Криво-дясно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Криво-дясно

Меглена Кунева (вдясно), Радан Кънев и Петър Москов - предизборно изясняване на чувствата

Криво-дясно

Какво показва проваленият избор на председател на Реформаторския блок

9910 прочитания

Меглена Кунева (вдясно), Радан Кънев и Петър Москов - предизборно изясняване на чувствата

© Юлия Лазарова


Вместо наближаването на изборите да мобилизира ръководствата на партиите на Реформаторския блок да засилват атаките си срещу политическите опоненти, да изчистят посланията си и да започнат да изглеждат като готови да влязат във властта, в последния месец сериозна част от енергията вдясно беше насочена към взаимно разчистване на сметките.

Преди месец неформалният лидер на коалицията Радан Кънев подаде оставка от поста си говорител. Формално ходът беше оправдан с опита за задкулисни договорки на част от лидерите на блока с ГЕРБ. "Образът на РБ като единен политически съюз беше подменен от образ на традиционна многопартийна коалиция с разностранни и често противоречиви интереси." Целта на оставката, както не скриваха от ДСБ, беше не толкова да се даде израз на разочарованието на Кънев, колкото да се принудят останалите партньори да действат в един екип с общи цели. За голяма част от по-дейните политически лица в РБ методът на работа на блока приличаше на неправителствена организация, за която е по-важно да обсъди всеки детайл от програмата си и методите си на действие, вместо да спечели избори. Изходът беше насрочването на конгрес на формацията, който трябваше да определи формален лидер, макар и без да му се дават повече правомощия. 

Оказа се, че избраният метод за сплотяване на редиците има известни слабости - другите партньори не искат да бъдат поставяни пред свършени факти. Ден преди обявеният конгрес на реформаторите в понеделник "Движение България на гражданите" и СДС изпратиха писмо до останалите си коалиционни партньори, в което заявиха, че провеждането на форум само за избор на председател на блока три седмици преди предстоящите парламентарни избори "ще доведе единствено до конфликти и впоследствие по-слаби резултати на вота". От двете партии предложиха конгресът се състои на 10 ноември, т.е. месец след изборите. Така събирането на реформаторите се превърна в групово обяснение в любов (придружено с традиционната демонстрация на част от привържениците на ДСБ при появата на Меглена Кунева).

Защо се провали конгресът

Простият отговор е, защото Реформаторският блок не е готов за единен лидер. Пречката не са идеологическите различия или пристрастия, както често се говори от средите на ДСБ. Доколкото ги има, те са в почти неотличими нюанси. Основаната причина е, че трите основни партии в него - ДСБ, ДБГ и СДС (последните по-скоро заради името и здравата партийна номенклатура), имат собствени идеи за израстването на кадрите си и политическа реализация на отделни хора в централите и по места. Всяка от по-големите партии е инвестирала в създаването на местни организации в цялата страна, които може да поддържа жизнени само ако хората в тях виждат перспектива за някакво развитие. Накратко, всички имат прекалено високи очаквания за себе си, а малката подкрепа за Реформаторския блок не може да осигури бъдеще за всеки партиен активист от всяка структура.

Фигурата на единния председател притеснява партиите, защото в негово лице се привижда не само общ говорител, но най-вече преговарящ, които ще пласира хора на управленски позиции и ще договаря общи политики. Ако това се случи, Реформаторския блок вече ще има един телефон. И Бойко Борисов вече няма да се чуди на кого да се обади, когато иска да се свърже с РБ.

Подкрепа оказваше само Гражданският съвет - независимите от партийна принадлежност експерти, които трябваше да гарантират отварянето на партийните централи и търсенето на по-широка обществена подкрепа. За членовете на съвета изборът беше от жизнено значение, тъй като без ясно лидерство от неговия глас почти нищо не зависеше.

Досега повечето сблъсъци и крамоли идваха именно поради тази причина, тъй като партиите се подозираха, че другите водят задкулисни предговори. От една страна, ДСБ постоянно вижда скрити договорки между ДБГ и СДС с ГЕРБ. Последният пример за това беше назначението на приятелката на лидера на СДС Божидар Лукарски Ива Йорданова за съветник на служебния министър по управлението на еврофондовете Илияна Цанова. За да предотврати тези разговори, преди месец част от РБ предложи декларация, че в бъдещото дясно коалиционно правителство не могат да участват бивши премиери, вътрешни и финансови министри.

От ДБГ и СДС пък се съмняват в срещите на представителите на ДСБ с Бойко Борисов, тъй като по-добре организираните им и дисциплинирани коалиционни партньори могат лесно да ги загърбят в евентуалното бъдещо разпределение на постове.

Разбира се, допълнително масло в огъня налива самият Бойко Борисов, който интриганства с всички лидери на РБ.

Защо партиите от РБ работят толкова трудно заедно

В българската политика партийните коалиции принципно са нетрайни - ОДС, която представляваше реформаторското мнозинство след 1997 г., се разпадна след загубата на властта през 2001 г.. Преди това пък СДС се превърна в ефективна политическа машина, след като Иван Костов успя да наложи премахването на коалиционния характер на съюза - нещо, което сега Радан Кънев със сигурност има предвид. Тези, които оцеляват, като "Коалиция за България", са по-скоро леко имитативни - сглобени са около една много голяма партия, която привлича няколко много дребни.

През последните месеци почти цялата енергия на Реформаторския блок е съсредоточена в оцеляването му. Централните ръководства успяха, макар и трудно, да постигнат някакъв баланс помежду си за листите, но след това влязоха във вътрешнопартийни битки, за да наложат решенията си по места. Задачата е още по-трудна и защото почти всички местни и централни активисти произтичат от едно и също място - някогашния СДС. Разпадът на синьото семейство беше съпроводен, а отчасти и причинен от огромно количество неразбирателства между хората в него. Някогашните политически приятели станаха отявлени врагове, а сега отново трябва да работят заедно. Съвсем разбираемо ръждата на старите отношения намалява политическата енергия на Реформаторския блок.

В крайна сметка в листите на партията се получи странна смесица. Феновете на ДСБ не са очаровани от Меглена Кунева, а неуспелият кандидат за президент на СДС преди три години Румен Христов докарва до истерия не само десебарите, които го винят за провала през 2011 г., но и повечето кандидат-депутати от гражданската квота. Последните пък са посрещани от партийните активисти като парашутисти, които никого не представляват. Въпреки че примерно последният в 24-ти многомандатен избирателен район Трайчо Трайков е несравнимо по-познат и популярен от някои от партийните водачи на листи.

Ще оцелее ли РБ

Вероятно, но едва ли в тази форма. От самото начало коалицията беше замислена като преходен етап към създаването на нова партия. Въпросът сега е дали след изборите ще може да се намери този компромис, който да осигури безпроблемната трансформация, или отново ще се стигне до скандали и напускане на недоволните. Това се случи вече веднъж, когато формацията на Надежда Нейнски "Синьо единство" беше изключена от РБ и сега се превърна в ядрото на друго политическо обединение - коалиция "Десните". Нейнски между другото от самото начало настояваше за разпускане на партиите и бързото им вливане в РБ.

В най-добрия сценарий след изборите ще започне бърза консолидация, която ще превърне коалицията в една партия. Проблемът е, че още първите часове след вота реформаторите ще се изправят пред нови предизвикателства, като най-голямото от тях ще бъде отношението им към ГЕРБ - дали и как да участват в евентуална коалиция. Това всъщност ще бъде много по-голямо изпитание за единството на блока, отколкото бяха сглобяването на общите листи. В самия Реформаторски блок вече активно се обсъжда кои точно хора от коалицията (например с традиционни връзки с ДПС) ще подкрепят на всяка цена очакваното правителство на Бойко Борисов. Твърде вероятно е и самият той вече да води разговори с отделни хора от тях, за да си подсигури по-лесно мнозинство. Откъм ГЕРБ в такъв ход има логика - в политиката цената на дребно е много по-ниска от цената на едро. Първи признак за това е служебният министър на външните работи Даниел Митов, бивш член на ДСБ и сред основателите на ДБГ, който вероятно ще запази поста си и след изборите.

На тези избори Реформаторският блок участва с различен залог. За много хора неговата задача след изборите, ако се формира мнозинство около ГЕРБ, ще е да бъде гласът на нормалността и прогреса в бъдещото управление. Защото без участието на нова формация с ясни принципи във властта ни чакат още няколко години от същото управление на Бойко Борисов. Управление, което наистина не срина страната, но и не я постави с нужните реформи на магистралата на прогреса. Ако реформаторите обещаят убедително да направят това, сегашните им скандали може да бъдат простени.

Вместо наближаването на изборите да мобилизира ръководствата на партиите на Реформаторския блок да засилват атаките си срещу политическите опоненти, да изчистят посланията си и да започнат да изглеждат като готови да влязат във властта, в последния месец сериозна част от енергията вдясно беше насочена към взаимно разчистване на сметките.

Преди месец неформалният лидер на коалицията Радан Кънев подаде оставка от поста си говорител. Формално ходът беше оправдан с опита за задкулисни договорки на част от лидерите на блока с ГЕРБ. "Образът на РБ като единен политически съюз беше подменен от образ на традиционна многопартийна коалиция с разностранни и често противоречиви интереси." Целта на оставката, както не скриваха от ДСБ, беше не толкова да се даде израз на разочарованието на Кънев, колкото да се принудят останалите партньори да действат в един екип с общи цели. За голяма част от по-дейните политически лица в РБ методът на работа на блока приличаше на неправителствена организация, за която е по-важно да обсъди всеки детайл от програмата си и методите си на действие, вместо да спечели избори. Изходът беше насрочването на конгрес на формацията, който трябваше да определи формален лидер, макар и без да му се дават повече правомощия. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

68 коментара
  • 2
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    „П...и от всички страни, съединявайте се!“
    П.С. - П= Партии

  • 3
    space35 avatar :-|
    space35

    ДСБ е убиецът на дясното, за Н-ти път ще помогнат на БСП и ДПС, хора мислете преди да гласувате!

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Ситуацията н РБ много напомня зората на СДС - партии, партийки, съюзи... Едните били исторически, другите - масови, третите - интелектуални и т.н.
    От днешна гледна точка ходът на Иван Костов да направи една партия от тези "синове на лейтенант Шмид" е брилянтен и много точен във времето. Така изгради външно единна партия вдясно, контрапункт на БСП.
    За нещастие приказката, че мъжете се изпробват с жени, а партиите - с власт се оказа пророческа за СДС и след скандалите през мандата му 1997-2001 г, нещата тръгнаха надолу.
    Костов извади здравото в ДСБ и остави далечните роднини на лейтенанта да си изтляват в черупката СДС.

    Днес в РБ ситуацията е поразително същата - 7 партии, партийки, съюзи.
    Малцина могат да ги изредят.
    Дясната идеология се споделя само от ДСБ. Останалите - когато се появят в полезрението - рецитират заученото.
    Опитът да се повтори ходът на Иван Костов днес ще се превърне във фарс, както и всяко повторение в историята.
    А и ролята на личността в историята...


  • 5
    strongest avatar :-|
    strongest

    Да се съединяват, ама тук става въпрос не за пролетарии, а за бизнес - няама десни партии, които да мислят за народа

  • 6
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Истинската цел на Реформаторския блок трябваше да бъде реализацията на инициирания от Президента референдум за промени в изборното законодателство, стопиран от старите партии. Това трябваше да е обединяващото ги звено, а не домогването до управлението на всяка цена!

    Точно нетърпението да са в управлението ги разединява и показва безпринципната им позиция по отношение постигането на целите – промени в Конституцията, които да отпушат реформите в правосъдната система, а от там и всичко останало.

