С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
48 21 сеп 2014, 8:29, 15802 прочитания

На гурбет за гласове

Защо има толкова много секции за гласуване в чужбина и кой има полза от това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Как вотът от чужбина определя депутати

Законодателството не предвижда отделен избирателен район за гласовете от чужбина, т.е. българите зад граница могат да гласуват за партии, но не и за листи и кандидати, съответно не могат да ползват правото на преференции. Или иначе казано - те не излъчват директно свои представители. Вотът им се прибавя към общия вот за съответната формация. Ако тя е преминала четирипроцентната бариера, т.е. получава мандати в парламента, гласовете от чужбина участват в определянето на общия им брой. Затова се твърди, че ДПС дължи около пет мандата в групата си в 42-то Народно събрание на избирателите си от Турция и Европа. Разпределението им по райони обаче става само в страната и съответно без участието на вота зад граница, т.е. затова е възможно кандидат за депутат от движението да попадне в парламента с малко над 400 гласа, подадени в страната, при средни около 10 000 гласа за останалите партии без големи групи привърженици зад граница.

Градчето Контрес в центъра на Франция е една от най-малките общини в страната. В него живеят около 3500 души, които обитават около 1500 постоянни жилища. Скоро то ще вземе дейно участие в парламентарните избори в България през октомври, тъй като там ще има секция, в която да гласуват български граждани.

В Централната избирателна комисия (ЦИК) в нужния срок са пристигнали 52 заявления (при нужни 40 за разкриване на секция) за гласуване от български граждани там, повечето от които с турски имена. Организацията е впечатляваща на фона на градове като Лион (43 заявления), Ница (47 заявления), Страсбург (56 заявления). Сред българските граждани, които са поискали да гласуват в Контрес, има немалка група избиратели от кирковските общини и Кърджалийско. Там е дори кметът на село Шопци (където според в. "Преса" живее Ахмед Мюмюн - една от сестрите на Лютви Местан), избран през 2011 г. от ДПС. "Във Франция е, потърсете го след около месец", посъветва ни на мобилния му телефон женски глас.


Секцията в Контрес е една от 427-те зад граница, които ЦИК разкри в общо 59 държави, и е много вероятно да се превърне в голям дразнител за националистически и патриотични организации, които протестират срещу рекордния брой бюра за гласуване в чужбина. Те насочват гнева си към Турция, където "по традиция" българските граждани гласуват предимно за ДПС. На 5 октомври те ще имат там на разположение 136 места за целта (вижте графиката). Лидерът на ББЦ Николай Бареков дотолкова реши да се възползва от ситуацията, че поиска секциите в Турция да се затворят, както и да се блокира границата с България от началото на октомври до деня на изборите. Историята на изборното законодателство обаче показва, че рестрикциите не водят до намаляване на резултата за ДПС, а за останалите партии, които не са толкова добре организирани. На всичкото отгоре движението разширява географията си не само на територията на страната, но и в чужбина, като стъпва включително в страни като Белгия, Холандия, Полша и най-вероятно ще направи опит и във Франция, а и в Германия. Във федералната държава секциите са нараснали тройно - от пет през 2013 г. до поне 15 за вота през октомври.

Рекордният брой секции зад граница има просто обективно обяснение - в новия вариант на Изборния кодекс правилата за разкриването им бяха променени, така че това да става по-лесно (вижте графиката как са се движили през години). Критиките към възможността за гласуване в чужбина се свеждат най-общо до три тези - че този вот облагодетелства ДПС, че е твърде скъпо удоволствие и че се дава възможност за глас на много хора, които нямат реален интерес към ситуацията в страната.       

"От гласуването зад граница полза има само ДПС"



Стройната организация в Контрес, където най-вероятно има сезонни български работници, напомня донякъде случая с граничното градче Ленкница в Полша. Там за пръв път имаше секция за европейския вот през май т.г., в която ДПС имаше сто процента успеваемост - всичките 231 гласували избраха кандидатите на движението. Само година по-рано, на парламентарните избори през 2013 г., единствената секция в Полша е във Варшава, където ДПС е получило един глас. Заради промените в кодекса в Ленкница за всички избори в следващите пет години автоматично ще има място за гласуване.

Трябва ли обаче само защото единствената партия със стройна организация и отношение към българите зад граница е ДПС, да се ограничи или затрудни гласуването там. Представители на различни общности на българи зад граница са категорично против, още повече че правото им е гарантирано от конституцията. От гласовете, които получава движението през годините, се вижда освен това, че подкрепата за движението на територията на България нараства повече, отколкото това в Турция например.

Опитите в предишни години да се затрудни гласуването в чужбина максимално ощетяват единствено диаспорите в Европа и САЩ, но не и тези в южната съседка. От 2001 г. досега най-големи рестрикции бяха въведени по време на ГЕРБ, когато председателят на правната комисия и на групата на ГЕРБ в парламента Искра Фидосова изработи първия Изборен кодекс. Макар и не официално артикулирана, целта на затягането на режима беше да се ограничи влиянието на ДПС през гласовете в Турция на изборите за президент през 2011 г. и за Народно събрание през 2013 г. За разкриване на една секция се изискваха поне 100 заявления, като задължително те трябваше да са подписани и изпратени в отделни пощенски пликове или чрез електронната страница на ЦИК. Отделно трябваше да се посочи номер на мобилен телефон, за да се потвърди заявлението, като не можеше един да се използва от повече от четирима.

През 2013 г. от Турция постъпиха 62 000 искания за разкриване на секции, като според някои изчисления само за пощенските разходи са похарчени близо 36 000 евро. За разкриване на втора секция в едно населено място бяха нужни поне 1000 желаещи българи, а посланиците бяха лишени от възможността сами да преценяват къде има достатъчно голяма общност, за да разкрият секция. В резултат в по-големите турски градове имаше по една, но пък изведнъж в съседни малки градчета или селца бяха разкрити допълнителни срещу 100 заявления. Българите в Лондон обаче не бяха така организирани и там бяха разкрити едва две секции (при четири през 2009 г.), защото предградията на мегаполиса бяха считани от ЦИК за част от едно населено място с централен Лондон. В тях гласуваха над 3700 души, от които 1966 за ГЕРБ. Фидосова на практика се простреля в краката, защото можеше да се очаква, че там повече от половината избиратели ще подкрепят нейната партия, както направиха през 2009 г., но тя, вместо да ги улесни, ги затрудни. През 2009 г. за ГЕРБ в Лондон гласуваха над 4000 души от общо 6746, или гласовете им намаляха наполовина. Рестрикциите повлияха в много по-малка степен на ДПС, което през 2013 г. взе от Турция 51 784 гласа при 87 862 през 2009 г. Освен това движението получи и около 2500 гласа от други държави.      

"Подобни мерки не влияят на ДПС, а на останалите партии, защото те не са така добре организирани", коментира д-р Стефан Манов, изборен експерт, член на временните обществени съвети на българите в чужбина и на Гражданския борд за свободни и честни избори.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тази седмица в Light Тази седмица в Light

21 ное 2014, 9735 прочитания

Колко ще са държавните пари за партиите 14 Колко ще са държавните пари за партиите

Формациите, взели повече от 1% на изборите, ще получават по-малка субсидия заради ниската избирателна активност

24 окт 2014, 9030 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Избори 2014" Затваряне
"Екзакта рисърч": Седем партии влизат в парламента

Според социологическата агенция ГЕРБ има преднина от 16% пред БСП

Първото поражение на Макрон

Протестът на Жълтите жилетки и обещаните отстъпки спъват сериозно претенциите на Макрон за реформи на Европа

Беднякът милиардер

Твърденията на прокуратурата, че Баневи са изпрали един милиард, не издържат елементарна проверка

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Коледна селекция - за всички от сърце

Ако все още не сте се справили с коледното пазаруване, разнообразни идеи за подаръци в последния момент.

Книга: "Малка история на философията"

Найджъл Уорбъртън запазва лаконичния си стил, за да въведе по разбираем начин читателите дори в най-оплетените философски школи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 15.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 16.12.2018 Прочетете