Кораби, задвижвани с амоняк, може да направят морския превоз "по-зелен"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кораби, задвижвани с амоняк, може да направят морския превоз "по-зелен"

Ключовият момент в случая е, че амонякът изгаря, без да отделя въглероден диоксид (CO2) в атмосферата

Кораби, задвижвани с амоняк, може да направят морския превоз "по-зелен"

Новото корабно гориво на азотна основа постепенно може да замени дизела след около десетилетие

Момчил Милев
3510 прочитания

Ключовият момент в случая е, че амонякът изгаря, без да отделя въглероден диоксид (CO2) в атмосферата

© Reuters


Презокеански плавателни съдове, чиито двигатели изгарят амоняк, е една от мерките, които световната корабна индустрия може да предприеме, за да намали отделянето на парникови газове в атмосферата. Това се казва в доклад на британската научна академия Royal Society, цитиран от BBC.

Изследователите отбелязват, че амонякът, който е основна съставка на изкуствените торове, може бъде използван и като гориво в корабните двигатели вместо силно замърсяващия дизел. Ключовият момент в случая е, че той изгаря, без да отделя въглероден диоксид (CO2) в атмосферата.

В случая обаче има и едно "но" - горното не важи за производствения процес по генерирането на амоняка. Според Royal Society обаче вече съществуват технологии, които да решат и този проблем.

Въпросът с горивото, използвано от корабната индустрия, е голям, когато говорим за климатични промени. Тя е отговорна за около 2% от глобалните емисии на въглероден диоксид - горе-долу колкото цялата икономика на Германия.

Промишленото производство на амоняк обаче също е източник на CO2. Според Royal Society то е отговорно за 1.8% от отделения въглероден диоксид, което е най-големият процент за химическата индустрия. "По отношение на емисиите от производствения процес амонякът се нарежда на трето място след цимента и стоманата, така че трябва да го декарбонизираме", коментира водещият автор на изследването проф. Бил Дейвид.

Според учените все пак има начини да се синтезира амоняк с "нулев въглероден отпечатък". Единият е въглеродният диоксид да се улавя още в процеса на производството, след което да се "погребва". Другият е процесът да се захранва от възобновяеми източници на енергия, които не генерират CO2. В този случай обаче големият въпрос е дали човечеството ще успее да осигури огромното количество чиста енергия, нужна за производство на достатъчно "зелен" амоняк през следващите десетилетия.

Учените също така отбелязват, че в резултат на масовото използване на амоняка за производство на земеделски торове вече е изградена глобална мрежа от пристанища, където въпросният химикал се съхранява и търгува. Това означава, че гръбнакът на инфраструктурата за използването на охладен амоняк за гориво вече съществува.

От фирмата Man Energy Solutions, която проектира двигатели, пък уточняват, че първият прототип на плавателен съд, задвижван по подобен начин, може да бъде готов през 2024 г. "Очакваме първите кораби, които използват амоняк като гориво, да бъдат вече съществуващите танкери, които превозват веществото за нуждите на торовата индустрия. Екипажите им вече знаят как да работят с него", разказва говорителят на компанията Петер Къркеби пред BBC. Той очаква амонякът да е горе-долу на цената на другите алтернативни горива като втечнения природен газ или метанола.

Неприятният момент в случая обаче е, че всички те са с по-ниска енергийна ефективност в сравнение с "мръсния" дизел. Това означава, че корабите, използващи "зелени" горива, ще трябва да заделят повече от скъпоценното място на борда им за нуждите на резервоарите, съответно ще се наложи да намалят количеството на полезния товар.

Също така, за да се постигне по-висок екологичен ефект, учените тепърва трябва да разработят и технология за улавяне на азотните оксиди, които също се отделят при изгарянето на амоняка, добавят от Royal Society.

Презокеански плавателни съдове, чиито двигатели изгарят амоняк, е една от мерките, които световната корабна индустрия може да предприеме, за да намали отделянето на парникови газове в атмосферата. Това се казва в доклад на британската научна академия Royal Society, цитиран от BBC.

Изследователите отбелязват, че амонякът, който е основна съставка на изкуствените торове, може бъде използван и като гориво в корабните двигатели вместо силно замърсяващия дизел. Ключовият момент в случая е, че той изгаря, без да отделя въглероден диоксид (CO2) в атмосферата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK