С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 14 юни 2019, 12:00, 3696 прочитания

Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Популисткият дебат за редуцирани ставки на ДДС, повдигнат от Делян Пеевски, има съмнителна икономическа стойност, но пък отваря вратата за скрити договорки.
  • Намалените постъпления от косвения данък ще трябва да се компенсират през по-високо облагане на труда и капитала.
  • Това ще удари средната класа и ще понижи потенциала на икономиката да расте по-бързо.
"Мислим да внесем законопроект за сваляне на ДДС-то на хляба, защото това е голям проблем, на 5%. За лекарствата да помислим и безплатни детски градини... и за книгите."

Тепърва ще стане ясно какво наистина е целял с това изказване депутатът от ДПС Делян Пеевски, но с него той отново отвори кутията на Пандора, наречена данъци. Както и апетита към политически популизъм. Така седмица по-късно от БСП, които искат диференцирани ставки на косвения данък отдавна, внесоха конкретни законови поправки, а премиерът Бойко Борисов заговори за освобождаване на книгите от облагане. Явната цел е консолидиране на любовта на избирателите, макар че преди броени седмици Алексис Ципрас вече показа нагледно как и като намалиш ДДС, избирателят може да не го оцени и да се наложи да подадеш оставка.


В цялото това политическо наддаване обаче смислени икономически аргументи защо са нужни подобни промени бяха малко, а споменаването на негативите съвсем липсваше. А истината е, че ако се понижи данъчната тежест през косвеното облагане, за да има пари за пенсии, здраве, армия и т.н., както досега, ще трябва да се увеличат преките данъци – тези върху труда и капитала.

Дебатът вероятно ще продължи да тлее поне до есента, когато се приема бюджетът за следващата година. Засега твърдо против редуцирани ставки на ДДС са се изказали единствено част от ГЕРБ и финансовият министър Владислав Горанов. Което пък дава на ДПС, а защо не и на патриотите, коз да изтъргуват нещо в замяна на това да не подкрепят идеите на БСП.
"Част от препоръките из докладите на ЕК за стимулиране на растежа и заетостта са данъчната система да е проста, косвените данъци да са устойчиви, а преките да са ниски. И да, за някои неща сме по-умни и по-добри.", Любомир Дацов, финансист

Фотограф: Капитал

Какво е на масата

Амбицирана след говоренето на Пеевски, БСП вече внесе конкретни идеи за промени на Закона за ДДС. Те предвиждат ДДС върху брашно, изделия от брашно, яйца, мляко и месо да стане 5%, а върху лекарствата, плащани от здравната каса – 9%. Освен това се предлага прагът за регистрация по ДДС да се вдигне двойно и да стане 100 хил. лв., като всички тези промени да влязат в сила от началото на следващата година. В мотивите към тях БСП посочват, че по-ниските ставки върху някои храни ще насърчат "родното земеделие" и хранително-вкусова промишленост. Червените са загрижени и че средното потребление на човек от населението на тестени изделия пада (което от здравословна гледна точка май е даже добре), намалява и консумацията на мляко. Социалистите обаче не отиват по-далече в анализа си на какво точно се дължи намаленото потребление и дали то не е за сметка на други храни например. Според БСП редуцираната ДДС ставка върху определени стоки ще ги направи по-достъпни за повече хора, т.е. предполага се, че ще се вдигне потреблението на тестени изделия, мляко и месо и това пък ще доведе до повече инвестиции в тази индустрия. Данните на НСИ за потреблението на домакинствата обаче показват, че през 2018 г. спрямо 2010 г. средният българин купува повече яйца, ядки, месо за сметка на по-малко хляб, сладкарски изделия и мляко. В същото време цената на други храни, като например някои плодове, върви нагоре, а консумацията им не пада през годините. Тоест едва ли само стойността на етикета е определящ фактор какво да се купува.
"Готов съм да се обзаложа, че ако ДДС бъде намален върху дадена стока, цените няма да паднат, единствено ще се увеличи натискът върху фиска.", Владислав Горанов, министър на финансите

Фотограф: Капитал

За лекарствата пък от БСП аргументират идеята за намалена ставка с "повече възможности за въздействие в областта на лекарствената политика".

