Любовта към еврото минава през борда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Любовта към еврото минава през борда

Любовта към еврото минава през борда

Какви са нагласите на потребителите и фирмите към валутната политика

3688 прочитания

© Инна Павлова


България има няколко различни опции каква валутна политика да води. Те най-общо могат да се групират в три избора - да запази валутния борд за дълъг период от време, да положи усилия за приемане на еврото или да мине на плаващ валутен курс. Всяка от опциите има позитиви – валутният борд работи добре и хората са свикнали с него; приемането на еврото би намалило валутната несигурност; а плаващият валутен курс би позволил икономиката да се пренастройва по-лесно спрямо външната конюнктура. Трите опции имат и минуси – валутният борд ограничава монетарната политика, без да елиминира напълно валутния риск; приемането на еврото изисква усилия и разходи; а минаването на плаващ валутен курс може да доведе до финансова нестабилност.

Какви са предпочитанията на населението и бизнеса по отношение на тези опции?  Въпросът е важен, защото валутната политика е политическо решение и е добре, ако се радва на обществена подкрепа. Резултатите от две национални допитвания*, проведени през последните месеци, показват, че запазването на валутния борд се радва на най-голяма подкрепа, особено сред фирмите. Допитването е проведено сред 1000 потребители и 250 фирми, като структурата на извадките се доближава максимално до демографската и икономическата структура на страната. Половината от гражданите и 90% от фирмите смятат, че запазването на валутния борд е добра идея. За сравнение - едва 16% от запитаните фирми смятат, че минаване към плаващ валутен курс е добра идея. Еднократната девалвация на лева и фиксиране на по-ниско ниво е също толкова непопулярна. Явно е, че промяната във валутния курс на лева не се приема като начин за стимулиране на икономиката.

Допитванията показват, че втората по популярност опция е да се предприемат мерки за влизане в еврозоната. Една трета от потребителите и над 60% от фирмите смятат, че това е добра

идея, без, разбира се, да има консенсус. Близо една трета от потребителите и фирмите смятат приемането на еврото за лоша идея.  Последната опция - едностранно приемане на еврото, без България да влезе в Европейският паричен съюз, е много непопулярна. Тази възможност е толкова непопулярна, колкото и минаването на плаващ валутен курс.

Погледнато общо, резултатите показват, че запазването на валутния борд е най-предпочитаната алтернатива, следвана от политики за приемане на еврото, а идеите за плаващ валутен курс, девалвация или едностранното приемане на еврото са крайно непопулярни.

Какво очакват хората от евентуалното приемане на еврото?  Първото, което прави впечатление, е, че една трета от хората не знаят какво да очакват. Това е нормално, като се има предвид, че много от участниците в допитването не са експерти и не се интересуват живо от този въпрос. От тези, които са дали мнение, голяма част казват, че икономическото състояние на средния българин и тяхното лично икономическо състояние би се влошило. Това контрастира до известна степен с оценката за влиянието на еврото върху икономиката като цяло, където хората очакват по-малко влошаване, като за някои неща, например износ и производство, се очаква и известно подобрение спрямо сегашното положение. Това, че хората очакват лични негативи, но все пак подкрепят идеята за влизане в еврозоната, показва, че подкрепата за еврото от широката публика се базира повече на очаквания за позитиви на макрониво, а не в личен план. 

Допиването до фирмите показва, че те виждат намаляването на дългосрочната несигурност в България като най-големия позитив от въвеждането на еврото. Тази несигурност произхожда от възможността, макар и малка, от премахване на валутния борд в някакъв момент. Близо половината от фирмите твърдят, че дългосрочната предвидимост на средата, в която работят, ще се подобри, като съответно ще се увеличат и дългосрочните инвестиции.  Фирмите виждат и други ползи – намаляване на лихвите по кредитите, както и по-лесен достъп до кредити, но тези ползи се очакват от по-малко фирми.

Основното притеснение идва от покачването на цените на труд, оборудване, материали и други неща, които формират себестойността. Тук има съгласие с потребителите, за които покачването на цените е също така основното притеснение свързано с приемането на еврото. Накрая допитването поставя въпроса за това дали общото икономическо състояние на фирмата би се подобрило. Като теглят чертата, половината фирми смятат, че състоянието им не би се променило при приемане на еврото, а от тези, които ще изпитат промяна, повечето казват, че ще има подобрение.

Това контрастира рязко с потребителите, много от които очакват влошаване на тяхното лично икономическо състояние, и показва, че основната подкрепа за  приемане на еврото ще дойде от бизнеса, докато потребителите ще са по-скептични и трябва да бъдат допълнително убедени, че приемането на еврото е добра идея.

Ще спомена още един интересен резултат от допиването до потребителите. Много от хората разглеждат еврозоната като взаимоспомагателен фонд – ако закъсаш, има кой да помогне. Въпреки че проблемите в Гърция карат хората да са по-скептични към еврото, много от тях осъзнават, че международната помощ за Гърция се базира до голяма степен на нейното членство е еврозоната. Изглежда, тази застрахователна функция на еврозоната кара много хора да подкрепят приемането на еврото въпреки несигурността в личен план. Може би дори това само по себе си е достатъчна база за създаване на обществена подкрепа за приемане на еврото.

*Допитванията са организирани от Невен Вълев, доцент в Georgia State University, САЩ, и "Витоша рисърч"

Автор: Капитал
Автор: Капитал

България има няколко различни опции каква валутна политика да води. Те най-общо могат да се групират в три избора - да запази валутния борд за дълъг период от време, да положи усилия за приемане на еврото или да мине на плаващ валутен курс. Всяка от опциите има позитиви – валутният борд работи добре и хората са свикнали с него; приемането на еврото би намалило валутната несигурност; а плаващият валутен курс би позволил икономиката да се пренастройва по-лесно спрямо външната конюнктура. Трите опции имат и минуси – валутният борд ограничава монетарната политика, без да елиминира напълно валутния риск; приемането на еврото изисква усилия и разходи; а минаването на плаващ валутен курс може да доведе до финансова нестабилност.

Какви са предпочитанията на населението и бизнеса по отношение на тези опции?  Въпросът е важен, защото валутната политика е политическо решение и е добре, ако се радва на обществена подкрепа. Резултатите от две национални допитвания*, проведени през последните месеци, показват, че запазването на валутния борд се радва на най-голяма подкрепа, особено сред фирмите. Допитването е проведено сред 1000 потребители и 250 фирми, като структурата на извадките се доближава максимално до демографската и икономическата структура на страната. Половината от гражданите и 90% от фирмите смятат, че запазването на валутния борд е добра идея. За сравнение - едва 16% от запитаните фирми смятат, че минаване към плаващ валутен курс е добра идея. Еднократната девалвация на лева и фиксиране на по-ниско ниво е също толкова непопулярна. Явно е, че промяната във валутния курс на лева не се приема като начин за стимулиране на икономиката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    huku avatar :-P
    Huku

    Май главният извод от допитването е: "че много от участниците в допитването не са експерти и не се интересуват живо от този въпрос".
    ;)

  • 2
    rumen_urumov avatar :-|
    Румен Йорданов

    При всички положения приемането на еврото е най доброто решение,както за хората,така и за фирмите.Цените няма да се вдигнат.Много хора ми казват,ако една стока струва 1 лев,след приемане на еврото щяла да стане 1 евро,което абсолютно не е вярно,защото няма кой да я купи тази стока.Това означава,че и заплатите от 400лв. да станат 400 евро.

  • 3
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Има една стара икономическа истина - фиксираният курс предпазва по-добре от вътрешни шокове, плаващият курс - от външни. Като погледнеш гениите в нашето управление, фиксираният курс няма алтернатива. Щото при плаващия има прекалено много изкушения да се направи някоя глупост.

  • 4
    dimiterptsvetkov avatar :-|
    uran

    Кога ли ще дойде и за България този щастлив ден когато капитализъм ще означава "икономика на потребелението" както вече го има на много места.

  • 5
    bigman avatar :-|
    BGman1

    Предполагам че с въвеждане на еврото в България ще има спекулации с цените,но пазара сам ще си ги регулира...

  • 6
    kosyoboy avatar :-|
    Third World Good Looking

    В дългосрочен план алтернативите са 2 - евро или плаващ курс. Борда е един вид лека версия на единната валута, със същите негативи и с по-малко ползи.

    Причината в момента еврото да е с по-малко слаба подкрепа е случващото се в Гърция. Причините за случващото се там, обаче, са много по-дълбоки от самото евро (и много добре описани в статията на капитал за края на купона).

    Приемането на еврото е поне 2 години напред (минимума който трябва да прекараме в чакалнята ЕРМ2). Затова България трябва максимално бързо да се присъедини в механизма. Докато чакаме, кризата в Гърция, по един или друг начин, ще се разрешила.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Диференциран ДПС

Диференциран ДПС

Измери ме, ако можеш

Измери ме, ако можеш

Икономиката в графики

Икономиката в графики

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK