На гурбет за гласове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На гурбет за гласове

На гурбет за гласове

Защо има толкова много секции за гласуване в чужбина и кой има полза от това

Елена Старидолска
17033 прочитания

© Юлия Лазарова


Как вотът от чужбина определя депутати

Законодателството не предвижда отделен избирателен район за гласовете от чужбина, т.е. българите зад граница могат да гласуват за партии, но не и за листи и кандидати, съответно не могат да ползват правото на преференции. Или иначе казано - те не излъчват директно свои представители. Вотът им се прибавя към общия вот за съответната формация. Ако тя е преминала четирипроцентната бариера, т.е. получава мандати в парламента, гласовете от чужбина участват в определянето на общия им брой. Затова се твърди, че ДПС дължи около пет мандата в групата си в 42-то Народно събрание на избирателите си от Турция и Европа. Разпределението им по райони обаче става само в страната и съответно без участието на вота зад граница, т.е. затова е възможно кандидат за депутат от движението да попадне в парламента с малко над 400 гласа, подадени в страната, при средни около 10 000 гласа за останалите партии без големи групи привърженици зад граница.

Градчето Контрес в центъра на Франция е една от най-малките общини в страната. В него живеят около 3500 души, които обитават около 1500 постоянни жилища. Скоро то ще вземе дейно участие в парламентарните избори в България през октомври, тъй като там ще има секция, в която да гласуват български граждани.

В Централната избирателна комисия (ЦИК) в нужния срок са пристигнали 52 заявления (при нужни 40 за разкриване на секция) за гласуване от български граждани там, повечето от които с турски имена. Организацията е впечатляваща на фона на градове като Лион (43 заявления), Ница (47 заявления), Страсбург (56 заявления). Сред българските граждани, които са поискали да гласуват в Контрес, има немалка група избиратели от кирковските общини и Кърджалийско. Там е дори кметът на село Шопци (където според в. "Преса" живее Ахмед Мюмюн - една от сестрите на Лютви Местан), избран през 2011 г. от ДПС. "Във Франция е, потърсете го след около месец", посъветва ни на мобилния му телефон женски глас.

Секцията в Контрес е една от 427-те зад граница, които ЦИК разкри в общо 59 държави, и е много вероятно да се превърне в голям дразнител за националистически и патриотични организации, които протестират срещу рекордния брой бюра за гласуване в чужбина. Те насочват гнева си към Турция, където "по традиция" българските граждани гласуват предимно за ДПС. На 5 октомври те ще имат там на разположение 136 места за целта (вижте графиката). Лидерът на ББЦ Николай Бареков дотолкова реши да се възползва от ситуацията, че поиска секциите в Турция да се затворят, както и да се блокира границата с България от началото на октомври до деня на изборите. Историята на изборното законодателство обаче показва, че рестрикциите не водят до намаляване на резултата за ДПС, а за останалите партии, които не са толкова добре организирани. На всичкото отгоре движението разширява географията си не само на територията на страната, но и в чужбина, като стъпва включително в страни като Белгия, Холандия, Полша и най-вероятно ще направи опит и във Франция, а и в Германия. Във федералната държава секциите са нараснали тройно - от пет през 2013 г. до поне 15 за вота през октомври.

Рекордният брой секции зад граница има просто обективно обяснение - в новия вариант на Изборния кодекс правилата за разкриването им бяха променени, така че това да става по-лесно (вижте графиката как са се движили през години). Критиките към възможността за гласуване в чужбина се свеждат най-общо до три тези - че този вот облагодетелства ДПС, че е твърде скъпо удоволствие и че се дава възможност за глас на много хора, които нямат реален интерес към ситуацията в страната.       

"От гласуването зад граница полза има само ДПС"

Стройната организация в Контрес, където най-вероятно има сезонни български работници, напомня донякъде случая с граничното градче Ленкница в Полша. Там за пръв път имаше секция за европейския вот през май т.г., в която ДПС имаше сто процента успеваемост - всичките 231 гласували избраха кандидатите на движението. Само година по-рано, на парламентарните избори през 2013 г., единствената секция в Полша е във Варшава, където ДПС е получило един глас. Заради промените в кодекса в Ленкница за всички избори в следващите пет години автоматично ще има място за гласуване.

Трябва ли обаче само защото единствената партия със стройна организация и отношение към българите зад граница е ДПС, да се ограничи или затрудни гласуването там. Представители на различни общности на българи зад граница са категорично против, още повече че правото им е гарантирано от конституцията. От гласовете, които получава движението през годините, се вижда освен това, че подкрепата за движението на територията на България нараства повече, отколкото това в Турция например.

Опитите в предишни години да се затрудни гласуването в чужбина максимално ощетяват единствено диаспорите в Европа и САЩ, но не и тези в южната съседка. От 2001 г. досега най-големи рестрикции бяха въведени по време на ГЕРБ, когато председателят на правната комисия и на групата на ГЕРБ в парламента Искра Фидосова изработи първия Изборен кодекс. Макар и не официално артикулирана, целта на затягането на режима беше да се ограничи влиянието на ДПС през гласовете в Турция на изборите за президент през 2011 г. и за Народно събрание през 2013 г. За разкриване на една секция се изискваха поне 100 заявления, като задължително те трябваше да са подписани и изпратени в отделни пощенски пликове или чрез електронната страница на ЦИК. Отделно трябваше да се посочи номер на мобилен телефон, за да се потвърди заявлението, като не можеше един да се използва от повече от четирима.

През 2013 г. от Турция постъпиха 62 000 искания за разкриване на секции, като според някои изчисления само за пощенските разходи са похарчени близо 36 000 евро. За разкриване на втора секция в едно населено място бяха нужни поне 1000 желаещи българи, а посланиците бяха лишени от възможността сами да преценяват къде има достатъчно голяма общност, за да разкрият секция. В резултат в по-големите турски градове имаше по една, но пък изведнъж в съседни малки градчета или селца бяха разкрити допълнителни срещу 100 заявления. Българите в Лондон обаче не бяха така организирани и там бяха разкрити едва две секции (при четири през 2009 г.), защото предградията на мегаполиса бяха считани от ЦИК за част от едно населено място с централен Лондон. В тях гласуваха над 3700 души, от които 1966 за ГЕРБ. Фидосова на практика се простреля в краката, защото можеше да се очаква, че там повече от половината избиратели ще подкрепят нейната партия, както направиха през 2009 г., но тя, вместо да ги улесни, ги затрудни. През 2009 г. за ГЕРБ в Лондон гласуваха над 4000 души от общо 6746, или гласовете им намаляха наполовина. Рестрикциите повлияха в много по-малка степен на ДПС, което през 2013 г. взе от Турция 51 784 гласа при 87 862 през 2009 г. Освен това движението получи и около 2500 гласа от други държави.      

"Подобни мерки не влияят на ДПС, а на останалите партии, защото те не са така добре организирани", коментира д-р Стефан Манов, изборен експерт, член на временните обществени съвети на българите в чужбина и на Гражданския борд за свободни и честни избори.

"Изборите зад граница са скъпо удоволствие"

"Недопустимо е увеличаването на броя на секциите за предстоящите избори в Турция, тъй като там се извършват манипулации, режисирани от турската държава", твърди Валери Симеонов, председател на НФСБ, която заедно с ВМРО се явява на изборите като "Патриотичен фронт". Коалицията дори сезира Върховния административен съд с искане да отмени решението на ЦИК за секциите там. Един от аргументите им е, че "същевременно в държави със значителни български общности, като например Македония и Сърбия, броят на секциите е минимален". Това обаче е въпрос на (само)организация на диаспората и партиите, които имат целенасочена политика към българите зад граница, както и на правила на съответната държава. Пътят, по който националистите лесно поемат, отново е към рестрикции и забрани в духа на позицията им, защитавана при обсъждането на законодателни промени, да се гласува само в консулски и дипломатически служби. Досега те не са използвали и още една възможност, за да се избегнат злоупотребите - да командироват членове на секционните комисии в Турция например. Според Ангел Джамбазки, зам.-председател на ВМРО, сега ще имат свои представители, въпреки че "ще трябва да отделим ресурс, време и средства, за да вършим работата на държавата".

Право на представители в СИК имат всички парламентарни партии, а дори и тези извън Народното събрание, ако квотите не се попълнят. Формациите обаче не проявяват особена активност, най-вече заради липса на пари или слаба организация. "По-лесно им е да не са тук, а после да правят скандали", твърдят изселници. Допълнителна гаранция срещу евентуална фалшификация или пък злоупотреби с двойните имена в Турция е ангажирането на държавата чрез Министерството на външните работи (МВнР). То е длъжно да има по един представител в секция. Често това не се случва заради липса на пари или пък командировъчните на служителите са в такъв размер, че застрашават бюджета на ведомството. От министерството например изчислиха, че при планирани разходи за 1.2 млн. лв. за секциите в чужбина ще са им необходими още над 0.6 млн. лв. заради увеличения им брой. Освен това там, където партиите не предлагат членове в комисиите, министерството изпраща повече служители. От общо 388 чиновници, командировани в чужбина за вота през октомври, 162 ще са от МВнР, останалите ще са от други ведомства.

Показателна за съществуването на ръба на мизерията е историята с едно от българските посолства в скандинавска държава през 2009 г. Служителите там се видели в чудо как да си набавят платнени чувалчета, в които да съхраняват бюлетините, след като нямали никакви средства за това. След много мислене намерили двама емигранти от Естония, които шиели калъфки за автомобили, и срещу стимул от две бутилки с алкохол те им изработили нужния асортимент за вота.

Липсата на средства води и до други изкривявания. Обикновено българските общности в чужбина помагат с намирането на безплатни помещения за секции и за други технически подробности като тъмни стаички, урни, скенери и преносими компютри. Това обаче има и своята "цена" - на евровота през май например в Брюксел, Белгия, част от българите предложили на посланика да открие секция в турския квартал, за която имало свободно помещение. Той отказал, защото българското посолство е само на няколко пресечки от предлаганата дюнерджийница. Сегашният вариант на кодекса позволява по преценка на дипломатите в комисиите да бъдат включвани и представители на диаспората. "Секции в голям брой градове зад граница струват нула лева на държавата. Разходите са основно за отпечатване на бюлетините", твърди Стефан Манов, според когото възможността за ангажиране на българските общности дори насърчава държавата да работи с тях. Кодексът позволява дори хора от диаспората да бъдат назначени като част от "квотата" на МВнР в комисиите, но това явно няма да се случи.

По темата работиха Мария Манолова и Стефан Радов.

 

Пет ключови промени за секциите в чужбина в новия кодекс

1. Там, където в последните до пет години е имало секции, в които са гласували над 100 избиратели, те се разкриват автоматично и за тези избори. Ако гласувалите са повече от 500 души, за останалите се разкриват допълнителни секции.

Стефан Манов нарича това "изборна памет" и според него е една от стъпките на постепенното въвеждане на постоянни списъци за гласуване в чужбина, които да заменят своеобразната активна регистрация.

2. Заявленията за разкриване на нови секции са намалени от 100 на 40.

3. Допълнителни секции може да бъдат разкривани и по преценка на посланиците или консулите.

4. Премахнато е изискването в едно "населено място" да има една секция - записано е вече само "място". Заради това през 2013 г., например в Лондон и предградията бяха разкрити само две секции, а сега ще има общо 11. Ефектът в Турция е, че ще има секции в различни квартали на Истанбул и Чорлу.

5. В кодекса вече е записано, че дипломатите "отправят покана за съдействие" към общностите на българите в чужбина, които могат да подпомогнат организационно откриването на секции с осигуряване на безплатни помещения, скенери, избирателни кутии и др. 

Как вотът от чужбина определя депутати

Законодателството не предвижда отделен избирателен район за гласовете от чужбина, т.е. българите зад граница могат да гласуват за партии, но не и за листи и кандидати, съответно не могат да ползват правото на преференции. Или иначе казано - те не излъчват директно свои представители. Вотът им се прибавя към общия вот за съответната формация. Ако тя е преминала четирипроцентната бариера, т.е. получава мандати в парламента, гласовете от чужбина участват в определянето на общия им брой. Затова се твърди, че ДПС дължи около пет мандата в групата си в 42-то Народно събрание на избирателите си от Турция и Европа. Разпределението им по райони обаче става само в страната и съответно без участието на вота зад граница, т.е. затова е възможно кандидат за депутат от движението да попадне в парламента с малко над 400 гласа, подадени в страната, при средни около 10 000 гласа за останалите партии без големи групи привърженици зад граница.

Градчето Контрес в центъра на Франция е една от най-малките общини в страната. В него живеят около 3500 души, които обитават около 1500 постоянни жилища. Скоро то ще вземе дейно участие в парламентарните избори в България през октомври, тъй като там ще има секция, в която да гласуват български граждани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

48 коментара
  • 1
    strongest avatar :-|
    strongest

    Ако нямат гласове отвън как ДПС ще има депутати

  • 2
    iut07368175 avatar :-P
    iut07368175

    Бас ловя,че са пробутали на естонците(вероятно с руски имена) домашна ракия, щото по Скандинавието редовният алкохол е безумно скъп...

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Драмата не е в броя на секциите в чужбина и в правото на българскте граждани да гласуват.
    Драмата е в състава на секционните комисии. В секциите, като тези в Туция и в селата като полската Леннкица и цитираното френско село има представители само на една партия - ДПС. Това е обяснението за 100% гласове за движението.
    Няма логика в изборния кодекс да няма изисване секця да се открива при условие да има легитимни представители на пое 2 партии.
    И не един Асан да се запише, че представлява РБ, напривер, а да е посочен от РБ
    Сегашното е фалшификаця на вота

  • 4
    oziris7 avatar :-|
    oziris

    Наистина е добре да се дава право на глас на БГ живеещи в чужбина, тъй като те оказват огромно вличние на платежния баланс на страната и подпомагат вътрешното търсене. Проблемът със суперорганизираните гласоподаватели от една конкретна партия може да се реши с по-добре написан изборен кодекс, в който се вкарват допълнителни изисквания, пресичащи злоупотребите. Но според мен най-сериозния проблем в БГ е ниската избирателна активност сред българското население, което позволява гореспомената партия да печели всеки път. Така, че ако българите не искат пак ДПС да разпределя баницата, да отидат до урните и да гласуват. И преди това да помислят доста сериозно за кого. Нагледахме се на всякакви проекти и празни обещания.

  • 5
    pesheff avatar :-(
    Пешката

    От гласовете, които получава движението през годините, се вижда освен това, че подкрепата за движението на територията на България нараства повече, отколкото това в Турция например.

    Е как ще нарастне на повече от 100% във Туркия??? Големи сте статистици, ей! Не знаех че капиталчетата се заиграват с турския вот, но ето, излиза няве че бат Прокопчо му се иска нещо игричка със джуджето което разпределя средствата...

    Друг е въпроса кой ги организира тези секции, какви стимули се предлагат на хората, а и от кого се финансират целите тези операции?? Дали турската държава няма пръст в цалата тази работа?

    Някой проследил ли е как стоят нещата по тези секции? На предишните избори имаше места където глас е бил подаден всеки 10 секунди...

    Иначе, не гласувай българино, прави се на дръпнат, и остави ги ония от Бурса да ти решават кой разпределя баницата, пък после се оплаквай!

  • 6
    logomat avatar :-?
    logomat

    А какво стана с условието за уседналост за да гласуваш?

  • 7
    estaridolska avatar :-|
    estaridolska

    До коментар [#6] от "logomat":

    Уседналост има само за местните избори и за избори за президент.

    До коментар [#5] от "Пешката":

    в текста не са посочени всички числа за ДПС -

    2001 - в страната за него са гласували 303 849, в чужбина - 36 546

    2005 - в страната - 426 774, в чужбина - 40 626

    2009 - в страната - 516 595, в чужбина - 93 926

    2013 - в страната - 400 466, в чужбина - 54 353

    т.е. 2009 г., например нарастването на гласовете за ДПС в България е със близо 100 000, а в чужбина (предимно в Турция, но не само) - с 54 000. През 2051 г. - в страната нарастването е със 125 000, а в чужбина - само с 5 000.

    Данните са от ЦИК и от Българо-френски форум

  • 8
    estaridolska avatar :-|
    estaridolska

    До коментар [#6] от "logomat":

    "лапсус" :) извинявам се, уседналост има в изборите за местна власт и за Европейски парламент. В президентските и тези за Народно събрание - не.

  • 9
    pavlin_kralev avatar :-|
    Павлин Кралев

    ако под националистически формаций се име предвид "Атака" то мисля че няма да бъдат проблем.
    http://iconomicabg.blogspot.com

  • 10
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    Обективна статия - за което свалям шапка на "Капитал", и на журналистите, работили по темата. Уместно е да припомним една друга "култова" статия на "Капитал" за изборите 2009 г. в Брюксел, актуална - уви - и днес http://www.capital.bg/analizi/2009/07/03/749108_glasovete_ot_ulica_konstituciia/

    Печели ли ДПС от изборите в чужбина, и колко? Отговора е: печели но малко. Дори да вземат половината от гласовете в чужбина, няма как 70-80 хиляди гласа да им дадат повече от 2-3 депутатски места. Останалите над 30 места идат от гласоподавателите в българия, не задължително турци. Все повече помаци, цигани, гагаузи и др. гласуват за ДПС, но в България. Справка - вота на ДПС във Видин (където турци няма).

    Статията засяга технически аспекти на гласуването. Тя не обсъжда принципния въпрос: имат ли полза българите в България от гласуването в чужбина? Като оставим настрана тези един или два милиарда емигрантски пари, които влизат всяка година в България, има ли други ползи? Дали ще може България да си стъпи на краката без тези хора? Искаме ли (част от тях) да се върнат? Или не щем, понеже само ще увеличават безработицата. Или пък ще се опитват да ни вземат бизнеса? Ще ни конкурират в собствената ни държава, ще вземат нашите места в западните фирми, които винаги ще предпочетат някой с два-три езика, пред български служител? Ето това е дилемата. Да се затворим ли в черупките си, да им забраним каквото още е останало за забраняване. Или напротив: да признаем, че България е там, където има българи. Дали ползата за нас няма да е по-голяма?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Тази седмица в Light

Тази седмица в Light

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK