Личният избор на храна като мярка срещу климатичната криза

Нов проект на "Slow Food България" цели да повиши знанията за храната и ангажираността на хората към екопроблемите

В много региони старите сортове плодове и зеленчуци са почти изгубени и са заменени от видоизменени и привнесени семена
В много региони старите сортове плодове и зеленчуци са почти изгубени и са заменени от видоизменени и привнесени семена    ©  Цветелина Николаева
В много региони старите сортове плодове и зеленчуци са почти изгубени и са заменени от видоизменени и привнесени семена
В много региони старите сортове плодове и зеленчуци са почти изгубени и са заменени от видоизменени и привнесени семена    ©  Цветелина Николаева

Негативните промени в климата обикновено се асоциират с вредните емисии, отделяни от транспорта, енергетиката, промишлеността. Начинът, по който човечеството се изхранва обаче, също има огромен принос за задълбочаването на проблема. Както недвусмислено показа публикуваният през август специален доклад на ООН по темата, интензивното и монокултурно земеделие, мащабното индустриално животновъдство и промишленото производство на храни изтощават земята и допринасят значително за глобалното затопляне. И нещата ще стават все по-зле, защото населението на света се увеличава, а средният стандарт на живот се подобрява и диетата на човечеството включва все повече и повече калории, особено месо и преработени продукти.

Един от начините да противодействаме е да се насърчи устойчивото и локално производство и да се промени потребителското поведение - да научим повече за това как се отглежда храната ни; да включим в диетата си повече устойчиво отглеждани храни и повече растителни храни; да правим информиран избор, когато пазаруваме.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се