Вот - касичка

Ако някой събере всички митове и легенди за изборите в България, те вероятно ще изглеждат като една гигантска конспирация, направлявана от нечия тъмна ръка, която насочва страната не натам, където искат обикновените избиратели. Още от 1990 г., когато избирателите фантоми бяха нарочени от опозицията, че са връчили победата на БСП, или през 1997 г., когато мистични американски пари свалиха правителството на Жан Виденов, винаги се намира нещо, което заплита вота и поражда съмнения и дори нови конспиративни теории. Без генерално да опровергава резултатите на избора.

Можеш ли да купиш изборите

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според изследване на НЦИОМ 11% от българите признават, че на тези парламентарни избори биха гласували срещу заплащане. От тях близо 5% казват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати, без значение за коя партия. Като от социологическата агенция уточняват, че това са предимно представители на ромското население, необразовани, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати.

Преди, по време на и след всеки вот темата за покупко-продажбата на гласове и възможните фалшификации на изборите винаги става актуална. Затова този път заради съмнения във фирмата преброител "Информационно обслужване" няколко партии – БСП, ДПС,  "Атака", "Демократи за силна България" и партия "Движение България на гражданите", се обединиха и  поканиха независима компания, която да прави паралелно преброяване на вота. За целта беше избрана австрийската фирма СОРА, на която петте формации ще предоставят копията от протоколите от секционните избирателни комисии. В нощта на изборите фирмата ще въвежда данните от протоколите и всеки ще може да вижда резултата в реално време.

Подобно паралелно преброяване се прави за пръв в България, ако не броим опита с немската фирма "Инфас" за парламентарните избори през 1990 г. "Те тогава не правиха пълно преброяване, а извадково, стана политически скандал. Но идеята да се покани такава фирма беше на тогавашните управляващи и премиера Андрей Луканов като целта беше да се придаде легитимност на резултатите от изборите", казва политологът Димитър Димитров.



БСП вече обвиниха опонентите си от ГЕРБ в купуване на гласове и описаха няколко схеми, по които ставало това, като се позоваха на постъпили сигнали в предизборния си щаб.  Едната е масово раздаване на "заеми" в ромските махали и предварително попълнени бюлетини. Водачът на листата на БСП в Монтана заяви, че от ГЕРБ раздавали "колосални суми в редица области в страната, между които Стара Загора, Габрово, Видин, Силистра, Плевен. "Сигналите ни показват стройна организация с използване на хора от сенчестия бизнес и организираната престъпност, които вероятно ще въздействат и със сила", каза още той. БСП внесе сигналите за нарушаването на изборния процес при главния прокурор.

В превантивното говорене по темата се включи и МВР. "До момента в МВР има постъпили 120 сигнала за купуване на гласове", заяви за "Капитал" източник от ръководството на министерството. "Не става дума само за сигнали от граждани, а и за оперативна информация, която получаваме", уточни той. Статистиката преди изборите на МВР сочи, че до момента за цялата страна има образувани 17 досъдебни производства, от които 5 срещу конкретни и 15 срещу неизвестни извършители. Седем са за "активен изборен подкуп", осем за организиране на купуване на гласове, а две - за образуване и ръководене на група за купуване на гласове. Има още дела за хулиганство и увреждане на чуждо имущество. От МВР уточниха, че посочените цени в сигналите варират от 20 до 200 лв., като средно стигат до 50 лв. "Купувачите на гласове, които са под оперативно наблюдение, са около 600", заявиха от МВР. За сравнение - на последните парламентарни избори 2009 г. са били получени 254 сигнала, а са били образувани 80 досъдебни производства.

Политологът Димитър Димитров се шегува, че с купуването на гласове изборите у нас са се превърнали в социално мероприятие. "Избирателите получават пари за гласуване, застъпниците на партиите в деня на вота – също. Има и корпоративен вот, за който избирателите гласуват по различни причини", заяви той.

Никой обаче не може да каже колко е този вот, нито колко средства наливат политическите сили за тази цел, защото въпреки че деянието е криминализирано, досега няма реално осъдени за това. Например равносметката от последните местни и президентски избори е, че от 200 сигнала има образувани 40 досъдебни производства. По тях само едно е завършило с присъда, а останалите са с административни наказания. Според Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда причината е, че в разкритията за купуването на гласове се стига само до посредниците и никога до поръчителите. "Въпросът е откъде идват тези пари. В основната си част това са мръсни пари, които се изпират чрез политиката, и щом такива пари се харчат, означава че има пазар за тях", казва тя.

"Със сигурност има хора, които са склонни да продадат гласа си, както и да участват в корпоративен вот", казва политологът Димитър Димитров. Той обаче е категоричен, че някои от сочените схеми са мит, други са силно преувеличени, а трети просто не работят за парламентарните избори, а само за местните. Един институт беше сметнал, че на местните избори през 2007 г. са били инвестирани 200 млн. лв. в купуване на гласове. Това обаче би означавало 2 млн. напазарувани гласа (по 100 лв. всеки), което естествено е абсурд.

Купен ромски вот

"Това е най-разпространената схема, при която циганският барон носи примерно 100 - 200 ЕГН-та и иска примерно по 20, 30, 50 лв. на глас.", казва Димитър Димитров. Тази схема обаче работи най-вече при местните избори, когато дори 100 гласа могат да се окажат решаващи за спечелването на кметския пост или за вкарването на общински съветник. Реализацията й при парламентарните избори обаче е по-сложна. "Проблемът е, че всички партии го правят и никоя от тях няма монопол върху този вот. И не е много ясно доколко в стремежа си да купуват гласовете на ромското население партиите взаимно не се погасяват", казва Димитров. Според него не е ясно и какво влияние има този вот върху изборния резултат. "Купуването на гласове е един голям мит. В България обичаме да живеем с митове. Изборният резултат не е математика, а политика. Освен за местни избори нямате никакъв интерес да купувате гласове", смята и Стефан Манов. Проста сметка показва, че при положение, че за един мандат са необходими около 18 - 20 хил. гласа, по никакъв начин не се връзва, ако цената на един глас е повече от 100 лв.

Бизнес кейсът - 1%

По-актуалният мит е обяснението, че на сегашните избори има толкова много партии, тъй като целта им е да стигнат до заветните 1%, които дават право на държавна субсидия - понастоящем по 12 лв. на глас за следващите четири години. За да се достигне този праг при избирателна активност от 3 млн. избиратели и при условие, че партията си осигури поне половината гласове по редовния път, и без да смятаме традиционните разходи като заплати за администрации, медийни участия и т.н., то трябва да се инвестират поне 1 млн. лв. (приемаме по-ниската величина от 50 лв. за глас и че не всеки купен глас се бъде пуснат за нея). В този случай мероприятието си струва, тъй като доходът би бил около 1.4 млн. лева за четири години, т.е. прилична възвращаемост. Проблемът е, ако мандатът на парламента бъде прекратен предсрочно. Тогава политическият инвеститор може да загуби, което прави влагането на пари в подобно мероприятие доста рисковано.

Очевидно е, че подобна тактика има смисъл само ако съвсем малко гласове не достигат на съответния политически предприемач, за да достигне до заветната държавна субсидия. Тоест масовата практика е безсмислена, а ако схемата работеше, много бързо щеше да се стигне до инвестиционен балон - все пак гласовете за продажба са ограничени и цената им рязко би скочила, ако на пазара се появят повече играчи.

Всъщност държавната субсидия е само "приятно" допълнение за партиите с по-скромно политическо участие. Например при ЛИДЕР е очевидно, че търси по-скоро местно представителство, но не иска да пропуска избирателен цикъл - като действа национално на парламентарните избори, печели локални бонуси. Но защо пък партията да не се финансира и с някой милион от бюджета? 

• 1
• 2
• Следваща страница » "Корпоративен вот"