Въпреки че отвориха темата, засега от ДПС не са внесли конкретни законови промени. А обяснението е, че първо ще проведат серия от срещи с производители. Пръв леко на заден преди седмица даде зам.-председателят на парламентарната група на ДПС Йордан Цонев. "Търсим начин, а не сме взели решение за диференциране на ДДС. Заради тежкия живот на хората. Дошло е време да говорим, друг е въпросът дали тези неща ще се случат", заяви преди той. Дни по-късно, при третото му появяване в парламента след евровота (и общо четвърто за над двегодишната история на този парламент), Пеевски разви същата теза: "Ако няма гаранции за реално намаляване на цената на хляба с диференцирането на ДДС, то изобщо няма да предлагаме такава мярка. Ще има консултации с производители, но целта е крайната цена на хляба да се намали, а не само да пада цената (?!) за производителите", обясни пред журналисти депутатът. В сряда ДПС дори се срещна с фармацевтичния бранш, но след разговорите им стана ясно, че ако се намали ДДС върху лекарствата, бюджетът на здравната каса ще трябва да бъде редуциран с между 150 и 500 млн. лв. в зависимост от ставката. Затова и от ДПС заявиха, че "има още какво да се работи". В четвъртък, след среща с хлебопрозиводителите лидерът на формацията Мустафа Карадайлъ вдигна още малко мизата като без да посочва конкретика заяви, че не са се отказали от по-нисък ДДС не само за хляба, а и за целия хранителен сектор.



Междувременно премиерът Бойко Борисов първо нарече идеята за диференциран ДДС "комунистическа" и "див популизъм", а дни по-късно все пак се включи в наддаването и допусна, че може да се направи отстъпка за книгите.

"По въпроса за книгите отдавна обмисляме с Горанов там да няма данък, защото образованието винаги ни е било приоритет. Дадохме толкова много пари за образование, че това е капчица в морето", съобщи междувременно премиерът Бойко Борисов в кулоарите на парламента. Финансовият министър обаче заяви, че все още няма решение за падане на ДДС върху книгите, но такъв дебат предстои да се води. И малко като във вица за кой е мъжът в къщата и кой взима реално решенията по-късно пред bTV обясни: "Ще споря с премиера Борисов за намалението на ДДС за книгите, накрая ще надделее вероятно той. В края на краищата имаме лидер."

Засега малките коалиционни партньори на управляващите не са коментирали темата за ДДС.
Картофена дилема за 160 млн. долара

Дали чипсът Pringles е продукт от картофи? На пръв поглед отговорът на този въпрос може да изглежда очевиден. Преди десет години обаче се оказва, че далеч не е така. Британският Трибунал по спорове във връзка с ДДС и митата се е видял принуден да изследва този въпрос през 2008 г., след като компанията - собственик на бранда Pringles - американската P&G, е решила, че нулевата ставка за продукти като "закуски" им излиза по-изгодно финансово, отколкото ДДС ставка от 17.5% за картофени изделия. P&G се хваща за факта, че "не-чипсът" има едва 42% съдържание на картофи и не върви да внася косвен данък като за подобен продукт. Трибуналът не е съгласен. Дебатът стига до Лондонския върховен съд, който през юли 2008 г. решава, че чипсовете Pringles са закуска, а не чипс. Година и четири тълкувания на закона за ДДС по-късно това решение е отменено от Апелативния съд, което връща Pringles в категорията "продукти от картофи" и принуждава компанията да изплати дължимия на данъчната администрация ДДС за последната година в размер на около 160 млн. долара.


Защо цените няма да паднат

Основният аргумент, с който в момента политиците лансират идеята за редуцирана ДДС ставка върху базови стоки, е, че така цените им ще паднат, което ще увеличи покупателната способност на хората с по-ниски доходи, като пенсионерите например. Оставяме настрана дебата дали диференцираната ставка по ДДС е най-подходящият инструмент за подпомагане на най-нискодоходните групи и нека разгледаме ефекта върху цените на стоките. Първо, далеч не е сигурно, че те ще паднат. "Няколко процентни пункта понижение на ставката на ДДС за хляб и брашно ще спести стотинки на домакинския бюджет. При толкова малка промяна няма да има смисъл дори да се променят етикетите на стоките", смята икономистът Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Цените на книгите също са под въпрос. Някои експерти считат, че при понижение на данъчната тежест е по-вероятно разликата да остане между търговеца и издателя. "Всичко зависи от това дали и останалите издатели на детски книги ще си коригират цените, дали и хартията и самата печатарска услуга ще се облагат с по-ниска ДДС ставка и т.н.", обяснява малък книгоиздател.

