работници, които са повечето в едно общество.

    Последните 23 години само за доходите се мислеше, поддържането се забрави под претекст че няма пари, навсякъде и в държавата бюджетите са 90% за заплати, пенсии, помощи и 10% за капиталови разходи/поддръжка/. А в икономиката всъщност, днес получаваш това което вчера си инвестирал чрез капиталовите разходи. Та няма как вдигането на доходите, и зарязването на поддържането да доведе до растеж, обратното, така се стимулира вноса и балона в цените на имотите/щото няма нужда да се поддържат и имат малки данъци - имотите стават куче-касичка/.

    Всички искат високи доходи, а в крайна сметка не е важна абсолютната стойност на доходите, а какво може да си купиш с тях. Ако има нормален данък имоти и правила за поддържането им.. цените на стоките ще станат доста по-ниски/защото цените на имотите се калкулират в цените на всички стоки продаващи и произвеждащи се в България/, отделно балонът при имотите ще спихне. Хората ще си поддържат имотите и качеството на живот ще е несравнимо по-добро. И ще може човек да си купува много повече стоки, отделно българските фирми ще станат конкуретни и вносът няма да е толкова изгоден. Ще има много повече работа. Безработицата ще спадне.



  • 13
    paprika avatar :-|
    Paprika

    До коментар [#12] от "mick":
    Това,за което вие говорите е по-краткосрочна мярка за преразпределяне на инвестиционни ресурси.
    Аз имах предвид, че образованието е инвестиция с бъдещ хоризонт поне 10-15 години.В крайна сметка, всичко се създава от хора.Ако техния интелектуален труд е с висока стойност е много вероятно и държавата да е с различна експозиция от сегашното - ниско,долу.Все пак държавата не е нещо имагинерно и изначално, а е продукт на гражданите си.


  • 14
    bta avatar :-|
    bta

    До коментар [#13] от "paprika":

    Образувание има до 7-ти клас в момента ,след това потоп.

  • 15
    paprika avatar :-|
    Paprika

    До коментар [#14] от "bta":
    еми да, за съжаление до тука я докарахме.до под кривата круша.съсипаното образование деформира поколения българи и ги прави неконкурентноспособни на пазара на труда, от там бедни и социално изключени.ако нещо ще се променя, то усилията трябва да съм насочени главно в тази посока.

  • 16
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#13] от "paprika":

    Образованието е важно, но ако човек/държавата/ не си поддържа и чисти къщичката.. колкото и образован да е все в мизерия ще живее. Поне според мен. Даже и след 20 години, най-много голяма част от високообразованите да избягат навън. Да не говорим, че в една държава не може всички да са айнщайновци. 80% от хората ще могат да работят основно нискоквалифицирана работа. От останалите 20% една малка част наистина ще са високообразовани. И ако даже тия 20% си намерят високоплатена работа за износ, то останалите какво ще правят? След като я няма основната работа по поддържане на къщичката наречена държава? Ще вегетират? Ще крадат?

  • 17
    bta avatar :-|
    bta

    До коментар [#16] от "mick":

    Малко за държавата ,че е виновна напълно не съм съгласен.Родителите са виновни ,че не изискват и контролират децата си.

  • 18
    paprika avatar :-|
    Paprika

    До коментар [#16] от "mick":
    "но ако човек/държавата"
    Именно, вие сам си отговаряте.Това,което човек/държава трябва да направи е в резултат на възпитание,което се получава в училище и в семейството.
    В Япония около 45% от кадрите са с висше образование.Вижте статиститиките, произвеждат продукт с висока стойност и за затова са богати. В САЩ са около 42%.Ако структурата на работната ръка се промени, тя сама ще разшири хоризоните си за развитие.Сама ще започне да инвестира и произвежда.Пак ще ви кажа, хората поддържат къщичката - държава, в тях трябва да се инвестира.Те ще създадат добрата среда сами и ще си я поддържат

  • 19
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    [quote#18:"paprika"]В Япония около 45% от кадрите са с висше образование[/quote] Образованието не трябва да е самоцел. Трябва да е защото има нужда от него. То и в момента имаме много висшисти, но какво от това, след като работят всичко друго, но не и по специалността? За какво са ни продавачки с висше образование? или сервитьорки?

    Отделно ми е странно това 45% от работещите в една държава да са с висше образование - това значи, че просто висшето не е висше. Според моите разбирания. А и после даже в Япония - не виждам смисъл човек на поточна линия да има висше образование. Че то даже за редовите компютърни програмисти не е нужно да имат висше образование. За много професии, изискването за висше е, все едно да убиваш комар с базука.






  • 20
    paprika avatar :-|
    Paprika

    До коментар [#19] от "mick":
    Ами така ще е, като квалификацията на висшистите не отговаря на структурата и търсенето на пазара на труда.Бълват се хуманитарни специалисти на кило, за които няма търсене, но за ИТ кадри, където глада е огромен няма достаъчно подготвени като брой хора.
    45% висшисти произвеждат труд с висока добавена стойност,като софтуер, инженерна и развойна дейност, иновации.БВП не е само поточни линии, в БВП могат да влязат и филмови продукти(Турция сериални на стойност 500 млн долара), медицински услуги, производство на научни изобретения и какво ли още не.
    А и висококвалифицираните кадри обикновено са и предприемчиви, те се стремят да създават собствен бизнес.

  • 21
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    Я колко хорa коментирaт в декниЧен ден! Що не бaЧкaте?

    Сегa мaлко по сериозно тъй кaто тук се зaсегнa темaтa зa обрaзовaнието. Имa еднa простa истинa - обрaзовaние се прaви с пaри, a добро тaковa с много пaри. В родинaтa се опитвaт без пaри. И ми е смешно някaк си когaто тукa ( извън Бългaрия ) новопристигнaли с дипломи от рaзни свободни унивеситети и сaмоЧувствие ме викaт дa им инстaлирaм прогрaми или опрaвям нaй-елементaрни проблеми нa новозaкупените им лaптопи. Кaк сa писaли дипломнa рaботa използвaйки компютър си остaвa въпрос зaгaдкa. Отделно и зa средното, лиЧно мое мнение е Че трябвa дa се въведе зaдължително зaсилено изуЧaвaне нa aнглийски език. При общувaнето ми с предствители нa рaзлиЧни мaлки ( кaто Бългaрскaтa ) нaции, зaбелязaх Че влaдеят aнглийски нa достa добро ниво. Не виждaм кaк един компютърджия може дa мине без енглийски.

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK