С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 сеп 2014, 14:28, 2317 прочитания

Реформаторски блок: Целта на РБ е да няма значими бюджетни дефицити, за които да се умува как да бъдат финансирани

Георги Ганев пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Икономическите идеи на партиите

Без резки движения

Какви са най-важните елементи от икономическите програми на основните партии

БСП : Данъкът върху доходите ще се увеличи умерено, минималната заплата - само с производителността на труда

Проф. Румен Гечев, бивш депутат, бивш министър на икономиката, член на Националния съвет на БСП, пред "Капитал"

АБВ: Цялостна данъчна промяна, общините да имат повече данъчни приходи

Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и евродепутат, зам.-председател на АБВ, пред "Капитал"

Патриотичният фронт: Данък върху оборотите на търговските вериги

Ангел Джамбазки, зам.-председател на ВМРО, част от Патриотичния фронт заедно с НФСБ, пред "Капитал"

БСП: Въвеждане на прогресивно облагане и на семейно подоходно облагане

Георги Тодоров, председател на съвета на БСП по парична система, финанси, кредит и валутни резерви пред "Капитал"

Кои данъци бихте увеличили/намалили и защо?

Реформаторският блок не предлага и не подкрепя увеличение на данъците. Единствената промяна в ставките по данъчното облагане, която РБ за момента дискутира, е премахването на 15%-та ставка за доходите на едноличните търговци и облагането на техните доходи с на общо основание с общата ставка от 10% като самонаети лица. Причината е, че съществуването на отделно третиране на едноличните търговци усложнява данъчната система без да е ясно дали изобщо допринася за повече приходи. Целта е възможно най-опростено облагане при еднакви условия за всички.


От гледна точка на данъчни промени различни от промени в ставки, РБ се ангажира с електронизация на всички сделки с акцизни стоки с оглед проследяемост и събираемост

на акцизите. Практиката е показала, че събираемостта се увеличава и опитите за нарушаване на конкурентната среда от участници, които укриват обороти и избягват плащането на акцизи намаляват при подобна информационна свързаност.

РБ обмисля и изграждането на държавна структура, която да може да анализира и разследва данъчно-фискални въпроси, която да е различна от НАП и независима от системите на МВР и съдебната власт (по примера на Guardia di Finanza в Италия), като целта е наличието на допълнително звено, което да гарантира липсата на привилегировано третиране за определени данъкоплатци.



Бихте ли увеличили/намалили осигуровките и защо?

Позицията на РБ е, че проблемите в обществените осигурителни системи не са ставките на осигурителните вноски, а структурата на системите. Поради това не се предвиждат промени в ставките поне докато структурата не бъде променена.

Според вас трябва ли да се увеличат минималните и максималните осигурителни прагове и как?

Предложението на РБ е минималните осигурителни прагове на национално ниво да се премахнат и да бъдат заменени с осигурителни прагове да са различни за различни занятия, длъжности и места. По отношение на минималната работна заплата РБ няма конкретни предложения. Посоките, в които се мисли за промяна в съществуващото статукво е много по-голяма предпазливост и внимание по отношение на темпа на нарастване на МРЗ с оглед нейното влияние върху пазара на труда и заетостта и вглеждане във възможности МРЗ също като осигурителните прагове да е съобразена с жизнения стандарт в различните региони на страната.

Според вас нужна ли е актуализация на бюджет 2014 г.? Каква?

Доколкото очевидно приходната част на бюджета няма да бъде изпълнена, изпълнението на бюджета без промяна в него би имало определени последици за държавните разходи до края на годината. Спазването на предвидения в момента в Закона бюджетен дефицит е възможно, не основен въпрос е дали е целесъобразно. Гражданският съвет на РБ не е обсъждал конкретни възможности и предложения в тази посока, позицията ще зависи и от данните за изпълнението на бюджета към момента на свикване на следващото Народно Събрание.

РБ е за поддържане на държавния дълг в разумни граници - със сигурност във всички случаи спазване на изискванията на ЕС за нива от 60% от БВП, но и поддържането му в нормална ситуация на нива значително по-ниски от този праг, примерно на сегашното ниво от 20-25% от БВП. Със сигурност всяко увеличаване на публичния дълг трябва да се случва само след много широка, задълбочена и внимателна обосновка и при широк политически и обществен консенсус за това.

Какви са опциите за финансиране на дефицитите в бюджета? Според вас нужна ли е на България помощ от МВФ?

По отношение на 2014 при неизпълнение на приходите основната опция е оптимизиране на разходите (т.е. не стриктно финансиране на дефицита, а негово намаляване за сметка на намалени разходи), но издаване на нов дълг остава като възможност в зависимост от ситуацията. Единствената оставаща възможност е продажба на активи на държавата, например приватизация, но в рамките на тази година този напълно спрял в България процес едва ли може да бъде възобновен.

По отношение на идните години, целта на РБ е да няма значими бюджетни дефицити, за които да се умува как да бъдат финансирани. Става въпрос за философия на фискална политика, основана на поддържане на широко балансиран бюджет, т.е. допускане на временни дефицити, финансирани с емисия на публичен дълг, само при необичайно неблагоприятни обстоятелства и със задължително последващо изплащане на този публичен дълг с известен период на поддържане на малки фискални излишъци.

На България не е нужна помощ от МВФ. Към момента РБ не вижда особени нетни ползи за България от сключване на споразумение с МВФ - подобно развитие би имало своите плюсове и минуси и засега не е ясно или добре аргументирано доколко плюсовете преобладават.

Какво е най-удачното решение на казуса КТБ?

Този въпрос би могъл да има конкретен и еднозначен отговор само при наличие на информация, която в момента не е налична. Не се знае състоянието на кредитния портфейл на КТБ. Не се знае дори и точният размер на частта от депозитите на хората в КТБ, която е защитена и покрита от държавната гаранция за влоговете. Не се знае хората и организациите с депозити над гарантирания максимум при какви условия на какви стъпки и решения биха били съгласни - или да изчакват определен период без да теглят, или да приемат замяната на депозитите им в друг вид вземания, например облигации. Не се знае има ли желание сред съществуващите акционери, или сред когото и да било, да поеме ангажимент за отварянето и поддържането на дейността на КТБ и, ако има такова желание, с какви капитали е подплатено то. В зависимост от всяка една от тези информации, "най-удачното" решение би било различно.

Принципната позиция на РБ е, че използването на публичен ликвиден ресурс за разрешаване на казуса КТБ може да се приеме само в изключително краен случай при напълно неблагоприятно развитие по всички посочени по-горе измерения. При вземането на решения по казуса водещ трябва да бъде опитът кризата да се адресира предимно с ресурси и средства на частни пазарни субекти, като държавата предоставя предимно регулативни и договорни гаранции (т.е. изрично гарантира изпълнението на поетите от тези частни субекти задължения), при изключително добра аргументация – финансови гаранции, в много краен случай - стриктно временна финансова подкрепа и само в изключително краен случай - постоянен финансов ангажимент (или чрез придобиване на банката, или чрез нейното закриване и изплащане на гарантираните депозити).

Същевременно държавата, основно БНБ и Министерство на финансите, трябва активно да подпомага съществуващите акционери, техните партньори и всички засегнати в частния сектор, включая големи вложители, фирми, синдикати, в търсенето, координирането и договарянето на решение.РБ е против приемането на специално законодателство по казуса КТБ. Съществуващите институции имат достатъчно правомощия по съществуващите закони да разрешат казуса и трябва да поемат тази своя отговорност.

С оглед понасяне на отговорност по казуса КТБ, РБ предлага ангажирането на международни експерти по финансови разследвания (форенсик консултанти) за узнаване на цялата истина за практиките на КТБ.

Трябва ли да се предприемат промени и какви в структурата и ръководството на финансовите регулатори?

РБ не предвижда съществени промени в структурата на финансовите регулатори, доколкото за последните 17 години това е една сравнително успешна регулативна рамка (особено в перспективата на българската финансова история). Разбира се, ако подобни промени се налагат в светлината на развитието на регулативната рамка на ниво ЕС (банков съюз и различните механизми стабилност и разрешаване на кризи), тогава това може и да е наложително.

По отношение на личния състав на ръководствата, принципите, на които РБ държи, са два. Първият е да се запази механизмът на застъпващите се мандати на членовете на тези ръководства, така че ти да не бъдат изцяло едновременно избирани от едни и същи политически мнозинства. Вторият е всеки кандидат да преминава през процедура на състезание с други кандидати и публично изслушване на тяхната визия и платформа с участие на представители на гражданското общество.

Според вас трябва ли влизането на България в Единния банков съюз и еврозоната да се превърнат в приоритет за страната?

Да.

В какъв срок мислите да завършите реформите в следните облати:   е-управление, образование, здравеопазване?

Единствен смислен отговор - колкото е възможно по-бързо. Сроковете ли са по-важни, или същината на реформите?

Подкрепяте ли продължаването на проекта "Южен поток" към момента и построяването на нови ядрени мощности от "Уестингхаус"?

РБ не подкрепя продължаването на проекта "Южен поток" в сегашния му вид – той нарушава както националния интерес, така и европейската регулативна рамка в енергетиката и в областта на конкуренцията. РБ е на позиция, че построяването на нови ядрени мощности трябва да става след състезателен конкурс между различни проекти и участници при доказване на нуждата от подобни мощности, пълна прозрачност на финансовите и екологичните аспекти на проектите, особено по отношение на ангажименти на българската държава и отражение на крайната цена за потребителите на електричество.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тази седмица в Light Тази седмица в Light

21 ное 2014, 10078 прочитания

Колко ще са държавните пари за партиите 14 Колко ще са държавните пари за партиите

Формациите, взели повече от 1% на изборите, ще получават по-малка субсидия заради ниската избирателна активност

24 окт 2014, 9443 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Избори 2014" Затваряне
Бойко Борисов и изкушението "Орбан"

Евентуално ново управление на ГЕРБ надали ще прилича на унгарския модел, но това не значи, че няма опасности

Още от Капитал
Драмата с ТЕЦ "Марица-изток 2" - дълга, скъпа и опасна

Каквито и действия да се предприемат, те ще бъдат закъснели, ще струват скъпо и може да доведат до нови проблеми в сектора

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Вирусът, който смрази света

Епидемията от коронавирус за по-малко от месец запали Китай и уплаши целия свят с пандемия, която не е виждана от десетилетия. Рисковете са много, но и възможностите да бъдат избегнати още са живи и съвсем реални

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10