Може да се вземат за пример и цените на хотелските услуги, които в момента са единствените, за които има диференцирана ставка по ДДС. Тя беше повишена с 2 пр. пункта през 2011 г. до 9%, като в обхвата влязоха и нощувките за българи (преди това важеше само за хотелско настаняване на чужденци). През цялата 2010 г. цените на хотелските услуги намаляват с двуцифрен темп, като това се дължи по-скоро на финансовата криза. Понижението продължава и през първите месеци на 2011 г. Междувременно през април влизат в сила посочените промени. Данните на НСИ показват, че дефлацията продължава до май 2011 г., когато цените са 2.8% по-ниски спрямо година по-рано, след което бавно започват да се повишават. Оттогава през годините цените продължават леко да се катерят нагоре, като през август 2018 г. НСИ отчете 28% годишен ръст на хотелските нощувки.

Дори и производители на хляб или пък книгоиздателите да не следват логиката на ценообразуване в хотелския бизнес (която по-скоро зависи от състоянието на икономиката и на конкурентните пазари), все пак понижението на стойността на техните продукти няма да е правопропорционално на понижението на ДДС ставката, с която се облагат. Причината е, че в себестойността на едно изделие или услуга се калкулират и труд, разходи за ток, вода, транспорт, маркетинг, суровини, част от които също се облагат с косвен данък, а и техните цени също варират. Например през март тази година хлебните и зърнените стоки поскъпнаха с годишен темп от 11.4%. Причината беше лошата реколта на хлебно зърно в България и Европа. Дори и по-ниската ставка на ДДС да успокои инфлацията при хлебните изделия, ефектът ще е за няколко месеца, а следващата лоша (или добра) реколта отново ще повиши (или понижи) цените.

Но да предположим, че все пак след редуцирането на ДДС цените също леко паднат надолу. Опитът на Румъния, която все по-често се дава за пример, показва, че този ефект е временен. "В Румъния намалиха ставката по ДДС, за кратко се успокои инфлацията, но сега отново е най-високата в Европа. Дори в Румъния да е имало ефект, той е бил краткотраен - отдавна е изконсумиран и забравен", коментира Ангелов.
"Безплатното за едни означава по-високи данъци за други.", Бойко Борисов, премиер

Фотограф: Анелия Николова

В същото време и икономисти, и данъчни адвокати предупреждават, че администрирането на ДДС ще се затрудни, а стимулите за измами ще нараснат. "Влезеш ли в тази игра, трябва да можеш да я играеш, защото има риск да изкривиш пазара. Ще ви дам пример с лекарствата. В Хърватия първо въведоха по-нисък ДДС само за тези, които се реимбурсират от тяхната здравна каса. Но веднага стана скандал, тъй като местните фармакомпании, които продават на свободния пазар, започнаха да протестират, че са станали неконкурентни. Впоследствие и те бяха включени в обхвата на по-ниския ДДС. В съвременната медицина обаче все по-често се говори не за лекарства, а за терапии и този спор също ще изникне в един момент", казва данъчен консултант. Дава и друг пример от практиката - ако детските храни например са с по-нисък ДДС и даден производител внесе пюре от банан, в единия случай от него може да се направи бебешка каша и ще трябва да се обложи с по-ниската ставка, в другия – да се използва за направата на натурален сок и да е с по-висока ставка. Изкушението да се декларира като съставка за детска храна ще е голямо и на практика се получава се една постоянна игра на котка и мишка между приходни агенции и бизнес.

Колко ще пострада бюджетът

Когато се говори за по-нисък ДДС обаче, трябва да се има предвид, че това е данъкът с най-голям принос в бюджета (виж графиките). Затова всяка промяна на ставките означава или свиване на разходи, тъй като постъпленията ще паднат, или вдигане на друг данък. Според изчисленията на БСП нетният ефект от техните предложения е за между 260 и 340 млн. лв. по-малко постъпления. Според икономисти обаче сумата е далеч по-висока.

"Компенсацията при намаляване на ДДС има един-единствен източник - увеличаване на подоходното облагане. Ако българинът е готов за такова или за по-високи местни данъци, за да се компенсира разликата, ще водим такъв разговор", казва председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова пред БНР.
Подобно допускане направи и финансовият министър, който заяви, че с диференцирането на ДДС дебатът ще премине в друга посока – с какво да се финансират всички функции на държавата. А това неминуемо ще повдигне въпроса за увеличение на данък общ доход и корпоративните данъци. Ако не сега - когато бюджетът е почти балансиран и дори с преизпълнения всяка година завършва на плюс, който се харчи ударно и безогледно - то при следващата криза.

И тук дебатът минава в друга плоскост. "Моделът на данъчната система трябва да обслужва икономически цели и да отговаря на въпроса къде са предизвикателствата пред растежа и дали с тази промяна те се адресират", обяснява бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов. И добавя, че понижението на ДДС за определени стоки или услуги може да има ефект, ако в една икономика има свръхпроизводство, а няма потребление. "Тогава намаляваш цени и помпаш потреблението по кейнсиански. А проблемът на българската икономика е по-скоро в недостига на работна ръка, некачествените инвестиции и производителността на труда, а не в потреблението. Тоест на макрониво няма нужда от тази мярка", добавя Дацов. Според него е въпрос на политика какво искаш да създаваш като условия за развитие на икономиката – дали целиш заетост и развитие на средната класа, която реално дърпа БВП напред и е най-големият платец на данъци, или се заиграваш с най-бедните и с най-богатите. "Такава политика ще накаже хората, които работят. В същото време корупцията е носител на повече неравенства, отколкото който и да е данък", допълва Дацов.
Аргументи "за"

- Теоретично по-ниски ДДС ставки за стоки от първа потребност може да понижат цените им и ще стимулират потреблението.
- По-ниските цени ще увеличат разполагаемия доход на по-бедните домакинства.
- По-ниските данъци биха могли да освет
- В повечето страни - членки на ЕС, ималят част от сивата икономика и да намалят стимулите за източване на ДДС.т диференцирани ставки за определени сектори.
- Текущо намалените приходи в бюджета ще намалят традиционното ударно и неефективно харчене на излишъци в края на годината.
Аргументи "против"

- Няма гаранции, че цените ще намалеят, по-скоро търговците ще увеличат печалбата си.
- Диференцирането на ДДС ще затрудни администрацията и ще стимулира данъчните измами.
- Други сектори също ще искат такива привилегии.
- По-ниски приходи, а българският бюджет разчита много на постъпленията от ДДС. Което отваря дебата за повишаване на преките данъци.
- Проблемът на българската икономика не е потиснатото потребление, а липсата на качествени инвестиции и работна ръка. Диференцирането на ДДС не решава тези структурни проблеми.

Капитал брой 24

В новия брой на Капитал:

  • Изборите: Технология на подчинението
  • Ще стигне ли военният бюджет за всички
  • А1 и НАП: Развален телефон за 80 млн. лв.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Измери ме, ако можеш Измери ме, ако можеш

Няколко алтернативи на брутния вътрешен продукт (БВП) като метод за оценка на икономическото благосъстояние по света

21 дек 2018, 4719 прочитания

Икономиката в графики 3 Икономиката в графики

Тенденциите от тази година, които ще имат ефект и през следващата

26 дек 2016, 20666 прочитания

24 часа 7 дни
 
Диференциран ДПС

До какво реално ще доведат идеите за по-ниски ставки на ДДС, с които се заиграват политиците

На върха на рекламната стълбица. Отново

guts&brainsDDB стана агенция на годината за шести път в творческия рекламен конкурс ФАРА

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Sweet Dreams (Are Made Of This)

Ани Ленъкс изненада почитателите си с изложба-автопортрет

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."