  • 7
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Има възможност РБ, макар и без значителна електорална подкрепа да окаже много сериозно влияние на политика на реформи и промени, които да приближат страната до европейските стандарти. Затова е много важно, да не се пропусне поредната такава възможност, още повече, че трудностите и проблемите са много и много тежки. Разбира се колкото повече толкова повече и им желая максимално добро представяне.
    Още нещо, аз лично за пръв път в страницата на Икономедия срещам такава оценка за ГЕРБ - не е ласкателна, но не и обичайно унищожителна:) -

    "Защото без участието на нова формация с ясни принципи във властта ни чакат още няколко години от същото управление на Бойко Борисов. Управление, което наистина не срина страната, но и не я постави с нужните реформи на магистралата на прогреса. "

  • 8
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    То не председателя, а идеите и моралните им устои са ни важни! И за ГЕРБ не виждам в какво е ужаса. Сами е наивно да се вярва, че ще направят правителство. Значи или опозиция или коалиция с ГЕРБ…

    И аз поне (със запушен нос) не виждам в нея нищо лошо стига РБ да знаят какви са им критериите и приоритетите за участие. Ще е много добра лакмусова хартия ако видим, че ги интересува най-вече колко поста ще получат! :-)

  • 9
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    "Разбира се, допълнително масло в огъня налива самият Бойко Борисов, който интриганства с всички лидери на РБ."

    Не очаквах от статия в "Капитал" такава елементарна лъжа и инсинуация в стил пеевска медия.

    Ще напиша само няколко факта:
    1. РБ няма един лидер нито един говорител.
    2. ГЕРБ и РБ имаха публични срещи, на които обсъждаха проблемите на България и възможните им решения.
    3. РБ все още няма програма за управление след изборите.
    4. РБ няма коалиционно споразумение за общата политика която ще водят партиите в него.
    5. РБ продължава да напада ГЕРБ, а не БСП и ДПС, въпреки че от ЕНП ясно им казаха, че не няма да толерират нападки между съюзни партии.

  • 10
    bluewater avatar :-P
    BlueWater

    "На тези избори Реформаторският блок участва с различен залог. За много хора неговата задача след изборите, ако се формира мнозинство около ГЕРБ, ще е да бъде гласът на нормалността и прогреса в бъдещото управление. Защото без участието на нова формация с ясни принципи във властта ни чакат още няколко години от същото управление на Бойко Борисов."

    РБ глас на нормалността и прогреса!
    Нима!

    1. Нормално ли е съюзни партии в ЕНП като СДС и ДСБ да нападат друга като ГЕРБ с нелепи и смешни обвинения за съюз с либерали ДПС и социалисти БСП?

    2. Много ли е прогресивно РБ да е коалиция от партии без програма и коалиционно споразумение, в което изрично да е записано каква обща политика ще следват всички?

    3. Нормално ли е следното, цитирам Любослава Русева:
    "Реформаторският блок тихомълком прие за партньори други две партии – Българска нова демокрация и Християндемократическата партия . Новината дойде направо от сайта на ЦИК, като ходът изобщо не беше обоснован от РБ. Да ви припомня - БНД са отцепниците от НДСВ в 41-то НС, които първоначално си избраха за лидер бившия военен министър „по царско време“ Николай Свинаров. Сега тяхно лице е бившият председател на парламента Борислав Великов, който ще води листата в Монтана.

    В същото време лидерът на Християндемократическата партия Ирина Репуц, дъщеря на председателя на Съюза на българските командоси Юлий Абаджиев, ще води листата в Кюстендил. Важно уточнение: формацията й получи по-малко от 3 хил. гласа на евровота през май. Румен Христов, крайно неуспешен кандидат за президент на СДС, е първи в русенската листа..."
    http://reduta.bg/v2/article/%D1%85%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Тази седмица в Light

Тази седмица в Light

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK