Единственото сигурно нещо след парламентарните избори в неделя е, че никоя партия няма да може да състави самостоятелно правителство, както и че, ако няма огромни изненади, разликата между водача и подгласника му ще бъде в рамките на 10-15 депутати.
Второто сигурно нещо е, че почти няма значение коя партия ще бъде на първо и коя на второ място - кабинетът ще трябва да бъде съставен от сложна коалиция.
Това заплита дилемата пред рационалния гласоподавател много повече, отколкото на предишни избори. При формациите, около които ще се формират коалиции - ГЕРБ и БСП е сложно - при първата партия скандалите тепърва ще растат, а при втората, че те още не са забравени. Към тази неприятна аритметика се прибавя и нуждата от изграждане на странни коалиции. Те не само ще направят политическия пейзаж доста по-грозен (ние, както е известно, сме оптимисти - винаги може повече), но и изграждането на някаква смислена политика ще стане почти невъзможно. В това има и добра новина, защото освен смислените промени коалиционната прегръдка би блокирала и глупавите идеи. Например как БСП би рестартирала любимия си проект АЕЦ "Белене", ако е в коалиция с ДПС, които са срещу? Или пък "Атака", която е за национализация, би го постигнала заедно с ГЕРБ, които декларират, че са за демонополизация.
Коалиционният кошмар винаги трябва да е в главата на онези, които искат да гласуват за малките партии само за да накажат големите. Но как пък да гласуваш за едната, която смята, че е напълно в реда на нещата да се подслушват министри и да се влияе на прокуратурата и съда по възможно най-грубия начин (ГЕРБ). Или пък за партия, която смята, че при очевиден излишък на ток трябва да строи нова атомна централа, която да се плаща от сегашните деца, когато станат пенсионери (БСП).
Това са само два от многото негативни аргументи, които всеки може да даде за по-очевидните избори. Разбира се, дори и в тази ситуация има рационални аргументи как да се гласува.
Многото възможни варианти обаче са още едно доказателство за това, че следизборният пъзел ще се нареди трудно.
Какво ни очаква на 12 май, 20:00 ч. източноевропейско време?
Според прогнозите на "Алфа Рисърч" (проучването е проведено на 7-8 май) ГЕРБ би трябвало да получи 33% от гласовете, БСП - 28%. Другите партии, които влизат парламента, са "Атака", ДПС, а "Движение България на гражданите" е на ръба. При доста по-ниска избирателна активност и по-висока мобилизация шанс биха имали и "Демократи за силна България" и нищо чудно "Националният фронт за спасение на България" (официалното име на партията около Тв "Скат"). Според социолози от Софийският университет, до които се допита "Капитал", избирателната активност може и да не надхвърли 2.9 млн., което дава основателни шансове на партиите на Иван Костов и Валери Симеонов. Данните на друга агенция показват, че очакванията за ниско участие са съвсем реални - повече от половината анкетирани смятат, че изборите нищо няма да променят в България.
Проблемът при оценката обаче е необичайно високото ниво на нерешили за кого ще гласуват - 21% според проучването на "Алфа Рисърч". В предходни избори процентът на колебаещите се няколко дни преди изборите е около 10-15%. През 2005 г. 7% от анкетираните казваха, че ще гласуват, но не бяха решили за кого. През 2009 г. процентът беше близо 20, но социолозите долавяха предпочитанието към ГЕРБ. Така че в края на изборния ден може да има съществени разлики спрямо прогнозите. Друга особеност на оценките е т.нар. скрит вот. Обикновено той е едно от оправданията на социолозите за грешките в прогнозите, но тази година има поне няколко фактора, които правят тази категория особено объркваща. Освен традиционното оплакване на БСП, че нейните избиратели се чувстват уплашени от репресията на държавата, тази година има и доста хора, които не искат да обявят, че ще гласуват за ГЕРБ. Според социолози с началото на скандалите със СРС-тата доскоро управляващата партия първоначално е изгубила над 200 хил. избиратели. Част от тях са се завърнали отново към ГЕРБ, но трудно може да се каже колко точно, тъй като признанието е "непрестижно", обяснява своите наблюдения социолог. И накрая има още два традиционни проблема - агенциите не могат да оценят вота от Турция. Броят на избирателите на ДПС от южната ни съседка може да изиграе лоша шега на Меглена Кунева, тъй като по-високото тяхно участие може да повиши избирателната бариера, а ДБГ е около 4-те процента според "Алфа Рисърч".
