С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 17 юни 2011, 13:42, 3462 прочитания

Любовта към еврото минава през борда

Какви са нагласите на потребителите и фирмите към валутната политика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

България има няколко различни опции каква валутна политика да води. Те най-общо могат да се групират в три избора - да запази валутния борд за дълъг период от време, да положи усилия за приемане на еврото или да мине на плаващ валутен курс. Всяка от опциите има позитиви – валутният борд работи добре и хората са свикнали с него; приемането на еврото би намалило валутната несигурност; а плаващият валутен курс би позволил икономиката да се пренастройва по-лесно спрямо външната конюнктура. Трите опции имат и минуси – валутният борд ограничава монетарната политика, без да елиминира напълно валутния риск; приемането на еврото изисква усилия и разходи; а минаването на плаващ валутен курс може да доведе до финансова нестабилност.

Какви са предпочитанията на населението и бизнеса по отношение на тези опции?  Въпросът е важен, защото валутната политика е политическо решение и е добре, ако се радва на обществена подкрепа. Резултатите от две национални допитвания*, проведени през последните месеци, показват, че запазването на валутния борд се радва на най-голяма подкрепа, особено сред фирмите. Допитването е проведено сред 1000 потребители и 250 фирми, като структурата на извадките се доближава максимално до демографската и икономическата структура на страната. Половината от гражданите и 90% от фирмите смятат, че запазването на валутния борд е добра идея. За сравнение - едва 16% от запитаните фирми смятат, че минаване към плаващ валутен курс е добра идея. Еднократната девалвация на лева и фиксиране на по-ниско ниво е също толкова непопулярна. Явно е, че промяната във валутния курс на лева не се приема като начин за стимулиране на икономиката.
Допитванията показват, че втората по популярност опция е да се предприемат мерки за влизане в еврозоната. Една трета от потребителите и над 60% от фирмите смятат, че това е добра
идея, без, разбира се, да има консенсус. Близо една трета от потребителите и фирмите смятат приемането на еврото за лоша идея.  Последната опция - едностранно приемане на еврото, без България да влезе в Европейският паричен съюз, е много непопулярна. Тази възможност е толкова непопулярна, колкото и минаването на плаващ валутен курс.
 
Погледнато общо, резултатите показват, че запазването на валутния борд е най-предпочитаната алтернатива, следвана от политики за приемане на еврото, а идеите за плаващ валутен курс, девалвация или едностранното приемане на еврото са крайно непопулярни.


Какво очакват хората от евентуалното приемане на еврото?  Първото, което прави впечатление, е, че една трета от хората не знаят какво да очакват. Това е нормално, като се има предвид, че много от участниците в допитването не са експерти и не се интересуват живо от този въпрос. От тези, които са дали мнение, голяма част казват, че икономическото състояние на средния българин и тяхното лично икономическо състояние би се влошило. Това контрастира до известна степен с оценката за влиянието на еврото върху икономиката като цяло, където хората очакват по-малко влошаване, като за някои неща, например износ и производство, се очаква и известно подобрение спрямо сегашното положение. Това, че хората очакват лични негативи, но все пак подкрепят идеята за влизане в еврозоната, показва, че подкрепата за еврото от широката публика се базира повече на очаквания за позитиви на макрониво, а не в личен план. 

Допиването до фирмите показва, че те виждат намаляването на дългосрочната несигурност в България като най-големия позитив от въвеждането на еврото. Тази несигурност произхожда от възможността, макар и малка, от премахване на валутния борд в някакъв момент. Близо половината от фирмите твърдят, че дългосрочната предвидимост на средата, в която работят, ще се подобри, като съответно ще се увеличат и дългосрочните инвестиции.  Фирмите виждат и други ползи – намаляване на лихвите по кредитите, както и по-лесен достъп до кредити, но тези ползи се очакват от по-малко фирми.

Основното притеснение идва от покачването на цените на труд, оборудване, материали и други неща, които формират себестойността. Тук има съгласие с потребителите, за които покачването на цените е също така основното притеснение свързано с приемането на еврото. Накрая допитването поставя въпроса за това дали общото икономическо състояние на фирмата би се подобрило. Като теглят чертата, половината фирми смятат, че състоянието им не би се променило при приемане на еврото, а от тези, които ще изпитат промяна, повечето казват, че ще има подобрение.



Това контрастира рязко с потребителите, много от които очакват влошаване на тяхното лично икономическо състояние, и показва, че основната подкрепа за  приемане на еврото ще дойде от бизнеса, докато потребителите ще са по-скептични и трябва да бъдат допълнително убедени, че приемането на еврото е добра идея.
 
Ще спомена още един интересен резултат от допиването до потребителите. Много от хората разглеждат еврозоната като взаимоспомагателен фонд – ако закъсаш, има кой да помогне. Въпреки че проблемите в Гърция карат хората да са по-скептични към еврото, много от тях осъзнават, че международната помощ за Гърция се базира до голяма степен на нейното членство е еврозоната. Изглежда, тази застрахователна функция на еврозоната кара много хора да подкрепят приемането на еврото въпреки несигурността в личен план. Може би дори това само по себе си е достатъчна база за създаване на обществена подкрепа за приемане на еврото.

*Допитванията са организирани от Невен Вълев, доцент в Georgia State University, САЩ, и "Витоша рисърч"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Диференциран ДПС 2 Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

14 юни 2019, 4967 прочитания

Измери ме, ако можеш Измери ме, ако можеш

Няколко алтернативи на брутния вътрешен продукт (БВП) като метод за оценка на икономическото благосъстояние по света

21 дек 2018, 5224 прочитания

24 часа 7 дни
 
Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10