Устойчив ли е ръстът на IT сектора в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Устойчив ли е ръстът на IT сектора в България

Устойчив ли е ръстът на IT сектора в България

Няколко ключови индикатора, които описват ръста и тенденциите в индустрията

25573 прочитания

© shutterstock


Едва ли в България скоро ще има друг сектор, който да публикува обяви за работа с по 10 хиляди лв. месечна заплата. Както и да се разрасне и да наложи стандарти на работа и условия, подобно на информационните технологии.

За по-малко от десетилетие отрасълът стана най-атрактивният за младите и способните и е една от основните надежди страната ни да забави хроничния отлив на човешки капитал. Онези, които днес обмислят дали си струва да инвестират в обучение и образование в сферата на информационните технологии с надежда за добра кариера, е добре да си отговорят на въпроса дали "бумът", който наблюдаваме, е устойчив и дали в следващите години пропастта между този и останалите отрасли на българската икономика ще се запази.

Настоящият текст ще се опита да отговори на тези въпроси през призмата на няколко ключови индикатора, които описват ръста и тенденциите в IT сферата.

Условията

1) Заетост – независимо от впечатлението, че търсенето и заетостта в сектора са нараснали драматично през последното десетилетие, промяната не е толкова значителна. Наетите на пълен работен ден нарастват от 22.1 хил. души през 2008 г. на 38.8 хил. души през 2014 г. Това е ръст от близо 75%. Въпреки че в процентно отношение той е чувствителен, реалният брой на наетите в сектора не е особено впечатляващ - 16 хил. души (за сравнение - отново в рамките на 6 години, между 2002 и 2008 г., заетите в строителството се увеличават със 145 хил. души, или 153%). На фона на високите заплати в IT сферата основната причина, поради която не виждаме по-значителен ръст, е липсата на готовност на пазара на труда да отговори на нуждите на този бизнес и липсата на подготвени кадри за новите позиции.

2) Заплати – един от най-привлекателните аспекти на IT сектора са високите възнаграждения, които често надскачат в пъти тези в други отрасли. Последните данни, предоставени от НСИ, по този показател са относително стари – от 2014 г., но въпреки това ясно демонстрират преднината на IT сектора пред останалите отрасли. Докато през 2014 г. средната брутна заплата на наетите на пълен работен ден в България е около 840 лв., то в сектора "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" тя е почти 1900 лв. А само в подсектор "Дейности в областта на информационните технологии и информационни услуги" средното заплащане достига 2325 лв., което е с едва 75 лв. под тогавашния максимален осигурителен доход.

Въпреки значителната разлика в номиналния размер на заплащане ръстът на заплатите в IT е близък до средните за страната нива. Докато средната брутна заплата е нараснала с 52% в периода 2008 - 2014 г., тази в IT сектора се е увеличила с 62%. Иначе казано, доколкото не можем да говорим за рязък и неустойчив ръст на работното възнаграждение в страната като цяло, не се наблюдава неустойчив ръст и в IT.

3) Инвестиции – предвид че значителна част от дейността в IT сектора се извършва от чуждестранни фирми, устойчивостта му е значително зависима от техните инвестиции в България. Рязък отлив на чуждестранния капитал в сектора би бил ясен знак за неговото бъдещо влошаване, но на този етап наблюдаваната тенденция е по-скоро в обратната посока. Въпреки някои колебания в периода 2008 - 2014 (които могат да се дължат и на чисто счетоводни операции) преките чуждестранни инвестиции в "Дейности в областта на информационните технологии и информационни услуги" са се увеличили над два пъти – от 103 млн. евро до 232 млн. евро.

Предизвикателствата

Ако гледаме тези няколко показателя – заплати, инвестиции и заети, българският IT сектор изглежда стабилен. Това обаче по никакъв начин не е гаранция за светло и безоблачно бъдеще. За да продължи тази тенденция, някои фактори в България трябва да се променят:

1) Относителна липса на хора – по-нататъшното разрастване на IT сектора ще се нуждае от много нови и висококвалифицирани кадри. На този етап обаче висшето образование (особено публичното) не съумява да се реформира и да пренасочени повече усилия и внимание към подготовка на хора за IT кариера. Част от този дефицит на образование се разрешава от частни школи и алтернативни методи за обучение, но не е ясно дали в бъдеще те ще са в състояние да отговарят на търсенето на разрастващия се отрасъл.

2) Ниски инвестиции в развойна дейност – България е сред страните в ЕС, в които се отделят най-малко пари за развойна дейност. Евростат разделя този показател между няколко отделни категории – разходите на бизнеса за развойна дейност през 2015 г. са едва 0.52% от БВП, а на държавата – 0.27%. Положителната тенденция е, че за разлика от държавните разходи за развойна дейност тези на бизнеса растат постоянно от 2008 г., като до 2015 г. са нараснали почти пет пъти. Това е причината да се надяваме, че в близко бъдеще те ще достигнат или дори надминат тези на други европейски държави.

3) Малко рисков капитал – един от крайъгълните камъни на развитието на IT сферата са инвестициите в проекти с висок риск и стартъпи. В България обаче за този тип инвестиции през 2015 г. се разходват едва 0.015% от БВП, а тенденцията през последните седем години е тези пари да намаляват. Този спад, съчетан с ниските разходи за развойна дейност, значително намалява вероятността в страната да бъде създаден следващият Google или Facebook.

Освен тези три големи предизвикателства има още няколко тревожни тенденции – България изостава от повечето европейски държави по износ на високи технологии, продажби на нови за пазара технологии и заетост в класифицирани като knolwedge intensive дейности – всеки от тези фактори е потенциална пречка пред по-нататъшното развитие на IT отрасъла.

На този етап обаче изглежда, че IT секторът в България се развива постепенно, с не много големи, но стабилни крачки. Това развитие може да спънат редица пречки, но сериозната роля на частната инициатива и капитал в сектора, увеличаващите се инвестиции и трупането на добри практики в сферата на алтернативни методи на обучение дават поводи за оптимизъм. Движението на основните индикатори за състоянието на сектора не навява притеснения за "неустойчив" бум. Значението му за българската икономика определено нараства, но моментът, в който ще можем да го определим като "структуроопределящ", е много, много далеч.

*Адриан Николов е анализатор в "Инфограф"

Едва ли в България скоро ще има друг сектор, който да публикува обяви за работа с по 10 хиляди лв. месечна заплата. Както и да се разрасне и да наложи стандарти на работа и условия, подобно на информационните технологии.

За по-малко от десетилетие отрасълът стана най-атрактивният за младите и способните и е една от основните надежди страната ни да забави хроничния отлив на човешки капитал. Онези, които днес обмислят дали си струва да инвестират в обучение и образование в сферата на информационните технологии с надежда за добра кариера, е добре да си отговорят на въпроса дали "бумът", който наблюдаваме, е устойчив и дали в следващите години пропастта между този и останалите отрасли на българската икономика ще се запази.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    2-3% от населението имат качества да бъдат добри софтуерни инженери. Населението в трудоспособна възраст е 3.5 милиона, без хората над 50г и ромите са 2.5 милиона души. От тях 2-3% правят 50-70 хиляди. И ако сега софтуерните инженери са 30-тина хиляди души, то, теоретично, биха могли да се удвоят. Но само теоретично. Много от въпросните 2-3% знаят по един-два езика и могат да изкарват добри пари и в други сфери. Други ще заминат в чужбина. И така стигаме до извода, че голям вътрешен резерв за увеличение на софтуерните инженери няма. Не забравяйте, че на всеки новозавършил софтуерен инженер се пада по един, който навършва 50г. Само след 10-15 години ще започнат да се появяват първите ИТ пенсионери - а те са от по-многочислени "набори" от сегашните. С др. думи персоналът в ИТ индустрията е близо до своя практически максимум.

    Единственият реален шанс за увеличение на бройката е внос - напр. да се облегчат условията за сини карти за специалисти от бившия СССР.

  • 2
    batka5353 avatar :-|
    batka5353

    Николайчо, задължително и само внос от СССР ще ни оправи. Хахахаха.. Доживях да видя мислене тип "планова икономика" и в Капитал.
    Я ти остави ИТ фирмите да си се оправят. Досега са показали че знаят как.

  • 3
    batka5353 avatar :-|
    batka5353

    Не съм съгласен с "2) Ниски инвестиции в развойна дейност".
    Много от ИТ фирмите правят сериозни инвестиции в развойна дейност. Това което НЕ правят е да го пишат в ГФО/статистика.

  • 4
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    Мине се не мине време и се повтарят едни и същи мантри.

  • 5
    rainbou1 avatar :-|
    rainbou1

    До коментар [#1] от "Николай Николов":

    Няколко пъти под такива статии вече предлагате да се внесат кадри - ами пишете на отговорните за това органи, тук и да пишете едва ли някой ще ви обърне внимание.
    Само не ми е ясно защо някой кадърен ще предпочете да остане в България с всичките ни дертове, вместо да продължи на Запад.

  • 6
    fkr55482911 avatar :-|
    султана глаушева

    До коментар [#5] от "rainbou1":
    В БГ се живее много хубаво, ако имаш добър доход.

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#2:"batka5353"]Николайчо, задължително и само внос от СССР ще ни оправи. Хахахаха.. Доживях да видя мислене тип "планова икономика" и в Капитал. Я ти остави ИТ фирмите да си се оправят.[/quote]Точно това предлагам - да ги оставим да си вземат кадри откъдето си искат. В момента държавата се меси като им казва от къде могат и от къде не.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#5:"rainbou1"]Няколко пъти под такива статии вече предлагате да се внесат кадри - ами пишете на отговорните за това органи[/quote]Ти сериозно ли мислиш, че някой в някое министерство ще обърне внимание на имейл от г-н Никой?

  • 9
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#5:"rainbou1"]Само не ми е ясно защо някой кадърен ще предпочете да остане в България с всичките ни дертове, вместо да продължи на Запад.[/quote]Щото да се уредят на Запад също не е лесно. В Германия буквално е по-лесно да се уредиш като "бежанец" от Магреба отколкото като украински програмист. Та като няма риба и ракът е риба. Познавам 3-ма украински програмисти в България - а може спокойно да са поне още 3 хиляди. Това би означавало десетки милиони за нашата хазна под формата на данъци и социални осигуровки.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Диференциран ДПС

Диференциран ДПС

Измери ме, ако можеш

Измери ме, ако можеш

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK