Коалиционният кошмар винаги трябва да е в главата на онези, които искат да гласуват за малките партии само за да накажат големите. Но как пък да гласуваш за едната, която смята, че е напълно в реда на нещата да се подслушват министри и да се влияе на прокуратурата и съда по възможно най-грубия начин (ГЕРБ). Или пък за партия, която смята, че при очевиден излишък на ток трябва да строи нова атомна централа, която да се плаща от сегашните деца, когато станат пенсионери (БСП).

Това са само два от многото негативни аргументи, които всеки може да даде за по-очевидните избори. Разбира се, дори и в тази ситуация има рационални аргументи как да се гласува.

Многото възможни варианти обаче са още едно доказателство за това, че следизборният пъзел ще се нареди трудно.

Какво ни очаква на 12 май, 20:00 ч. източноевропейско време?

Според прогнозите на "Алфа Рисърч" (проучването е проведено на 7-8 май) ГЕРБ би трябвало да получи 33% от гласовете, БСП - 28%. Другите партии, които влизат парламента, са "Атака", ДПС, а "Движение България на гражданите" е на ръба. При доста по-ниска избирателна активност и по-висока мобилизация шанс биха имали и "Демократи за силна България" и нищо чудно "Националният фронт за спасение на България" (официалното име на партията около Тв "Скат"). Според социолози от Софийският университет, до които се допита "Капитал", избирателната активност може и да не надхвърли 2.9 млн., което дава основателни шансове на партиите на Иван Костов и Валери Симеонов. Данните на друга агенция показват, че очакванията за ниско участие са съвсем реални - повече от половината анкетирани смятат, че изборите нищо няма да променят в България.

Преглед на оригинала

Проблемът при оценката обаче е необичайно високото ниво на нерешили за кого ще гласуват - 21% според проучването на "Алфа Рисърч". В предходни избори процентът на колебаещите се няколко дни преди изборите е около 10-15%. През 2005 г. 7% от анкетираните казваха, че ще гласуват, но не бяха решили за кого. През 2009 г. процентът беше близо 20, но социолозите долавяха предпочитанието към ГЕРБ. Така че в края  на изборния ден може да има съществени разлики спрямо прогнозите. Друга особеност на оценките е т.нар. скрит вот. Обикновено той е едно от оправданията на социолозите за грешките в прогнозите, но тази година има поне няколко фактора, които правят тази категория особено объркваща. Освен традиционното оплакване на БСП, че нейните избиратели се чувстват уплашени от репресията на държавата, тази година има и доста хора, които не искат да обявят, че ще гласуват за ГЕРБ. Според социолози с началото на скандалите със СРС-тата доскоро управляващата партия първоначално е изгубила над 200 хил. избиратели. Част от тях са се завърнали отново към ГЕРБ, но трудно може да се каже колко точно, тъй като признанието е "непрестижно", обяснява своите наблюдения социолог. И накрая има още два традиционни проблема - агенциите не могат да оценят вота от Турция. Броят на избирателите на ДПС от южната ни съседка може да изиграе лоша шега на Меглена Кунева, тъй като по-високото тяхно участие може да повиши избирателната бариера, а ДБГ е около 4-те процента според "Алфа Рисърч".

От данните се оформя интересна картина, която по някакъв начин наподобява парламентарния вот през 2005 г., а по друг начин, този от 1991 г. Изборите, довели на власт тройната коалиция, се характеризираха с нежелание да се гласува за традиционните партии и в същото време с търсене на някаква стабилност след близо десетилетие на бурни, болезнени и често неефективни (дори глупави понякога) опити за реформи. Сега избирателите отново са разделени - някои са изморени, този път от кризата, и търсят някакво спокойствие, други търсят нови играчи. Разликата е, че през 2005 г. познатото зло беше БСП, докато сега социалистите си делят титлата с ГЕРБ. Но както и тогава избирателите ще гласуват и за голям брой малки и нови партии, като засега, изглежда, единствено Меглена Кунева ще се възползва от тази тенденция.

Нагласите дни преди изборите, които се улавят от социолозите, обаче дават основание да си припомним и 1991 г. Тогава, както и сега, вотът се разпиля между много партии и в Народното събрание влязоха едва три партии. Сега се очертава подобен сценарий. Според данните на "Алфа Рисърч" седем партии получават над 1%, но под 4%, като събират общо 14.2%. Само като илюстрация - през 2009 г. в подобна ситуация бяха две партии, които разсеяха 6.28% от вота. През 2005 г. три партии събраха 6%. Поради тази причина и сега въпреки събраните доста гласове на малки партии и коалиции в парламента може да се окажат между четири и пет политически формации. Това може да се промени при по-ниска избирателна активност, когато цената на един мандат пада - при 3 млн. избиратели 4-процентният праг за влизане в Народното събрание е 120 хил. гласа, докато при 3.5 млн. действителни гласове прагът се покачва на 140 хил. Евентуалното влизане на повече партии в парламента ще изяде част от депутатските места на останалите партии, което ще направи формирането на коалиции още по-трудно

13 май 2013 г.

Ако все пак някоя партия не реши да оспорва изборите (на базата на данните на специално наетия австрийски паралелен преброител СОРА) в ранните часове на двойно фаталната дата няколко партийни лидери вече ще загряват в интересно и болезнено упражнение по математика и алъш-вериш (наречено още "коалиционни преговори"). Въпреки всички приказки за програмно, експертно, правителство на националното спасение и какво ли още не бъдещият кабинет ще трябва да бъде съставен с подкрепата на поне две партии. Уникалното в ситуацията е, че за пръв път конфигурацията може да се окаже такава, че водещата партия на изборите може да не успее да влезе в правителството.

Съставянето на коалиция около ГЕРБ (която по всичко изглежда, че ще вземе най-много гласове на изборите) ще бъде изключително трудна задача. Засега, поне декларативно, никой не иска да се асоциира с доскоро управляващите, които предизвикаха предсрочни избори след уличните протести от февруари и март. "След изборите ще се срещна с всички, получили доверието да са в парламента, без ГЕРБ", каза пред в. "Труд" тази седмица лидерът на БСП Сергей Станишев. И ако за социалистите това е логично, за другите партии имаше много спекулации.

Първо за ДПС, вечният коалиционен партньор при всяка подходяща ситуация. Оттеглянето на лидера на движението Ахмед Доган (който е на този пост от 14 години) през януари и поемането на поста от Лютви Местан, политик, който все пак е натрупал по-малко негативи, говореше, че ДПС търси нови пътища към властта. Преди години Местан се опитваше да играе ролята на мост за движението към Бойко Борисов и поне на ниво политически програми между двете партии може да се намери доста прилика. Последното изказване на новия лидер на ДПС в Черноочене е, че идва време за ново управление, без ГЕРБ - експертно правителство, подкрепено от повече партии, които ще се обединят около националните приоритети.

Меглена Кунева нарече ГЕРБ неприличната партия, а като се има предвид и личното неразбирателство между нея и Борисов (а в крайна сметка всичко е лично в този живот), коалиционното споразумение изглежда почти невъзможно. "С ГЕРБ, БСП и ДПС няма да се коалирам", коментира тя. При очакваните резултати на ДБГ тяхната подкрепа така или иначе няма да е достатъчна, а и в партията на Меглена Кунева вече трябва да блуждае призракът на ДСБ, които дълго време подкрепяха ГЕРБ, което постепенно източи политическия им облик.

Волен Сидеров никога не се е изказвал директно за или против, но след президентските избори по-миналата година "Атака" очевидно разбра, че нищо не печели от близостта си с ГЕРБ. Започна бурно да подкрепя каузи на БСП като АЕЦ "Белене", а в последното време, когато се заговори за национализация, двете партии все едно са си плюли в устите. Въпреки това комбинацията между "Атака" и ГЕРБ могат да се окаже много близко до необходимия брой депутати за мнозинство. Интересна ситуация би се получила и ако в парламента влезе ДСБ. Малко преди референдума за АЕЦ "Белене" Иван Костов беше отправил поредното си двусмислено изявление за евентуална коалиция с ГЕРБ, а последно беше цитиран от eurochicago.com, че със сигурност не би се коалирал само с БСП и Доган.

Самият Борисов беше казал преди месец пред "Ройтерс", че ако ГЕРБ успее да събере поне 100 депутати, то ще се опита да състави правителство с негласната подкрепа на малките партии. Ако не достигне тази бройка, не е ясно какво става, но може да се предположи, че партията ще върне мандата. А и президентът Росен Плевнелиев няма желание както предшественика си Георги Първанов да акушира на политически формации в стил дървено желязо.

И така стигаме до новата модификация на позната ни тройната коалиция.  БСП, ДПС и "Атака" биха образували комфортно мнозинство. Забавното в случая е, че голяма част от политиците всъщност активно участваха в управлението между 2005 и 2009 г. Дори абсурдната идея за присъствие на "Атака" и ДПС в един кабинет не изглежда толкова невероятна. "Коалиция нито с ГЕРБ, нито с БСП няма да правим", увери Сидеров зрителите на bTV тази седмица, но подчерта, че ще подкрепи всяко правителство, което ще осъществи програмата на "Атака". През 2009 г. Сидеров подкрепи ГЕРБ, тъй като страната имало нужда да излезе от образа на корумпирана държава, както и да се осъществят необходимите реформи. "Имам гаранция от Бойко Борисов, че ще обсъждаме коалиционно и творчески проблемите в държавата", каза тогава лидерът на "Атака".

Извън всички тези коалиционни сметки бъдещият парламент определено предлага възможност за създаване на различни политически конфигурации в рамките на самия мандат, тъй като вероятно ще има два големи острова - ГЕРБ и БСП, около които да прескачат по-малките политически партии.

Накратко, чакат ни няколко седмици, в които политическото напрежение ще кипи, а възможните резултати не обещават следващото управление да е задължително реформаторско и проактитивно. Остава да се надяваме на приятни изненади. Или да търсим успокоение в мантрата на българските оптимисти - че винаги може да бъде и по-лошо.