"Движение България на гражданите" настояват за конституционни промени, които обаче следва да се случат след поправки в Закона за прякото участие на гражданите и проведен референдум, който да позволи на "българските граждани да могат да изкажат мнение по ясен и обвързващ държавните органи начин."

Промяна на структурата на ВСС

"Логиката на управление на прокуратурата и съда е различна, затова трябва да има две камари на съвета," коментира Йонко Грозев. Промяната в структурата на висшия орган по управление на съдебната система – Висшия съдебен съвет (ВСС), е един от основните акценти в програмата на движението. Те предлагат още квотата на парламента да се намали, като отбелязват, че са "възможни  дискусии около това как да се осъществява гражданският елемент в него". Същевременно Йонко Грозев отбеляза, че са необходими мерки за ефективен обществен контрол. Като тук става дума за труден баланс - между независимост и ефективен контрол. Според Грозев може да се развие парламентарния контрол, да се включи оценка на гражданите за работата му.

Йонко Грозев е на мнение, че парламентът може да използва бюджетирането на съдебната система за лост на контрол над работата на ВСС.

Като други мерки за подобряване на управлението, "Движение България на гражданите" маркира и тези, които са изцяло в мандата на ВСС - гаранциите за случайното разпределение на делата, ясни стандарти за професионалната оценка на работата на магистратите, подобряване на натовареността, засилване на участието на магистратите в управлението на системата чрез преки избори на техните представители във ВСС.

Членът на УС на Съюза на съдиите в България Атанас Атанасов коментира, че при наличие на консенсус за това каква е реформата, средствата за постигането й (конституционни или законодателни) са второстепенен въпрос. Той се съгласи, че намаляването на политическото влияние над дейността на ВСС минава през свиване на политическата квота, като отбеляза, че такива са и европейските стандарти. Съдия Атанасов коментира, че намаляването на политическото влияние може да се постигне и по други начини. Така например може да се ограничи възможността за избирането за членове на съвета на юристи, които се занимават активно с политика - депутати, министри, зам.-министри и т. н.

Законодателно може да се промени начина по който се номинират кандидати от т. нар. парламентарна квота, като се даде възможност на гражданите, през техните организации, също да издигат номинации. Според Атанас Атанасов въвеждането на пряко избиране на професионалната квота също ще намали политическото влияние. Той акцентира, че разделянето на съвета на две - съдийски и прокурорски - е изключително необходима стъпка, която може да бъде постигната само чрез законодателни промени, без да е необходима поправка на конституцията.

Богдана Желявска, зам.-председател на СГС и председател на Българска съдийска асоциация, коментира, че решаването на проблема с натовареността е приоритет за всички, но никой не е предложил конкретно решение. Тя отбеляза, че гарантирането на случайното разпределение на делата е важен въпрос, че този принцип се спазва стриктно в СГС, и проблемът трябва да се дискутира, за да се видят празнотите в системата.

За избора на главен прокурор

Друг основен приоритет в програмата за съдебната реформа, който "Движение България на гражданите" предложи, са промени в начина за избор на главен прокурор. "Управлението на прокуратурата е невъзможно в момента заради тромавите процедури за назначаване и освобождаване на прокурорите," коментира Йонко Грозев. Ето защо едно от предложенията е той да назначава и повишава прокурорите след съвещателно становище от Висшия прокурорски съвет.

Революционното предложение на "Движение България на гражданите" е главният прокурор да се избира от Народното събрание измежду кандидати, които са предложени от Висшия прокурорски съвет (който ще бъде създаден след разделянето на ВСС на прокурорски и съдийски). Мандатът следва да бъде намален с две години – от седем на пет, като се въведе възможност за освобождаването на главния прокурор с квалифицирано мнозинство.

Изпълнителният директор на фондация "Риск Монитор" Стефан Попов отбеляза, че предложението за промяна на начина за избора на главен прокурор е промяна в структурата на съдебната власт и налага Велико Народно събрание, съгласно Решение 3 от 2003 г. на Конституционния съд.

Той коментира, че основният проблем е липсата на механизъм за реализиране на политическа отговорност от страна на прокуратурата и това я превръща в квази-диктатура, която "утре може да провери не само Mediapool, а целият интернет, ако поиска".

Сред другите идеи, които бяха предложени, са премахване на зам.-министрите, засилване на децентрализацията, въвеждане на индивидуална конституционна жалба и намаляване на броя на депутатите.

На въпрос на Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии кое налага да се намалява броя на народните представители, при положение, че в същото време се иска да се засили капацитета на парламента, Йонко Грозев отговори, че ако депутатите са по-малко, това ще улесни контрола на дейността им и ще е по-лесно да се реализира политическата отговорност за техните действия.

Граждански контрол в МВР

Проблемите на МВР идват от партийния контрол над министерството, който трябва да бъде намален, коментира Йонко Грозев. Едно от предложенията в тази посока е създаване на специализиран орган, може би междуведомствен. Той ще е подобен на Висшия съдебен съвет, но за системата на МВР. По този начин ще се създаде една допълнителна гаранция, че кариерното израстване ще се базира на качествата на служителите. Другите предложения са освобождаване на МВР от неприсъщи дейности, като регистрацията на автомобили, въвеждане на тестове за лоялност за ръководителите на митническите и данъчните органи, оптимизиране на действащия щат и т. н.

"Трябва да си зададем въпроса защо няма граждански контрол над МВР," коментира Иванка Иванова, ръководител на правната програма на Институт "Отворено общество". Според нея проблемът не е, че областните дирекции не си представят докладите, а че самото министерство не си представя годишния отчет," като даде пример с последния отчет на бившия вече вътрешен министър Цветан Цветанов, на който бяха доведени свидетели и пострадали по различни дела.

Иванка Иванова определи тестовете за лоялност като средство за борба с корупцията като "голяма глупост". "През годините станахме свидетели на това как процедурата за реподбор получи тежка съдебна плесница, защото се използва за обратни цели," каза тя.

Иванка Иванова заяви още, че важен механизъм ще бъде въвеждането на граждански контрол върху процедурата по прием и разглеждане на жалбите на граждани подадени срещу служители на МВР: "През годините сме коментирали тази идея с професионалното ръководство и мисля, че там има разбиране за такива промени." Тя отбеляза още, че има различни модели по света, които могат да бъдат изследвани, но "трябва да знаем от какво се жалят гражданите от МВР и трябва да знаем какво прави МВР в резултат на тези жалби."

ДПС: Разделяне на ВСС

На пресконференция вчера, ДПС също лансира идеята за разделяне на съвета на съдийска и прокурорска колегия, както и намаляване на парламентарната квота на ВСС. Според Христо Бисеров обаче намаляването на парламентарната квота изисква промяна на конституцията и то от Велико народно събрание.

Като депутат в последното народно събрание нито Бисеров, нито парламентарната му група направиха подобни предложения, въпреки констатациите на Венецианската комисия и призивите на неправителствения сектор, че е необходимо разделение на ВСС. Във всички процедури по назначения свързани със съдебната система – ДПС гласуваше заедно с управляващите.  

БСП: Пряк избор на членовете на ВСС от съдебната квота

Идеите за реформа на съдебната власт не бяха представени отделно от БСП, а само като част от програмата за управленските приоритети на "Коалиция за България". В нея на практика единствената по съществена мярка обаче е въвеждането на пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет от съдебната квота с участието на всички магистрати. Останалите посочени от БСП мерки са по-скоро свързани с борбата срещу престъпността.