С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 дек 2019, 11:37, 1382 прочитания

Личният избор на храна като мярка срещу климатичната криза

Нов проект на "Slow Food България" цели да повиши знанията за храната и ангажираността на хората към екопроблемите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Негативните промени в климата обикновено се асоциират с вредните емисии, отделяни от транспорта, енергетиката, промишлеността. Начинът, по който човечеството се изхранва обаче, също има огромен принос за задълбочаването на проблема. Както недвусмислено показа публикуваният през август специален доклад на ООН по темата, интензивното и монокултурно земеделие, мащабното индустриално животновъдство и промишленото производство на храни изтощават земята и допринасят значително за глобалното затопляне. И нещата ще стават все по-зле, защото населението на света се увеличава, а средният стандарт на живот се подобрява и диетата на човечеството включва все повече и повече калории, особено месо и преработени продукти.

Един от начините да противодействаме е да се насърчи устойчивото и локално производство и да се промени потребителското поведение - да научим повече за това как се отглежда храната ни; да включим в диетата си повече устойчиво отглеждани храни и повече растителни храни; да правим информиран избор, когато пазаруваме.


Това е и фокусът на нов проект на име "Екообщество чрез храната: лични избори срещу климатичните промени", по който движението "Slow Food България" започва работа в партньорство с Асоциация "Родители". Проектът като цяло има за цел да повиши знанията на гражданите за хранителните култури и храната и да ги тласне към по-устойчив избор и същевременно да повиши ангажираността им към екопроблемите и климатичните промени. Акцент е поставен и върху работата с деца, тъй като сред целите е да се възпитат трайни добри хранителни навици в новото поколение.

Проектът се изпълнява по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство с подкрепата на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия с 49 500 евро.

Устойчивото земеделие като противовес на климатичната криза



Една от основните цели на организацията Slow Food е да съхранява естественото биоразнообразие - сортове, породи и съответните традиционни хранителни продукти, създавани в местните общности. Те са много по-пълноценна храна в сравнение с промишлено произведената, а редом с това имат и висока културна и икономическа стойност за регионите. Локалните култури, отглеждани от малки местни фермери, са и много по-устойчиви в екологичен смисъл.

Затова й отглеждането и разпространяването на тези култури, продукти и специфичните знания на производителите им са сред начините за адаптация на земеделието към променящия се климат.

"Според някои предвиждания климатът към 2050 г в България може да стане сух субтропичен. Това означава предизвикателства за земеделието и промени в зоните на отглеждане на култури - за едни фермери, например в ниските региони, това значи трудности, но за други - в по-високите места, се отварят нови възможности за отглеждане на нови култури", обяснява Десислава Димитрова, председател на "Slow Food България".

По думите й това е шанс да се разшири мрежата от местни общности на "Slow Food България", където се отглеждат автохонни и специфични култури. Сега тя включва шест местни общности, които според Десислава Димитрова могат да нарастват на 15. "Важно е да подкрепим хората, които със стопанствата си са приели, че тяхна мисия е да произвеждат качествени храни. И да помогнем за разпространение на качествените култури, защото в много райони на страната производителите са неглижирали сортовете старите местни сортове и купуват семена от магазините, които често са привнесени и видоизменени. И после се чудят защо доматите вече са като преди", казва председателят на "Slow Food България".

За да се случи това обаче, е нужно потребителите да имат информация за качествата и ползите от тези храни и да ги търсят и предпочитат. Защото, както отбелязва Десислава Димитрова,те не са музейни експонати и трябва да бъдат произвеждани, за да съществуват, а за това е нужно да имат и пазар.

Дейностите по проекта

Една от основните дейности по тригодишния проект е разработването на мрежа от изследователски центрове (университетски и академични структури, институти и др.), чиято цел ще е да популяризира растителната храна като средство за борба с климатичните промени. Димитрова отбелязва, че организацията няма за цел да насърчава веганството или вегетарианството, стига месните продукти да са резултат от устойчиво животновъдство, а целта е по-скоро да се опазят сортовете растения, характерни за различни региони на България, и да се покаже, че във време на климатични промени те дават възможности да се разнообрази храненето.

Сред целите е и да се възстанови връзката наука-потребители, така че да се разширят знанията на хората за местното, устойчиво производство и неговите продукти. Това ще стане чрез представяне на дейността и услугите на изследователските центове на страницата на организацията (която е в процес на изграждане www.slowfood-bg.com), чрез изграждане на връзки между тях училища и ресторанти и популяризация на ресурсите им чрез медиите.

"Slow Food България" планира партньорство с поне три ресторанта, с които да проведе 12 сезонни кулинарни демонстрации с продуктите на производители от мрежата на Slow Food (предстои те да бъдат избрани с конкурс). Сред другите дейности ще са разпространение на инфоматериали за растителното разнообразие, храните, моделите на хранене и др и публикации в медиите. Като част от дейностите по проекта ще е и форумът "Тера Мадре - България" през 2021 г с пазар на традиционни продукти.

Фокус към децата

Съществена част от проекта ще е работата с деца между 1-ви и 4-ти клас и техните учители и родители, тъй като вкусът се възпитава в детството, а училището играе важна роля за това. Пилотният проект ще се случи в 26-о училище в София с надежда след това да бъде приложен в още няколко училища в следващите три години. Проектът е шанс и за родителите да повишат знанията си за избора на храна, качествата й, различните алтернативи при пазаруването и т.н., при това без да им се насажда вина на тема полезни и вредни храни, отбелязва и Яна Алексиева от Асоциация "Родители".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кораби, задвижвани с амоняк, може да направят морския превоз "по-зелен" Кораби, задвижвани с амоняк, може да направят морския превоз "по-зелен"

Новото корабно гориво на азотна основа постепенно може да замени дизела след около десетилетие

20 фев 2020, 1231 прочитания

Най-богатият човек дарява 10 млрд. долара за борба с климатичните промени 1 Най-богатият човек дарява 10 млрд. долара за борба с климатичните промени

Основателят на Amazon Джеф Безос създава специален фонд, който ще финансира изследователи и активисти в сферата на устойчивото развитие

18 фев 2020, 1900 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Климат" Затваряне
Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

Кино: "Ирландецът"

Елегия за човека между доброто и злото

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10