От данните се оформя интересна картина, която по някакъв начин наподобява парламентарния вот през 2005 г., а по друг начин, този от 1991 г. Изборите, довели на власт тройната коалиция, се характеризираха с нежелание да се гласува за традиционните партии и в същото време с търсене на някаква стабилност след близо десетилетие на бурни, болезнени и често неефективни (дори глупави понякога) опити за реформи. Сега избирателите отново са разделени - някои са изморени, този път от кризата, и търсят някакво спокойствие, други търсят нови играчи. Разликата е, че през 2005 г. познатото зло беше БСП, докато сега социалистите си делят титлата с ГЕРБ. Но както и тогава избирателите ще гласуват и за голям брой малки и нови партии, като засега, изглежда, единствено Меглена Кунева ще се възползва от тази тенденция.
Нагласите дни преди изборите, които се улавят от социолозите, обаче дават основание да си припомним и 1991 г. Тогава, както и сега, вотът се разпиля между много партии и в Народното събрание влязоха едва три партии. Сега се очертава подобен сценарий. Според данните на "Алфа Рисърч" седем партии получават над 1%, но под 4%, като събират общо 14.2%. Само като илюстрация - през 2009 г. в подобна ситуация бяха две партии, които разсеяха 6.28% от вота. През 2005 г. три партии събраха 6%. Поради тази причина и сега въпреки събраните доста гласове на малки партии и коалиции в парламента може да се окажат между четири и пет политически формации. Това може да се промени при по-ниска избирателна активност, когато цената на един мандат пада - при 3 млн. избиратели 4-процентният праг за влизане в Народното събрание е 120 хил. гласа, докато при 3.5 млн. действителни гласове прагът се покачва на 140 хил. Евентуалното влизане на повече партии в парламента ще изяде част от депутатските места на останалите партии, което ще направи формирането на коалиции още по-трудно
13 май 2013 г.
Ако все пак някоя партия не реши да оспорва изборите (на базата на данните на специално наетия австрийски паралелен преброител СОРА) в ранните часове на двойно фаталната дата няколко партийни лидери вече ще загряват в интересно и болезнено упражнение по математика и алъш-вериш (наречено още "коалиционни преговори"). Въпреки всички приказки за програмно, експертно, правителство на националното спасение и какво ли още не бъдещият кабинет ще трябва да бъде съставен с подкрепата на поне две партии. Уникалното в ситуацията е, че за пръв път конфигурацията може да се окаже такава, че водещата партия на изборите може да не успее да влезе в правителството.
Съставянето на коалиция около ГЕРБ (която по всичко изглежда, че ще вземе най-много гласове на изборите) ще бъде изключително трудна задача. Засега, поне декларативно, никой не иска да се асоциира с доскоро управляващите, които предизвикаха предсрочни избори след уличните протести от февруари и март. "След изборите ще се срещна с всички, получили доверието да са в парламента, без ГЕРБ", каза пред в. "Труд" тази седмица лидерът на БСП Сергей Станишев. И ако за социалистите това е логично, за другите партии имаше много спекулации.
Първо за ДПС, вечният коалиционен партньор при всяка подходяща ситуация. Оттеглянето на лидера на движението Ахмед Доган (който е на този пост от 14 години) през януари и поемането на поста от Лютви Местан, политик, който все пак е натрупал по-малко негативи, говореше, че ДПС търси нови пътища към властта. Преди години Местан се опитваше да играе ролята на мост за движението към Бойко Борисов и поне на ниво политически програми между двете партии може да се намери доста прилика. Последното изказване на новия лидер на ДПС в Черноочене е, че идва време за ново управление, без ГЕРБ - експертно правителство, подкрепено от повече партии, които ще се обединят около националните приоритети.
Меглена Кунева нарече ГЕРБ неприличната партия, а като се има предвид и личното неразбирателство между нея и Борисов (а в крайна сметка всичко е лично в този живот), коалиционното споразумение изглежда почти невъзможно. "С ГЕРБ, БСП и ДПС няма да се коалирам", коментира тя. При очакваните резултати на ДБГ тяхната подкрепа така или иначе няма да е достатъчна, а и в партията на Меглена Кунева вече трябва да блуждае призракът на ДСБ, които дълго време подкрепяха ГЕРБ, което постепенно източи политическия им облик.
Волен Сидеров никога не се е изказвал директно за или против, но след президентските избори по-миналата година "Атака" очевидно разбра, че нищо не печели от близостта си с ГЕРБ. Започна бурно да подкрепя каузи на БСП като АЕЦ "Белене", а в последното време, когато се заговори за национализация, двете партии все едно са си плюли в устите. Въпреки това комбинацията между "Атака" и ГЕРБ могат да се окаже много близко до необходимия брой депутати за мнозинство. Интересна ситуация би се получила и ако в парламента влезе ДСБ. Малко преди референдума за АЕЦ "Белене" Иван Костов беше отправил поредното си двусмислено изявление за евентуална коалиция с ГЕРБ, а последно беше цитиран от eurochicago.com, че със сигурност не би се коалирал само с БСП и Доган.
Самият Борисов беше казал преди месец пред "Ройтерс", че ако ГЕРБ успее да събере поне 100 депутати, то ще се опита да състави правителство с негласната подкрепа на малките партии. Ако не достигне тази бройка, не е ясно какво става, но може да се предположи, че партията ще върне мандата. А и президентът Росен Плевнелиев няма желание както предшественика си Георги Първанов да акушира на политически формации в стил дървено желязо.
И така стигаме до новата модификация на позната ни тройната коалиция. БСП, ДПС и "Атака" биха образували комфортно мнозинство. Забавното в случая е, че голяма част от политиците всъщност активно участваха в управлението между 2005 и 2009 г. Дори абсурдната идея за присъствие на "Атака" и ДПС в един кабинет не изглежда толкова невероятна. "Коалиция нито с ГЕРБ, нито с БСП няма да правим", увери Сидеров зрителите на bTV тази седмица, но подчерта, че ще подкрепи всяко правителство, което ще осъществи програмата на "Атака". През 2009 г. Сидеров подкрепи ГЕРБ, тъй като страната имало нужда да излезе от образа на корумпирана държава, както и да се осъществят необходимите реформи. "Имам гаранция от Бойко Борисов, че ще обсъждаме коалиционно и творчески проблемите в държавата", каза тогава лидерът на "Атака".
Извън всички тези коалиционни сметки бъдещият парламент определено предлага възможност за създаване на различни политически конфигурации в рамките на самия мандат, тъй като вероятно ще има два големи острова - ГЕРБ и БСП, около които да прескачат по-малките политически партии.
Накратко, чакат ни няколко седмици, в които политическото напрежение ще кипи, а възможните резултати не обещават следващото управление да е задължително реформаторско и проактитивно. Остава да се надяваме на приятни изненади. Или да търсим успокоение в мантрата на българските оптимисти - че винаги може да бъде и по-лошо.
Вариантите
Бойко Борисов вече говори за опозиция Съставянето на коалиция ще бъде безспорно трудно, но и не всички коалиционни правителства са едни и същи. Засега най-неясна изглежда схемата на ГЕРБ, които сякаш все още мислят в категориите на 2009 г. Тогава на Бойко Борисов не му достигаха няколко гласа, а еуфорията след края на тройната коалиция му даваше сили да не търси обвързващи политически споразумения. Сега обаче ситуацията не е такава, а от доскоро управляващата партия все още не са дали индикации как точно си представят да съставят кабинет, ако получават най-много гласове на изборите. Очакването, че някой ще ги подкрепи просто така, е, меко казано, наивно.Не 3-5-8, а програмно правителство При БСП ситуацията също започна по-скоро да се изяснява. До скоро от социалистите идваха сигнали за съставянето на програмно правителство, което изглеждаше като опит за бягство от отговорност - предложението за премиер на безпартийния Пламен Орешарски (и бивш зам.-председател на СДС), програма, около която да се обединят "широк кръг политически сили", са характерните жестове на опита за измиване на ръцете. Социологът Андрей Райчев (в когото се вслушват от ръководството на социалистите) обясняваше преди по-малко от месец, че вече всичко е изчерпано и ни трябва нещо ново - програмно правителство. Като оставим на страна факта, че всяко правителство има програма, идеята беше по-скоро за съставянето на анти кризизно правителство, което в ограничен мандат да извърши няколко стъпки, да понесе негативите, а след това да се отиде на нови избори, където подмладената и освежената социалистическа партия да пробва отново шансовете си. Подобен опит имаше с правителството на Димитър Попов през 1991 г. (станало известно с фразата на премиера "За бога, братя, не купувайте"). Проблемът на тези правителства е, че успехите им не се прехвърлят директно на излъчилите ги партии, а напротив, провалите се помнят дълго. По-същественият въпрос е, че в България има една-две антикризисни мерки, които могат да се предприемат, но те няма съществено да променят ситуацията - това много добре вече го разбират в служебното правителство, излъчено от президента Росен Плевнелиев. Без ясна политическа воля и избор между алтернативни подходи България ще продължава да куцука към дале-е-е-чния и неясен изход от кризата.
"Готови сме с наш мандат да съставим силно правителство, обединено от ясна програма. Няма да допуснем неговото парцелиране на феоди", каза през седмицата Станишев за в. "24 часа", посочвайки, че явно не иска да види формулата 3-5-8. Tова изказване може да означава много нещо, но е малко по-различно от досегашната реторика. "Теорията казва, че коалиционните кабинети се базират на миналия опит. И колкото повече опит има, толкова повече партиите засилват програмния елемент, за да намалят въздействието на политическите договорки", казва политологът Румяна Коларова. Явно Станишев се опитва да изгради формула, при която назначаването на "експертен" премиер (досега никой министър в България не си е признал, че не е експерт) ще свали натиска за политически назначения в кабинета. Това евентуално може да позволи водене на по-ясна политика, която поне социалистите си мислят, че имат. "Цялата идея на Станишев и тя е съвършено рационална е да се състави такъв кабинет, който ще позволи участие на повече партии, за да не може тези партии да бъдат източник на напрежение", смята политологът Димитър Димитров.
Малки, но храбри Остава вариантът и някоя малка партия като ДБГ да получи мандат за съставянето на кабинет, но идеята, че някой примерно ще подкрепи Меглена Кунева (или Иван Костов, който от месеци повтаря, че само той може да понесе тежестта и омразата, на които е обречен реформаторът) за премиер е по-скоро илюзорна. Тогава има много силен риск от правителство, което ще крета една една година до нови избори. Междувременно партиите ще доказват една на друга какво става, когато нито една от тях реално не е начело на кабинета.
Временните неща са най-постоянни? Последният вариант, които остава, е задържане на служебното правителство за по-дълъг срок, ако коалицията не се състави бързо. Това е напълно възможен сценарий. Президентът няма изрично постановен срок, в който да връчи мандата на трета политически сила, ако първите две не успеят да сформират мнозинство. През 2005 г. Георги Първанов три седмици бави връчването му, докато БСП, НДСВ и ДПС се разберат за съставянето на коалиция. От чисто конституционна гледна точка този срок може да се удължи и до няколко месеца, стига партиите в парламента да се съгласят на програма, която служебното правителство да изпълнява. Няма никаква пречка служебният кабинет в вкарва закони в парламента, които да бъдат гласувани. В енергетиката например е ясно какви законодателни промени трябва да бъдат направени. Проблемът е кои партии биха се съгласили на такъв вариант - ГЕРБ със сигурност не, тъй като всеки успех на служебния кабинет би подронвал политическата значимост на партията. Дълъг мандат на "президентското" правителство обаче е сред най-лошите варианти, тъй като то няма да може да работи по дългосрочни задачи, каквито са например реформите в публичните сектори, а само ще крепи лодката да не се обърне.
Единственото сигурно нещо след парламентарните избори в неделя е, че никоя партия няма да може да състави самостоятелно правителство, както и че, ако няма огромни изненади, разликата между водача и подгласника му ще бъде в рамките на 10-15 депутати.
Второто сигурно нещо е, че почти няма значение коя партия ще бъде на първо и коя на второ място - кабинетът ще трябва да бъде съставен от сложна коалиция.
66 коментара
Според мен и ДСБ също има шанс за парламента и то с резултат близък до този, който се очаква за АТАКА. Но все пак не става за коалиция. ББ и Костов са силни лидери с голямо "достойнство" и няма да могат да постигат често компромиси, тъй като всеки ще дърпа постоянно чергата към него. Най-оптимистичен вариант, който ще работи ми изглежда Кунева - БСП. Кунева вярно е ориентирана кум ЕНП, към където гледа ГЕРБ, но заложи на много силно анти-ГЕРБ говорене в кампанията си и сега ако се прегърнат, доста хора ще се откажат от нея. А имайки предвид, че има крехка подкрепа, която едвам й стига да влезе в парламента и това, че от властта никой не се е измъкнал сух (няма партия участвала във властта, чиято подкрепа след мандата да не пада), този съюз ще е началото на края на партията на Кунева. От друга страна БСП и Кунева изглеждат по - диалогични и ще могат по-често да стигат до компромиси по-важни решения.
Новото правителство според Бета Скумърч:
Гоце-министър председател,
Бойко-Вътрешните работи,
СтанишеФ-Външните работи,
Цвъ-културата,
Найденов -съобщенията,
Доган - икономиката,
...
Кунева-на каквото дойде
Сидеров -на грамофона,
Янето -на мегафона.
[quote#1:"Hristo Hristov"]От друга страна БСП и Кунева изглеждат по - диалогични и ще могат по-често да стигат до компромиси по-важни решения.[/quote] Да, например решение за пълното затриване на атомната енергетика и други подобни, в това са единодушни и двамата, като създания на старата БКП. Ако "Големит брат" поиска да направят федерация с Турция, двамата единодушно ще извикат "Йес, сър". Така ще бъде и за всяко друго желание на "Големия брат", както бяха дадени военните бази безвъзмездно и осигуряването на пушечно месо за интересите на САЩ. Да, много са диалогични СС и МК, а и са пълни с компромиси, когато се отнася до унищожаването на България.
Тоя филм сме го гледали вече и не щем да ни го пускат отново.
Ще продължаваме да живеем интересно, значи.
Писна ми обаче.
Искам да живея в подредена и скучна страна. Да имам само проблем с алкохола, да си направя блог за готвене и рецепти, да си направя фейсбук и да качвам снимки с кученца, котенца и цветенца, да остарявам скучно, докато планирам къде да остарея тотално до смърт - в дом или в къщи, да ми стига парите за кисело мляко, свинско и бета блокерите.
Живеенето в интересни времена след 23г. вече не е интересно. Бях на 19, когато дойде демакрацията и изход няма.
Скуката е обратно на "интересно". Всичко да е в релси и по правила. Може да е скучно, но точно реда създава спокойствието и сигурността. Братята психолози са наясно с това.
Стига екшън, искам филм на Розамунде Пилкхер / фамилията ми е сложна и не съм сигурен как точно се произнася/.
Време е вече за намаляване броя на партиите по Конституция, които да съществуват в държавата. И е време да се премахне държавната субсидия за тях.Докато има пари за усвояване ще се увеличава броя на мераклиите за тях.
Които и да са, нека да знаят, че нямат 100 дни толеранс; и 100 часа нямат. Честно да ви кажа през последната седмица чувам съседите от горе да дялкат тояги.
Тия пък отдолу вече са напълнили три чувала с ония - малките павенца.
Жената пък почна да ме гледа особено - първо мен, после точилката - от ония по-дългите (тя има две от двата вида).
Питам я кво ми казва (язе съм тъп) - тя ми вика "давам да я ползваш не по оригиналното предназначение; Гина от 7-мия етаж вече зачисли на Петко оня 15-килограмовия тиган с дългата дръжка".
Язе пък съм се адски уплашил и ме напиня да забегна или на Ботев връх или в Пещерата Леденика (на по-закътанко).
Казвам Ви, не драма, трагедия се задава. И ще отнесе по мащаби древногръцките.
Нещата не са чак толкова сложни. Следващото управление най-вероятно ще е отново на Борисов, в коалиция (негласна, непризнавана като такава) с Атака на Сидеров плюс-минус (по-скоро минус) Кунева. Други варианти аз лично не виждам, камо ли всичките ония излишни сложнотии и вариации, изписани в статията на Капитал по-горе.
http://polit-analizi.blogspot.com/2013/05/blog-pos
Предвиждам един дълъг лятно есеннен период на подхвърляне на топката и бягане от отговорност... ама коалиция ще направим, ако това, ако онова и ще се въртят мандато-носители и тн. и тн. В момента никой не може да каже как ще се коалират партийте, 'щото в момента и те не знаят, нали трябва да видят резултата да видят как по добре да се наместят във "важните" министерства! ;)
Изберете си милиционерския социализъм на герб или съветската олигархия на бсп и окончателно ще се превърнем в куба на балканите - страна с никаква перспектива, която предстои да бъде закрита.