Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 20 дек 2019, 10:30, 9474 прочитания

Нова година, нов климат

Не можем да продължаваме както досега, ако искаме да избегнем последиците от човешката намеса в климатичната системa

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Краят на годината традиционно е време, когато си обещаваме промени, които едва ли ще постигнем. В някои сфери няма нищо фатално равносметката да си остане пожелание за "някой ден". Но когато става въпрос за екологичното състояние на планетата, вече е напълно сигурно, че добрите намерения трябва да се превърнат в конкретни, бързи и ефективни действия: "Науката го казва напълно ясно: не можем да продължаваме както досега, ако искаме да избегнем опасните последици от човешката намеса в климатичната система", обяснява Отмар Еденхофер, един от водещите световни експерти по изменението на климата и съпредседател на Трета работна група на Междуправителствения панел за климатични промени (МПКП).

Това е международна научна организация към ООН, която изследва климатичните промени, причинени от човека - последиците, рисковете и възможностите. Ако името, опитът и титлите на Еденхофер не звучат достатъчно убедително, може би истината е в бройката - хиляди други учени и активисти са на същото мнение - все още имаме време за действие, но то изтича бързо.


Какъв е проблемът

МПКП изчислява, че можем да си позволим затопляне до 1.5⁰C над нивата преди Индустриалната революция или в най-лошия случай 2⁰C. За сравнение - в момента сме достигнали 0.8-1⁰C затопляне.

Прекрачим ли този праг, верижна реакция от процеси ще промени облика на планетата. Може да звучи като сценарий на апокалиптичен холивудски филм, но анализите показват, че екстремни климатични събития като урагани, наводнения и суша ще застрашат производството на храна, достъпа до чисти вода и въздух, повечето животински и растителни видове ще загинат. Според Световния фонд за природата (WWF) и техния индекс Living Planet ("Живата планета") от 2018 г. през последните 40 години световната популация на гръбначни животни е спаднала с около 60%.




За да се вместим в границата 1.5⁰C, МПКП изчислява т.нар. въглероден бюджет. Това са емисиите, които можем да си позволим, преди да преминем точката, от която няма връщане назад. В най-оптимистичния вариант имаме 66% шанс да останем под 1.5⁰C.

Основна трудност при изчисленията е, че всичко в природата е свързано и веднъж задействана, климатичната криза се превръща във верижна реакция. Затоплянето кара пермафроста да се топи, което освобождава метан – газ много по-вреден за атмосферата от въглеродния диоксид. Това покачва нивата на океаните, окислява водата и променя теченията. Освен това по-често стават пожари в дъждовните гори. Тези дървета съхраняват огромно количество въглероден диоксид и когато горят, го освобождават. Всичко това допълнително затопля атмосферата и ускорява порочния кръговрат. Тоест промените, причинени от нас, задействат промени в природата, които учените не могат да предвидят с точност. Затова МПКП изчислява различни възможни сценарии. По повод най-оптимистичния организацията Climate Emergency Coalition пита: "Как ще се чувствате, ако има 34% вероятност самолетът, на който се качвате, да падне?"

Диана Иванова е изследовател, който се занимава с изменението на климата, завършила е докторантурата си в Норвегия, а в момента работи в Университета в Лийдс. Въпреки че от години е отдадена на професията си, която е и кауза, тя обикновено говори умерено. Но сега казва за "Капитал": "Остават ни осем години, докато изчерпаме въглеродния бюджет до 1.5⁰C. С всяка пропиляна минута се уверявам, че е необходима драстична и радикална промяна. Шок в системата."

Решенията по света и у нас

Положението все още е спасяемо. Според Европейската климатична фондация ЕС може да достигне нулеви емисии до 2050. Това не само е изпълнимо, а и ще има огромни ползи за икономиката, здравето и устойчивостта на обществата ни. The Global Commission on the Economy and Climate потвърждава с изчисленията си – световни печалби от около 26 трилиона щатски долара и над 65 милиона работни места.

Много фактори могат да спомогнат – например забрана на опаковките за еднократна употреба или по-строги закони за опазване на дивата природа. Но най-важната стъпка е финансирането на изкопаеми горива да се отклони към екологично чисти индустрии. В своя статия Джулия Стайнбергер, екологичен икономист от Университета в Лийдс, обобщава, че държавното финансиране на изкопаеми горива достига до 6.5% от световния брутен продукт. Немислимо високо число, особено след като целта е да спрем кранчето на изкопаемите горива. И все пак някои държави планират да разширят добива. Включително и в Арктика, където ледовете се разтапят и изкопаемите горива скоро ще бъдат достъпни. Според National Geographic и независимата научна организация Climate Action Tracker (CAT) някои държави като САЩ, Саудитска Арабия, Русия, Турция и Украйна увеличават емисиите си.

Други организации като CarbonBrief добавят към това число и Китай, чиито емисии от изкопаеми горива и производство на цимент са се увеличили с 4% само през първата половина на 2019 г. Ако продължим в този дух, изчисленията показват, че Земята ще достигне затопляне от 5⁰C, което ще промени облика ѝ напълно и ще я направи необитаема за сегашните форми на живот.


Политиката и бизнесът вървят ръка за ръка, така че поведението и на двете страни е важно. Анализ на Световната банка показва, че пенсионните фондове съхраняват 100 трилиона долара, но незначителна част от тези пари се инвестира в "зелени" и развиващи се пазари. Като контрапункт се появяват нови фондове, колаборация между държавни и частни инициативи. Пример е Climate Finance Partnership – партньорство между Франция, Германия, "Грантъм", IKEA и фондацията на "Хюлет-Пакард". Идеята, инициирана от Еманюел Макрон, беше обявена през септември 2018 и е да се инвестира във възобновяеми енергийни източници.

Колективна борба

Много хора смятат, че не можем да оставим бъдещето си изцяло в ръцете на правителството, най-вече заради лобитата в политиката, които нямат интерес от устойчиво развитие.

Според Диана Иванова част от промяната в системата трябва да дойде през мирни граждански действия: "Всеки от нас като индивид има много малък капацитет за социална промяна. И все пак колективно можем да променим всичко. Много от най-дълбоките политически и социални промени са се случили точно по този начин – през активиране на критична маса от хора, обединени около обща кауза." През последните години тези движения набират скорост. Мощен двигател са най-младите с аргумента, че те ще понесат последиците от кризата.

Георги Челебиев участва в различни акции в България и забелязва, че някои каузи - като борбата срещу фермите за ценни кожи, намират подкрепа след кратък разговор: "Други каузи като права на ЛГБТИ хора, борба срещу насилието над жени, антирасизъм и екологични проблеми намират подкрепа по-трудно." За да се справи с това, Георги се стреми да открива пресечни точки между каузите – това, което ни свързва, вместо онова, което ни разделя. Същото правят мирните протестни движения.

Грета Тунберг

[Reuters]

Fridays for Future

"Петъци за бъдещето" стартира през 2018 г., когато шведската тийнейджърка Грета Тунберг решава да протестира пред сградата на правителството всеки петък, защото смята, че политиците не правят достатъчно за климата. Движението набира огромна скорост и ученици по цял свят излизат на улицата, за да защитят бъдещето си.

През септември 2019 г. Грета и още 15 деца от общо 12 държави, които се борят срещу климатичната криза, подадоха официална жалба срещу Германия, Франция, Бразилия, Аржентина и Турция по Конвенцията за правата на детето. Това е първият такъв иск по рода си. Според децата тези държави нарушават конвенцията, като директно застрашават сигурността и бъдещето им заради слабата си климатична политика. (Други държави, които също могат да бъдат обвинени, не са ратифицирали конвенцията.)

Extinction Rebellion

Идеята тръгва от Англия през октомври 2018 г., след което се разпространява по цял свят – мирен бунт срещу световните правителства в името на всеобщото бъдеще.

Д-р Гейл Брадбурк е един от съоснователите на движението. Според нея сегашната политическата система е дълбоко опорочена заради връзката с големи компании и техните финансови интереси. Смята, че това е най-сериозната криза в момента – опасността 90% от живота на планетата да изчезне, докато двете ѝ деца пораснат.

Както "Петъци за бъдещето", така и Extinction Rebellion имат своите поддръжници в България. "Акциите се инициират от обикновени граждани, които избират делата пред думите", разясняват представители на движението.

Тяхната цел е да подтикнат обществото към действие, преди да се сблъскваме още по-мощно с последиците от климатичната криза като глад, миграция и изчезване на видове. Участниците вярват, че в България, както по цял свят, решенията се взимат от шепа хора, които често приоритизират личния си интерес пред обществения. Затова от Extinction Rebellion твърдят, че действат като част от едно голямо цяло: "Ще ни спасят не чудеса, а колективна осъзнатост, действия и дискурс. Няма идеална система, но в момента остарялата икономическа, социална и политическа система ни дърпа стремглаво надолу", добавят те.

Всекидневни действия

"Спомням си как по време на един Черен петък на Оксфорд стрийт в Лондон (най-натоварената търговска улица в Европа) валеше много силно, а по средата на улицата хора с мегафони викаха "Не мислете за дъжда, купувайте!", разказва Мигел Ривас. Смеем се, въпреки че консуматорското общество е все по-малко забавно. Всичко, което използваме, оставя своя отпечатък върху планетата, например под формата на микропластмаса – парчета с диаметър под 5 мм, които вече са част от кръговрата на природата, храната и водата ни.

Затова все повече хора следват примера на Неделина Вангелова, която преизползва всичко, което може, купува само каквото ѝ е необходимо, навсякъде ходи с бутилка и чаша за многократна употреба, избира екологична козметика без опаковка или с естествена такава, взима си само насипни, местни плодове и зеленчуци, рециклира и компостира. "Вярвам силно, че всеки човек, ако пожелае, може да промени мисленето и навиците си в името на толкова важна кауза. Често липсва информация, но е трудно да останеш безучастен, когато се запознаеш с проблема."

Обратната страна на монетата са апокалиптичните заглaвия и трагичните снимки, които ни заливат в социалните мрежи. Те лесно могат да ни направят глухи и безчувствени към темата. В същото време едно от най-важните неща е да обсъждаме проблема колкото се може по-често и с повече хора.

Матиас Хансен е един от многото млади хора по цял свят, които напоследък променят начинa си на живот и хранене в името на планетата: "За да не отблъсквам хората, с които говоря за това, се опитвам да го правя по положителен начин. Вместо да се фокусирам само върху жестокостта към животните или вредите от производството на месо върху планетата, говоря за това колко вкусна и разнообразна може да бъде веган храната." Повечето реакции, които получава, са положителни, а негативните са по-скоро от рода на: "Да, знам, че е така, но е толкова вкусно." "Съгласен съм, така е, смее се той, но на каква цена? Не се опитвам да "спечеля" или да доминирам в тези разговори. По-скоро ми помагат да разширя мирогледа си, да обясня доводите си и да разбера чуждите."

Според Георги, негативните реакции идват най-вече от неразбиране и непознаване на проблема. Добавя: "Хората сме много повече от потребители, така че действията ни да са сведени единствено до промяна на потребителското поведение. Не е достатъчно да изберем да не купуваме найлонови торбички, за да се справим с пластмасата. Важно е заедно да търсим решения и да ги изпълняваме заедно."

На фона на апокалиптичните заглавия и научните данни зад тях тази мисъл изглежда успокояваща – през новата година можем не само да си пожелаем промяна за пореден път, но и да я реализираме. Заедно.
Има и държави, които дават добър пример. Сред първенците са Мароко (планира до 2020 г. 42% от енергията да идва от възобновяеми източници), Гамбия (планира построяването на един от най-големите фотоволтаични паркове в региона), Коста Рика (през 2018 г. 98% от енергията в страната е възобновяема и се очаква да достигнат 100% през следващите няколко години), ЕС (ако изпълним изцяло общоевропейските цели). Освен това през февруари 2019 г. научният журнал Nature Climate Change публикува изследване, което проучва причините 18 държави по света да намалят драстично емисиите си за периода 2005 - 2015. Три фактора се оказват общи: значително повишение на възобновяема енергия, спад в потреблението на енергия, затягане на правилата в енергийната политика. Изненадващо, България е сред 18-те отличника, въпреки че прогресът ни е нестабилен.

Капитал #51

Текстът е част от брой 51 на седмичния Капитал (20 декември - 9 януари). В броя ще прочетете още:

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какви са споровете между Брюксел и София за чистотата на въздуха и водата 1 Какви са споровете между Брюксел и София за чистотата на въздуха и водата

Европейската комисия е изпратила мотивирани становища по две теми, свързани с околната среда, заради нарушения на законодателството на ЕС

16 май 2020, 3152 прочитания

Грета, коронавирус и други "революции" 16 Грета, коронавирус и други "революции"

Ако имаше още една Грета Тунберг, която да мобилизира хората относно мерките срещу пандемии, може би щяхме да бъдем в друга ситуация

29 апр 2020, 5011 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Климат" Затваряне
"Кобилдър" получи 394 хил. евро за дигитална платформа за устойчиво строителство

Безвъзмездното финансиране е по линия на Норвежкия финансов механизъм 2014 - 2021 г.

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10