Как гласуваха българите в чужбина

За първи път на парламентарни избори в последните десет години гласовете от Турция са по-малко от тези от останалите секции извън страната. ДПС както винаги е първа политическа сила сред гласувалите в чужбина (с 43.9% и почти 60 хил.гласа). Но броят на избирателите в останалите държави се е увеличил с 50% спрямо пролетта на 2013г. и в неделя е бил в най-високата си стойност до сега - общо 71 хил.души.

Общо над 130 хил. избиратели пуснаха гласа си в някоя от избирателните урни извън границите на България. Вотът беше рекорден заради броя на разкритите секции - общо 427, или почти два пъти повече, отколкото при предишните парламентарни избори година и половина по-рано. Подобно на вота през 2013г., ДПС е първа политическа сила, а ГЕРБ - втора (с 28%). Този път обаче Реформаторският блок е трета политическа сила и взима почти 15 хил. гласа от чужбина.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

На фона на критиките, за излишни разходи краткият отговор за смисъла от увеличения брой секции в чужбина е, че той не е довел и до удвояване на избирателите. Въпреки това обаче има ясна тенденциия: на току-що приключилите избори са гласували 18.9% (или около 20 хил. души.) повече, отколкото през 2013 г. Aктивността в Турция е намаляла с около пет процента. За сметка на това броят на гласувалите българи извън Турция се е повишила с 50%.

 
Най-много гласове от чужбина са дошли от две секции в Истанбул, както и от Лондон Баркинг, Виена и Мюнхен.


Карта на диаспората

Ако потърсите данни за броя и разпределението на българските граждани в извън страната вероятно ще ударите на камък - Министерството на външните работи и Държавната агенция за българите в чужбина имат различни данни, но все неофициални. За това пък ако поставим на карта резултатите от последния вот лесно се вижда къде има активни ядра на българската диаспора.



Секциите с най-ниска активност - общо до 100 гласа са отбелязани в зелено. Такива са повечето отдалечени точки - в Австралия, Азия, Африка и Южна Америка. В По-голямата част от избирателните секции в Европа и САЩ своя глас са подали между до 500 души (в жълто). Като изключим Турция, най-голяма активност има в испанските градове Мадрид, Барселона и Палма де Майорка, в Южна Германия и в Лондон.

Ето и пълната карта* на вота за парламент на 5 октомври.



Районите на ГЕРБ и Реформаторския блок

Най-силните секции за ГЕРБ са в Лондон - в Баркинг и Тотнъм партията на Бойко Борисов е спечелила съответно 663 и 488 избиратели. Общо в английската столица ГЕРБ печели 4419 от всички 8515 гласували там - над 51% от гласовете.

"Реформаторският блок" не успява да спечели повече от 300 гласа в никоя изборна секция извън страната. Виена, Мюнхен, Берлин, Ню Йорк, Лондон, Брюксел и Париж са градовете, в които коалицията има най-голяма тежест

Полза за големите партии

"Зелените", ББЦ, Атака, и, с малки изключения, АБВ нямат съществена подкрепа извън България. Гласовете за всяка от тези партии не надвишават 30 в която и да е от секциите в чужбина.
БСП има общо 3375 гласа извън страната, като най-много хора са гласували за лявата партия в градовете Твардица (85 от 128 души) и Стояновка (82 от 109 души) в Молдова, както и в Москва (75 от 330 души). В Москва БСП е първа политическа сила, като печели пет гласа повече от ГЕРБ.

Новосформираният "Патриотичен фронт" е по-популярен сред гласувалите в чужбина българи и събира общо 4843 гласа на парламентарния вот. Най-голяма е подкрепата в Битоля, Македония (155 гласа). Подкрепа за ПФ (секции с над 30 гласа за обединението) има и във Великобритания, Испания и Германия.

*Картата е направена на база адресите на секциите в чужбина, обявени на сайта на Централната избирателна комисия. В случай, че конкретна секция липсва, това вероятно се дължи на неточност в изписването на адреса, която ще се постараем да коригираме. На картата са изобразени гласовете за ГЕРБ, РБ, ДПС и БСП, но не и за по-малките партии.