С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
48 21 сеп 2014, 8:29, 16208 прочитания

На гурбет за гласове

Защо има толкова много секции за гласуване в чужбина и кой има полза от това

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Изборите зад граница са скъпо удоволствие"

"Недопустимо е увеличаването на броя на секциите за предстоящите избори в Турция, тъй като там се извършват манипулации, режисирани от турската държава", твърди Валери Симеонов, председател на НФСБ, която заедно с ВМРО се явява на изборите като "Патриотичен фронт". Коалицията дори сезира Върховния административен съд с искане да отмени решението на ЦИК за секциите там. Един от аргументите им е, че "същевременно в държави със значителни български общности, като например Македония и Сърбия, броят на секциите е минимален". Това обаче е въпрос на (само)организация на диаспората и партиите, които имат целенасочена политика към българите зад граница, както и на правила на съответната държава. Пътят, по който националистите лесно поемат, отново е към рестрикции и забрани в духа на позицията им, защитавана при обсъждането на законодателни промени, да се гласува само в консулски и дипломатически служби. Досега те не са използвали и още една възможност, за да се избегнат злоупотребите - да командироват членове на секционните комисии в Турция например. Според Ангел Джамбазки, зам.-председател на ВМРО, сега ще имат свои представители, въпреки че "ще трябва да отделим ресурс, време и средства, за да вършим работата на държавата".

Право на представители в СИК имат всички парламентарни партии, а дори и тези извън Народното събрание, ако квотите не се попълнят. Формациите обаче не проявяват особена активност, най-вече заради липса на пари или слаба организация. "По-лесно им е да не са тук, а после да правят скандали", твърдят изселници. Допълнителна гаранция срещу евентуална фалшификация или пък злоупотреби с двойните имена в Турция е ангажирането на държавата чрез Министерството на външните работи (МВнР). То е длъжно да има по един представител в секция. Често това не се случва заради липса на пари или пък командировъчните на служителите са в такъв размер, че застрашават бюджета на ведомството. От министерството например изчислиха, че при планирани разходи за 1.2 млн. лв. за секциите в чужбина ще са им необходими още над 0.6 млн. лв. заради увеличения им брой. Освен това там, където партиите не предлагат членове в комисиите, министерството изпраща повече служители. От общо 388 чиновници, командировани в чужбина за вота през октомври, 162 ще са от МВнР, останалите ще са от други ведомства.


Показателна за съществуването на ръба на мизерията е историята с едно от българските посолства в скандинавска държава през 2009 г. Служителите там се видели в чудо как да си набавят платнени чувалчета, в които да съхраняват бюлетините, след като нямали никакви средства за това. След много мислене намерили двама емигранти от Естония, които шиели калъфки за автомобили, и срещу стимул от две бутилки с алкохол те им изработили нужния асортимент за вота.

Липсата на средства води и до други изкривявания. Обикновено българските общности в чужбина помагат с намирането на безплатни помещения за секции и за други технически подробности като тъмни стаички, урни, скенери и преносими компютри. Това обаче има и своята "цена" - на евровота през май например в Брюксел, Белгия, част от българите предложили на посланика да открие секция в турския квартал, за която имало свободно помещение. Той отказал, защото българското посолство е само на няколко пресечки от предлаганата дюнерджийница. Сегашният вариант на кодекса позволява по преценка на дипломатите в комисиите да бъдат включвани и представители на диаспората. "Секции в голям брой градове зад граница струват нула лева на държавата. Разходите са основно за отпечатване на бюлетините", твърди Стефан Манов, според когото възможността за ангажиране на българските общности дори насърчава държавата да работи с тях. Кодексът позволява дори хора от диаспората да бъдат назначени като част от "квотата" на МВнР в комисиите, но това явно няма да се случи.

По темата работиха Мария Манолова и Стефан Радов.
 
Пет ключови промени за секциите в чужбина в новия кодекс

1. Там, където в последните до пет години е имало секции, в които са гласували над 100 избиратели, те се разкриват автоматично и за тези избори. Ако гласувалите са повече от 500 души, за останалите се разкриват допълнителни секции.
Стефан Манов нарича това "изборна памет" и според него е една от стъпките на постепенното въвеждане на постоянни списъци за гласуване в чужбина, които да заменят своеобразната активна регистрация.

2. Заявленията за разкриване на нови секции са намалени от 100 на 40.

3. Допълнителни секции може да бъдат разкривани и по преценка на посланиците или консулите.

4. Премахнато е изискването в едно "населено място" да има една секция - записано е вече само "място". Заради това през 2013 г., например в Лондон и предградията бяха разкрити само две секции, а сега ще има общо 11. Ефектът в Турция е, че ще има секции в различни квартали на Истанбул и Чорлу.

5. В кодекса вече е записано, че дипломатите "отправят покана за съдействие" към общностите на българите в чужбина, които могат да подпомогнат организационно откриването на секции с осигуряване на безплатни помещения, скенери, избирателни кутии и др. 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тази седмица в Light Тази седмица в Light

21 ное 2014, 9871 прочитания

Колко ще са държавните пари за партиите 14 Колко ще са държавните пари за партиите

Формациите, взели повече от 1% на изборите, ще получават по-малка субсидия заради ниската избирателна активност

24 окт 2014, 9260 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Избори 2014" Затваряне
"Екзакта рисърч": Седем партии влизат в парламента

Според социологическата агенция ГЕРБ има преднина от 16% пред БСП

Как се режат рогата на "Биволъ"

Под патронажа на прокуратурата тече координирана институционална и медийна атака срещу журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов

На върха на рекламната стълбица. Отново

guts&brainsDDB стана агенция на годината за шести път в творческия рекламен конкурс ФАРА

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Ядрен резонанс: на какво се дължи безпрецедентният успех на сериала "Чернобил"

Сериалът е смразяващо актуален днес, когато темата за размитите граници между истинно и лъжливо вълнуват обществото