С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
34 3 окт 2014, 15:40, 12512 прочитания

Карамболът на властта

Многото партии в парламента ще обрекат бъдещото правителство на много компромиси и договорки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ако в края на предишни предизборни кампании се задаваше въпросът колко стабилно ще бъде правителството или ще има ли куража да направи необходимите спешни действия, така че България най-сетне да спре да буксува, сега има по-проста дилема: ще има ли изобщо правителство и ако да, ще бъде ли то по-лошо от тройната коалиция (защото кабинетът "Пламен Орешарски" едва ли скоро ще бъде надминат в негативната класация).

Два дни преди изборите социолозите предвиждат в парламента да влязат поне пет партии, но броят им може да достигне дори осем. Подобни рекорди се помнят през 2005 г. Тогава в Народното събрание влязоха седем партии, фрагментираха политическото представителство, което доведе до станалата по-късно печално известна коалиция между БСП, НДСВ и ДПС. През 2009 г. в парламента имаше шест партии, но въведеният тогава мажоритарен елемент облагодетелства ГЕРБ, които вкараха 116 депутати, достатъчен брой, за да им позволи да направят правителство на малцинството.


Сега обаче ситуацията ще наподобява повече 2005 г., отколкото 2009 г. Освен ГЕРБ, БСП и ДПС в парламента според последните проучвания ще влязат още Реформаторският блок и "България без цензура". За последната ще играят "по-компактни групи избиратели в определени региони, които изследванията няма как точно да измерят", както евфемистично се изразяват от "Алфа Рисърч", имайки предвид купуване на гласове. В зависимост от активността на изборите и гласовете от чужбина в Народното събрание могат да бъдат представени Патриотичният фронт, "Атака" и дори АБВ. Срещу тях ще работи вотът извън България, който е диспропорционален за ДПС, за ГЕРБ и в по-малка степен за реформаторите. Общото разочарование от политиката в България обаче е ракета ускорител за тях. "Кампанията по-скоро ще "откаже" част от избирателите от участие, което ще намали значението на т.нар. комформистки вот, обичайно подкрепящ предизвестения победител, и ще даде по-голяма тежест на основните, базови и устойчиви като нагласи масиви от гласоподаватели, както и на договорените гласове", смята социологът Димитър Димитров. Допълнително постоянните приказки на Борисов за очакващата го опоскана държава работят срещу ГЕРБ - те дават повече аргументи точно на гласоподавателите, чийто основен мотив за участие на вота е гневът и безпомощността, изразяващ се в подкрепа за крайно популистки партии.

Това вероятно ще направи парламента изключително представителен, но ще намали възможността на ГЕРБ, които се очаква да спечелят най-много гласове, да имат ясно мнозинство в парламента. При шест формации те вероятно ще имат до 100 депутати, а при пет - до 110. Така процесът на създаване на правителство ще е резултат от странен политически карамбол, който ще зависи от това под какъв ъгъл ще се срещнат партиите в бъдещото Народно събрание, кои от тях ще рикошират, кои ще тръгнат в една посока. Изчислението на тези траектории сега не предполага особен оптимизъм. Ако изборните резултати са близки до прогнозите и в парламента влязат много партии, най-добрата възможност за всички - силно реформистко правителство, изглежда все по-малко вероятна. Разбира се, в крайна сметка изходът от вота се решава не от социолозите, а от всички нас, така че гласовете ни в неделя все още могат да повлияят. На етапа обаче конструкцията на следващата власт изглежда сложна.

Сделка или не



През 2009 г. Бойко Борисов си позволи да състави кабинет на малцинство, защото не му достигаха едва пет депутати за пълно мнозинство. В парламента тогава имаше лабилни групи (някои не само структурно, но и психически) като "Ред, законност и справедливост" и "Атака". "Синята коалиция" пък хем подкрепяше ГЕРБ (изпращайки свои кадри във властта), хем не ги подкрепяше. Отделно зад партията на Бойко Борисов плътно стоеше и ДПС (какво по-добро доказателство от честите срещи между депутата от движението Делян Пеевски и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов).

Сега в Народното събрание отново ще има пъстра палитра от партии, готови да окажат подходящата услуга. Проблемът на Борисов обаче ще бъде, че необходимите му гласове вече няма да са десетина, а поне двадесетина или дори тридесетина (за да може да маневрира, ако претенциите на някоя от партиите нараснат). Това обаче ще бъде доста некохерентна тридесетица, тъй като в нея освен Реформаторския блок (или част от него) задължително ще трябва да има още някоя партия. А цялата конструкция ще трябва да се гарантира от ДПС, които ще играят ролята на коалиционния партньор от последна инстанция. Движението ще сплотява редиците на депутатите, които официално подкрепят кабинета, така че те да са наясно, че и без тях може да се мине. Но с такъв гарант, който вече веднъж се извъртя от подкрепата си за ГЕРБ и вероятно стоеше в основата на т.нар. Костинбродски сценарий, нещата за ГЕРБ биха изглеждали повече като къщичка от карти.

Конструкцията е очевидно и за сглобяване, и за поддържане. "Знам със сигурност, че ако са повече малките партии, ще е безсмислено да се водят разговори за съставяне на правителство", каза в четвъртък пред Би Ти Ви Бойко Борисов. "Ако имаме 110-115 депутати, ще съм длъжен да търся изход за държавата, ако имаме под 100 - да заповядат, да направят правителство другите, ще ги подкрепям отстрани", допълни Борисов.

Екипът, който работи с Борисов за изборите, го е посъветвал, че всеки резултат под 100 депутати е под психологическата граница, която е необходима за правене на кабинет. Но дори и ГЕРБ да достигне малко повече депутати (с горна граница 106-108), правителството не е сигурно. Не е ясно дали ГЕРБ ще поискат да управляват с ясното съзнание, че ще са зависими от ненадежден гръб. Тази схема е изгодна за всички, които искат непременно достъп до властта. Симптоматично е, че определени среди в БСП (например бившият шеф на разузнаването на член на националния съвет на партията Бриго Аспарухов) намекват за възможна коалиция ГЕРБ–БСП. Любопитно е, че през 2001 г., когато БСП имаше също толкова нисък резултат като очаквания сега, част от социалистите подкрепиха кабинета на Симеон Сакскобургготски. Това инженерство обаче е играно вече и е доказано, че води до лоши последствия.

Другият вариант е ГЕРБ да преценят, че е по-добре да оставят нещата в ръцете на кабинет-камикадзе, който да извърши необходимите непопулярни действия, което да позволи през следващата година завръщане към стандартния политически модел в България. След 5 октомври за Бойко Борисов предстоят поредица от тежки решения - случаят КТБ, дупките в енергетиката и бюджета, продължаващата стагнация в икономиката и разпадът в образованието и здравеопазването. Ако той наистина се захване да решава проблемите, неизбежно имиджът му ще се пооръфа. Това би се случило точно преди предстоящите през 2016 г. президентски избори, към които Борисов често отправя взор. Както каза тази седмици генералният секретар на Европейската народна партия Антонио Лопез, "виждам Борисов и като премиер, и като президент" (надяваме се все пак поотделно).

На този фон привлекателна изглежда друга възможност - да се състави експертен кабинет, който да зависи от парламентарното мнозинство на ГЕРБ и присъдружната му коалиция. Този вариант изглежда примамлив, защото дава възможност отговорността за тежките решения да се прехвърли на премиера и министрите, а политическата вина да се размие в аморфната парламентарна подкрепа. В този сценарий дори част от министрите в служебния кабинет биха запазили постовете си, за да се прелее малко от експертния му образ.

Този вариант обаче е трудно постижим и се подкрепя открито само от Реформаторския блок (поне по думите на говорителя на блока Радан Кънев винтервю за "Капитал", че биха подкрепили кабинет с кратък мандат и ясна програма), т.е. е малко вероятен. В същото време моделът "експертно правителство" малко се поизтърка, а и не е ясно доколко Борисов може да му прехвърли негативите, а самият той да излезе целият в бяло.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тази седмица в Light Тази седмица в Light

21 ное 2014, 9909 прочитания

Колко ще са държавните пари за партиите 14 Колко ще са държавните пари за партиите

Формациите, взели повече от 1% на изборите, ще получават по-малка субсидия заради ниската избирателна активност

24 окт 2014, 9301 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Избори 2014" Затваряне
Седем реплики, които може да ни притеснят в нощта на изборите

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

Три заменки в "Младост" не стигат

Столична община предизборно тушира напрежението в квартала, като спаси от застрояване няколко терена. Още 30 подобни случая чакат развръзка

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" 19 идва на мястото на затворилото врати Percolate

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма