С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 14 окт 2016, 13:19, 24955 прочитания

Устойчив ли е ръстът на IT сектора в България

Няколко ключови индикатора, които описват ръста и тенденциите в индустрията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Едва ли в България скоро ще има друг сектор, който да публикува обяви за работа с по 10 хиляди лв. месечна заплата. Както и да се разрасне и да наложи стандарти на работа и условия, подобно на информационните технологии.
За по-малко от десетилетие отрасълът стана най-атрактивният за младите и способните и е една от основните надежди страната ни да забави хроничния отлив на човешки капитал. Онези, които днес обмислят дали си струва да инвестират в обучение и образование в сферата на информационните технологии с надежда за добра кариера, е добре да си отговорят на въпроса дали "бумът", който наблюдаваме, е устойчив и дали в следващите години пропастта между този и останалите отрасли на българската икономика ще се запази.
Настоящият текст ще се опита да отговори на тези въпроси през призмата на няколко ключови индикатора, които описват ръста и тенденциите в IT сферата.

Условията

1) Заетост – независимо от впечатлението, че търсенето и заетостта в сектора са нараснали драматично през последното десетилетие, промяната не е толкова значителна. Наетите на пълен работен ден нарастват от 22.1 хил. души през 2008 г. на 38.8 хил. души през 2014 г. Това е ръст от близо 75%. Въпреки че в процентно отношение той е чувствителен, реалният брой на наетите в сектора не е особено впечатляващ - 16 хил. души (за сравнение - отново в рамките на 6 години, между 2002 и 2008 г., заетите в строителството се увеличават със 145 хил. души, или 153%). На фона на високите заплати в IT сферата основната причина, поради която не виждаме по-значителен ръст, е липсата на готовност на пазара на труда да отговори на нуждите на този бизнес и липсата на подготвени кадри за новите позиции.


2) Заплати – един от най-привлекателните аспекти на IT сектора са високите възнаграждения, които често надскачат в пъти тези в други отрасли. Последните данни, предоставени от НСИ, по този показател са относително стари – от 2014 г., но въпреки това ясно демонстрират преднината на IT сектора пред останалите отрасли. Докато през 2014 г. средната брутна заплата на наетите на пълен работен ден в България е около 840 лв., то в сектора "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" тя е почти 1900 лв. А само в подсектор "Дейности в областта на информационните технологии и информационни услуги" средното заплащане достига 2325 лв., което е с едва 75 лв. под тогавашния максимален осигурителен доход.
Въпреки значителната разлика в номиналния размер на заплащане ръстът на заплатите в IT е близък до средните за страната нива. Докато средната брутна заплата е нараснала с 52% в периода 2008 - 2014 г., тази в IT сектора се е увеличила с 62%. Иначе казано, доколкото не можем да говорим за рязък и неустойчив ръст на работното възнаграждение в страната като цяло, не се наблюдава неустойчив ръст и в IT.

3) Инвестиции – предвид че значителна част от дейността в IT сектора се извършва от чуждестранни фирми, устойчивостта му е значително зависима от техните инвестиции в България. Рязък отлив на чуждестранния капитал в сектора би бил ясен знак за неговото бъдещо влошаване, но на този етап наблюдаваната тенденция е по-скоро в обратната посока. Въпреки някои колебания в периода 2008 - 2014 (които могат да се дължат и на чисто счетоводни операции) преките чуждестранни инвестиции в "Дейности в областта на информационните технологии и информационни услуги" са се увеличили над два пъти – от 103 млн. евро до 232 млн. евро.

Предизвикателствата

Ако гледаме тези няколко показателя – заплати, инвестиции и заети, българският IT сектор изглежда стабилен. Това обаче по никакъв начин не е гаранция за светло и безоблачно бъдеще. За да продължи тази тенденция, някои фактори в България трябва да се променят:
1) Относителна липса на хора – по-нататъшното разрастване на IT сектора ще се нуждае от много нови и висококвалифицирани кадри. На този етап обаче висшето образование (особено публичното) не съумява да се реформира и да пренасочени повече усилия и внимание към подготовка на хора за IT кариера. Част от този дефицит на образование се разрешава от частни школи и алтернативни методи за обучение, но не е ясно дали в бъдеще те ще са в състояние да отговарят на търсенето на разрастващия се отрасъл.

2) Ниски инвестиции в развойна дейност – България е сред страните в ЕС, в които се отделят най-малко пари за развойна дейност. Евростат разделя този показател между няколко отделни категории – разходите на бизнеса за развойна дейност през 2015 г. са едва 0.52% от БВП, а на държавата – 0.27%. Положителната тенденция е, че за разлика от държавните разходи за развойна дейност тези на бизнеса растат постоянно от 2008 г., като до 2015 г. са нараснали почти пет пъти. Това е причината да се надяваме, че в близко бъдеще те ще достигнат или дори надминат тези на други европейски държави.



3) Малко рисков капитал – един от крайъгълните камъни на развитието на IT сферата са инвестициите в проекти с висок риск и стартъпи. В България обаче за този тип инвестиции през 2015 г. се разходват едва 0.015% от БВП, а тенденцията през последните седем години е тези пари да намаляват. Този спад, съчетан с ниските разходи за развойна дейност, значително намалява вероятността в страната да бъде създаден следващият Google или Facebook.
Освен тези три големи предизвикателства има още няколко тревожни тенденции – България изостава от повечето европейски държави по износ на високи технологии, продажби на нови за пазара технологии и заетост в класифицирани като knolwedge intensive дейности – всеки от тези фактори е потенциална пречка пред по-нататъшното развитие на IT отрасъла.

На този етап обаче изглежда, че IT секторът в България се развива постепенно, с не много големи, но стабилни крачки. Това развитие може да спънат редица пречки, но сериозната роля на частната инициатива и капитал в сектора, увеличаващите се инвестиции и трупането на добри практики в сферата на алтернативни методи на обучение дават поводи за оптимизъм. Движението на основните индикатори за състоянието на сектора не навява притеснения за "неустойчив" бум. Значението му за българската икономика определено нараства, но моментът, в който ще можем да го определим като "структуроопределящ", е много, много далеч.

*Адриан Николов е анализатор в "Инфограф"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Диференциран ДПС 2 Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

14 юни 2019, 4875 прочитания

Измери ме, ако можеш Измери ме, ако можеш

Няколко алтернативи на брутния вътрешен продукт (БВП) като метод за оценка на икономическото благосъстояние по света

21 дек 2018, 5152 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Приложна икономика" Затваряне
Икономиката в графики

Тенденциите от тази година, които ще имат ефект и през следващата

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10