А член на ръководството на РБ описа двуседмичния маратон от почти целодневни заседания в различни формати по реденето на листите така: "Тъкмо подредим дадена листа, и се появи някакъв проблем - или някоя от партиите от местните структури е недоволна от подредбата, или човекът, който сме поставили за водач, не е познат в дадения регион, или пък се оказва, че не се ползва с добро име сред хората там. Започваме разместване, ново подреждане, пак възниква някакъв проблем и всичко започва отначало."

Извън чистата математика, с която трябваше да се съобразяват в десния съюз, като квотния принцип на разпределение на избираемите места в листите между седемте партии, които за РБ са доста ограничени, и присъствието в тях на представители на гражданския съвет, трудностите дойдоха от още няколко посоки.

Първо, видя се, че няма механизъм, по който да се отсяват от листите компрометирани партийни кадри, защото всяка от формациите предлагаше своите кандидати за депутати и никоя от останалите партии не можеше да възрази срещу това. В резултат на този подход в редица области се появиха напрежения сред партиите, а някои дори заплашиха, че няма да участват в предизборната кампания. Стана ясно и че на централно ниво партиите от съюза може да изглеждат обединени, но на местно ниво воюват по между си. Има и редица области, в които блокът почти няма партийни структури и просто отсъства от местния политически терен, което пък доведе до предприемането на компромисния ход с поставянето начело на листите на хора, зад които стоят местни бизнес кръгове и интереси. Към всичко това трябва да се прибавят и натрупаните през годините сложни междуличностни отношения както между представители на отделните формации от десния съюз, така и вътре в самите партии, които правят ситуацията взривоопасна в част от регионите в началото на предизборната кампания.

Така начело на листите на обединението наред с добрите попадения като кандидати за депутати на челните позиции бяха поставени и доста спорни лица. Което пък води след себе си риска от бойкот на партийни структури по места заради неприемането на подредбата на листата или до разочарование на част от привържениците на блока заради преминаването на границата на компромиса с номинирането.

Кандидатът ми е по-добър от кандидата ти

Публично недоволство от подредбата на листата изразиха от областната структура на "Движение България на гражданите" (ДБГ) във Велико Търново. Два дни преди крайния срок за регистрация на листите в районните избирателни комисии (вторник) те разпространиха декларация, в която заявиха, че не приемат за водач на листата Иван Иванов от Гражданския съвет на РБ с аргумента, че той е непознато лице за града и "няма политически опит". "Старата столица не е опитно поле, в което да бъдат извършвани подобни експерименти", казват от формацията на Меглена Кунева. Освен срещу водача от областната структура на ДБГ възразиха и срещу поставянето на второ място на кмета на Свищов Станислав Благов (СДС), който управлява града вече четвърти мандат. "Категорично не приемаме господин Станислав Благов, който е тежко обвързан с ректора на Стопанската академия  Величко Адамов, близък на скандално известния Красьо Черничкия, да има каквото и да било място в която и да било листа на РБ", заявяват от ДБГ. Другото им възражение срещу Благов е, че на евроизборите той е оглавявал предизборния щаб на "Синьо единство", които преди това напуснаха блока и се явиха самостоятелно на вота за евродепутати. Малко след това кметът на Свищов напусна формацията на Надежда Нейнски и подаде молба за връщане отново в СДС.

От формацията на Меглена Кунева разказаха, че първоначално за водач на листата на РБ във Велико Търново е била обсъждана кандидатурата на бившия министър на икономиката от правителството на Бойко Борисов – Трайчо Трайков. След като той отказал, от ръководството на блока се спрели на Иван Иванов за водач. На местно ниво обаче всички партии се обединили и възразили срещу номинацията му. Тогава обаче на дневен ред излязла кандидатурата на кмета на Свищов. Срещу нея категорично е застанала свищовската организация на ДБГ, която от създаването й е във фактическа война с кмета. Опасенията им са, че дори и на второ място той може да измести водача с гласовете, които стоят зад него, въпреки че шансът за това изглежда минимален. За разлика от евроизборите, където прагът за пренареждане на листата беше 5%, за парламентарния вот за изместването на водача са необходими 7%, като в негова полза ще се броят и бюлетините, в които не е отбелязана преференция. Резултатът от евроизборите показва, че за "Синьо единство" във Велико Търново са гласували 1010 души, като от СДС твърдят, че по-голямата част от тях са благодарение на Благов. На последните местни избори той е събрал подкрепата на малко над 11 хил. избиратели и е бил подкрепен от широка коалиция от десни партии, между които СДС и ДСБ.

В крайна сметка от ръководството на блока се съобразиха частично с декларацията, защото в окончателния вариант на листата Иван Иванов си запази челната позиция, следван от Виктор Лясков от ДБГ. Благов е поставен на трето място.

Напрежение има и в листата на блока в Русе. Там за водач беше определен Румен Христов и кандидатурата му е една от спорните. Той беше кандидат на СДС за президент на последните избори за държавен глава и успя да спечели скромните 2% (около 66 хил. гласа). Срещу поставянето на Христов за водач на листата сериозни възражения е имала Меглена Кунева. От ръководството на блока твърдят, че дори след официалното обявяване на водачите на листи тя е настоявала начело на листата на бъде поставена областният координатор на ДБГ Даниела Везиева. Причината Румен Христов да се озове начело на листата в Русе обаче е резултат от сложна въртележка. Първоначално той е бил определен за водач на листата на блока в Пловдив. Оттеглили са го обаче след декларация от местните структури на партиите, че не го приемат. Така начело на пловдивската листа беше поставен д-р Димитър Шишков, координатор на ДБГ за Пловдив. А преместването на Румен Христов начело на листата в Русе вероятно е заради това, че е родом от русенското с. Сливо поле.

Недоволство от номинацията за водач на листата в Пазарджик на бившия директор на регионалния инспекторат по образованието Бойка Маринска от ДБГ има от местната структура на ДСБ. Активистите от формацията на Радан Кънев я обвиняват в топли връзки с кмета на града Тодор Попов, който през последните години пък се сочи за близък до ДПС. От ръководството на ДСБ разказаха, че се е наложило да ги възпират от огласяването на декларация, чрез която да обявят, че няма да работят в предизборната кампания.

Гласовете им са повече от гласовете ни

За разлика от брожението в тези няколко региона в местните структури на партиите от блока номинацията на първите две места в листата на десния съюз в Хасково предизвикаха възмущение сред избирателите на обединението, главно в социалните мрежи. Причината е, че поставеният на първо място в листата Станислав Иванов и на второ – Стефан Димитров, които не са свързани с нито една партия от блока, по някакъв начин представляват местната власт и едрия бизнес в двата най-големи града в областта. Първият е син на кмета на Хасково Георги Иванов и бизнесмен, който досега не е членувал в нито една формация, а вторият е бивш кмет на Димитровград, настоящ председател на общинския съвет на града, чиито родители са съсобственици на най-голямото предприятие в града "Неохим". Повече от ясно е, че зад издигането им за депутати в калкулацията са влезли спечелените от бащата на първия гласове на кметските избори, както и неговото местно властово и икономическо влияние, което Георги Иванов е натрупал през вече петнадесетте години, в които управлява Хасково. Според резултатите от няколкото му избора тези гласове са между 37 хил. (на кметските избори през 2007 г.) и 26 хил. (на местния вот през 2011 г.). В актива на Стефан Димитров пък са около 12 хил. гласа, които той е спечелил като кандидат за кмет през 2007 г., и малко над 5 хил. като водач на листата за общински съветници на коалицията "Да за Димитровград", в която влизат различни партии, между които СДС и ДСБ.

Ходът с номинирането на двамата е рисков за РБ по две причини. Първата е, че няма гаранция, че вотът от местните избори може да се повтори и на национални избори. Кметът на Хасково може да печели четири поредни избора и да събира гласовете на привържениците на различни партии, но няма гаранция, че тези избиратели ще дадат вота си за сина му. Както няма и гаранция, че бизнесът в града, който в една или друга степен е зависим от местната власт, ще съдейства на парламентарните избори с гласове. Същата е и ситуацията с бившия кмет на Димитровград, чийто мандат начело на града мнозина определят по-скоро като успешен. Пример в това отношение е партията на бизнесмена Христо Ковачки ЛИДЕР. При участието си на избори формацията разчита на корпоративния вот на миньорите от мините на бизнесмена и ТЕЦ-овете му в няколко региона от страната, както и на гласове главно в ромските секции. На два поредни парламентарни вота обаче ЛИДЕР не успява да влезе в парламента.

Иначе, ако РБ успее да спечели мандат в Хасково, ще е успех, защото в този региони десните традиционно нямат добри резултати на парламентарни избори от десетилетие. На последните избори за Европейски парламент реформаторите имат там скромните 2322 гласа.

Опит за разбиване на монопола

Добър може да се окаже и ходът на РБ с номинирането на водачи на листи на българските етнически турци в смесените региони. Тези региони подобно на Хасково никога не са били силни за десните, дори във времето преди разцепленията на СДС, когато синята партия беше силна. Нещо повече – в тях партиите от блока почти нямат структури, като се изключи формацията на Корман Исмаилов НПСД. Почти нямат и шанс, защото монопол върху тях има главно ДПС. От тази гледна точка РБ не само е единствената формация, която за пръв път поставя начело на листите си в пет смесени региона етнически турци, както каза Радан Кънев, но и дава сериозна заявка ако не за разбиване на този монопол, то поне за създаване на добра основа за подкрепа на бъдещи избори. В Кърджали например на последните парламентарни избори, когато все още РБ не беше създаден, СДС има скромните 344 гласа, ДСБ – 366, ДБГ – 632. Формацията на Исмаилов е постигнала 3062 гласа. На европейските избори за блока са гласували 2322. Подобна е картината в Смолян и Силистра.

Според вътрешни проучвания на РБ подкрепата за десния съюз в началото на предизборната кампания е 9%, което се равнява на около двайсет депутати. Означава обаче и че ако тя се запази такава, реформаторите ще имат нулеви региони, т.е. райони, които няма да излъчат депутати. Като такива от ръководството на блока посочват Ямбол, Кюстендил, Смолян.

Въпреки всички сюжети около подреждането на листите към цялата история има и положителна гледна точка. Фактът, че Реформаторският блок успя да го направи, без да се разпадне, е някакъв вид успех. Да намериш компромиса между седем различни партии и интересите на регионалните им структури в цялата страна е наистина сложно политическо упражнение. Сега обаче предстои нещо дори по-трудно - да се види дали направените компромиси са приемливи не само за партийното ръководство в София и страната, а и за избирателите.