Подобно паралелно преброяване се прави за пръв в България, ако не броим опита с немската фирма "Инфас" за парламентарните избори през 1990 г. "Те тогава не правиха пълно преброяване, а извадково, стана политически скандал. Но идеята да се покани такава фирма беше на тогавашните управляващи и премиера Андрей Луканов като целта беше да се придаде легитимност на резултатите от изборите", казва политологът Димитър Димитров.

БСП вече обвиниха опонентите си от ГЕРБ в купуване на гласове и описаха няколко схеми, по които ставало това, като се позоваха на постъпили сигнали в предизборния си щаб.  Едната е масово раздаване на "заеми" в ромските махали и предварително попълнени бюлетини. Водачът на листата на БСП в Монтана заяви, че от ГЕРБ раздавали "колосални суми в редица области в страната, между които Стара Загора, Габрово, Видин, Силистра, Плевен. "Сигналите ни показват стройна организация с използване на хора от сенчестия бизнес и организираната престъпност, които вероятно ще въздействат и със сила", каза още той. БСП внесе сигналите за нарушаването на изборния процес при главния прокурор.

В превантивното говорене по темата се включи и МВР. "До момента в МВР има постъпили 120 сигнала за купуване на гласове", заяви за "Капитал" източник от ръководството на министерството. "Не става дума само за сигнали от граждани, а и за оперативна информация, която получаваме", уточни той. Статистиката преди изборите на МВР сочи, че до момента за цялата страна има образувани 17 досъдебни производства, от които 5 срещу конкретни и 15 срещу неизвестни извършители. Седем са за "активен изборен подкуп", осем за организиране на купуване на гласове, а две - за образуване и ръководене на група за купуване на гласове. Има още дела за хулиганство и увреждане на чуждо имущество. От МВР уточниха, че посочените цени в сигналите варират от 20 до 200 лв., като средно стигат до 50 лв. "Купувачите на гласове, които са под оперативно наблюдение, са около 600", заявиха от МВР. За сравнение - на последните парламентарни избори 2009 г. са били получени 254 сигнала, а са били образувани 80 досъдебни производства.

Политологът Димитър Димитров се шегува, че с купуването на гласове изборите у нас са се превърнали в социално мероприятие. "Избирателите получават пари за гласуване, застъпниците на партиите в деня на вота – също. Има и корпоративен вот, за който избирателите гласуват по различни причини", заяви той.

Никой обаче не може да каже колко е този вот, нито колко средства наливат политическите сили за тази цел, защото въпреки че деянието е криминализирано, досега няма реално осъдени за това. Например равносметката от последните местни и президентски избори е, че от 200 сигнала има образувани 40 досъдебни производства. По тях само едно е завършило с присъда, а останалите са с административни наказания. Според Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда причината е, че в разкритията за купуването на гласове се стига само до посредниците и никога до поръчителите. "Въпросът е откъде идват тези пари. В основната си част това са мръсни пари, които се изпират чрез политиката, и щом такива пари се харчат, означава че има пазар за тях", казва тя.

"Със сигурност има хора, които са склонни да продадат гласа си, както и да участват в корпоративен вот", казва политологът Димитър Димитров. Той обаче е категоричен, че някои от сочените схеми са мит, други са силно преувеличени, а трети просто не работят за парламентарните избори, а само за местните. Един институт беше сметнал, че на местните избори през 2007 г. са били инвестирани 200 млн. лв. в купуване на гласове. Това обаче би означавало 2 млн. напазарувани гласа (по 100 лв. всеки), което естествено е абсурд.

Купен ромски вот

"Това е най-разпространената схема, при която циганският барон носи примерно 100 - 200 ЕГН-та и иска примерно по 20, 30, 50 лв. на глас.", казва Димитър Димитров. Тази схема обаче работи най-вече при местните избори, когато дори 100 гласа могат да се окажат решаващи за спечелването на кметския пост или за вкарването на общински съветник. Реализацията й при парламентарните избори обаче е по-сложна. "Проблемът е, че всички партии го правят и никоя от тях няма монопол върху този вот. И не е много ясно доколко в стремежа си да купуват гласовете на ромското население партиите взаимно не се погасяват", казва Димитров. Според него не е ясно и какво влияние има този вот върху изборния резултат. "Купуването на гласове е един голям мит. В България обичаме да живеем с митове. Изборният резултат не е математика, а политика. Освен за местни избори нямате никакъв интерес да купувате гласове", смята и Стефан Манов. Проста сметка показва, че при положение, че за един мандат са необходими около 18 - 20 хил. гласа, по никакъв начин не се връзва, ако цената на един глас е повече от 100 лв.

Бизнес кейсът - 1%

По-актуалният мит е обяснението, че на сегашните избори има толкова много партии, тъй като целта им е да стигнат до заветните 1%, които дават право на държавна субсидия - понастоящем по 12 лв. на глас за следващите четири години. За да се достигне този праг при избирателна активност от 3 млн. избиратели и при условие, че партията си осигури поне половината гласове по редовния път, и без да смятаме традиционните разходи като заплати за администрации, медийни участия и т.н., то трябва да се инвестират поне 1 млн. лв. (приемаме по-ниската величина от 50 лв. за глас и че не всеки купен глас се бъде пуснат за нея). В този случай мероприятието си струва, тъй като доходът би бил около 1.4 млн. лева за четири години, т.е. прилична възвращаемост. Проблемът е, ако мандатът на парламента бъде прекратен предсрочно. Тогава политическият инвеститор може да загуби, което прави влагането на пари в подобно мероприятие доста рисковано.

Очевидно е, че подобна тактика има смисъл само ако съвсем малко гласове не достигат на съответния политически предприемач, за да достигне до заветната държавна субсидия. Тоест масовата практика е безсмислена, а ако схемата работеше, много бързо щеше да се стигне до инвестиционен балон - все пак гласовете за продажба са ограничени и цената им рязко би скочила, ако на пазара се появят повече играчи.

Всъщност държавната субсидия е само "приятно" допълнение за партиите с по-скромно политическо участие. Например при ЛИДЕР е очевидно, че търси по-скоро местно представителство, но не иска да пропуска избирателен цикъл - като действа национално на парламентарните избори, печели локални бонуси. Но защо пък партията да не се финансира и с някой милион от бюджета? 

Корпоративен вот

Според анализ в МВР решаваща роля на тези парламентарни избори,предвид финансовата и икономическата криза ще играе не купуването на гласове, а контролираният вот: "Медиите всеки ден съобщават за подобни прояви, а никой не обръща внимание", коментира източник от МВР и допълва: "Еди-кой си лидер посети еди-коя си фабрика. Преди тази среща, собственикът на фабриката ги събира и им казва, че ще трябва да го слушат за половин час. Дори няма нужда да им казва за кого трябва да гласуват после, защото сами разбират посланието." Димитър Димитров определя корпоративния вот като сива зона, която не е точно купуване на гласове, а засяга примерно "статута на едно предприятие, неговите обороти, печалби и всичко, което зависи от някаква политическа подкрепа.

"При това положение е трудно да се определи дали е натиск или реален житейски избор на служителя или работника. Примерно да запази работното си място, при положение че през последните години много фирми затвориха, фалираха", казва Димитров. И добавя: "Това е контролиран вот, но понякога контролиран от обстоятелствата." Към този вот той причислява и такива големи фирми, които ще искат или да управлява ново мнозинство, или да се запази статуквото. "Цялата икономиката се крепи на парични потоци, които идват отвън чрез европейските фондове и към които няма как администрацията да няма отношение. Има и обществени поръчки", казва Димитров. В най-чист вид корпоративният вот може да се види при партия ЛИДЕР, зад която стои бизнесменът Христо Ковачки. "Със сигурност поне половината от вота за тази формация е корпоративен. Това са работници в предприятията на Христо Ковачки, които знаят, че финансовите резултати на въпросното предприятие зависят от политическата тежест на партията. Сигурно има и други партии, които са организирани на този принцип.", коментира Димитров.

Фалшификации на изборните резултати

Според политолога Димитър Димитров фалшификация на изборните резултати за парламентарните избори е почти невъзможна. Като причина за това той посочва особеността на избирателната система. Разпределението на 240-те депутатски мандата става в няколко стъпки, като първата е, че гласовете се събират в един национален район и се изчислява колко е 4-процентната бариера за влизане в парламента. "Този резултат е непроменяем", казва Димитров. "Хубавото е, че при парламентарните избори се борави с големи числа от порядъка на 800 000, 600 000, 300 000 и за да мръднеш нещо в това разпределение, трябва да фалшифицираш 10 000 гласа, 15 000 гласа", добавя той. По тази причина според него не е толкова лесно да се фалшифицира протоколът от секционната избирателна комисия, защото в нея има представители на политическите сили, застъпници и наблюдатели. На същото мнение е и Стефан Манов, експерт по изборни технологии.

Той е изчислил на базата на резултатите от парламентарните избори от 2009 г., че за да се спечели един мандат повече, трябват 20 000 гласа отгоре. "При това трябва да ги намерите отнякъде по начин, който не бие на очи", казва Манов. Според него единственият ресурс би могъл да бъдат т.нар. фантомни гласове на българите, които живеят в чужбина и фигурират в избирателните списъци, но поради големия брой необходими гласове за един мандат, подобен замисъл е много труден за осъществяване. Първо, защото не се знае дали въпросният човек няма да гласува в чужбина. "Ако той гласува там и някой в България пусне бюлетина от негово име, след това ще се види, че има двойно гласуване", казва Манов. Към това прибавя и факта, че ако  в една секция може по този начин да се фалшифицират примерно 100 гласа, то за да се достигне до числото 20 000 за един мандат, трябва упражнението да се повтори в 200 секции, което на практика е почти невъзможно.

Купуване на цели комисии

Трудна за реализация при парламентарните избори е и най-новата схема с купуването на цели секционни избирателни комисии, за която се твърдеше че се използва при последните местни избори. В доклада си за нарушенията след местния и президентския вот през 2011 г. Институт "Отворено общество", които бяха наблюдатели на изборите, описаха случаи на отделни секции, в които броенето на гласовете е продължило до полунощ. Едно от обясненията е, че изборният ден беше удължен до 21 часа. Според социолога Алексей Пампоров обаче може да става въпрос и за "купени" секционни комисии. "Не е изключено целта на голямото забавяне да е наблюдателите и застъпниците да си тръгнат и да останат само членовете на комисията", казва той. Такъв тип нарушения "Отворено общество" е констатирало в две софийски секции и секции в Несебър, Банско, Сливница и Кнежа. За да се реализира подобна схема за парламентарните избори обаче, трябва това да стане в доста повече секции. При това тя е далеч по-възможна да се случи в по-малките населени места, където секциите имат и по-малко избиратели.