Икономиката в графики
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономиката в графики

Shutterstock

Икономиката в графики

Тенденциите от тази година, които ще имат ефект и през следващата

22638 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Знаем. Оптимизмът не е точно това, което бихте очаквали напоследък за бъдещето - 2016 г. беше мрачна по много начини. Но когато поканихме традиционно икономисти и анализатори да покажат графично какъв проблем или тенденция следят, за разлика от минали години сега преобладават оптимистични очаквания - за ръст на кредитирането, износа, капиталовия пазар. България, с две думи, не я очаква лоша година. Което е добра новина, от където и да я погледнеш.

Двата най-притеснителни сектора са образованието и пазарът на труда. Те обаче, освен че са взаимно обвързани, са и устойчив проблем на икономиката: бяха сочени като такива и преди четири години.

Кристофор Павлов, главен икономист на "Уникредит Булбанк"

Докато на книга образованието е приоритет, средствата, отделяни от бюджета през последните 15 години, са по-ниски от тези в повечето икономики от Централна и източна Европа (ЦИЕ). Картината не е много по-различна и за развиващите се пазари в Азия, където като правило страните, постигащи най-висок растеж на доходите, отделят годишно по шест и повече процента от БВП за образование. На този фон едва ли е изненада, че образователните резултати на българските ученици са по-лоши от тези на останалите икономики в ЦИЕ, докато в същото време, качеството на човешкия капитал спада. Позиционирането на страната в международното разделение на труда се подобрява прекалено бавно, като България продължава да произвежда твърде много ниско технологични стоки за междинно потребление, които като правило са с ниска добавена стойност и съответно водят и до ниски заплати. За да се промени това и за да се увеличат шансовете на страната да сложи край на неблагоприятните демографски тенденции, наред с други промени в досега провежданата политика, България трябва да инвестира повече в собствените си хора, като увеличи средствата отделяни от бюджета за образование.

Десислава Николова, главен икономист "Институт за пазарна икономика"

През 2016 г. недостигът на кадри в страната достигна рекордно високи нива. През последното тримесечие на 2016 г. вече една трета от промишлените предприятия в България декларират недостига на кадри като основен фактор, който ограничава производството им. Дори и в периода на далеч по-висок растеж преди кризата, недостигът на работна ръка е по-малък и не надхвърля една четвърт от предприятията. Проблемът с работната ръка се задълбочава и в целия ЕС последните 2-3 години. Въпреки това делът на европейските предприятия, които изтъкват липсата на работна ръка като ограничител за производството си, е близо три пъти по-малък от този в България. Единствената страна, в която ситуацията с наличната работна ръка е по-неблагоприятна от тази в България, е Унгария. Ако българската икономика продължи да расте с темпове от порядъка на 2-3% и през 2017 г., гладът за кадри неминуемо ще се изостря.

Татяна Пунчева-Василева, ръководител отдел "Анализи" в "Елана трейдинг"

Да купувам ли акции през 2017 г.? Да, но избирателно. Търсенето на доходност след пониженото на лихвите по депозитите вече е факт. Към българския капиталов пазар започват да се прехвърлят пари, търсещи доходност. Пазарът се съживи през есента на 2016 г. и донесе по над 20% възвращаемост, измерена през представянето на основния индекс SOFIX. Този ръст в цената на акциите обаче започва да изпреварва скоростта, с която бизнесът трупа печалби. Това се вижда от растящия показател цена на акция спрямо печалба на акция от 10x на 12x за есента на 2016 (данните на "Блумбърг" се захранват със закъснение). Тези нива все още са прилични на фона на развития свят, разликата със средната в САЩ е над 50%. Освен това са и значително под пиковите 2007-2008 г. Вече има достатъчно място както за прибиране на малко печалби, така и за генериране на нови.

Георги Ганев, програмен директор "Център за либерални стратегии"

Началото на икономическия преход в България беше поставено в първото тримесечие на 1991 с освобождаването на значителна част от потребителските цени, на лихвените проценти и на обменния курс. Надвисналата насилствено ограничавана чрез дефицити и институционални блокирания през късния социализъм парична маса под формата на натрупани депозити на населението се изля върху ограниченото предлагане на блага и причини много висока инфлация. Българската парична политика до началото на 1997 само усилваше инфлационните процеси и задълбочаваше демонетизацията на икономиката.

След вразумяването на паричния режим цените продължиха да нарастват със значително по-бавни темпове и паричната маса постепенно започна да наваксва изоставането си. Българската икономика започна да се ремонетизира.

След 25 години първоначално драматично изоставане и впоследствие постепенно наваксване, през 2016 номиналният индекс на паричната маса настигна номиналния индекс на потребителските цени. Както за любителите на парична история, така и за любителите на паричното количествено уравнение, това може да бъде разглеждано като край на един дълъг и интересен епизод в българската стопанска история.

Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество"

Лихвените проценти са на рекордно ниски нива, не само в САЩ и еврозоната, но вече и в България. Дългосрочният лихвен процент (по 10-годишни държавни облигации) слезе под 2% - най-вероятно за първи път в цялата история на България. Лихвите по новоотпуснатите кредити за бизнеса също устойчиво намаляват, както и лихвите по жилищните кредити, които са около два пъти по-ниски от предкризисното ниво. Всичко това, разбира се, е за сметка на рязък спад в лихвите по депозитите, които вече са близо до нулата.

Ниските и спадащи нива на лихвите по кредитите ще подпомогнат инвестиционната активност, а ниските лихви по депозитите ще насърчат потреблението и търсенето на алтернативни инвестиции вместо депозити. Така ниските лихви ще подкрепят икономическия растеж, но постепенно ще водят и до натрупване на рискове. В търсене на доход и спестителите, и банките ще са започнат да поемат повече риск, а бизнесът може да започне проекти, които изглеждат привлекателни само заради ниските лихви. Нужно е повишено внимание към риска и задлъжняването, защото след дълъг период на спад неизбежно ще започне и обратният процес – повишение на лихвите. Федералният резерв на САЩ вече даде първия залп в тази посока и няма да е последен.

Никола Филипов, управляващ партньор в Innovo Investment Managemеnt

Един от най-важните индикатори за състоянието и потенциала за растеж на една пазарна икономика е динамиката на кредитния портфейл на банковата й система. През 2015 г. станахме свидетели на сериозно свиване на кредитния портфейл на банките заради акумулирани с години причини като икономическа и политическа несигурност, както и външни геополитически фактори. Много негативно се отразяват и новите европейски регулации, които налагат по-малко апетит за риск.

През 2016 г. този негативен тренд се обърна. За периода януари – октомври кредитният портфейл на българската банкова система бележи ръст от 3.28% спрямо съществен спад за същия период за миналата година. Още по-позитивна индикация е, че този ръст е постигнат в условията на протичане на AQR на банките и фактът, че усвояването на европейските фондове е още слабо. Този споделен оптимизъм от страна на банките, бизнеса и домакинствата неминуемо ще окаже позитивно влияние върху икономическия растеж на страната в средносрочен аспект.

Георги Стоев, управляващ съдружник в Industry Watch

Наблюдаваме дългосрочен тренд, при който България засилва конкурентните си предимства в машиностроенето, като в същото време отстъпва позиции в по-трудоинтензивните сектори. Откроили сме девет индустрии, които растат изпреварващо - по-бързо от средния ръст от 2.7% в преработващата промишленост за периода 2010-2016 г. Това са машини и междинни изделия за индустрията (от метал, каучук, пластмаса и хартия), както и някои потребителски стоки като лекарства, козметика и мебели. Също така сме откроили девет индустрии, които се свиват или растат по-бавно от средното за периода. Това са базовите суровини за индустрията (метали, химически продукти и дървен материал), както и храните, облеклото и тютюневите изделия.

Методи Цанов, автор в "Инфограф"

След кризата износът се утвърди като един от основните двигатели на растеж в България. Неговото представяне в началото на 2016 г. обаче разочарова с поредица от спадове. Износът на стоки регистрира няколко поредни месеца на спад (на годишна база), но през август нещата се обърнаха и вече имаме 3 поредни месеца със солиден растеж, движен както от износа на стоки към ЕС така и към трети страни.

Очаква се износът да остане силен до края на годината благодарение на по-силната икономическа активност в ЕС и в развиващите се пазари през последното тримесечие на годината, както и на възстановяването на цените на суровините, които представляват голяма част от износа на България. През 2017 очакванията са растежът на износа да бъде по-нисък от този през 2016 и потреблението на домакинствата да бъде основният двигател на икономически растеж.

Предлагаме и селекция на някои от най-обсъжданите световни графики и проблеми през годината.

Неравенството - слонът в стаята

Това е една от най-популярните графики на 2016, макар да се появява още през 2012, заровена в доклад на Световната банка, написан от авторитета по въпросите на неравенството Бранко Миланович. През миналата година тя се превърна в част от обяснението за най-турбулентните събития от Brexit до избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. И ще продължава да задава тона и през 2017. "Слонската графика" показва резултатите от изследване на 196 домакинства по света, като подрежда населението от най-бедните 10% до най-богатия 1% и проследява промяната с 20 години разлика. Резултатът - значимо увеличаване на доходите в групите по средата и на върха.

Глобализацията обаче предлага много малко на тези между тях - домакинствата в 75-ия до 85-ия персентил на разпределението на доходите (които са по-бедни от най-горните 15%, но по-богати от всички останали) са почти незабележимо по-добре през 2008 г., отколкото са били 20 години по-рано. Тези хора са гнездото на недоволните, притиснати между плутократите в собствените си държави и надигащата се средна класа в Азия. Драматичният спад в тази крива обяснява много. "Отбележете Доналд Тръмп. Отбележете национализма. Отбележете Brexit", написа издателят на последната книга на Бранко Миланович Global Inequality: A New Approach for the Age of Globalization, Harvard University Press, 2016 ("Глобалното неравенство: Нов подход за ерата на глобализацията"). През 2017 г. на сметката на тази графика вероятно ще се отбележат още събития.

Свръхпредлагане на оптимизъм

Критиците на кейнсианските мерки често изтъкват един проблем с тях - дори управляващите държавата наистина да имат необходимите лостове да изглаждат икономическите цикли и да знаят как да ги ползват, те никога нямат необходимата пълна информация, за да решат правилно кога точно да ги задействат. Икономическите данни идват със закъснение и често са по-скоро оценки. А прогнозите, основани на тях, логично са още по-изкривени. Въпреки това именно на тяхната база централните банки решават (или поне обосновават решенията си) кога и с колко да намаляват лихвите, за да стимулират икономиката. И данните показват, че те консистентно не са прави. Прогнозите на ЕЦБ за инфлацията обикновено са завишени в очакване стимулиращите й мерки да започнат да действат. А това говори или за неефективност на политиката й, или за далеч по-дълбоки проблеми в европейската икономика от очакваното, или просто за грешни прогнози. Очакванията за лихвата на Федералния резерв на база на комуникираните от него намерения също са устойчиво за по-бързо затягане, което не се случва. Клишето гласи, че на пазарите се търгуват очаквания. Но разминаванията в графиките показват, че явно има свръхпредлагане на оптимизъм и сериозен дефицит на реализъм.

Инвазията на роботите

Противниците на глобализацията забравят една друга реална опасност за работните места през 2017 г.: роботите. Навлизането им в производството прави бизнеса по-конкурентен, но и поставя под въпрос бъдещето на определени професии.

Очакванията са над 1.4 млн. нови индустриални роботи да бъдат инсталирани в различни заводи по света до 2019 г. Така общият им брой ще достигне 2.9 милиона, прогнозира Международната федерация по роботика (IFR). Най-силният двигател на промяната е Китай – очакванията са към 2019 г. около 40% от ръста на продажбите на индустриални роботи да идва оттам. Към момента ЕС е един от глобалните пионери: от общността са 65% от държавите, които са с над средното ниво на използване на индустриални роботи на 10 хил. заети. Секторът, в които се използват най-много подобни машини, е автомобилната индустрия.

Знаем. Оптимизмът не е точно това, което бихте очаквали напоследък за бъдещето - 2016 г. беше мрачна по много начини. Но когато поканихме традиционно икономисти и анализатори да покажат графично какъв проблем или тенденция следят, за разлика от минали години сега преобладават оптимистични очаквания - за ръст на кредитирането, износа, капиталовия пазар. България, с две думи, не я очаква лоша година. Което е добра новина, от където и да я погледнеш.

Двата най-притеснителни сектора са образованието и пазарът на труда. Те обаче, освен че са взаимно обвързани, са и устойчив проблем на икономиката: бяха сочени като такива и преди четири години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Като им чета анализите не бих им дал и 1 лев заплата. Глупостите, които са написали показват защо сме толкова зле. Всеки гледа да дръпне нещо от накого и никой не се интересува дали неговата труд е бил полезен и е донесъл полза на някого. Дайте повече пари за наука. Ако тази наука ще я правят ченгетата от БАН мерси. Дайте пари за образование. Вижте ни учебниците. Това ли е образование. Стига с тия филолози. На нас ни трябва приложно образование. На нас ни трябват учители, които са работили и са добри в това което преподават. Вътрешното потребление щяло да движи икономиката ни. Ние да не би да произвеждаме стоки за масово потребление. Увеличаването на вътрешното потребление, основно на кредит ще увеличи както вноса, такая и кредитната задлъжнялост. Изобщо не ми се коментират останалите тези на тия измислени специалисти на добри заплати.

  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "proizvoditel":

    Основното, което си личи от тази статия е, че кръгът "К" е раздал темички на определени икономисти и те са направили съчинение по картинка. От такъв тип статия не може да се очаква друго.

  • 3
    diko avatar :-P
    Дико

    До коментар [#1] от "proizvoditel":

    Прав си за образованието. Но в момента, в който чух "ченгета" и щях да повърна.

    Хайде стига толкова!

    Първите ти три изречения са орална мастурбация.

    И понеже говориш наизуст. Защо реши, че парите са проблема за учителите. Да имат малки заплати, а нима цялостната стратегия не е важна? Докато в училищата се зубри, а не се развиват умения, от които най-важното е да се мисли самостоятелно и критично, децата ще са свидетели и ще пишат глупости като тебе за ченгета от ерата от вече 25 години. Трябва да минат още двайсет ли, за да се спре с този "придобит" олигофренизъм и липса на желание да се поеме отговорност за думи и действия.

    И последните ти две изречения са излишни на фона, че повтаряш последните изводи от самата статия.

    Г-н Г2: Види се врял и кипял (кенефно) в литературата с насоченост конспирационни инициативи.

    Ако вземете и прочетете малко книжи и следите поне малко източници от всички страни на завесата, ще видите, че авторите в общи линии завидно добре обобщават трендовете, от които трудно ще избяга и кръгът К, независимо колкото и да е (или не) приобщен към нечии интереси.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Диференциран ДПС

Диференциран ДПС

Измери ме, ако можеш

Измери ме, ако можеш

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK