С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 10 май 2013, 14:41, 7377 прочитания

Непоносимата тежест на разнообразието

Какво може да се направи, ако "няма за кого да гласувам"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

"Щастието е в това да очакваш по-малко", е един от известните цитати на психолога Бари Шварц, автор на книгата "Парадоксът на избора". Шварц твърди, че често голямото разнообразие - на стоки, на работни места, на социални контакти, води до постоянно обвинение и съмнение, че не си избрал най-доброто, до неудовлетвореност и депресия. Изследването на Шварц се отнася за "западния свят", но предвид това, че в последните дни все по-често се чуват разочаровани потенциални избиратели в България, които казват, че не виждат за кого да дадат гласа си на 12 май, дали причината за това не е в участието във вота на цели 36 партии и коалиции.

Този текст няма за цел да каже за кого да се гласува - това би трябвало да бъде лично решение, плод на микс от най-различни аргументи - от лични впечатления за кандидатите за народни представители, през познаване на програмата до стратегическо дългосрочно мислене, отвъд теснопартийния интерес. Но ако наистина няма осъзнат, информиран избор, има и алтернативни варианти, които са изброени по-долу. Най-общо отправните точки са две - колкото повече хора гласуват, толкова е по-висока бариерата за влизане в Народното събрание, защото тя се формира, като се изчислят 4% от действителните гласове (т.е. при 4 млн. гласували тя е 160 хил. гласа, а при 3 млн. - 120 хил.). И съответно - колкото повече хора "отидат за гъби" (по израза на бившия вицепремиер от правителството на ОДС Евгений Бакърджиев), толкова по-голяма ще е тежестта на контролирания вот. По правило по-ниската активност ще позволи в парламента да влязат и повече партии, тъй като техните твърди избиратели получват по-голяма тежест.


Струва ли си да се гласува с невалидни бюлетини
По-скоро не

Ако ви е писнало от всички партии, но мислите, че имате дълг да гласувате, за да изразите позиция, пускането на невалидна бюлетина в урната няма да помогне. Те просто се елиминират при броенето на гласовете, отчитат се за чиста статистика. Ако числото им е огромно, може и да направи впечатление на някого, но нищо повече. На практика дали ще отидете за гъби, или ще задраскате всички кандидати, ефектът ще е един и същ.  Важното е да не пускате бяла бюлетина, тъй като тя може учудващо да се окаже действителна, ако някой от членовете на избирателната комисия успее да издебне политическите опоненти и да сложи кръстче. Обратното - правенето на невалидни на действителни бюлетини е една от най-разпространените градски легенди за изборите.

Според Стефан Манов, специалист по изборни технологии, който оспори методиката на ЦИК за изчисляване на мандатите, невалидните бюлетини могат да имат косвен ефект, ако много хора в даден район гласуват по този начин. "Това ще доведе до засилване на изкривяването на пропорционалността при разпределянето на мандатите", твърди той. За да вървят нещата хомогенно в страната, един мандат трябва да тежи горе-долу еднакво не само по брой на населението (както са разпределени по райони), но и спрямо активността на избирателите. Заедно с професора по математика Любомир Гаврилов той е изчислил, че в Монтана, където живеят повече хора, отколкото в Ловеч, са по-малко активни на избори, а в същото време и на двете места до тези избори се разпределяха равен брой мандати. Получава се така, че депутатското място в Монтана "струва" по-малко в номинални гласове. Когато се прибавят и недействителните бюлетини, това допълнително намалява тежестта му. Отсега може да се прогнозира и друго - че във Видин едно място ще се получи с много по-малко гласове, защото районът излъчва четирима народни представители, а има регистрирано население като за трима. Изборният кодекс обаче забранява да има места с под четири мандата. "Единственият вариант това да не се случи, е, ако всички видинчани отидат да гласуват и там има много по-висока активност от средната за страната", твърди Манов. С невалидните си бюлетини бихте направили нещата във Видин "абсолютно хаотични".



Негласуването позиция ли е
По-скоро да

Ако избирателите масово не отидат да гласуват, активността ще е ниска и това все пак ще е някакъв знак. Но практическия му ефект ще е същият като при невалидните бюлетини - по-ниска бариера за Народното събрание, която в никакъв случай не може да затрудни твърдите ядра на БСП и ГЕРБ, като в същото време се отварят шансове за партии като РЗС и "Лидер", които също имат ядра. Освен това "негласуването отваря една вратичка за злоупотреба евентуално с празния ред в списъка с името на въпросния гласоподавател", обяснява политологът Димитър Димитров. Все пак според него шансът да се възползват от това от някоя от партиите в комисиите не е голям предвид огромната концентрация на наблюдатели и застъпници.

Непрестижно ли е да се гласува за големите
По-скоро не, но се подкрепя статуквото


Гласуването за БСП и ГЕРБ не е стигма, те имат своите избиратели и в това няма нищо осъдително. Колкото повече подкрепа получат в Народното събрание, толкова по-стабилно ще е следващо управление, доминирано от едната или от другата формация. Това, от една страна, е хубаво, от друга, предлага познати модели на държавен мениджмънт от последния мандат и времето на тройната коалиция. ГЕРБ не предлага резки промени в политиката си и твърди, че е осъзнала грешките си. Същото казва и Сергей Станишев за тройната коалиция, но пък някои от предложенията му за следващия мандат са доста спорни и крайни - като строежа на АЕЦ "Белене" например.

Според социологическите проучвания от последните седмици разликата между двете партии е малка, така че гласуването за всяка от тях е от изключително значение за това кой пръв ще получи възможност да състави правителство и да събере мнозинство. Също така колкото повече депутати има ГЕРБ или БСП, толкова по-малко партньори ще са им нужни.

От началото на седмицата основното послание на Сергей Станишев и водачите на листите в БСП е  "подкрепете нас, за да накажете ГЕРБ, защото иначе гласовете ви ще се разпилеят". "Гласуването за малките партии би довело до 20 индивидуални милионери за следващите 4 години", твърди председателят на социалистическата партия.

ДПС така или иначе е с гарантирано присъствие, а единственият възможен конкурент за същия електорат - коалицията между НДСВ и партията на Касим Дал, все още не е събрала достатъчно сила.

Да се гласува за статуквото, разбира се, е двояко. От една страна, двете големи партии не дават убедителни обещания за сериозните реформи, които са нужни. В определена ситуация обаче и това може да се окаже по-добър избор, ако алтернативата са крайни популисти или екстремисти.

Може ли да се объркат сметките на големите
И да, и не


Гласуването за партиите, които са на ръба на бариерата за влизане в Народното събрание, е най-сигурният начин да се объркат сметките на големите, защото ще "вземат" депутатски места от тях. Евентуалното влизане на "Движение България на гражданите" и още по-евентуалното на ДСБ освен това ще направи съставянето на коалиции трудно, защото особено партията на Меглена Кунева декларира, че няма да влезе в съюз нито с ГЕРБ, нито с БСП, нито с ДПС. РЗС обаче е обратният пример - ако Яне Янев попадне в парламента, е сигурно, че ще стане патерица на Бойко Борисов. "Атака" пък може да се окаже с конкурент, и то непримирим, в лицето на Националния фронт за спасение на България или както е известна, партията на тв "Скат". Тя се роди, след като през 2009 г. собственикът на телевизията Валери Симеонов не беше съгласен Сидеров да подкрепя управлението на ГЕРБ. Ако на депутатските банки попаднат несъвместими политически опоненти, може дори да се стигне до нови избори.

В подкрепата за партия, която е на ръба да влезе, има и друга логика. Тяхното присъствие в парламента ще увеличи шансовете им да участват в управляващата коалиция, а това е възможно да промени стила на управление на голямата партия в нея. Тази хипотеза е валидна повече за ГЕРБ, тъй като от партиите с потенциал да прескочат 4-процентовата бариера изглеждат по-склонни на съюз с Бойко Борисов, отколкото със Станишев. Между "България на гражданите" и ДСБ изборът вече е по-сложен. Движението, оглавявано от Меглена Кунева, носи някакъв свеж полъх в политиката, доколкото то не е участвало досега във властта. В същото време някои от хората в него са участвали в различни властови формати - самата Кунева, Даниел Вълчев, както и някои, които мигрираха от ДСБ. В българската политика опитът често има две лица - той дава познание за механизмите на държавното управление, но и носи опасност от тежък багаж. Такава е и дилемата при ДСБ. Политиците в партията на Иван Костов в голямата си част са опитни, но това им слага и оковите на старите скандали. Погледнато оптимистично обаче, от тях поне не могат да се очакват неприятни изненади.

Губи ли се гласът, подаден за "аутсайдер"
Да, но има и плюсове


Ако предпочетете партия, която знаете, че със сигурност няма да влезе в парламента (особено ако трайно не се лови от разнообразните социологически прогнози), може да го направите по две причини - за да й увеличите шанса за следващите избори, да стане по-забележима или пък да й помогнете да получи поне един процент от действителните гласове, което й гарантира държавна субсидия за четири години. Това прави по 12 лв. на глас годишно или минимум около половин милион лева. Стефан Манов нарича това "шанс за партията да порасне в обществото чрез честни пари". Освен това "избирателят може да засили гражданското общество, което може да е коректив и извън парламента, като блокира например Орлов мост". Когато такива партии имат 1-2% не могат да получат упрека, че не представляват никого.

Тук обаче има един парадокс, ако така решат да постъпят много от избирателите, като се насочат към най-различни партии, а не само три-четири. Не само гласовете им се разпиляват, но повишават избирателната активност, а оттам и бариерата за влизане в парламента, както и числото, което отговаря на заветния един процент. Така че, ако искате да гласувате за Светльо Витков например, но знаете, че приятелите ви ще гласуват за още две-три партии с тежестта на неговата, ако можете ги разубедете, защото те потапят и него. Стефан Манов дава за пример ситуацията през 2002 г. на президентските избори във Франция, където на първия тур гласовете се разпиляха между много кандидати, което потопи социалиста Лионел Жоспен, единственият с шансове да пребори Жак Ширак. На втория тур Ширак победи лесно срещу оцелелия опонент Жан Мари льо Пен.

Според Димитър Димитров "всеки 100 хил. допълнителни гласа, които са подадени за малки партии донасят в стойността на бариерата за парламента допълнителни 4 хил. гласа". Силно ощетени са тези формации, които са близо до влизането в парламента, което изведнъж им се отдалечава. Той подозира, че масовото участие на малките партии е заради заветния един процент и държавната субсидия, но на практика те играят в полза на големите формации и може би са насърчени от тях. В същото време законът за политическите партии не стимулира коалирането на малките, защото субсидия взимат единствено партиите, получили повече от един, но по-малко от четири процента.

Анкета

За кого ще гласувате на парламентарните избори?

24%

ГЕРБ 362 гласа

8%

БСП 121 гласа

2%

ДПС 30 гласа

4%

"Атака" 60 гласа

11%

"България на гражданите" 166 гласа

23%

ДСБ 347 гласа

2%

СДС 30 гласа

10%

Зелените 151 гласа

9%

Други 136 гласа

7%

Няма да гласувам 106 гласа

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Европа е пред "изгубено десетилетие" на растяща бедност 6 Европа е пред "изгубено десетилетие" на растяща бедност

Според неправителствената организация Oxfam правителствата рискуват още повече да увеличат пропастта между бедни и богати

12 сеп 2013, 4720 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Избори 2013" Затваряне
Вот - касичка

Според анализ на МВР решаваща роля на тези избори ще имат не купените гласове, а корпоративният вот

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Сметка за 600 милиона: обществените поръчки в края на мандата на Фандъкова

Дългосрочните поръчки за сметосъбиране, поддръжка и RDF бяха раздадени преди изборите и оставят следващия кмет с вързани ръце

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател