С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
21 дек 2018, 11:42, 4728 прочитания

Измери ме, ако можеш

Няколко алтернативи на брутния вътрешен продукт (БВП) като метод за оценка на икономическото благосъстояние по света

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Брутният вътрешен продукт е най-удобният и популярен метод за оценка на икономическото развитие по света, въпреки че индикаторът има куп недостатъци.
  • През годините са разработени много алтернативи, които се опитват да измерят благосъстоянието на нациите по-точно
  • Дори и погледната през останалите измерители за здравето на икономиката, България отново не мръдва особено напред в позициите
Икономиката на дадена страна може да расте бурно, но улиците и площадите й да са блокирани от стачки. В други държави природните богатства буквално извират от земята, но въпреки това са определяни като изостанали и бедни. Има и такива, в които стандартът на живот като цяло е висок, но жителите им твърдят, че са нещастни. Дали тези икономики се развиват добре или не - универсалният измерител за икономическо развитие по света, брутният вътрешен продукт (БВП), дава някакъв отговор на този въпрос. Но не и задоволителен. Защото БВП не е индикатор за общото благосъстояние на икономиката, макар че масово се използва като такъв. Той оценява структурата и активността на икономиката, какво произвежда, колко бързо расте, но не отчита редица фактори, важни за устойчивото развитие, като социалната и екологичната среда в държавата, неравенствата, престъпността и доброволчеството...

През последното десетилетие на международната сцена се наложиха редица други показатели, които могат да се използват като алтернативи или допълващи БВП оценки. Някои от тях все още са в зародиш, други се популяризират от организации като Световната банка и се използват при изготвянето на политики на регионално и местно ниво. Дали някой от тях ще замести всемогъщия показател с трибуквена абревиатура в близко бъдеще - едва ли. Но алтернативите набират скорост и предлагат допълващ контекст, в който да се разглеждат стандартните показатели за икономиката. И които могат да обяснят защо гражданите на дадена държава са недоволни, въпреки че тя се води богата.


Зелената вълна

"Показатели за представянето на икономиката, които отразяват цената за околната среда, може да изглеждат коренно различно спрямо стандартните индикатори", посочват в свой доклад за ЕК Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц и икономистите Амартиа Шен от Харвардския университет и Жан-Пол Фитуси от ЕП. Идеята е, че БВП не оценява вредите или ползите за околната среда от икономическата активност, а на моменти дори подвежда.
Експертите от международната група за финансови услуги Credit Suisse дават пример за това в своя доклад "Бъдещето на БВП": "Ако имаме нефтен разлив, разходите за почистването му често се отчитат в БВП, като по този начин нефтеният разлив изглежда като растеж", пишат те.

Приложима концепция за "Зелен БВП" все още няма, но няколко инициативи се приближават до идеята. Базираната във Вашингтон консултантска компания Dual Citizen например за шеста година публикува своя Индекс на световната зелена икономика. Той е базиран на 20 индикатора, сред които застъпничеството на управляващите за зелени политики, вредни емисии, темпове на рециклиране, дял на възобновяемата енергия, усилия за привличане на зелени инвестиции, замърсяване на водата и въздуха. Тук и България си има профил. Надали някой ще се изненада, че страната е на последно място в ЕС с оценка 0.4 от 1 (при 0.76 за световния лидер - Швеция).



Друга, може би по-надеждна опция, е базираният на 19 променливи Индекс на екологичното представяне (Environmental Performance Index), разработен от Колумбийския университет и Университета "Йейл" в сътрудничесто със Световния икономически форум и ЕК. Той се изчислява за 180 държави, а България е на 30-о място с 67.85 точки (от 100) при 87.42 за водещата класацията Швейцария.

Истински напредък... на теория

Австрийският икономически институт WIFO посочва друга алтернатива, която всъщност "коригира" БВП – Индикатор на истински напредък (Genuine Progress Indicator, GPI) и Индекс на устойчиво икономическо благосъстояние (Index for Sustainable Economic Welfare, ISEW). Според експертите на института двата показателя "поправят множество недостатъци" на БВП. Те са базирани на данни за потреблението, които впоследствие се "коригират" с оценки за неравенството в страната, вредите върху икономиката заради престъпления, вредите за околната среда и липсата на време за развлечения. Същевременно индикаторите включват ползите от публична инфраструктура, доброволчество и домакинската работа.

На теория индикаторите намират поддръжници, особено сред т.нар. зелени икономисти и в академичните среди, но на практика изчисленията са малко и спорадични. Един от първите реални примери за GPI например е на икономистите Джон Талбърт от американския Център за устойчива икономика, Клифърд Коб и Ноа Слатъри. Те изчисляват, че БВП на глава от населението в САЩ нараства от 11.7 хил. долара през 1950 г. до 36.6 хил. през 2004, докато индикаторът за истински напредък стагнира между 14-15 хил. долара за същия период. Изчисления за други държави и региони показват сходни резултати.

Сред минусите на тези измерители са липсата на данни за социалната и околната среда, проблеми с измерването на "свободно време" например, но по-съществена е субективната оценка за ползи и вреди за икономиката. Също така не са особено удобен инструмент за наблюдение на бизнес цикъла, а и няма единна, общопризната методология, по която да се изчислява.

Липсващата съставка

Често социално-икономическите показатели като БВП, инфлация, безработица се разминават с възприятията на хората за реалността. Стиглиц, Шен и Фитуси посочват като възможна причина за разликата големи изменения в неравенството между доходите на хората. "Икономическото благосъстояние не може да бъде правилно измерено, ако не е известно разпределението на доходите", посочва Нобеловият лауреат Саймън Кузнец, който се сочи като архитекта на съвременния БВП (виж карето).

Това е особено видимо в страна като България, където данните показват огромно неравенство в разпределението на доходите. Тук 20% от хората с най-висок доход получават 8.2 пъти повече от тези на най-нископлатените 20%. В такава среда е трудно да убедиш някого, че икономиката се подобрява. Един от най-популярните измерители на неравенството в дадена държава е коефициентът "Джини". Според дефиницията на Евростат индексът измерва степента, в която различията в доходите се отклоняват от правата, бележеща съвършено равномерното им разпределение. Тук нула изразява перфектното равенство, когато всеки има същия доход, докато коефициент от 100 отговаря на пълно неравенство, когато само един човек има целия доход. През 2017 г. коефициентът "Джини" за ЕС-28 е бил 30.3. Най-високите несъответствия в доходите сред държавите членки са регистрирани в България (40.2) и Литва (37.6), като и двете страни отчитат увеличение спрямо предходната година. Ако при изчисленията не се взимат предвид социалните трансфери и пенсии обаче, картината е много по-различна. Средните стойности на неравенството в ЕС скачат до 50.6, но най-високо е "Джини" не в България (55.2), а в Гърция, Португалия (по 58.2) и Швеция (57.6).

Богати ли сме

Според Световната банка БВП не е достатъчен, за да определи дали стандартът на живот в една държава действително се подобрява. Експертите считат, че друг показател – богатството, може да предостави по-обстоен поглед върху икономическия напредък. В състава на "богатството" влиза производственият капитал (машини, оборудване, сгради), природен капитал (енергия, минерали, гори, селскостопанска площ), човешки капитал (знанията, уменията и опитът на работещите), нетни чуждестранни активи (дълг, чужди инвестиции).
Експертите от Световната банка отбелязват, че държави, богати на ресурси, отчитат бърз темп на растеж на БВП за сметка на изчерпването на естествените активи, с които разполагат. "БВП показва дали доходите на дадена страна се увеличават; богатството показва перспективите за запазване на този доход и неговия растеж в дългосрочен план", посочват от банката. С други думи, индикаторите могат да се допълват взаимно.

В статистиката на банката влизат над 140 държави, сред които и България. Числата показват, че богатството на човек от населението в страната се е повишило със 136.9% от 1995 г. до 81.9 хил. долара през 2014 г., а най-ценният ресурс на България са хората – те съставляват 58% от богатството на страната. Част от увеличението в богатството на глава от населението се дължи на спада на броя на хората в страната, но не изцяло. Сметките на Световната банка показват, че богатството в България сумарно се е удвоило през последните 20 години до 591.5 млрд. долара през 2014 г., пренебрегвайки инфлацията през периода. И тук страната остава държавата в ЕС с най-ниски стойности, но пък отчита най-бързия темп на растеж на богатството в съюза, като води със значителна преднина.

Базата данни на банката за показателя за богатството е подробна и достъпна, но числата не са особено актуални. Последната налична година е 2014, а преди това изчисленията са през период от пет години. Всъщност това е един от основните недостатъци на повечето алтернативни показатели за икономиката - липсата на редовни и лесно достъпни данни.
Как възниква БВП

Най-ранният опит за извеждане на индикатор за икономическото развитие е на Уилям Пети през XVII век, който прави оценка на доходите и разходите в Англия и Уелс. Той е последван от разнообразни подходи през XVIII и XIX век. Съвременната концепция за БВП обаче е разработена от Нобеловия лауреат Саймън Кузнец през 1934 г., тогава икономист в американското Национално бюро за икономически изследвания по поръчка на Министерството на търговията и Сената на САЩ. Доминацията на БВП обаче се затвърждава малко по-късно. Разработката на методологията е била в основата на дискусиите по време на Бретън-Уудската конференция през 1944 г., а политическата мощ на САЩ след Втората световна война бетонира използването на показателя като индикатор за икономическия прогрес в новосформираните МВФ и Световна банка. Още при представянето му пред Сената обаче Кузнец предупреждава за недостатъците на БВП, като отбелязва, че опростяването на сложни процеси е опасно и може да бъде подвеждащо.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Диференциран ДПС 1 Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

14 юни 2019, 3924 прочитания

Икономиката в графики 3 Икономиката в графики

Тенденциите от тази година, които ще имат ефект и през следващата

26 дек 2016, 20669 прочитания

24 часа 7 дни
 
Частните парчета от парка

Устройственият план на Борисова градина осветли няколко съмнителни сделки, останали под радара на общественото внимание 20 години

Уверените стъпки на Zeazoo

От осем години Гергана Иванова и баща й Йордан Злогошки произвеждат обувки за босо ходене, а продажбите растат

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

Кино: "Момиче"

Млада балерина е родена момче и се бори с това