Трябва ли да бъдат увеличени минималните или максималните осигурителни прагове?

- Праговете бяха извикани от неспособността на държавата да контролира реалните доходи на заетите. Ако това продължава да е така мисля, че все пак има смисъл да се разгледа идеята за различни стойности на териториален принцип, защото очевидно за една и съща длъжност не се получават еднакви заплати в София или Лом например, а и разходите за живот и правене на бизнес са различни. Тук би имало притеснения дали няма да се получи изкуствено прехвърляне на работещи в местата с по-ниски осигурителни прагове, но и определено има нужда от стимулиране на икономическа активност в такива региони.

А минималната работна заплата?

- За мен няма съмнение, че доходите в България трябва да растат и то с по-високи темпове отколкото в останалата част от ЕС, но сегашната система ограничава възможностите на хората да работят и получават повече. Пътят за това не е през увеличаването на минималната работна заплата, а през въвеждането и увеличаването на минимална часова ставка. Това би решило един голям проблем, в случаите когато трябва да се свърши работа за две седмици, но може да се плати заплата най-малко за един месец. Т.е. По-добре е човек да работи на два пъти по-висока заплата, но изчислена на часова ставка. При такава по-гъвкава структура има значително по-голям потенциал за ръст на доходите.

Ще бъде ли нужна актуализация на сегашният бюджет 2014?

Бюджет 2014 е със сгрешена приходна част и разбойнически формирана разходна част; пример – 500-те млн лв разпределени на дискриминационен принцип между общините за, като цяло, безсмислени проекти.  

Надявам се е ясно, че когато говорим за актуализация, става дума за нови заеми. И излиза, че актуализацията де факто вече е направена от отишлото си правителство, защото парите са изхарчени, сега остава само да се оформи законно. В този смисъл ще трябва да се сложи печат на съществуващото състояние. Ако дефицитът надвиши заложенето в бюджета, то няма друг начин, дефицитът се финансира с дълг или от фискалния резерв.

Може да се намалят и разходите.

Абсолютно вярно, но когато се прави като краткросрочна мярка, обикновено или се реже без оглед на критерии за ефективност, или плащането се прехвърля за следващия бюджет.

В какъв размер би трябвало да бъде актуализиран бюджета като гледате състоянието на събираемостта към момента?

В момента всеки може да спекулира по въпроса с оглед на собствения си дневен ред, но системното решение е текущият контрол върху бюджета да се върне в народното събрание, вместо премиерът и финансовия министър да се правят на царе с народните пари, каквато практика се е наложила у нас.

Какви са опциите за финансиране на дефицитите?

Всеки дефицити автоматично води до трупане на нов дълг в номинален размер. Като процент от БВП – показателят който се следи - може и да не расте, ако расте БВП-то със същото или изпреварващо темпо. Но е ясно, че акцентът трябва да бъде върху реалистична и амбициозна макрорамка, ефективна работа на пхриходните агенции както и общи мерки свързани със стимулирането на резултатите от икономиката.

Според Вас нужно ли е помощ от МВФ като класически начин за реформа ?

- Много хора не са забелязали, че в новото споразумение с ЕС за получаване на еврофондове има изискване за реформи. По-добре е да правим реформи и да получаваме грантове, отколкото да взимаме заеми. А и съществуващите опции за финансиране от МВФ биха ни сложили в категорията на държава от третия свят.

Какво би трябвало да е решението с казуса КТБ?

- Решението трябва да е с минимални щети за икономиката и максимални щети за причинителите му. А какво означава това конкретно, ще е ясно когато най-накрая, надяваме се публично бъдат обявени резултатите от работата на одиторите. Защото в момента имаме две сравнително различни тези за това какъв е проблемът в КТБ. Едната е,че катастрофата е в резултат на масово раздаване на кредити на свързани лица и фирми, другата е че банката си е била ОК, но някой нарочно я е разклатил, за да сдобие на безценица с активи или да не си плати дълговете. Подозренията са че истината е някъде по средата, но докато институциите се ослушват, оплетени в мрежите на незаконни и неморални обвързаности, стотици хиляди вложители нямат достъп до парите си в нарушение на всички правила и директиви.

Мислите ли, че това трябва да стане с пари на данъкоплатеца?

При всички положения приоритет трябва да има пазарно решение, но какви са опциите може да са каже едва когато стане ясно качеството на активите.

Трябва ли да се предприемат промени в структурата и ръководството на финансовите регулатори? Какви?

Не само на финансовите. По принцип качеството на регулаторите в България е една от основните пречки за оптимално функциониране на икономиката, заедно със съдебната система. Финансовите не са изключение. По повод на конкретния случай с КТБ очевидно е, че и сравнително високото до скоро ниво на доверие към БНБ ерозира до критично ниски нива. Така че защо да не се направи международен конкурс за избор на управител на БНБ по подобие на Великобритания. Това не изключва възможността спечелилият го да е българин - най-добре!

Всичките регулатори са еднакво неудовлетворителни като работа, като доверие към тях. Проблемите са и личностни и структурни, но първите произлизат от вторите. Ако вземем независимата ДКЕВР например - от нея се очаква да взема решения с ефект години напред които рапределят парични потоци за милиарди левове, а в същото време ръководството му играе по политико-икономически команди от правителството, от което може да бъде сменено всеки момент по приумица на правителството. Това, което трябва да се направи, е процедурата по избор да е достатъчно сложна, но и прозрачна. Необходим е редовен мониторинг, самите регулатори да се отчитат пред Народното събрание, но и пред обществото, като в същото време имат по-голяма сигурност, ч не могат да бъдат произволно сменяни. Веднага уточнявам, че не трябва да се стига до ситуацията с прокуратурата - напълно независима, но не дължи и обяснение на никого. По подобен начин и КФН, КЗК и други регулатори са абсолютно конюнктурни и по оценката на ЕК се използват като инструменти за облагодетелстване на частни интереси и за политическа разправа.

Според вас трябва ли влизането на България в Единния банков съюз и еврозоната да се превърнат в приоритет за страната?

Еврозоната и банковия съюз, особено в сегашната ситуация, изглеждат като пълно каско за българската финансова система. Ако имаме доверие в застрахователя трябва да го направим, още повече, че това по принцип води до по-евтини заеми за бизнеса и домакинствата. Аз лично съм оптимист за бъдещето на ЕС и еврозоната.

Видя се, че е важно да участваме в механизма на банковия надзор. За да се ползваме и от пълната сигурност трябва да сме и в еврозоната.

Въпросът е там искат ли ни?

Ситуацията е парадоксална. Според договора за присъединяване трябва да влезем в еврозоната и по всички обективи критерии трябва да сме вътре. Не винаги изказаното, но често подразбирано обяснение, е че това е защото не ни вярват че държавата функционира както трябва. Същите са и проблемите с Шенген. Това и ние си го знаем, че е големият проблем. Защото има емпирично доказана пропорционална връзка между качеството на работата на институциите и богатството на нацията. Изглежда абстрактно но всичко идва от там.

Имате ли конкретни идеи, която възнамерявате да приложите в помощ на бизнеса и с какво са свързани те?

Те са на три нива. Едното е правната сигурност - съдебната система и действията на регулаторите. Често инвеститори се въздържат да влижат парите си, защото не са сигурни, че могат да разчитат на предвидими действия на регулаторите и съда и има риск да им бъдат незаконно отнети пазарен дял или активи.

Другото, което говорихме за връщнето на ДДС е изключително важно, нищо че е една конкретна тема, но цели бинес стратегии се строят въз основа на това.

За малкия бизнес предвиждаме изготвяне на кодекс, който изчерпателно изброява административните задължения. Това, което го няма в кодекса, да не може да ти го поиска никоя държавна институция.

В какъв срок може да се завършат реформите в управлението, здравеопазването и образованието?

Голяма част от реформите са процес, но основните 80% от тях могат да се свършат за 20% от общото необходимо време. Затова смятам, че до края на 2015 г. е сравнително реалистичен срок да се въведе електронното управление. Други страни преди нас са го постигали. Същото се отнася и за образование, и за здравеопазване. Важно е да се мине точката от която няма връщане.

Защо тогава това не се случва и за всички тези реформи говорим от години?

Трудно е да се преодолее съпротивата на подлежащите на реформа системи, а това означава отказ от разпределяне на благара, които те генерират докато са нереформирани за тези, които ги управляват. Всеки например иска и получава контрол върху контрабандните канали.

Трябва ли да строим Южен поток? Трябва ли да строим нови ядрени мощности по договора с "Уестнгхаус"?

Ако се абстрахираме от геополитиката (която е изключително важна), от Южен поток България можеше да спчели по два начина - като трасе за алтернативни доставки на газ, така че да има конкуренция и по-ниски цени и от транзитни такси като възвращаемост на инвестицията. Към момента изглежда че българските преговарящи са изпуснали интереса ни и в двете посоки. Видяхме, че от гледна точка на алтернативните доставки идеята беше директно саотирана от БСП като опитаха да променят българското законодателство, така че да го извадят от обсега на евроейското и то под диктовката на "Газпром". Що се отнася до финансовата част нещата също вече не изглеждат никак добре - договориха се раздути разходи, а още не са договорени приходите. Така, че трябва ли да се строи - в сегашната ситуация не. Дали може да се предоговорят нещата е обект на по-подробен анализ, може и да не е безнадеждно, но ще е много, много трудно.

От някакви нови мощности, в някакъв момент, необходимост ще има. Но точно от какви и кога също не е аргументирано обяснено, включително и в светлината на мащабните планове за инвестиции в мерки за енергийна ефективност. В България по традиция се обявяват прокти без да е представен убедителен анализ кое налага започването им. В случая с "Уестингхаус" не може да се отрече, че поне се спазват правилните стъпки на проектния мениджмънт и важните решения всъщност предстои да се вземат след извършването на много допълнителни анализи. Това което не прозвуча добре в критичното ухо на хората беше бързината и потайността, с които се процедираше, както и че не беше казано какво страната ни би загубила ако решим да се откажем от проекта преди подписването на окончателен договор. И след травмата с "Белене" хората автоматично правят асоциации, макар че е различно защото там се поемаха ангажименти за стотици милиони, без дори да има договор.