Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 юни 2010, 15:28, 3941 прочитания

Борбата с бюджетните дефицити: По-добрият начин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В средата на април в Мадрид на среща на финансовите министри от Европейския съюз (ЕКОФИН) професорът по икономика от Харвард Алберто Алезина прави презентация. Той е утвърден учен, бил е редактор на известни академични издания и е публикувал множество изследвания. Още по-голяма известност му донесе книгата "Бъдещето на Европа: реформи или упадък" (2006, заедно с Франческо Джаваци), с която той сложи пръст в раната и обяви публично това, което се вижда и с просто око – че ако не се промени, Европа е обречена на неизбежен политически и икономически залез.
Защо човек с толкова крайни и реформаторски възгледи е поканен на срещата на ЕКОФИН? Защото гръцката бюджетна трагедия вече се беше разразила с пълна сила, а много други страни от ЕС започнаха да си припомнят, че и те имат подобни проблеми. Тежките мерки и реформите вече не могат да се отлагат. Темата на презентацията е "Бюджетни приспособявания: уроците от близката история"**.

Стандартната  история
Светът и друг път се е сблъсквал с големи дефицити и дългове. След Първата световна война много от дълговете бяха заличени от хиперинфлации (но те имат изключително тежки негативни ефекти). След Втората световна война дълговете в много страни намаляват в резултат на висок икономически растеж. След като хиперинфлацията не е добра алтернатива, а висок икономически растеж в Европа не се задава на хоризонта, явно трябва да се отиде към фискална дисциплина.
Стандартната кейнсианска историйка ни казва, че затягането на бюджетите (изразяващо се в намаляване на дефицитите) води до рецесия. Политиците не обичат рецесии, защото те им създават политически проблеми – затова отлагат необходимите мерки. Ако все пак ги реализират, губят изборите и са наказани. Затова правителствата разпускат бюджетите и харчат предизборно.
Това е конвенционалната история, в която вярват много политици (и техните PR отдели). С нея има един голям проблем – почти винаги не е вярна. 


Стимулиращо затягане
Множество автори през последните две десетилетия показват, че политики за намаление на дефицитите в няколко европейски страни се свързват с ускоряване на икономическия растеж – точно обратното на стандартната кейнсианска история. Как става това?
Ако затягането на бюджета е достатъчно голямо и решава проблема, икономическите агенти се успокояват, че държавата няма да фалира и че няма да се наложи в бъдеще да увеличи данъците. Това води до намаление на лихвените проценти по дълговете на правителството, както и по кредитите за домакинствата и фирмите. С други думи, затягането на бюджета води до по-голяма стабилност и сигурност, което влияе положително на икономиката. Положителни ефекти има и от страна на предлагането.
Данните показват, че намалението на разходите е много по-ефективно от увеличението на данъците при бюджетното затягане. Рязането на бюджетни разходи често се свързва с ускоряване на икономическия растеж, докато вдигането на данъци води до рецесии. При успешните бюджетни приспособявания около 70% от затягането на бюджета се дължи на намаление на разходите. Обратно, фискални приспособявания, които разчитат основно на увеличение на данъците, са неуспешни и/или водят до рецесия. Това се потвърждава и от множество други изследвания. 

Политически ефекти?
Политиците, разбира  се, често се страхуват да режат бюджетни разходи, вярвайки, че ще загубят изборите. Обратно, понякога политиците харчат предизборно с идеята да спечелят изборите, задълбочавайки проблемите.
Реалността е различна, казва Алезина. Данните не показват никаква систематична връзка между случаите на големи бюджетни намаления и избирателния успех. Популярността на правителството се повлиява положително, когато бюджетните приспособявания се свързват с намаление на разходите, защото се избягва спадът на производството, който би се реализирал при вдигане на данъците.
В същото време изследванията показват, че разпускането на бюджета преди избори също не е свързано с победа на изборите. В установените демокрации избирателите наказват политиците, които манипулират бюджета, за да бъдат преизбрани.
Данните показват, че кризите стимулират реформите, но най-вече когато на власт е силно правителство. Също така по-лесно се вземат важни решения в началото на мандата. 

Как е в България?
За съжаление през 2009 г. България отчете свръхдефицит (по европейските критерии - над 3% от БВП), а за 2010 г. приходите  са под очакваното, с актуализацията в бюджета се увеличават и разходите и също се върви в посока свръхдефицит. Доскоро гледахме дефицитите само в статистиките за други страни (като Унгария), които стагнираха заради липсата на фискална дисциплина. Днес дефицитът вече е при нас и реакцията на правителството ще определи бъдещото развитие на страната. Неадекватни действия могат да ни вкарат в гръцка спирала на продължителна рецесия, докато бързи и адекватни мерки могат да ни позволят бързо икономическо възстановяване.
И друг път е ставало дума, че българските политици (и техните медийни съветници) са подвластни на стандартната историйка – харчат предизборно и отлагат максимално реформите. На никой от тях това не е помогнало. Във всеки изборен цикъл правителството губи изборите. Време е да се пробва нещо друго.
Имаме съставките за успешно изпълнение на рецептата в България. Кризата създава натиск за реформи, правителството е (или се представя за) силно и е в началото на мандата. Сега е времето да се запретнат ръкави, да се направят реформите и да се намалят бюджетните разходи.
И най-важното  – не бива да се вдигат данъците, защото това би удължило и задълбочило рецесията, т.е. не би донесло допълнителни приходи. Да не говорим, че частта с вдигането на данъците вече я преминахме (акцизът върху цигарите) и е време да се премине към по-важната част от упражнението – рязането на разходи.



*Авторът е старши икономист в института "Отворено общество".
**Fiscal adjustments: lessons from recent history, Alberto Alesina, Harvard University, April 2010
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Диференциран ДПС 2 Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

14 юни 2019, 5175 прочитания

Измери ме, ако можеш Измери ме, ако можеш

Няколко алтернативи на брутния вътрешен продукт (БВП) като метод за оценка на икономическото благосъстояние по света

21 дек 2018, 5777 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Приложна икономика" Затваряне
Зодия "Криза"

Икономическите сривове намаляват апетита към риск, но засилват очакванията от правителствата

Още от Капитал
Непреодолимата сила на короната

Как извънредното положение ще се отрази на облигационните отношения

Режим домашен офис или какво разказват хората за живота в епидемия из Европа

Няколко души споделиха пред "Капитал" какъв е новият ритъм на живот в Испания, Англия, Австрия, Германия и Франция и какви са техните опасения за бъдещето

Шансът за дигиталното образование

Промяната към електронни образователни платформи трябва да ускори промяната на остарелите методи на преподаване

До Азия и обратно по време на пандемия

Какво се случва по летища, в градския транспорт и туристически обекти в Тайланд, Малайзия и Сингапур в условия на разпространяващ се вирус

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10