Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
11 юни 2010, 15:28, 3372 прочитания

Борбата с бюджетните дефицити: По-добрият начин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Страната, която стана остров

България се озова в удобната позиция да е от малкото страни в ЕС, които не вдигат данъци. Засега.

16 юли 2010

Внимание, внимание

Когато става въпрос за бюджетен дефицит, противоречивите сигнали се наказват. И от Брюксел, и от пазарите

11 юни 2010
В средата на април в Мадрид на среща на финансовите министри от Европейския съюз (ЕКОФИН) професорът по икономика от Харвард Алберто Алезина прави презентация. Той е утвърден учен, бил е редактор на известни академични издания и е публикувал множество изследвания. Още по-голяма известност му донесе книгата "Бъдещето на Европа: реформи или упадък" (2006, заедно с Франческо Джаваци), с която той сложи пръст в раната и обяви публично това, което се вижда и с просто око – че ако не се промени, Европа е обречена на неизбежен политически и икономически залез.
Защо човек с толкова крайни и реформаторски възгледи е поканен на срещата на ЕКОФИН? Защото гръцката бюджетна трагедия вече се беше разразила с пълна сила, а много други страни от ЕС започнаха да си припомнят, че и те имат подобни проблеми. Тежките мерки и реформите вече не могат да се отлагат. Темата на презентацията е "Бюджетни приспособявания: уроците от близката история"**.

Стандартната  история
Светът и друг път се е сблъсквал с големи дефицити и дългове. След Първата световна война много от дълговете бяха заличени от хиперинфлации (но те имат изключително тежки негативни ефекти). След Втората световна война дълговете в много страни намаляват в резултат на висок икономически растеж. След като хиперинфлацията не е добра алтернатива, а висок икономически растеж в Европа не се задава на хоризонта, явно трябва да се отиде към фискална дисциплина.
Стандартната кейнсианска историйка ни казва, че затягането на бюджетите (изразяващо се в намаляване на дефицитите) води до рецесия. Политиците не обичат рецесии, защото те им създават политически проблеми – затова отлагат необходимите мерки. Ако все пак ги реализират, губят изборите и са наказани. Затова правителствата разпускат бюджетите и харчат предизборно.
Това е конвенционалната история, в която вярват много политици (и техните PR отдели). С нея има един голям проблем – почти винаги не е вярна. 

Стимулиращо затягане
Множество автори през последните две десетилетия показват, че политики за намаление на дефицитите в няколко европейски страни се свързват с ускоряване на икономическия растеж – точно обратното на стандартната кейнсианска история. Как става това?
Ако затягането на бюджета е достатъчно голямо и решава проблема, икономическите агенти се успокояват, че държавата няма да фалира и че няма да се наложи в бъдеще да увеличи данъците. Това води до намаление на лихвените проценти по дълговете на правителството, както и по кредитите за домакинствата и фирмите. С други думи, затягането на бюджета води до по-голяма стабилност и сигурност, което влияе положително на икономиката. Положителни ефекти има и от страна на предлагането.
Данните показват, че намалението на разходите е много по-ефективно от увеличението на данъците при бюджетното затягане. Рязането на бюджетни разходи често се свързва с ускоряване на икономическия растеж, докато вдигането на данъци води до рецесии. При успешните бюджетни приспособявания около 70% от затягането на бюджета се дължи на намаление на разходите. Обратно, фискални приспособявания, които разчитат основно на увеличение на данъците, са неуспешни и/или водят до рецесия. Това се потвърждава и от множество други изследвания. 

Политически ефекти?
Политиците, разбира  се, често се страхуват да режат бюджетни разходи, вярвайки, че ще загубят изборите. Обратно, понякога политиците харчат предизборно с идеята да спечелят изборите, задълбочавайки проблемите.
Реалността е различна, казва Алезина. Данните не показват никаква систематична връзка между случаите на големи бюджетни намаления и избирателния успех. Популярността на правителството се повлиява положително, когато бюджетните приспособявания се свързват с намаление на разходите, защото се избягва спадът на производството, който би се реализирал при вдигане на данъците.
В същото време изследванията показват, че разпускането на бюджета преди избори също не е свързано с победа на изборите. В установените демокрации избирателите наказват политиците, които манипулират бюджета, за да бъдат преизбрани.
Данните показват, че кризите стимулират реформите, но най-вече когато на власт е силно правителство. Също така по-лесно се вземат важни решения в началото на мандата. 

Как е в България?
За съжаление през 2009 г. България отчете свръхдефицит (по европейските критерии - над 3% от БВП), а за 2010 г. приходите  са под очакваното, с актуализацията в бюджета се увеличават и разходите и също се върви в посока свръхдефицит. Доскоро гледахме дефицитите само в статистиките за други страни (като Унгария), които стагнираха заради липсата на фискална дисциплина. Днес дефицитът вече е при нас и реакцията на правителството ще определи бъдещото развитие на страната. Неадекватни действия могат да ни вкарат в гръцка спирала на продължителна рецесия, докато бързи и адекватни мерки могат да ни позволят бързо икономическо възстановяване.
И друг път е ставало дума, че българските политици (и техните медийни съветници) са подвластни на стандартната историйка – харчат предизборно и отлагат максимално реформите. На никой от тях това не е помогнало. Във всеки изборен цикъл правителството губи изборите. Време е да се пробва нещо друго.
Имаме съставките за успешно изпълнение на рецептата в България. Кризата създава натиск за реформи, правителството е (или се представя за) силно и е в началото на мандата. Сега е времето да се запретнат ръкави, да се направят реформите и да се намалят бюджетните разходи.
И най-важното  – не бива да се вдигат данъците, защото това би удължило и задълбочило рецесията, т.е. не би донесло допълнителни приходи. Да не говорим, че частта с вдигането на данъците вече я преминахме (акцизът върху цигарите) и е време да се премине към по-важната част от упражнението – рязането на разходи.



*Авторът е старши икономист в института "Отворено общество".
**Fiscal adjustments: lessons from recent history, Alberto Alesina, Harvard University, April 2010
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Икономиката в графики 3 Икономиката в графики

Тенденциите от тази година, които ще имат ефект и през следващата

26 дек 2016, 17847 прочитания

Устойчив ли е ръстът на IT сектора в България 14 Устойчив ли е ръстът на IT сектора в България

Няколко ключови индикатора, които описват ръста и тенденциите в индустрията

14 окт 2016, 23737 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Приложна икономика" Затваряне
Зодия "Криза"

Икономическите сривове намаляват апетита към риск, но засилват очакванията от правителствата

Защо поскъпнаха SMS-ите на едро

Нарасналата употреба на известявания от банки, онлайн търговци, куриери разрасна бизнеса с кратки съобщения

Първият инвеститор в "Адам" и "Ева", които принтират 3D тъкани

Учещите медицина Спас Керимов и Ваньо Везиров създават "Принтиво", която разработва биомастило и 3D биопринтер

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Българите стават по-щастливи

Майк Викинг, директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген

София импровизира

18 представления от утвърдени чуждестранни и български хореографи на новото издание на "Антистатик"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 16

Капитал

Брой 16 // 21.04.2018 Прочетете
Капитал PRO, Кредитите растат, нова инвестиция в компанията с бълагрски основател Leanplum, "Лидл" планира поне 7 нови магазина през 2018 г.

Емисия

DAILY @7AM // 26.04.2018 Прочетете